№ 8
гр. София , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002489 по описа за 2020 година
С решение от 06.08.2020г., постановено по търговско дело № 87 по описа за
2019г., Окръжен съд- Враца, е осъдил В. Д. К. и Б. Р. К. да заплатят на "Юробанк България
” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** следните задълженията по договор за потребителски кредит
№HL 41717 от 07.08.2008г., а именно: главница в размер на 28 614,83 CHF/ двадесет и осем
хиляди шестстотин и четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три сантима/, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г/ датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, договорна лихва за редовна главница за
периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4 159,69 CHF/четири хиляди сто
петдесет и девет швейцарски франка и шестдесет и девет сантима/; мораторна лихва за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4021,28 CHF/четири хиляди и двадесет и
един швейцарски франка и двадесет и осем сантима/; просрочени такси за периода от
21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 347,88CHF /триста четиридесет и седем швейцарски
франка и осемдесет и осем сантима/; просрочени застраховки за периода от 12.08.2016г. до
13.05.2019г. в размер на 70,02 CHF /седемдесет швейцарски франка и два сантима/;
нотариални разноски в размер на 524,30/ петстотин двадесет и четири лева и тридесет
стотинки/; като е отхвърлил иска за заплащане на договорна лихва за редовна главница за
периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в частта над 4 159,69 CHF до пълния претендиран
размер от 4780,30 CHF /четири хиляди седемстотин и осемдесет швейцарски франка и
тридесет сантима/, като неоснователен.
1
Настоящият състав е сезиран с жалба вх.№ 260364/26.08.2020г., депозирана от
адв. Н. И. П., назначен за особен представиел на В. Д. с определение № 781 от 05.09.2019г.
на основание чл.47, ал.6 ГПК. Изложени са съображения, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Сторено е възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност с мотив, че вземането е станало изискуемо на 21.04.2015г., а Окръжен съд- Враца е
сезиран с исковата претенция на 17.05.2019г. Твърди се, че са изтекли 4 години от
възникване на задължението за плащане. Позовава се на Тълкуватлно решение № 3 от 2011г.
от 18-ти май 2012г. ВКС и разпоредбата на чл. 111 б. „в“, според която съдът служебно
следи за давността. Изтъква, че за вземанията по банков път е изготвен погасителен план, по
който тече именно кратката тригодишна давност, като началният момент, от който започва
да тече е денят, когато вземането е станало изискуемо. Поддържа, че съгласно решение по
дело на № С-472/11 на Съда на Европейския съюз, националните съдилища са длъжни
служебно да следят за спазването на добрите нрави при разрешаване на спор за заплащане
на неустойка и неравноправните клаузи в потребителските договори. Искането е съдът да
отмени така постановеното решение. Претендират се и разноски.
Въззиваемото дружество „Юробанк България“ АД чрез адв. Х. И., е
депозирало отговор в срок. Оспорва така подадената въззивна жалба, като излага
съображения, че същата е недопустима като подадена от лице без надлежно учредена
представителна власт. Твърди се, че след приключването на първоинстанционното
производство и освобождаването на особения представител от съда, спрямо същия не е
налице валидна компетентност да извършва процесуални действия от името на
жалбоподателката- В. Д.. Сочи, че с молба вх.№ 9330 от 12.11.2020г. са представени преписи
от исковата молба и допълнителната искова молба, връчени по новорегистрираната работа
на В. Д., с оглед на което е отпаднала необходимостта същата да бъде защитава от особен
представител. Моли настоящият състав при условията на евентуалност да потвърди
атакуваното решение като отхвърли процесната жалба като неоснователна. Поддържа
искане и за присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Апелативен съд- София, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявените в условията на обективно и
субективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. “***” №260,
представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, представлявано от
Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", Булстат: ***, чрез адв. Х. Х. И. с искане да бъдат
осъдени ответниците В. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.. ***, ул. *** №31 и
Б. Р. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** №31 да заплатят на ищеца част
от задълженията по Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г, в размер
2
на както следва: главница в размер на 28 614,83 CHF/ двадесет и осем хиляди шестстотин и
четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три сантима/; договорна лихва за редовна
главница за периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4780,30 CHF/ четири хиляди
седемстотин и осемдесет швейцарски франка и тридесет сантима/; мораторна лихва за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4021,28 CHF/ четири хиляди и двадесет
и един швейцарски франка и двадесет и осем сантима/; просрочени такси за периода от
21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 347,88CHF / триста четиридесет и седем
швейцарски франка и осемдесет и осем сантима/; просрочени застраховки за периода от
12.08.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 70,02 CHF/ седемдесет швейцарски франка и два
сантима/; нотариални разноски в размер на 524,30/ петстотин двадесет и четири лева и
тридесет стотинки/;законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
в съда. Тъй като В. Д. К. не е открита на посочените адреси - постоянен и настоящ, поради
което на същата на основание чл. 47 ал.6 ГПК е назначен особен представител, който е
депозирал отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба. След извършената
размяна на ответницата е открита на новорегистрираната й месторабота и книжата по
делото са й връчени.
По допустимостта на въззивната жалба:
Настоящият състав намира, че са несъстоятелни наведените с отговора на
въззивната жалба твърдения за недопустимост на процесната жалбата. В процесния случай
следва да се отбележи, че възприетото от законодателя разрешение в чл. 43 и чл. 45 ГПК за
лично връчване на страната по делото е извършено от първоинстанционния съд по
месторабота на 19.02.2020г. , с цел гарантиране в максимална степен нейните интереси, чрез
възможността да осигури адекватна защита на правата, но в срока по чл. 367 ГПК не е
ангажирала становище по предявения иск. Представителната власт на назначения от съда
особен представител произтича от акта на назначаването му и затова важи, макар и
условията за издаването му да не са били налице, докато назначаването му не бъде
отменено. Отпадане на необходимостта от назначаването на особен представител е налице
ако страната, на която е назначен особен представител се включи в процеса лично или чрез
упълномощен от нея представител. В тази хипотеза би било неоправдано по делото да
участва и назначения й по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител. Следователно
настоящият състав намира, че адв. П. е процесуално легитимиран да подаде процесната
въззивна жалба. Независимо от това следва да се отбележи, че са правени последващи опити
за лично уведомяване на страната, вкл. и от въззивният съд, но те се оказаха безуспешни.
По основателността на въззивната жалба:
Не се спори, че облигационното отношение между страните произтича от
сключения на 07.08.2008г. в гр. *** договор за потребителски кредит №HL 41717 от
07.08.2008г. между „Юробанк България ” АД, от една страна, и В. Д. К. и Б. Р. К. - като
кредитополучатели, съгласно който банката им е предоставила кредитен лимит в
3
швейцарски франкове в равностойността в швейцарски франкове на 40 000 лева (лист 10 и
сл.). Вземането по банковата сделка е обезпечено с договорна ипотека на недвижим имот,
като таксите по учредяване, подновяване и заличаване на същата са за сметка на
кредитополучателите. За учреденото обезпечение е сключен договор за застраховка, като в
случай, че по обслужващата банковата сделка сметка не е налична сума за покриване на
дължимата се застраховка, то банката заплаща от името на кредитополучателите дължимата
застраховка, като с платената сума се увеличава задължението на кредитополучателя. С
договора ответниците са поели и задължението да поемат изцяло разноските по
организиране принудителното събиране на вземането в случай на предсрочна изискуемост
на същото.
Видно от книжата по делото с банково бордеро №8728242 от 21.08.2008г.,
банката е превела по банкова сметка на кредитополучателя В. Д. К. сумата от 33 821 CHF /
тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и един швейцарски франка/, с което е изпълнила
задължението си по така сключения договор.
Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал.1
от Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г., а именно ежемесечно на
погасителни вноски, включващи главница и лихва. Размерът на лихвите е изрично уреден в
договора. Уговорена е и наказателна надбавка при просрочие на дължиимите вноски по
кредита. Дължима е и такса за управление на кредита в размер на 0,04%/ нула цяло нула
четири десети/ процента върху размера на непогасената главница.
Поради неплащане на погасителна вноска с падеж 21.04.2015г., на основание
чл. 18,ал.1 от Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. и чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции “Юробанк България ” АД обявява цялото задължение за
изискуемо преди крайния срок без да се прекратява действието на договора.
Кредитополучателите са уведомени за това с нотариална покана №3418, том 2, №64 на
нотариус С. П. с per. №006, изпратена до В. Д. К., връчена чрез залепване на уведомление на
02.11.2018г.; (лист 27) , нотариална покана №3417, том 2, №63 на нотариус С. П. с per.
№006, изпратена до Б. Р. К. и получена лично от него на 23.08.2018г. (лист 35).
При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-
58 ГПК,като отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице, а
съобщенията се считат за връчени. Представените по делото нотариални удостоверявания за
връчване на поканата до В. К. съдържа ясно посочване на причините, поради които
нотариусът е предприел връчване по реда на чл.47 от ГПК - посещения на адреса в рамките
на един месец и събиране на сведение, че лицето живее в чужбина повече от 5 години. В
процесния случай връчването на нотариалната покана, чрез залепване на уведомление е
извършено на адресите, които съвпадат с посочените постоянен и настоящ адрес след
справка от Национална база данни "Население". Нотариалното удостоверяване за връчване
на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл.47 от ГПК, поради
4
които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален
свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и
обстоятелства и извършени действия.
Съгласно чл. 3 ал.1 от договора за усвоения кредит HL 41717 кредитополучателят
дължи лихва годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити и швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,5 пункта. Изрично е отразено , че към момента на
сключване на договора базовия лихвен процент на "Юробанк България“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%. Разпоредбата на чл.3 ал.3 предвижда при
просрочие на на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според приложение 1 от 07.08.2008г. към договор
за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. ( лист 16) предвид действащия към
момента на сключване на договора курс купува за швейцарски франкове от 1,6568022
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове
възлиза на 33 821 CHF / тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и един швейцарски
франка/. По делото е представен и подписаният от страните погасителен план, съгласно
който месечните погасителни вноски по договора са в размер на 241,12 швейцарски франка.
Първата погасителна вноска е на 21.09.2008г, а последната на 21.08.2030г.
Пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение е прието неоспорено от страните. От същото се установяват следните факти: на
21.08.2008г по банкова сметка на В. Д. К. е постъпила сумата от 33821.00 chf, с което се
приема, че е усвоена тази сума по предоставения им потребителски кредит № HI41717 от
07.08.2008 год. Вещото лице е посочило, че първото просрочие на предоставения кредит е на
21.04.2015 год., а последното плащане извършено от В. Д. е на 03.01.2017 год. Размерът на
непогасената главница по договора за потребителски кредит е 28614.83 швейцарски франка,
а размерът на непогасената договорена лихва за редовен кредит за периода от 21.05.2016
год. до предявяване на иска е 4780.30 chf. Размерът на непогасената мораторна лихва за
периода от 21.05.2016 год. до предявяване на иска е 4021.28 chf. Размерът на непогасените
договорени такси, застраховки и нотариални такси за процесния период са както следва:
договорени такси -347.88 chf/остатък/ р-ди за застраховки- 70 02 chf. и разходи за
нотариални такси 524,30 лева. Налице е неизпълнение от страна на кредитополучателите,
поради което процесният потребителски кредит от 07.08.2008г е обявен за предсрочно
изискуем, като изявлението на банката за това е достигнало до кредитополучателите.
Стореното от особения представител на жалбоподателката В. Д. възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане е неоснователно.
При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума
започва да тече срокът на погасителната давност, т.е. в случая от момента, на обявяване на
5
кредита за предсрочно изискуем – 21.04.2015г. Това е датата към която са били изпълнени
всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че процесният кредит е станал
предсрочно изискуем. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, постановява, че давността за
всяко вземане – главно или акцесорно за лихви започва да тече от деня, в който то е станало
изискуемо. В процесния случай кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно
изискуем на 21.04.2015 г. заедно с лихвите на на основание чл. 18.1 от договора за кредит и
следователно от тази дата са започвали да текат и давностните срокове – по чл. 110 от ЗЗД
за погасяване на главницата и по чл. 111, б."в" от ЗЗД за погасяване на лихвите – договорни
и наказателни. Съгласно чл. 18.1 от договора при непогасяването на която и да е вноска по
кредита , както и при неизпълнение от кредитополучателя на което й да е задължение по
договора банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според чл. 18.2 при неиздължаване на три месечни погасителни вноски изцяло или частично
целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа
на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Плащането на части на едно отначало определено цяло
задължение не е тъждествено на „периодично плащане”. С разпоредбата на чл. 111, б. „в” от
ЗЗД е разписано, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. При договора за кредит е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на кредира на вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
плащания, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл Решение №
28/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 523/2011г., III г.о./ По отношение на процесното вземане
е приложим общия пет годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който започва да тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, а това в настоящия случай е 21.04.2015г. ,
когато банковия кредит е надлежно обявен за предсрочно изискуем. От горното следва, че
към 17.05.2019г.,произтичащото от договора вземане не било погасено по давност.
Първоинстанционният съд правилно е приел за основателно възражението на
особения представител за нищожност на клаузите чл.3.5 и чл.12.1 от договора за кредит
като неравноправни на основание чл. 143, т.3 , т.10 и т.12 ЗПП. В случая, според клаузата на
чл. 3, ал. 5 от договора за банков кредит базисният лихвен процент изобщо не подлежи на
договаряне, а се определя едностранно от банката, като в договора не е посочен механизмът,
по който се формира, компонентите, които го съставляват и факторите, които влияят върху
неговия размер, за да може кредитополучателят предварително да прецени финансовия риск,
който поема при сключване на договора. Клаузата на чл.12. 1 от процесния договор
предвижда, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя
тарифата на условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си, както приложимите лихви по настоящият кредит по реда на чл. 21. Съгласно
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 98/25.07.2017 по т. д.№ 535/2016 на
6
ВКС, Т. К., I т.о., индивидуално уговорена клауза, по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, е клауза в
потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.
Според същото решение, изискването на ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но предпоставя прозрачно
и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така
че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. При горните съображения не може да се
обоснове извод, че цитираните клаузи са индивидуално уговорени, защото липсата на такава
информация при сключване на договора изключва възможността кредитополучателят да
упражни правото си на информиран избор. Неравноправността на клаузите на чл.3.5 и чл.
12.1 от договора за кредит и квалифицирането им като нищожни съгласно чл. 143 ЗПП не
влече нищожност на договора тъй като сделката може да се сключи и без тази клауза
/арг.чл.26 ал.4 ЗЗД/. Нищожните клаузи не пораждат правни последици и следователно не
обвързват страните по сделката. Съгласно чл. 146, ал.5 ЗЗП наличието на отделни
неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на целия договор,
ако той може да се прилага и без тези клаузи.
С оглед на гореизложеното, правилно и обосновано са уважени частично
исковете на „Юробанк България“ АД, а именно: по договор за кредит № HL 41717 от
07.08.2008г. главница в размер на 28 614,83 CHF/ двадесет и осем хиляди шестстотин и
четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три сантима/, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 17.05.2019г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, договорна лихва за редовна главница за периода от 25.05.2016г.
до 13.05.2019г. в размер на 4 159,69 CHF /четири хиляди сто петдесет и девет швейцарски
франка и шестдесет и девет сантима/; мораторна лихва за периода от 21.05.2016г. до
13.05.2019г. в размер на 4021,28 CHF /четири хиляди и двадесет и един швейцарски франка
и двадесет и осем сантима/; просрочени такси за периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в
размер на 347,88CHF /триста четиридесет и седем швейцарски франка и осемдесет и осем
сантима/; просрочени застраховки за периода от 12.08.2016г. до 13.05.2019г. в размер на
70,02 CHF /седемдесет швейцарски франка и два сантима/; нотариални разноски в размер на
524,30/ петстотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки/.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение от 06.08.2020г., постановено по търговско дело № 87
по описа за 2019г., ТО, Окръжен съд- Враца,
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
7
страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8