№ 481
гр. Габрово, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210101749 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на установителен иск по чл. 422 от
ГПК, подаден от ЗАД „АРМЕЕЦ'' АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2 срещу П. Д. Ш., с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 19.02.2016 г., в 16:40ч. на кръстовището на бул. „Васил
Априлов" и ул. „Райко Каролев" в гр. Габрово настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, документирано с протокол за ПТП с № 1482091/22.02.2016г.,
съставен от ОДП на МВР - Габрово. Причина за настъпване на произшествието било
противоправното и виновно поведение на водача П. Д. Ш., ЕГН **********, който
при управление на л. а. „Мерцедес Бенц 112”, с ДК № ОКС 459, движейки се по ул.
„Райко Каролев" на кръстовището на бул. „Васил Апрелов” не спрял на пътен знак
„Стоп" (Б2), навлязъл в кръстовището и реализирал ПТП с движещия се по пътя с
предомство л.а. „Хонда Сивик" № ЕВ 6246 ВА, застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС", Клауза „Г1 - пълно каско", в ЗАД „Армеец" с полица №
0306X0172172, със срок на валидност от 15.12.2015 г. до 14.12.2016г. От
кореспонденцията с ОДП на МВР, сектор „Пътна полиция” - Габрово станало ясно, че
за административни нарушения на чл. 50, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП, свързани
с процесното ПТП, на П. Д. Ш. било връчено и влязло в сила на 28.03.2017г. НП № 16-
0892-000126. В резултат на това деяние П. Д. Ш. станал причина за ПТП с
имуществени вреди по л.а. „Хонда Сивик"' № ЕВ 6246 ВА.
Към датата на застрахователното събитие - 19.02.2016г. л. а. „Мерцедес Бенц"
с № СКС 459 нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
1
автомобилистите. Съгласно проведена кореспондинция със застраховател в Швеция,
към 19.02.2016 г. „Гражданска отговорност на автомобилистите"' за л. а. „Мерцедес
Бенц 112” с ДК № СКС 459 липсва.
На 22.06.2016 г. в ищцовото дружество постъпило уведомление - декларация
за щета по застраховка „Каско на МПС" по полица № 0306X0172172 с претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Образувана била щета № 17016030100069.
От ЗАД "Армеец" след извършването на три огледа (първоначален и два
допълнителни) били описани вредите на л. а. „Хонда Сивик" № ЕВ 6246 ВА, издадено
било възлагателно писмо. Ремонтът на л. а. „Хонда Сивик" № ЕВ 6246 ВА бил
извършен съгласно описите на уврежданията и издаденото възлагателно писмо за
сметка на ЗАД "Армеец", за което била издадена фактура, като същата била платена от
ЗАД "Армеец".
ЗАД "Армеец" в качеството си на застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС" изплатило обезщетение за причинените на автомобила имуществени
вреди в размер на 8333,88 лева по щета № 1706030100069 на 27.07.2016г., както и
ликвидационни разноски в размер на 10лв., или общо 8343,88 лв., и на основание чл.
411 от Кодекса за застраховането встъпил в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата. На 26.09.2016 г. с писмо изх. № Л-9481 отправил регресна
покана за плащане на регресното задължение. С писмо от 09.01.2017 г. предявил
отново регресна претенция към П. Д. Ш. в качеството му на виновен причинител на
произшествието.
На 18.05.2021 г. депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение,
образувано било заповедно производство по ч. г. д. № 859/2021г. по описа на РС
Габрово, издадена била заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което им било
указана от съда възможността за депозиране на искове за установяване на дължимостта
на вземанията, предмет на заповедното производство.
До датата на депозиране на исковата молба вземането, предмет на
установителния иск, не било платено.
Искането на ищеца е съдът да да признаете за установено, по отношение на П.
Д. Ш., че дължи на „ЗАД Армеец" АД:
- сумата 8343,88 лева (осем хиляди триста четиридесет и три лева и осемдесет
и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. /датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до датата на
окончателно изплащане на сумата;
- сумата 2539,52 лева (две хиляди петстотин тридесет и девет лева и петдесет
и две стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.05.2018 до
18.05.2021 г.,
както и да му бъдат присъдени съдебните разноски в заповедното и исковото
производство.
2. От страна на ответника:
Особеният представител на ответника намира исковете за неоснователни и
недоказани.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите. От момента на извършването на твърдяното
2
непозволено увреждане /19.02.2016 г./, както и от датата на подаване на уведомление за
настъпилата щета от застрахованото по комбинираната застраховка „каско" и
„злополука" лице /22.02.2016 г./, също и от момента на изплащането на исковата сума
от ищеца на сервиз „Бултрако моторс" АД /27.07.2016 г./, до датата на предявяване на
настоящия иск, изтекли повече от 5 години. Нямало данни за обстоятелства, водещи до
прекъсване на давността. Инициирането на заповедно производство по реда чл. 410 от
ГПК чрез предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.05.2021 г. не водело до последиците по чл. 116, буква „б",
предложение 1 от ЗЗД.
Налице било несъответствие между описаните щети по автомобила в описите,
както и между тях, и извършените работи и вложените части при ремонта. Налице било
разминаване между данните, посочени в проформа фактурата от 21.03.2016 г. и
окончателната фактура от 28.04.2016 г., които следвало да бъдат напълно идентични.
Налице било сериозно разминаване между претендираната стойност на
ремонта на автомобила и степента на увреждане на същия, в следствие от настъпилото
ПТП. От приложените фотоснимки било видно, че автомобилът не е сериозно
повреден. Във възлагателното писмо от 02.03.2016 г., с което застрахователят предал
автомобила на автосервиз „Бултрако моторс" ЕАД, клон Пловдив изрично било
посочено, че видът на ремонта е лек. Нямало данни по делото автомобилът да е
репатриран от мястото на ПТП, което налагало извода, че автомобилът е останал на
собствен ход. В същото време по делото се претендирало заплащането на един ремонт,
който следвало да е поне среден /по терминологията, използвана във възлагателното
писмо/.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
2. Обстоятелства, имащи значение за иска:
настъпило ПТП по вина на ответника, в резултат на което е увредено трето лице
или имуществото му;
отсъствие на застраховка ГО за управляваното от ответника МПС;
стойност на нанесените вреди на третото лице или имуществото му;
- заплатеното застрахователното обезщетение от ищеца относно нанесените
вреди на третото лице или имуществото му.
3. От фактическа страна:
40
На 19.02.2016 г., около 16 часа, лек автомобил „Хонда СК-У" с рег. № ЕВ
6246 ВА, собственост и управляван от Боян Николаев Колев се движел в гр. Габрово по
бул. „Васил Априлов" в лявата пътна лента на платното за движение към площад
Възраждане. При това движение лекият автомобил Хонда достигнал и навлязъл в
кръстовището на булеварда и ул. „ Райчо Каролев ". Към този момент, движещият се
по улица „Райчо Каролев" автомобил „Мерцедес Бенц", с рег. № СКС 459, собственост
на А.И.П. и управляван от П. Д. Ш. не спрял при наличие на знак „Б2" преди мястото
3
на навлизане в платното за движение по бул. „Априлов". Автомобилът „Мерцедес"
навлязъл в платното за движение на булеварда отдясно за лек автомобил Хонда.
При това движение на двата автомобила се осъществил удар между тях.
Относно лекия автомобил Хонда бил осъществен приплъзващ удар, започващ като
челен кос ексцентричен удар в предна дясна ъглова част и преминаващ в страничен кос
ексцентричен приплъзващ удар в зоната на предна дясна странична част. По
отношението на автомобила Мерцедес ударът бил челен кос в зоната на предна лява
ъглова част на автомобила.
На 22.02.2016 г. собственикът на увредения автомобил Хонда подал в
ищцовото дружество уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС" по полица № 0306X0172172 с претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. Образувана била щета № 17016030100069.
След извършването на три огледа (първоначален и два допълнителни), при
които били описани уврежденията на л. а. „Хонда Сивик", с рег. № ЕВ 6246 ВА, било
издадено било възлагателно писмо, въз основа на което от Бултрако Моторс ЕАД, клон
Пловдив бил извършен ремонтът на л. а. „Хонда Сивик" № ЕВ 6246 ВА, за което била
издадена фактура № **********/28.04.2016 г. за сумата 8333,88, която сума била
заплатена от ЗАД "Армеец" на 27.07.2016 г., видно от приложеното по делото
преводно нареждане.
Към датата на застрахователното събитие - 19.02.2016 г. л.а. „Мерцедес
Бенц" с ДК № СКС 459 не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, видно от приложената по делото регресна покана до ответника –
неоспорена от страните. От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/
също не са представени доказателства за наличие на такава застраховка.
Видно от извършената съдебна автотехническата експертиза стойността на
възстановяването на автомобила е 6944,90 лв., съответстваща на указаната в
представената по делото фактура № ********** от 28.04.2016 г., издадена от сервиз
„Бултрако моторс" АД, гр. Пловдив.
4. Правни изводи
В нарушение на чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането ответникът
управлявал увреждащото МПС без действаща задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП. Едновременно с
това е негова вината /поради неспазване на изискванията на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП/ за
възникналото ПТП и съответно за увреждането на л.а. „Хонда Сивик" № ЕВ 6246 ВА.
От заключението на вещо лице е видно, че увреждането на процесния автомобил е в
пряка причино – следствена връзка с противоправното поведение на ответника.
Съгласно чл. 411 от КЗ след изплащане на обезщетението /което е сторено на
27.07.2016 г., видно от приложеното по делото платежно нареждане/
застрахователното дружество встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
В съответствие с това свое право е предявен от ищеца и настоящият иск.
Правото на ищеца на регресна претенция, съгласно посочената разпоредба чл.
411 от КЗ, възниква след изплащане на обезщетението. Съответно началната дата на
правото на ищеца на регресна претенция към причинителя на вредата е датата на
заплащане на сумата, тъй като непосредствено след това може да пристъпи към
реализацията на правата си. В конкретния случай датата е 27.07.2016 г. и от нея
4
започва да тече общият преклузивен 5-годишен давностен срок, предвиден в чл. 110 от
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в този срок /на
18.05.2021 г./. Настоящият ГПК урежда заповедното производство, като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие /от датата на подаване на заявлението/ ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, което в случай е сторено. Поради това възражението на особения представител
на ответника за погасяване по давност на правото на ищеца на регресен иск е
неоснователно.
Видно от заключението на вещото лице, възстановяването на автомобила с
нови части без корекция на стойността им при влагане и труд на един ремонтен час 25
лв. без ДДС е на стойност 6944,90 лв. и тя съответства на указаната в представената по
делото фактура № ********** от 28.04.2016 г., издадена от сервиз „Бултрако моторс"
АД, гр. Пловдив. Цените в магазинната мрежа и доставни цени на нови части към 2016
г. са идентични на указаните в представената фактура пазарни цени, отнесени за
оригинални части. Ремонтът е извършен в сервиз „Бултрако моторс" АД, гр. Пловдив.
Стойността на един ремонтен час съгласно фактурите, съответства на стойност на
ремонтен час за региона относима към класа и марката автомобил.
Възражението на особения представител на ответника за несъответствие
между описаните щети по автомобила в описите, както и между тях и извършените
работи и вложените части при ремонта също е неоснователно. Съгласно вещото лице,
сравняването на Опис на претенция от 07.04.2016 г. и Опис-Заключения от 22.02.2016
г., от 07.03.2016 г. и от 28.03.2016 г. определя пълно съответствие като детайли и
видове ремонти, като е изменена само номерацията на някои позиции. В Опис на
претенция от 07.04.2016 г. не е включен като позиция, все още неустановен като
увреден, преден десен амортисьор. Установен е като увреден на 28.04.2016 г. /при
ремонта/ съгласно Опис-Заключение от 28.04.2016 г., което обяснява и отсъствието му
от предните описи. Вещото лице е изложило подробен анализ относно техническата
необходимост от подмяната на вложените в ремонта части. Съдът не отчита никакви
логически противоречия в заключението на вещото лице, същото е обосновано и
почива изцяло на останалите доказателства по делото, не възникват никакви съмнения
в правилността му. Поради това съдът кредитира изцяло с доверие заключението на
вещото лице, извършило съдебно-автотехническата експертиза.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника, че
стойността на ремонта не съответства на понятието лек ремонт, употребено във
възлагателното писмо. Терминът „лек” или „среден” ремонт няма законова
регламентация и е вътрешно- организационен за съответното дружество, което влага
собствено значение в него. Употребата му по никакъв начин не обвързва нито вещото
лице, нито пък съда, съответно е ирелевантен за изводите му.
Поради изложеното искът за главница следва да бъде уважен за сумата
8338,88 лева –стойност за ремонта на автомобила с ДДС.
Що се касае до претендираните ликвидационни разноски в размер на 10 лева –
за направата им по делото няма никакви доказателства и поради това за разликата над
8338,88 лева до претендирания размер от 8343,88 лева искът за главница следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и искът за установяване дължимостта на сумата 2539,52 лева
5
- мораторна лихва върху главницата за периода от 18.05.2018 до 18.05.2021 г.
Мораторна лихва съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се дължи от деня на забавата, а съгласно
чл. 84 ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение /какъвто е настоящият
случай/ длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото
няма данни която и да било от двете регресни покани, приложени по делото да е
връчена на ответника. Съответно забавата е настъпила едва с подаване на исковата
молба, датата на която съгласно посочения по-горе чл. 422 от ГПК е датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2021 г., от когато
следва да бъде присъдена законна лихва, но искът за мораторна лихва за предходния
период следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.
5. Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, като съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в
диапазона от 100 до 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на настоящото
дело, и цената на иска, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер от 300 лева. Останалите разноски, сторени от ищеца са държавна
такса 217,47 лева, 653,86 лева – възнаграждение на особен представител, или общо
разноски в размер на 400,00 лева. Или общо разноски в размер на 1571,33 лева.
Пропорционално на уважената част от иска на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство в размер на 1203,96 лева.
Пропорционално на установената дължимост на сумите присъдени със
заповедта /която съвпада с уважения установителен иск/ следва да бъдат присъдени
разноските за заповедното производство, а именно в размер на 204,82 лева, относно
които съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
6. Относно сторените разноски от бюджета на съда:
По доказателствени искания на особения преставител на ответника от
бюджета на РС Габрово са направени разноски вразмер на 400 лева за вещо лице.
Внасянето на тези разноски е в тежест на ответника по силата на чл. 76 от ГПК.
Ответникът не е освободен от такси и раноски по производството и поради това той е
имал задължение за заплащането им, но поради това, че се представлява от особен
представител, те са внесени от бюджета на РС Габрово. Същите следва да бъдат
репарирани в бюджета на РС Габрово по правилата за дължимостта на разноски, тъй
като в противен случай би се получило неоснователно обогатяване на страните по
делото и неоснователно обедняване на съда. Пропорционално на уважената част от
6
иска ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката за държавни такси на РС Габрово, на сумата 306,48 лева /тъй като
при този развой на делото тя остава негова тежест/, а ищецът 93,52 лева /дължими
пропорционално на отхвърлената част от иска/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Ш., с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5
ДЪЛЖИ на ЗАД „АРМЕЕЦ'' АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2:
- сумата 8338,88 лева – главница, представляваща изплатено от ЗАД
„АРМЕЕЦ'' АД по щета № № 17016030100069/22.02.2016 г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата,
за която е издадена Заповед № 420/20.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 859/2021 г. по описа на РС – Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 411 от КЗ.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от ЗАД „АРМЕЕЦ''
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2 в ЧАСТТА, с която се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че П. Д. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5 ДЪЛЖИ на ЗАД „АРМЕЕЦ'' АД, с
ЕИК *********:
- разликата над присъдената сума 8338,88 лева до претендирания размер от
8348,88 лева главница, представляваща изплатено от ЗАД „АРМЕЕЦ'' АД по щета №
№ 17016030100069/22.02.2016 г. обезщетение;
- сумата 2539,52 - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.05.2018
до 18.05.2021 г.,
за които е издадена Заповед № 420/20.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 859/2021 г. по описа на РС – Габрово,
като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА П. Д. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5 да ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ''
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2 сумата 1203,96 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
7
4. ОСЪЖДА П. Д. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5 да ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ''
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа" № 2 сумата 204,82 лева – разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
5. ОСЪЖДА П. Д. Ш., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 32, вх. В ет. 2, ап. 5 да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС Габрово на сумата 306,48
лева – пропорционално на уважената част от иска, заплатени от бюджета на съда
разноски за вещо лице, дължими от ответника, на осн чл. 59 от ЗЗД.
6. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ'' АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа" № 2 да ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС Габрово на
сумата 93,52 лева – пропорционално на отхвърлената част от иска, заплатени от
бюджета на съда разноски за вещо лице, дължими от ответника, на осн чл. 59 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8