Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Мая ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело
№36/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Образувано е по искова молба на
ЦАРЕВЕЦ ООД, ЕИК *********, гр.Мездра, чрез адв.Ал.Л. срещу ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, ЕИК
*********, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 861.26 лева, представляващи
цена по договор за изработка от 28.01.2016г. ведно с лихва за забава в размер
на 6 031.62 лева, считано от 20.04.2016г. до датата на завеждане на иска
на 12.01.2017г. ведно със законната лихва от този момент до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че на 28.01.2016г. между двете дружества е сключен договор за СМР за
укрепване на сграда – паметник на културата с адрес в Република Германия,
гр.Потсдам, казарми Крамниц, съгласно който договор цената е следвало да бъде
заплатена на три вноски съгласно Количествена сметка –приложение №1 към
договора. Твърди се, че ищецът е изпълнил в срок и качествено възложената му
работа като е предал същата чрез предоставяне на възложителя за подпис Приемо -предавателен
протокол. Твърди се, че ответникът не е осигурил лице, което да подпише
протокола. Твърди се, че ищецът е издал четири броя фактури – ф.№144 от
29.03.2016г. за сумата от 19 010.67 лева; ф.№146 от 15.04.2016г. за сумата
от 19 010.67 лева; ф.№147 от 15.04.2016г. за сумата от 19 010.67
лева, фактура №164/10.11.2016г. за сумата от 26 755.75 лева или общо
83 787.76 лева. Твърди се, че ответникът е заплатил частично задължението по ф.№144/29.03.2016г., за сумата
от 2 926.50 лева, но не е заплатил остатъка от цената по договора в размер
на 80 861.26 лева. Поради това, именно плащането на пълната дължима цена е
предмет на предявения иск по чл.79 вр.чл.258 ЗЗД.
С отговор на
исковата молба, постъпил в срока по чл.367 ГПК, ответникът чрез адв.Р.И.,
пълномощник на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, ОСПОРВА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА.
Същевременно се твърди нередовност на исковата молба поради липса на данни за
представителната власт на лицето, подписало пълномощното поради съвместно
представителство на дружеството от двама управители; за неяснота относно вида,
количеството и времето на изпълнение на възложените СМР както и за съставените
за тях протоколи за приемане на работата. Възразява се, че ищецът не е посочил от
кого е съставен и на кого е представен цитирания в исковата молба приемо
–предавателен протокол. Възразява се по основателността на иска като се твърди,
че между двете дружества не е постигнато съгласие по отношение на видове,
количества и цени на СМР за посочения обект в исковата молба; не е съставена Количествено
- стойностна сметка от ищеца; ответникът възразява срещу твърдението, че ищецът
е изпълнил възложената му с договора работа по договора от 28.01.2016г. като
твърди, че не е налице изпълнение както, че на ответника е бил представен за
подпис приемо-предавателен протокол, но той не е осигурил лице за подписването
му. Ако и да се извършени СМР, то такива не са предавани и приемани от ответника
по отношение на договорени вид, количество и качество; не са настъпили
условията за плащане по чл.6 и чл.9 от договора за изработка; процесните
фактури не са издадени въз основа на процесния договор и не кореспондират на
реално изпълнени и приети СМР.
Отделно от това, ответникът сочи, че между страните не е постигнато
съгласие по съществените елементи от договора за изработка, а именно за
видовете и количествата на доставките и услугите и техните цени. Към договора
не е подписвана количествено-стойностна сметка за отделните видове СМР с посочване
на техните цени. Твърди се, че извършеното от ищеца не е предавано и приемано
от ответника, поради което не се дължи и заплащане. Твърди се, че ищецът не е
извършвал СМР за ответното дружество по този договор. Твърди се, че ЦАРЕВЕЦ
ЕООД не е изпълнило определени изисквания по договора като не е представил
застраховка „Гражданска отговорност” на юридическите лица с покритие за
съответния строителен обект в гр.Потсдам, а това е предвидено като отлагателно
условие по договора – чл.6 от същия; Царевец ЕООД не е изпълнил задължението си
по чл.11, ал.7 от договора да представи списък на лицата, които пряко ще бъдат
ангажирани в изпълнението на работата както и удостоверение образец А1 за тези
лица.; приложените 4 бр. фактури са издадени в нарушение на договора и без
наличието на приемо-предавателни протоколи за приемане на приемане от
възложителя на извършените СМР по всяка от фактурите. Тези фактури са издадени
без да е налице каквото и да е реално изпълнение на СМР. В чл.5 от договора е
предвидено, че при предаване на работата се подписват двустранни приемо - предавателни
протоколи, в които се отразява качеството на изпълненото. Твърди се, че не са
изпълнени условията по договора за заплащане на извършените СМР. Липсват както
договорени, така и изпълнени СМР. Отделно от това се твърди, че при преценка на
приложените фактури се установява, че същите нямат нищо общо с възложеното по
договора от 28.01.2016г., а и тези фактури не са приемани за плащане от Вики
Комфорт 2004 ЕООД. Поради изложеното се претендира оставяне без движение на
исковата молба и евентуално отхвърляне на иска ведно с акцесорния иск за
мораторни и законни лихви. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Съдът констатира, че разпореждане за връчване на преписи
от отговора на исковата молба е изпълнено като ищецът е получил чрез адв.Л.
преписите на 13.03.2017г. В срока по чл.372 ГПК не е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца.
С определение от 02.06.2017г. съдът е дал указания на
ищеца за уточнения на исковата молба съобразно възраженията на ответника като
му е указал, че не сочи доказателства за установяване на твърдените от него
обстоятелства.
С молба от 21.06.2017г. ищецът, чрез пълномощника адв.Л.
уточнява, че договорените и извършени от него работи въз основа на договора за
СМР са посочените в приложение №1 за установяване извършването и заплащането на
действително извършени натурални СМР, приложен като писмено доказателство към
исковата молба. Твърди, че е загубил количествено-стойностната сметка,
приложение към договора за СМР както и заданието на възложителя. Сочи, че
договорът се явява начало на писмено доказателство за съществуването им. Прави
искане съдът да задължи насрещната страна да представи документите – КСС и
задание към договора, като при непредставянето им съдът да приложи чл.161 ГПК.
Също така е навел твърдения за завършване изпълнението по договора на
25.04.2016г. Твърди, че е разговарял с представляващия ответника по телефона
като въпреки обещанието, че ще бъде изпратен човек на обекта в гр.Потсдам,
такъв не е отишъл за да приеме работата. Поради това се твърди изпращане на
нарочна покана чрез Еконт, връчена на ответника на 12.05.2016г. /цит.номер на
товарителницата/. Уточняма началния момент на претенцията за обезщетение за
забавено плащане на главниците по отделните издадени фактури през 2016г.,
считано от петия ден от издаване на съответната фактура до подаване на иска.
Съобразно това ищецът уточнява претенцията по чл.86 ЗЗД в намален размер от
общо 4618.77 лева. /с исковата молба е претендирал 6031.62 лева за различен
период/
Всички твърдения на ищеца, въведени с уточняваща молба от
21.06.2017г. са оспорени от ответника/ молба от 08.09.2017г./
С протоколно
определение от 11.09.2017г., съдът поради служебно известно обстоятелства
за извършено преобразуване на ответното дружество чрез вливане на Вики Комфорт
2004 ЕООД в Мундус Сървисиз АД, вписано
в ТР на 14.08.2017г., е конституирал на страната на ответника дружеството
правоприемник Мундус сървисиз АД, ЕИК *********, на осн.чл.262 от ТЗ вр.чл.227
от ГПК. С извършеното преобразуване е вписано и прекратяването и заличаването
на търговеца Вики Комфорт 2004 ЕООД.
С протоколно
определение от 23.10.2017г. съдът е прекратил производството по един от
предявените искове поради отказа на ищеца за част от претендираните мораторни
лихви за сумата над 4618.77 лева до претендираните с исковата молба 6 031.62
лева, на основание чл.233 ГПК.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Твърди, че
договорът е сключен с дъщерно на ответника дружество, регистрирано в Германия,
на което ищецът се явява подизпълнител. Поради това се претендира плащане на
задължението по договора за СМР от ответника, който не е формално страна по
договора, но представлява действителната страна по договора. Твърди се, че
въпреки договора, отношенията са възникнали именно между страните по настоящия
спор.
Ответникът Вики Комфорт ЕООД, а след заличаването му и
конституиране на правоприемника МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, оспорват иска и наличието
на договорни отношения с ищеца, чрез пълномощника си адв.Б..
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно
убеждение съгласно чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
От приложени към исковата молба Договор за изработка, се установява, че на 28.01.2016г. в гр.Мездра
е постигнато съгласие между Царевец ООД, гр.Мездра като изпълнител и от друга
страна Viki
comfort GmbH, представлявана от Тодор Тотев, регистрирана в Германия,
като възложител, за извършване от ищеца на доставки и дейности по укрепване на
сграда – паметник на културата в Р Германия, гр.Потсдам, Казарми Крамниц,
съгласно КСС – приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно чл.4 от
договора, изпълнителят е поел задължение да извърши работата със свои средства,
работници и оборудване в срок до 30.04.2016г.
Съгласно чл.5 от договора, приемането на работата се
удостоверява с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол, в който
се правят бележки по качеството на извършеното. При изпълнение на възложената
работа възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на
42 840 евро, в която сума са включени всички разходи за осигуровки,
данъци, транспорт, командироване, консумативи и др.Съгласно чл.9 от договора,
плащането се извършва на три транша в зависимост от етапа на изпълнение на
работата, в 7 дневен срок от подписване на ППП /приемо-предавателен протокол/ и
издадена в оригинал фактура. Съгласно чл.11, ал.1 от договора, изпълнителят се
задължава да извърши възложената работа съобразно офертата на възложителя и КСС
като предаде изработеното на възложителя. Съгласно чл.16 от договора,
приемането на изработеното се извършва с приемателен протокол, в който се
описва количеството и качеството на извършената работа. Видно от приложения
екземпляр от договора, същия е подписан от управителя на посоченото в него
германско дружество Тодор Тотев.
По делото е представен Анекс №1 към договор за изработка
от 28.01.2016г., подписан на 29.04.2016г. между ищеца Царевец ООД и Вики
Комфорт 2004 ЕООД, като съобразно същия страните се съгласяват да продължат
срока за изпълнение до 30.06.2016г. /изм.в чл.4 от основния договор/. Анексът е
подписан от ответното дружество чрез И..
По делото е представено дневно извлечение
№45/12.05.2016г. от банкова сметка ***, от което е видно, че на тази дата е
извършено плащане на сума от 2 926.50 евро по сметката на ищеца от Вики
Комфорт 2004 ЕООД. Твърденията на ищеца, че с тази сума е погасено част от
вземането по първата издадена във връзка с договора ф.№144/29.03.2016г., не се
установява от доказателствата по делото. На първо място във фактурата не е
посочен договорът, по който се изпълнява и какъв вид плащане е това, а от друга
страна посочване на основание на плащането не е отразено и от извлечението от
сметка.
Представеният с исковата молба Протокол №1 за
установяване извършването и заплащането на действително извършени натурални
СМР, към който ищецът в съдебно заседание препраща като очертаващ предмета на
извършената работа/СМР/, не носи подпис на ответника и се оспорва от същия.
Поради това, като изходящ от ищеца и ползващ единствено него, съдът приема, че
представеният частен документ не се ползва с материална доказателствена сила. По
идентичен начин съдът цени и представената по-късно от ищеца /л.102/
Количествено-стойностна сметка, част СМР, която е напълно идентична с протокола
и носи също подпис само на ищеца. От положения подпис за изпълнител не е ясно
чий е този подпис, липсва и печат на дружеството.
Както в протокола, така и в КСС, не е посочен обекта на
извършване на СМР, не са посочени единични цени, а също така няма и приложен
предвидения в договора двустранен протокол за приемане на извършената работа.
Доколкото ответното дружество не е страна по договора и
същото изрично е оспорило държането на КСС и оферта на възложените работи по
договора от 28.01.2016г., то в тежест на ищеца е било да установи обема и
характера на възложените му с договора работи, което не е сторено.
Направените в тази връзка доказателствени искания за
изслушване обясненията на ищеца както и на свидетелски показания съдът е
оставил без уважение. Изложеното от ищеца във връзка с изпълнението на договора
не би обвързало съда доколкото би било в интерес единствено на ищеца.
Свидетелските показания, които принципно са допустими за установяване на
извършени СМР, съдът е намерил за ненадеждни предвид воденето на свидетел –
служител на ищеца. Освен това съдът е намерил искането за установяване на
обстоятелства със свидетелски показания за неотносимо предвид изричното
предвиждане на договора за наличие на двустранен протокол и издадена въз основа
на приемането фактура от ищеца. Съдът изрично е указал на ищеца
обстоятелството, че същия не сочи допустимите доказателства за установяване на
исковете си – определение по чл.374 ГПК /л.59/.
По делото са представени няколко фактури, издадени от
ищеца, за които същия твърди, че са във връзка с договора: ф.№144 от
29.03.2016г. за сумата от 9 720 лева; ф.№146/15.04.2016г. за сумата от 9 720
евро; ф.№147/15.04.2016г. за сумата от 9720 евро и ф.№164/10.11.2016г. за
сумата от 13 680 евро. Във всички фактури е отразено основание за плащане
СМР.
Въз основа на фактическата установеност съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.79 и
чл.86 ЗЗД вр.чл.266 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
дължимо по договор за изработка от 28.01.2016г. възнаграждение в общ размер от
80 861.26 лева ведно с мораторни лихви върху главниците по издадени четири
броя фактури в общ размер от 4 618.77 лева /след отказ от иска за
разликата до 6 031.62 лева/.
За да уважи предявените искове ищецът следва да установи
по реда на главното и пълно доказване наличието на валидно договорно
правоотношение с ответника, точното и качествено изпълнение на възложените му
СМР и предаването им на възложителя; размерът на претенцията.
Ищецът изрично основава иска си на договорно основание –
договор за изработка и анекс №1 към същия.
В случая, от представения с исковата молба договор от 28.01.2016г. е видно,
че същия е сключен с трето за спора лице – дружество, регистрирано в Германия,
представлявано от управител Тодор Тотев. Ищецът обосновава насочване на иска
срещу ответника ВИКИ КОМФОРТ ЕООД, впоследствие МУНДУС СЪРВИСИЗ АД /след
извършено преобразуване чрез вливане на първото във второто/, с подписване от
ответника на анекс №1 към договора от 29.04.2016г. и плащането на част от
дължимите суми – по ф.№144/29.03.2016г., в размер на 2 926.50 лева на
12.05.2016г.
Ответникът Вики Комфорт ЕООД, впоследствие чрез
конституирания служебно универсален правоприемник Мундус Сървисиз АД, оспорват
изобщо качеството си на страна по договора, наличието на договорно
правоотношение, изпълнението и предаването на работа по същия.
Съдът намира, че за възникване отговорността по чл.266 ЗЗД по договор за изработка, за заплащане стойността на извършените СМР, не е
необходим писмен договор като форма на действителност. Поради това, твърденията
на ищеца за възникнали в действителност отношения по повод възлагане
извършването на СМР на обект в гр.Потсдам, следва да бъдат установени с
допустимите по ГПК доказателствени средства.
Съдът е указал на ищеца с определение по чл.374 ГПК, че
не сочи доказателства за установяване на обстоятелствата, релевантни към
основателността на исковете – с исковата молба /не е постъпила допълнителна
искова молба/ не се сочат доказателства за установяване обема и характера на
извършените СМР, вкл. по вид, количество и стойност; не се сочат доказателства
за изпълнение на изискванията за влизане в сила на договора за изработка; за
съответствие на извършеното с фактурираното; не се сочат доказателства за
предаване на работата на възложителя за приемането и. Най-после, не се сочат
доказателства, а липсват и твърдения за възникване на правоотношението с този ответник,
който е различен от възложителя по договора. В съдебно заседание единствено
ищецът сочи, че ответникът е извършил плащане на част от вземането по едната
фактура както и подписал анекс към договора, което обосновава отговорността му
по иска.
Не са налице доказателства за влизане в сила на договора
за изработка – не се установява изпълнителя да е сключил предвидената в
договора застраховка Гражданска отговорност на юридическите лица; от постъпила
справка на НАП се установява, че изпълнителя не е изготвил списък на заетите по
трудов договор лица на обекта ведно с декларации –удостоверение обр.А1 на
заетите лица; не се установява по какво задание и КСС е работил изпълнителя тъй
като такива липсват към договора като негова неразделна част.
Въпреки сключване на договора с трето лице, регистрирано
в Германия, ищецът поддържа иска си срещу ответника като твърди, че в
действителност отношенията по повод на договора са осъществявани именно с Вики
Комфорт 2004 ЕООД. Твърдения, а и доказателства за наличие на представителство
или встъпване /поемане/ на дълг от страна на ответника няма по делото. Няма
данни местното юридическо лице да е действало като търговски представител на
чуждестранното юридическо лице, а и ищецът не е ангажирал такива доказателства.
С последваща молба, преди съдебно заседание /и след
изтичане срока за допълнителна искова молба/, депозирана във връзка с указания
на съда по чл.101 ГПК, ищецът е твърдял, че не разполага с КСС и задание към
договора, които е загубил. Ответникът категорично оспорва тези съществени за
правоотношението документи да са в негово държане като твърди, че не е обвързан
от посочения договор. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване обема
и количеството /и стойността/ на възложената му с договора работа. Извършеното
по договора ищецът е индивидуализирал чрез препращане към изготвена от самия
него КСС /л.102 и л.134/
Не се установява завършването на работата и представянето
на протокола за извършената работа на ответника – възложител. Цитираната от
ищеца разписка на Еконт първо не е приложена, а представената впоследствие, не
може да установи соченото обстоятелство. Твърденията за отправяни няколко
покани до представител на ответника за приемане на работата, не се установяват
с допустимите доказателствени средства.
Съдът намира, че за установяване на това обстоятелство,
изслушване обясненията на представляващия ищеца по реда на чл.175 ГПК, би било
лишено недопустимо тъй като позицията на представляващия ищеца не би била
по-различна от тази на пълномощника му, чиято представителна власт поризтича
именно от договорното представителство.
Съдът намира, че не се установява и наведеното в съдебно
заседание твърдение от ищеца /о.с.з на 23.10.2017г./, че действителните
отношения по договора са осъществени именно с ответното дружество, независимо
от подписване като възложител от трето лице.
Дори съдът да приеме, съобразно нови твърдения на ищеца в
с.з. на 23.10.2017г., че действителните договорни правоотношения са възникнали
с Вики Комфорт 2004 ЕООД, въз основа на неформален договор за изработка, то и
това обстоятелство не може да бъде установено единствено посредством анекс №1,
подписан от представител на ответника. Това е така, защото ако анексът е
подписан не от страната по договора /възложител/ нито от неин представител, то
в сила е разпоредбата на чл.301 ТЗ. По делото няма доказателства, а и индиции,
че след подписване на анекса, германското дружество е потвърдило действията на
Вики Комфорт 2004 ЕООД, България, посредством каквито и да е действия, вкл.
конклудентни такива. От друга страна, не може да се направи и връзка между
плащането от 12.05.2016г. от Вики Комфорт на Царевец ООД, видно от
представеното дневно извлечение от сметка от партидата на Царевец ООД /л.12/ Не
е налице посочено основание нито е налице съвпадение на време, страни и сума.
Освен елементите по възникване на договорното
правоотношение спрямо ответното дружество и предмета и обема на възложеното по
договора, не се установява както извършването на СМР, така и поканата и
предаването на резултата на ответника. Съставянето на фактура
за дължимо възнаграждение не е елемент от договора за изработка. От приемането
на извършената работа възниква задължението за заплащане на възнаграждението на
изпълнителя.
Липсват каквито и да са доказателства за отправяне покана
към възложителя, респ. ответника по спора, за приемане на работата.
Доколкото ищецът е търговец, то същия следва да организира и води работата
си по търговски начин – т.е. да отразява дейността си в търговските и
счетоводните си книги така, че във всеки един момент да може да се проследи
хронологично дейността му и контрагентите му.
От една страна, съдът намира, че не се установява правоотношението по
извършване на СМР да е възникнало между страните по спора. Напротив, от
договора се установява, че същия е възникнал между ищеца и трето ТД,
регистрирано в Германия. Не се установява, плащането на сумата от 2 926.50 лева
от Вики Комфорт ЕООД на Царевец ООД да е извършено във връзка с договора за
СМР, видно от приложеното извлечение от сметка на ищеца.
Съгласно чл.6 и чл.7 от договора, представяне на списък на заетите по
трудов договор лице ведно с удостоверения образец А1 и сключена застраховка ГО
на юридическите лица с лимит от 200 000 лева, са поставени като изискване
за влизане в сила на договора и изпълнението по него. Въпреки направените
своевременно с отговора възражения за неизпълнение на тези задължения на ищеца,
същия не е ангажирал доказателства за изпълнението им.
Действително, сделка може да бъде сключена както чрез изрични волеизявления,
които могат да бъдат извършени в устна, писмена или квалифицирана писмена
форма, така и чрез конклудентни действия. При сключване на сделка страната може
да действа лично или да бъде представлявана. Когато ненадлежно представляваният
е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако
търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването
се счита извършено чрез бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим
както когато сделката е сключена чрез изрични волеизявления на мнимия
представител, така и когато тя е сключена чрез негови конклудентни действия.
Фактическите действия на лице без представителна власт, чрез които се
манифестира съгласие, подлежат на потвърждаване от търговеца при условията на чл.301 ТЗ. Такива доказателства за връзка между извършените от страната по договора и
от ответника действия, не са ангажирани от ищеца. Така, при твърдения на ищеца,
че е сключил договор с ответното дружество, а не с посочения в договора
търговец, извършените действия без представителна власт от чуждестранното
юридическо лице, би следвало да бъдат потвърдени от титуляра. Данни за такова
потвърждаване би могло да е единствено подписания анекс, който не е оспорен от
ответника. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване осчетоводяване
на извършеното частично плащане по една от фактурите при ответника, което би
представлявало доказателство за съществуване на правоотношението с този
ответник.
Потвърждаването
на договор за строителство, сключен от лице без представителна власт може да
стане чрез конклудентни действия съобразно постоянната
практика на ВКС. В решение №140 от 28.10.2014г., постановено по т.д.
№908/2012г. е посочено, че такова действие може да бъде подписване без
възражения на Акт 15, както и други факти като преддоговорните отношения при
сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването
на изработеното от възложителя. С решение №156 от 12.01.2015г. по т.д. №
2989/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о. е прието, че приложението на чл.301 ТЗ предполага
изследване на конкретни факти от които може да се обоснове безспорен извод, че
търговецът е узнал за сключването на сделката или действията извършени от негово
име, без представителна власт и не се е противопоставил веднага след
узнаването. Предмет на доказване е сключването, респ. извършването на съответно
действие. В решение № 166 от 17.01.2013г. по т.д. № 636/2011г. на ВКС, ТК,
Іт.о. е прието, че конклудентно действие по чл.301 ТЗ може да бъде
осчетоводяването на фактура, издадена от изпълнителя за извършени СМР и
съответно осчетоводена от ответника. С решение № 89 от 12.06.2013г. по т.дело №
431/2012г. на ІІ т.о., при друг вид договорни отношения, съставът на ВКС е
застъпил принципно становище по приложението на чл.301 ТЗ -
независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката
от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в
двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват. Приложението на въведената с чл.301 ТЗ законова презумция
предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи
несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените
от негово име без представителна власт действия. В случая,
ответникът изрично се противопоставя да е в договорно правоотношение с ищеца.
Подписването на Анекс №1 /л.11/ е единствена индиция за
участие на ответника в правоотношение с ищеца. Но дори съдът да приеме, че с
подписване на анекса, ответникът е потвърдил извършени без представителна власт
действия на трето лице /германското дружество/, то съдът отново стига до извод,
че от събраните доказателства не се установява договорът да е породил действие.
/такива възражения изрично са направени с отговора на исковата молба/ При попълването на заявлението за получаване на
Удостоверение А1 от НАП трябва да се представят сключените договори, заповед за
командировка, лична карта, копие от
Уведомление по чл. 62 КТ, задължително се посочва, че командированото лице е за
сметка на работодателя, от което следва, че заплати, данъци и осигуровки ще се
заплащат в България както и сроковете на договора. Такова удостоверение следва
да се изготви за всеки работник и служител. Но дори съдът да приеме, че това
изискване касае изпълнението на договора, то липсва установяване и сключване на
застраховката по чл.6 от договора, която е условие за влизане в сила на
договора. На ищеца са указани обстоятелствата като подлежащи на установяване
съгласно чл.154 ГПК.
Договорът
за изработка е консенсуален, неформален договор - за неговото сключване е
необходимо само постигнато от страните съгласие по съществените
му условия,
без да е необходима писмена форма за неговата действителност. Действително, ищецът е променил първоначалните си твърдения като всъщност
твърди, че независимо от подписване на договора от германско дружество,
отношенията му са с ответника.
В изпълнение на доказателствената си тежест по чл.154 ГПК
ищецът не е установил, че именно с това дружество е постигнато съгласие по
съществените условия на договора за изработка – обем, количество, място и
стойност на извършени СМР. Само на това основание предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Договорното правоотношение с ответника не се установява и от представените
фактури, издадени от ищеца, въпреки че същите са допустими от закона
доказателствени средства – съдържат единствено посочване на
договор за СМР. Не може да се приеме, че фактурите по делото съдържат всички
елементи на договорното правоотношение за изработка с Вики Комфорт 2004 ЕООД
доколкото не може да се направи връзка между посочените в тях суми и изготвени
двустранно подписани протоколи за свършената работа. Както съдът отбеляза
по-горе, ищецът като търговец е длъжен да води работите си по търговски начин
съгласно чл.53 вр.чл.55 от ТЗ. Съгласно формираната практика на касационната
инстанция, цитирана от касатора, както и служебно известната на настоящия
съдебен състав: решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І
т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.;
решение № 118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение №
42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012
год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№
465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ
т.о. и мн.др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна
връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването
им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010
год., по т.д.№ 539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011 год., по
т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. / а, в този см. е и решение № 47/ 2013 год., по
т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура
е неистинска/ неавтентична /, или е останала неподписана за „получател” от
купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за
изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит. В случая, въпреки представянето на фактурите с исковата
молба, ищецът не е провел доказване по отношение изпращането им на ответника,
осчетоводяването им и извършването на частично плащане по част от фактурите от
ответника.
Въпреки указанията до ищеца за тежестта на доказване по чл.154 ГПК и
липсата на направени доказателствени искания с исковата молба, в съдебно
заседание същия е формулирал искането по недопустим начин – без уточняване
точните факти, за които ще бъдат разпитвани свидетели както и без посочване
конкретните въпроси, на които следва да отговори вещо лице по техническа
експертиза. Не е уточнено и за какви обстоятелства се иска обяснение на страна
и на коя страна.
Въз основа на горното съдът достига до извод за неоснователност на иска.
Съобразно този резултат, разноски се следват на ответника съобразно списъка
по чл.80 ГПК в размер на 6000 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Ищецът също е
претендирал разноски, но с оглед изхода от спора, такива не се следват.
Същевременно, ищецът не е правил възражение за прекомерност на възнаграждението
на ответника съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени от ЦАРЕВЕЦ ООД, ЕИК
*********, гр.Мездра, чрез адв.Ал.Л. срещу
ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, ЕИК *********,
Варна, заличен и заместен в хода на процеса от универсален правоприемник поради
преобразуване на ответното дружество чрез вливане в МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, ЕИК
*********, София, искове, както следва: иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 861.26 лева, представляващи цена по договор за
изработка от 28.01.2016г. за СМР, уточнени съобразно препращане към протокол №1
към исковата молба, за които са издадени фактури – ф.№144/29.03.2016г. за
сумата от 19010.67 лева /частично неплатена/; ф.№146/15.04.2016г. за сумата от
19010.67 лева; ф.№147/15.04.2016г. за сумата от 19010.67 лева и
ф.№164/10.11.2016г. за сумата от 26 755.75 лева ведно с иск за мораторните
лихви в общ размер на 4 618.77
лева, представляваща сбор от лихвите върху главниците по всяка една
фактура, считано от 04.04.2016г./по първата фактура/ върху частична
главница от 16084.17 лева; по ф.№146/2016г., считано от 21.04.2016г. върху
цялата главница; по ф.№147/2016г., считано от 21.04.2016г. върху цялата
главница и по ф.№164/2016г. – считано от 16.11.2016г. върху цялата главница, до
датата на завеждане на иска на 16.01.2017г. ведно със законната лихва от този момент до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.79
вр.чл.258 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЦАРЕВЕЦ ООД, ЕИК *********, гр.Мездра,
чрез адв.Ал.Л. ДА ЗАПЛАТИ на МУНДУС
СЪРВИСИЗ АД, ЕИК *********, София, конституиран в хода на производството
като универсален правоприемник на първоначалния ответник ВИКИ КОМФОРТ 2004
ЕООД, ЕИК *********, Варна, заличен поради преобразуване на ответното дружество
чрез вливане в МУНДУС СЪРВИСИЗ АД, ЕИК *********, София, сумата от 6 000 лева, представляващи сторените по делото
разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването преписи от решението
на страните с ВЖ пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА.
Преписи от решението да се връчат на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: