Р Е Ш Е Н И Е № 1430
04.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 05.11.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
БОРИС ИЛИЕВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 2109 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, против решение №
3092/20.07.2019 год., постановено по гр. дело №
14674/2018 год. на PC Пловдив, ХХII гр. с., с което
е признато за установено, че ищецът В.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не му дължи сумата от 6342.43
лева, начислена по фактура № **********/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия
за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН 1487221, находящ се
в с. Ц. и жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер от 953,70 лева.
В жалбата се излагат съображения за
необоснованост и неправилност на решението,като се настоява за отмяната му
и постановяване на друго от въззивния
съд, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан, с присъждане на направените
от жалбоподателя разноски.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата страна,чрез процесуалния представител адв.М.Ч., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред PC доказателства, намира, че обжалваното
решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението е всеобхватна и
кореспондира със събрания доказателствен материал, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция препраща своята
към нея.
Въведените с въззивната жалба
оплаквания са неоснователни.
Предмет на производството е
отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК , предявен от В.Н.Г., ЕГН ********** за установяване
недължимост на сумата 6342.43
лева, представляваща
стойност на начислена за заплащане от ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ел. енергия за
отчетен период 25.07.2018 г. –
24.08.2018 г., за която е издадена
данъчна фактура № **********/ 31.08.2018 г., за обект на
потребление с ИТН 1487221 , находящ се в с.Ц.
По така предявения иск по чл.124,ал.1
от ГПК ответникът носи доказателствената
тежест в процеса при условията на пълно и главно доказване, да установи че спорното право е възникнало и съществува, а
ищецът- фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо
е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане,
едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.
В случая ответникът основава вземането
си на реално доставена в обект на ищеца електрическа енергия и мрежови услуги, с ИТН
1487221 , находящ се в в с.Ц.
Спорът между страните пренесен и пред
настоящата инстанция се концентрира
върху това дали начислената за заплащане от ответното дружество ел. енергия
е реално доставена в обекта
на ищеца и дължи ли той нейното
заплащане в претендирания размер от 6342, 43лева.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд ,
че ответникът по пътя на пълно и главно доказване
не е установил по делото изпълнение на задълженията си за продажба и доставка на
електрическа енергия
и мрежови услуги , а
оттам и до дължимостта от ищеца на процесната сума.
Не е спорно от фактическа страна по
делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с измервателна
точка с ИТН 1487221 , находящ се в в с.Ц.,
като за исковия период са съществували облигационни договорни отношения между
страните при публично известни общи условия.
Не е спорно също, а това се установява
и от представения по делото констативен протокол № 455333/07.09.2018г., че на
същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД, са
демонтирали електромера, измерващ количеството потребена ел. енергия , като
същият е изпратен за метрологична експертиза.
Изготвената метрологична експертиза на
средство за измерване от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ , Регионален отдел-София, е дала
заключение, че електромерът не
съответства на техническите изисквания.Посочено е, че е налице разтопен капак при
показващото устройство и оптичния порт на електромера, а при знак за
метрологична проверка /пломба/ № М 17/045 03 е налице 2 броя, подправени,
несъответствие на знака.Експертизата е посочила, че при включване на
електромера за изследване, той не се захранва, дисплеят не работи и остава
тъмен.
За доставена през периода 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. ел.енергия след отчет на електромера , ответното
търговско дружество е начислил за заплащане от ищеца на сумата от 6342.43
лева.
При тези данни по делото съдът намира, че
ответното търговско дружество неоснователно претендира нейното заплащане от
ищеца, тъй като е начислена на основание неизправно измервателно устройство.
Съгласно чл.44 от Закона за
измерванията, лицата които използват електромера, са длъжни да осигуряват
техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по
предназначение, както и да ги заявяват и представят за последваща проверка в
Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за
проверка в предвидените за това срокове.В ал. 4 на същата разпоредба е въведена изричната забрана да не използват средства за измерване без
знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от същия закон.
По делото е безспорно установено, от
изготвената метрологична експертиза, че
процесният електромер не съответства на техническите изисквания и е
негодно измервателно устройство. Настоящият състав на съда не кредитира заключението на вещото лице К.
по приетата СТЕ, както правилно е сторил и първоинстанционния съд, че електромерът е изправен и е било възможно да отчете реална
консумация на ел. енергия. Тази констатация на експерта не почива на непосредствен оглед на средството на
търговско измерване, а е направена само по данни от регистрите на ответното дружество.Същевременно протоколът от
метрологичната експертиза на БИМ е официален удостоверителен документ, издаден
от компетентен държавен орган, чиито правомощия обхваща и контролът за
съответствие на електромерите , поради което се ползва с материална
доказателствена сила.
Наред с това , неизпълнение на задължението за
поддържане на СТИ в изправност и метрологична годност от страна на
електроразпределителното дружество,съгласно
чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8
от Наредба № 6/ 09.06.2004 г., не би следвало да влече като последица ощетяване
на потребителя, който дължи цената , само на реално доставената в обекта му на
потребление ел. енергия, отчетена на база изправно измервателно устройство.По
делото липсват доказателства към датата
на отчета на ел. енергията , процесният
електромер да е бил в изправно състояние, като
от показанията на разпитания по делото свидетел на ответника Г. Й. е
установено, че при извършване на отчета
, същият е бил с опушен дисплей. Същевременно според
разясненията на вещото лице К.
дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 05.12.2018г. съдебно
заседание, е невъзможно да бъде потребена от ищеца ел.енергия в начисления му
за заплащане от ответника размер, дори
при включване на всички уреди, консумиращи ел. енергия и в най-натоварения за ел. мрежата сезон.
При тези данни по делото решаващият състав на съда
приема, че ответникът не доказа, че начисленото количество ел. енергия по
неизправния електромер , е доставено и реално употребено от ищеца, което да
обоснове дължимост на цената й. Установяването на това обстоятелство е
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба
се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът
дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал
пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, а предявеният по
делото иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
След като правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на
въззивната жалба,то искането на
въззиваемата страна за присъждане на направени разноски за настоящата инстанция
е основателно и жалбоподателят ще следва да й заплати направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева.
Мотивиран от изложените
съображения , Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №3092/20.07.2019г., постановено по
гр.д. №14674/2018г. по описа на
Пловдивския районен съд, ХХII гр гр. с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Хр.Г.Данов”№37,
да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 700 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.