РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 85 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 КЗ и чл. 409 ЗЗД от ищеца
„Л.А.” ЕООД срещу ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за плащане на сумата от 55185,70
лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за реализиран риск
„Пожар“, ведно със законната лихва върху претендираната част от главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 14.01.2019г. до окончателното й
изплащане и сумата от 720,48 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
от 28.11.2018г. до 13.01.2019г. Претендира законна лихва върху неплатеното
обезщетение от датата на исковата молба до окончателното му изплащане и
съдебно-деловодни разноски.
В Исковата молба „Л.А.” ЕООД твърди, че на 27.09.2018г. е сключило договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ с „ДЗИ – О.З.” ЕАД със застрахователна полица
№ 440118220017068 за лек автомобил марка/модел Ауди С4, рама № ******, рег. № ********Застрахователният
договор е сключен за срок от 12 месеца с уговорена начална дата и час на
покритието: 00:00ч. на 28.09.2018г. и край 27.09.2019г. Застрахователната сума
по договора е в размер на 60 000 лв. дължимата застрахователна премия по
полицата за застраховка „Каско+“ е в размер на 3348 лв., разсрочена на вноски,
като първата е платена на при сключване на застраховката. На същата -
27.09.2018г. „Л.А.” ЕООД е сключило и полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ДЗИ – О.З.” ЕАД. „Л.А.” ЕООД е
предоставило МПС-то за оглед и заснемане на ответното дружество и се е
задължило да монтира допълнително средство за защита, тип „имобилайзер“ при
посочено от „ДЗИ – О.З.” ЕАД лице. На 01.10.2018г. в изпълнение на указанията
на застрахователя и при посочено от същия лице, на лекия автомобил е монтирано
устройство имобилайзер К-И-231 № 03163 с два броя транспондери като за услугата
е заплатена сума в размер на 360 лв. На 13.11.2018г., около 17:50 ч., по време
на движението по АМ „Тракия“, преди гр. Ихтиман, км. 23+, водачът на лекия
автомобил забелязва, че от въздуховодите на автомобила започва да излиза дим и
незабавно преустановява движението, спира в аварийната лента, секунди след това
от двигателния отсек на лекия автомобил избухват пламъци и пожара обхваща целия
автомобил, водачът остава невредим. Пожарът е овладян от пристигналите на място
служители на РСПБЗН – Ихтиман. Останките на автомобила са транспортирани до
ликвидационния център на застрахователя. Ищецът твърди, че на 14.11.2018г. е
уведомил ответника „ДЗИ – О.З.” ЕАД за настъпило застрахователно събитие и е
предявил претенция за изплащане на обезщетение. По застрахователната претенция
е образувана преписка по щета № 44012131836875 по описа на „ДЗИ – О.З.” ЕАД. На
15.11.2018г. служители на „ДЗИ – О.З.” ЕАД са извършили оглед и са съставили
опис – заключение на щетите на автомобила. В описа на щетите е отразено, че
лекият автомобил е изцяло изгорял. На 19.11.2018г. „Л.А.” ЕООД е представил на
„ДЗИ – О.З.” ЕАД удостоверение, събитието е регистрирано пред компетентните
органи на МВР на 13.11.2018г. в 17:45ч., посетено е незабавно от компетентните
лица, които са ликвидирали пожара. Твърди, че с писмо от 28.11.2018г. „ДЗИ – О.З.”
ЕАД е отказало изплащане на застрахователната сума на осн. т. 8.3.2 и във вр. с
т. 8.3.1 от Общите условия на „ДЗИ – О.З.” ЕАД като становището на
застрахователя е, че същият не е в риск. Счита претенциите за неоснователни и
отказва плащане на обезщетението. Ищецът твърди, че при условията на
застраховка „Пълно Каско“ застрахователят се е задължил да покрива всички
рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „супер“ и
„кражба и грабеж на цяло МПС“ (Раздел II, т. 2.3 от Общи условия, които твърди,
че са приложими по полицата). Според клауза „Супер“ застрахователят покрива
пълна загуба или частична щета по застрахованото МПС, вкл. умишлен палеж или
взривяване. Според клауза „Супер“, в т. 2.1. от Общите условия се включва пожар
и/или експлозия, вследствие на техническа неизправност, както по време на
движение, така и при престой с работещ двигател и покой и неработещ двигател
/т. 2.1.2 от ОУ/. Твърди, че е налице настъпил покрит застрахователен риск,
който подлежи на обезщетение и застрахователят неоснователно е отказал плащане.
Ищецът е подал искане за преразглеждане на становището по щетата, като към момента
не е получил отговор.
С отговора на исковата молба ответникът
„ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесният
автомобил е внос от САЩ, в периода непосредствено преди да бъде изнесен от САЩ
e обявен за пълна загуба от застрахователна компания, претърпял е щети от
наводнение, които са направили същия невъзстановим и негоден за движение по
пътищата. В тази връзка твърди, че при „ДЗИ – О.З.” ЕАД е преминал на оглед автомобил, който не идентичен с лек автомобил
„Ауди С4“, рама № ******. В тази връзка прави възражение за недействителност на
застрахователната полица поради невъзможен предмет по застраховката „Каско+“ №
440118220017068 от 27.09.18г., тъй като за да има валидно застрахователно правоотношение
трябва да има технически изправно МПС, което да е годен обект за застраховане,
лекият автомобил е претърпял тотална щета поради наводнение и не е бил годен за
движение по пътищата Твърди липса на
идентичност между автомобила, който е представен за оглед при сключване на
застрахователния договор и процесния автомобил; заявеният за опожарен автомобил
е бил тежко увреден и не е бил възстановен – за същия била налице тотална щета
по см. на КЗ. Твърди, че е била налице груба небрежност от застрахования
собственик на автомобила, а това е изключен риск по т. 9.1.8, Раздел I от
Общите условия на застрахователя; че настъпването на повредата, довела до
пожар, е било сигурно, предвидимо и предопределено от поведението на
застрахования събитие, тъй като от негова страна е допуснато пускането в
експлоатация на технически неизправно МПС, при което рискът от самозапалване е
многократно увеличен. Твърди, че застрахованият не е представил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие;
на основание КЗ и Общите условия по застраховката (т. 3.5, т. 3.6, т. 8.9 от
раздел I от Общите условия) е налице основание за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият е премълчал или неточно е
обявил обстоятелства, свързани с настъпилото събитие. Твърди, че размерът на
претендираното застрахователно обезщетение – 25 900 лв. – частичен иск от
60 000 лв. е значително завишен и не съответства на средната пазарна
стойност на вредите към деня на заявеното събитие; че е налице надзастраховане
по см. на КЗ. При условията на евентуалност, моли за намаляване на
застрахователното обезщетение, тъй като застрахованият не е изпълнил свои
задължения, произхождащи от застрахователния договор . При условията на
евентуалност, прави възражение за
прихващане с дължими от застрахования 2-ра, 3-та и 4-та поредни вноски от
застрахователната премия по застрахователна полица № 440118220017068 /
27.09.18г. всяка в размер на 856.29 лв. или в общ размер 2568.87 лв.; твърди,
че при настъпване на застрахователното събитие неплатените разсрочени вноски
стават изискуеми и застрахованият е длъжен да ги изплати преди изплащане на
застрахователното обезщетение. Претендира съдебно-деловодни разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
твърденията за липса на идентичност на огледания при ответника автомобил и
процесния автомобил, за недействителност на полицата поради невъзможен предмет,
както и твърденията, че на застрахователя са предоставени недостоверни
обстоятелства или са премълчани/неточно обявени обстоятелства от значение за
риска от страна на застрахованото лице; твърди, че автомобилът е закупен в
перфектно състояние, диагностициран е в оторизиран за марката сервиз и е
перфектно обслужван.
Ответникът с отговора на допълнителната
искова молба поддържа доводите си. Заявява, че не оспорва обстоятелството, че
пред застрахователя е представено за оглед МПС, което по външни белези отговаря
на лек автомобил Ауди С4, рег. №********, рама № ***** но констатациите при
огледа не можели да установят действителното състояние на автомобила и неговата
идентичност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на автомобила, по отношение на който претендира обезщетение,
сключването на договор за имуществено застраховане „автокаско“, заплащането на
застрахователни премии по него, както и че в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие -пожар, които обстоятелства не се оспорват от
ответника, причинно-следствената връзка между пожара и нанесените на
застрахованото имущество вреди и тяхната стойност, както и че датата на сключване
на застрахователния договор лекият автомобил е бил годен за застраховане, бил е
технически изправен и е бил годен за движение по пътищата.
Ответникът следва да докаже твърденията си, че при датата на
огледа за сключване на застрахователната полица за лек автомобил марка/модел
Ауди С4, рама № WA********, рег. №******** на застрахователя е бил представен
за оглед друг автомобил; твърденията си застрахованият от него автомобил да е
бил увреден до степен, непозволяваща неговото възстановяване, както и
твърденията че собственикът на лекия автомобил е знаел, че автомобилът е
негоден за движение по пътищата и е могъл да предвиди настъпването на
повредата; по възражението за прихващане - следва да докаже размера на
дължимите вноски от застрахования.
За безспорни и ненуждаещи си от в
отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно сключването на
застрахователна полица „Каско+“ № 440118220017068 от 27.09.18г. по отношение на
лек автомобил с характеристики: марка/модел Ауди С4, рама № *******, рег. №********,
че пред застрахователя във връзка със сключена застраховка е представено за
оглед моторно превозно средство, което по външни белези отговаря на описаните в
полицата данни, както и че ищецът е платил първата вноска от застрахователната
премия.
Недоказани по делото са доводите на
ответника, че автомобилът, описан в застрахователната полица, сключена между
страните, не е съществувал, тъй като е погинал при наводнение през 2016 г.,
както и евентуалното възражение, че дори да е съществувал е бил негоден за
употреба по предназначение за движение по пътищата, които обстоятелства са били
известни на ищеца, респективно не са обявени от него при сключване на
застрахователния договор.
Ответникът е представил документите,
послужили за регистрацията на застрахования автомобил в Република България, от
които се установява, че автомобилът е внесен в страната не от ищеца, а от К.Е.К.ЕООД,
от което дружество е закупен от ищеца с договор от 20.07.2017 г. Установява се,
че при регистрацията на МПС пред
органите на КАТ е представено удостоверение за индивидуално одобряване на пътно
превозно средство, регистрирано извън държавите –членки на Европейския съюз,
друга –държава –страна по споразумението за Европейско икономическо пространство
или Конфедерация Швейцария, №В004366/10.05.2017 г. от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, което е официален свидетелстващ документ,
удостоверяващ съответствието автомобила с приложимите технически изисквания за
съответната категория. Доколкото идентификацията на превозните средства е
предпоставка за издаване на удостоверението за индивидуално одобрение съгласно
чл. 50 и 51 от Наредба
№ Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните
пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите - членки на европейския съюз, или друга държава -
страна по споразумението за европейското икономическо пространство, то
и съдът приема, че издаденото удостоверение доказва и идентификацията на
автомобила, за който е удостоверено съответствието с техническите изисквания,
респективно е издадено одобрението.
Съответно при регистрацията е извършен и
технически преглед, удостоверяващ неговата изправност и годността му за
движение по пътищата, въз основа на които документи моторното превозно средство
е регистрирано от органите на КАТ. Представени са доказателства за извършен нов
технически преглед на 28.09.2018 г., съгласно протокол № 17423430 от 28.09.2018
г., който има характера на официален свидетелстващ документ, удостоверяващ
както идентификацията на представения автомобил, така и неговата техническа
изправност към датата на извършване на прегледа, която е денят, следващ
непосредствено датата на сключването на договора за застраховка между страните.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.Ц., които показания съдът възприема
като достоверни и обективни, тъй като се подкрепят от останалите събрани
доказателства, от които показания се установява, че автомобилът е използван
като служебен, като е обслужван технически и употребяван по предназначение за
периода от закупуването му до 01.10.2018 г., като свидетелят го описва като луксозен и изправен
през цялото време, докато е употребяван от ищцовото дружество, като
впечатленията на свидетеля се основават на преки възприетия, тъй като
автомобилът му бил зачислен като служебен и е използван от него почти ежедневно.
Съответно при сключването на
застрахователния договор между страните автомобилът е представен и на ответника
– застраховател за оглед, за който е съставен протокол, удостоверяващ
единствено увреждане по предна боя, изискващо боядисване, който протокол
удостоверява представянето на автомобила с посочените в застрахователната
полица идентификационни данни, респективно неговото съществуване, както и
изправността му от външна страна.
Представените от ответника данни от
информационни източници в интернет не опровергават доказателствената стойност
на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно техническата
изправност на застрахования автомобил, а още по-малко доказват ищецът да е
знаел конкретни факти за техническа неизправност на автомобила, за които са
били поставени въпроси от застрахователя и които са от значение за сключването
на договора и оценката на риска.
На първо място представените разпечатки
от електронни документи се оспорват по достоверност, а по делото не са
представени каквито и да било доказателства относно начина, по който е събирана
отразената електронно информация, легитимността на източниците й, респективно
тяхната достоверност, като по твърдения на самия ответник не се касае за база
данни, съставена от орган на власт и по конкретно установен ред.
Дори и да се приеме за достоверна
информацията, събрана от ответника чрез достъпни електронни бази данни, за щети
от наводнение, довели до „пълна загуба“ на превозното средство, обявена от
застрахователна компания, то тя е относима към 2016 г., т.е. една година преди
придобиване на автомобила от ищеца и при липса на конкретика относно вида,
характера и степента на щетите върху автомобила, не може да се формира какъвто
и да било извод за невъзстановимост на щети, доколкото понятията „пълна загуба“
и „тотална щета“ за целите на застрахователните правоотношения, не означават невъзстановимост
на щетите по имуществото, а финансова нерентабилност на възстановяването, който
извод следва пряко от разпоредбата на
чл.390, ал.2 КЗ.
Не са представени и доказателства, че
информацията, на която ответникът се позовава в съдебното производство за щети
от наводнение по автомобила, е била известна на ищеца.
Следователно събраните по делото
официални документи удостоверяват техническа изправност на застрахования
автомобил и съответствието с техническите изисквания за съответната категория
автомобили и тяхната доказателствена сила не е оборена, поради което и съдът
приема,че по делото се установява, че застрахованото имущество – лек автомобил,
за който е сключен договор между страните е съществувало, респективно е било
технически изправно и договорът между страните е действителен, респективно не
се установява да са налице обстоятелства, които да са били известни на ищеца,
да са от значение за определянето на риска и сключването на договора, респективто за тях да са му били поставени
въпроси от застрахователя и те да са довели до настъпване на застрахователното
събитие.
От представеното по делото удостоверение
на РСПБЗН – Ихтиман и от показанията на свидетеля Ц. се установява, че на
13.11.2018 г. на автомагистрала Тракия, 23 км при движение на автомобила
възниква пожар, като свидетелят Ц., който го е управлявал в онзи момент,
първоначално възприема миризма в купето при движение, а впоследствие и бял дим,
като след спиране на автомобила в аварийната лента, автомобилът се възпламенил
и пожарът е загасен от служители на РСПБЗН – Ихтиман след подаден сигнал на
телефон 112.
Съгласно Общите условия, при които е
сключен договорът между страните, клаузата „пълно каско“ покрива риска от пожар
и/или експлозия вследствие техническа неизправност, възникнали по време на
покой и неработещ двигател, при включване на двигателя и работата му при
престой, както и по време на движение (т.2.3, вр. т. 2.1.2 от Общите условия) и
следователно настъпилото на 13.11.2018 г. събитие, представлява покрит риск по
договора.
От съставения от страните протокол за
оглед и заключението на автотехническата експертиза, се установява, че в
резултат на събитието автомобилът е напълно обгорял без запазени части, като
възстановяването на автомобила чрез ремонт е икономически нецелесъобразно и е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
За действителна стойност на вредите
съдът приема сумата, необходима за закупуването на автомобил със същите
качества, като застрахования, като съгласно заключението на вещото лице, което
не е оспорено, същата е в размер на 55446 лв. към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Тъй като по делото се установява, че при сключване
на застрахователния договор между страните, по автомобила е имало повреди по
бронята, от тази сума следва да се извади стойността на сумата, необходима за
ремонта на бронята, които вреди не са в причинна връзка със застрахователното
събитие и за които ответникът не отговоря. Следователно дължимото
застрахователно обезщетение за „тотална щета“ на застрахования автомобил е в
размер на 55185,70 лв., в какъвто размер е претендирано и от ищеца с
допуснатото изменение на исковете.
Не се установява по делото ответникът да
е изпаднал в забава за плащането на застрахователно обезщетение, поради което и
акцесорният иск за такова обезщетение следва да се отхвърли изцяло. Съгласно
чл.390, ал.1 КЗ, преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета, като съгласно практиката на касационната инстанция (решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775 /2014г. на
ВКС, І т.о.),
не се касае за условие за възникване на задължението на застрахователя, а за
предпоставка за настъпване на изискуемост.
Доказателства за такова прекратяване не са представени, поради
което и ответникът не е изпаднал в забава за плащане и искът по чл.409 ЗЗД
следва да се отхвърли, като законна лихва се дължи след представяне на
документи за дерегистрация на автомобила поради настъпила „тотална щета“.
Основателността на главния иск налага съдът да разгледа евентуалното
възражение за прихващане на ответника, което е основателно, тъй като по делото
е прието за безспорно, че ищецът е заплатил само първата разсрочена вноска от
уговорената застрахователна премия, като е останал задължен за останалите три
вноски в общ размер на 2568.87
лв., които следва да бъдат прихванати от дължимото обезщетение, като на ищеца
се присъди разликата от 52616,83 лв.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, които са ги претендирали.
Основателно е възражението на ответника
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което
следва да се намали до минимума от 2207,19 лв., предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, като на ищеца, съобразно уважената част от исковете,
следва да се присъди сумата от 4514,93 лв. от общо разноски в размер на 4797,19
лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се съответна на
отхвърлената част от исковете част от
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК в размер 100 лв., с
оглед което дължимите разноски на ответника са в размер на 5,88 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на „Л.А.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 405 КЗ сумата
от 52616,83 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за настъпила
на 13.11.2018 г. „тотална щета“ на л.а. Ауди С4, рама № ******, рег. №******** в
резултат на застрахователно събитие „Пожар“, ведно със законната лихва от
датата на представяне пред ответника на доказателства за дерегистрация на
застрахования автомобил по причина на настъпила „тотална щета“, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
4514,93 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 КЗ за разликата над 52626,83 лв. до предявения
размер от 55185,70 лв.поради погасяване
на вземането за обезщетение чрез прихващане с насрещно вземане на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД срещу „Л.А.” ЕООД за заплащане
на остатък от застрахователна премия по
застрахователна полица № 440118220017068 / 27.09.18г. в общ размер 2568.87 лв., както и иска по чл.409 КЗ за сумата от
720,48 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 28.11.2018г. до
13.01.2019г.
ОСЪЖДА „Л.А.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 5,88 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: