№ 5460
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110117528 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Г. с ЕГН **********
постоянен адрес: гр.София, ............... чрез пълномощника си адвокат Д. М. , с посочен
съд.адрес: гр.София, .............." 6 против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, общ. Столична, обл. София (област), представлявано от управителя Петър
Благовестов Дамянов.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че Д. Г., с ЕГН ********** е страна по договор за паричен заем № 4107467
/02.04.2021г., подписан с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, съгласно който ищецът е
получил сумата по кредита в размер на 2000лева, като се твърди, че видът на месечната
вноска не е посочен , както и размерът на месечния лихвен процент, но са заплатени изцяло
дължимата главница и договорна лихва .
Твърди се, че във връзка договор за паричен заем №4107467 /02.04.2021г., ищецът
1
сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на който договор, ищецът дължи на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
определена сума , която е в размер на 2000 лв и е заплатена .
Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство № 4107467 е нищожен на
основание /чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите
на чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като
съображенията за това са следните:
Твърди се, че е бил накърнен принципът на добросъвестността в облигационните и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. От това следва, че е бил накърнен и принципът на Д.те нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, като достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че неквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се
претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство № 4107467 в размер на 2000лв.
съставлява допълнителна сума. Твърди се, че допълнителната сума се заплаща без ищецът да
получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи договора за предоставяне
на поръчителство №44107467 с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да
му бъде отпуснат кредит.
На следващо място се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство №
4107467 е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4
от ЗПК.
Твърди се, че уговореното възнаграждение по процесния договор по своята същност
представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР.
Аргументи за това се откриват в чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .
Твърди се, че при извършена справка в ТР по партидата на ответната страна се е
установило, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Сочи се, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство се твърди,
че със сключване на договора за поръчителство се е целяло да се заобиколи разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се е уговорило възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Твърди се, че с договора за поръчителство не се е целяло реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя в полза на същото, кредиторът плаща вземането си сам на
2
себе си.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4107467 е
недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител
/ чл. 143 ал. 1 ЗЗП /. Твърди се, че посоченият по-горе договор за поръчителство не е
разбираем и не е позволил на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143 ал. 2 т. 19 ЗЗП.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да;
Да се признае за установено в отношенията между страните Д. Д. Г. с ЕГН
********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Петър Благовестов Дамянов, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № 4107467 е нищожен.
Да се осъди, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Петър Благовестов Дамянов да заплати Д. Д. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 100 лева,
като частичен иск от общо 2000 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № 4107467, сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането
От съда се иска с решението да осъди ответната страна да заплати и направените в
настоящото производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба - такъв е постъпил по делото, като заявеният иск
се оспорва като недопустим, както и по основание и размер.
С отговора на исковата молба се оспорва искът като недопустим. Твърди се, че
предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца.
Твърди се, че ищецът предявявайки установителен и осъдителен иск за връщане на
заплатените без правно основание суми, като е предявил установителен иск за нищожност.
Това процесуално поведение на ищцовата страна представлява злоупотреба с право
съгласно чл. 3 ГПК и съзнателен опит за обогатяване с допълнителни разноски по всеки иск
за сметка на ищеца и ответника.
Твърди се, че злоупотребата с право представлява съзнателно превратно упражняване
на субективно право, което е свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с
извличането на полза от превратното упражняване на права - какъвто именно е настоящия
случай.
Иска се да се прекратите настоящото производство като недопустимо.
Алтернативно, в случай че настоящият иск се счете процесуално допустим, то ищецът
излага следните аргументи:
Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са
неоснователни.
Твърди се, че процесуално представляваното от ответника дружество е било вписано
3
като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в
това си качество - на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение
по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране
изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договор
за паричен заем. Твърди се, че с оглед на изложеното следва приложими са разпоредбите на
Търговския закон.
Оспорва се договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“ ЕООД да е
бил лишен от правно основание. Твърди се, че именно изпълнението на договорното
задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е
породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило
договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.
Оспорва се твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е бил сключен в
противоречие на Д.те нрави поради това, че в българското действащо право, в отношенията
между правните субекти, действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Твърди се, че ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в
процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен
морален принцип.
Оспорва се наличието на обосновка в тази насока в исковата молба, която прави
претенциите за нищожност голословни и недоказани.
Оспорва се нееквивалентността на престациите по процесния договор. Твърди се, че е
било поето задължение представляваното от ответника дружество да отговаря солидарно с
цялото си имущество за задълженията на заемателя, включително и разноските по събиране
на вземането.
Твърди се, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е
било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за
несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.
Оспорва се твърдението, че заемодателят е поставил изискване към заемателя да
обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант,
каквито твърдения са наведени в исковата молба. Твърди се, че заемодателят е предоставил
възможност за избор от три начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни
задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.
Твърди се, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма
интерес да сключва безвъзмездни сделки. Твърди се още, че предоставянето на гаранционни
сделки е основният предмет на дружеството, поради което не може да си позволи да ги
извършва безвъзмездно.
Оспорва се твърдението за нищожност на договора за предоставяне на гаранция на
основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.
4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК като неотносимо и неправилно.
4
Твърди се, че в исковата молба не е била наведена никаква конкретна обосновка в тази
връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и неподкрепени от аргументи
или доказателствен материал.
Твърди се, че искането на нищожност на горното основание е неотносимо към
процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 11 ЗПК и последиците от
неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит,
какъвто процесният договор категорично не е.
Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и
в тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.
Иска се от ответника съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца; в полза на ответника
да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 360.00 лева.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.146, ал.1 и ал.2, т.5, т.15 и т.19 от
Закона за защита на потребителите и обективно съединения с него - осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на да
заплати Д. Д. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 100 лева, като частичен иск от общо
2000 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4107467, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива;
3. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - няма такива;
4. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:
- по иска за установяване на нищожност, доказателствената тежест е на ищеца, който
следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154 от ГПК да установи: -
сключването на договора за поръчителство; Твърдяния размер на превишение на основния
лихвен процент.
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно главно доказване
факта на плащане на процесната сума /суми/ по осъдителния иск.
УКАЗВА, че в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото, т.е. наличието на облигационно
отношение по валиден договор за поръчителство; че сума е била усвоена от ищеца;
наличието на валидна и клауза за заплащане на възнаградителната сума по обезпечението;
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.За
ответника е тежестта да докаже, твърдяните с отговора на исковата молба факти, от
5
които черпи права, както и е негова тежестта да докаже, че процесния договор е
индивидуално уговорен такъв.
По отношение искането на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде
привлечено като трето лице помагач, а именно „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин" ж.к. „Люлин - 7",
бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните
директори Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров. Посочен е правен интерес да
се привлече третото лице, като се обвърже от мотивите на решението, с аргументи в случай,
че се уважи иска, предявен от ищеца , това би довело до промяна във правоотношението,
възникнало по Договора за паричен заем, като ще се отрази на размера на погасителните
вноски, както и евентуално на действителността на целия договор.
Настоящият състав намира , че липсва правен интерес от привличането на
кредитодателя , като подпомагаща страна – трето лице на главната страна -
кредитополучател , в разглеждания случай, по следните съображения :
Съгласно чл. 219, привличането на трето лице е допустимо, когато това трето лице има
право да встъпи, за да помага на привляклата го страна. А трето лице, съгласно чл. 218, има
право да встъпи, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на страната, на
която помага. „Същото трябва да има интерес от постановяване на решение в полза на
главната страна, която подпомага, който трябва да е пряк и да произтича от това, че
съдебното решение ще окаже въздействие не само върху правното положение на главната
страна, но и върху това на третото лице-помагач. (Решение N° 209 от 22.05.2019 г. по гр. д.
№ 3635 / 2017 г. на ВКС, 4-то ГО).
В процесния случай, видно от исковата молба, „Изи Асет Мениджмънт“ АД не би
имало интерес от постановяване на решение в полза на ищеца.
Изложените аргументи от ищеца за обосноваване съществуването на правен интерес ,
евентуално при уважаване на иска ще се стигне до промяна в правоотношението,
възникнало по договора за паричен заем, като ще се отрази на размера на погасителните
вноски, както и евентуално на действителността на договора,, съдът намира за
несъстоятелни .
На първо място - уважаването на иска за нищожност на договора за поръчителство не
може да се отрази на размера на погасителните вноски по договора за паричен заем, тъй
като погасителните вноски по договора за паричен заем не включват възнаграждението по
договора за поръчителство. Правоотношението по договора за паричен заем е погасено, тъй
като заемополучателят е погасил задълженията си. Уважаването на иска за нищожност на
договора за поръчителство не може да се отрази и на действителността на договора за
паричен заем. Това са самостоятелни правоотношения между различни субекти, договорът
за паричен заем не е сключен с оглед договора за поръчителство, нито черпи основания от
него.
По изложените съображения - искането за привличане на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, като трето лице - помагач, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено
без уважение.
По доказателствените искания
По заявените доказателствени искания:
За допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства,
доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния
спор - съдът, с оглед на заявените възражения от ответника, следва да ги допусне като
такива в процеса;
По искането за предоставянето на договора за предоставяне на гаранция № 4107467 на
ищеца от ответната страна, за да бъде запознат какво се случва със заема, с оглед
6
липсата на възражения на ответника, съдът следва да уважи искането;
По искането да бъдат задължени ищецът и упълномощеният по делото адвокат да
предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка
/IBAN,BIC/, като в случай, че^ откажат или не предоставят тази информация да бъдат
уведомени, че дружество ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като институция по чл.
56а ал. 3 от ЗКИ ще се снабди с исканата информация чрез справка в Регистъра на
банковите сметки и сейфове, с цел изпълнение на задължения по влязло в сила
съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се
явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и
адвокатски хонорари, с оглед липсата на възражения от ищеца, съдът следва да уважи
искането.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска искането на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено
като трето лице помагач, а именно „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин" ж.к. „Люлин - 7", бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните директори
Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров. Доверителя ми има правен интерес да
привлече третото лице и да го обвърже от мотивите на решението. Уважаването на иска,
предявен от доверителят ми, ще доведе до промяна във правоотношението, възникнало по
Договора за паричен заем, като ще се отрази на размера на погасителните вноски, както и
евентуално на действителността на целия договор.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.03.2025 година от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба писмени доказателства.
Задължава на основание чл.190 от ГПК ответникът да представи не по-късно от
първото по делото съдебно заседание - Договор за предоставяне на гаранция № 4107467и
приложимите към него Общи условия за процесния период, като указва, че ако не стори това
съдът ще приложи чл.161 от ГПК и ще приеме, че такъв договор не съществува.
По направеното искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза от ищеца ,
съдът ще се произнесе в първото заседание след като изслуша страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, - по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.
7
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ настоящият съдебен състав разполага с възможността
да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има
предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-
240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С- 241/98 до С-244/98), като в
този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело
С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 4б/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ищецът като краен клиент, който има качеството
на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този
смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към
него Общи условия - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 - 147а от Закона за
защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
8
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което
може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за
електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
9
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване се
удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2. електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на държавните
учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от
тях електронен адрес.
Указва на ищеца, че следва да посочи електронен адрес за връчване при условията на
чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.
За ответника - на основание чл.50, ал. 5 от ГПК - връчването на съдебните книжа да се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което
може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery. egov. bg/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ в случай, че се представлява от процесуален
представител - адвокат: Адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК, считано
от 30.6.2022 година - да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез единния портал
за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба. Адвокатът
може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и няма да приема съобщения за
определени периоди от време, които в рамките на една календарна година не може да бъдат
с обща продължителност повече от 60 дни, с изключение на дните на отсъствие поради
временна неработоспособност, които също се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения
период на отсъствие, трябва да бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ
изтичането на заявения период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на
изтеглянето им или в случай че не бъдат изтеглени - с изтичането на срока за изтегляне.
Адвокатът не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след
оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от
ГПК, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията
или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да приеме съобщението
10
се заявява по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, съответно се
отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Необоснованият отказ не
засяга редовността на връчването.
Да се връчи препис от настоящето определение на страните, като на ищеца ведно с
препис от отговора на исковата молба.
Определението в частта в която не се допуска привличането на трето лице помагач на
страната на ищеца , по арг.на чл. 220 изр 2 – ро ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца .
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11