Р Е Ш Е Н И Е
№ 1942
град Бургас,
07.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Марина
Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4282 по
описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. Н.Ш.,*** против М.П.С.,
ЕГН **********,***. В
исковата молба се твърди, че между страните на 09.03.2016г. е бил сключен
договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +35956524707 за срок от 24
месеца след подадено заявление за пренасяне на посочения номер. Уговорен бил
план “Telenor
Home”
със стандартен месечен абонамент 5.90лева на месец. Претендира се, че за
периода 10.11.2016г. до 09.02.2017г. ответницата не била изпълнила задълженията
си в общ размер на 19.52лева. На 14.03.2016г. между страните бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца с план „НонСтоп 29.99лева“ и
26.68% отстъпка от месечния абонаментен план. С. не била изпълнявала задълженията
си в общ размер на 96,78лева за периода 10.11.2016г. до 09.02.2017г. На
14.03.2016г. бил сключен и договор за лизинг, с който на ответницата било
предоставено временно и възмездно ползване на устройство с марка SAMSUNG Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black на обща стойност 243.57лева. По договора за лизинг С.
дължала сумата от 131.46лева, формирана от лизингови вноски за периода
10.11.2016г. до 09.04.2017г. Сочи се, че вземанията се индивидуализирани в пет
броя фактури. Общата стойност на задължението на С. възлизала на 277.76лева. На
07.03.2019г. дружеството подало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, като било образувано ч.гр.д. №
2083/ 2019г. на РС гр. Бургас. Заповедта била връчена на М.С. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Ищецът, чрез пълномощника си, уточнява , че претенциите са
формирани , както следва. По Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер
+35956524707 общата дължима сума е в размер на 19.52 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 10.11.2016г. - 09.02.2017г., формирана по
следния начин: 6.81 лв. - абонаментна такса за отчетен период 10.11.2016г. -
09.12.2016г., начислени във фактура № **********/10.12.2016г.; 6.81 лв. -
абонаментна такса за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017., начислена във
фактура № **********/10.01.2017г.; 5.90 лв. - абонаментна такса за отчетен
период 10.01.2017г. - 09.02.2017г., начислена във фактура №
**********/10.02.2017г. По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* общата дължима сума е в размер на 96.78 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.11.2016г.
- 09.02.2017г., формирана по следния начин: 38.84 лв. - абонаментна такса и
използвани услуги за отчетен период 10.11.2016г. — 09.12.2016г., начислени във
фактура № **********/10.12.2016г.; 35.95 лв. - абонаментна такса и използвани
услуги за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017г., начислени във фактура №
**********/10.01.2017г.; 21.99 лв. - абонаментна такса за отчетен период
10.01.2017г. - 09.02.2017г., начислена във фактура № **********/10.02.2017г. По
Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* общата дължима сума е в
размер на 161.46 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за отчетен
период 10.11.2016г. - 09.04.2017г., формирана по следния начин: 10.59 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 10.11.2016г. — 09.12.2016г.,
начислена във фактура № **********/10.12.2016г.; 10.59 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017г., начислена във
фактура № **********/10.01.2017г.; 10.59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 10.01.2017г. - 09.02.2017г., начислена във фактура №
**********/10.02.2017г.; 2.61 лв. - остатък от лизингова
вноска след приспадане на предплатени суми при сключването на договора, дължима
за отчетен период 10.02.2017г. - 09.03.2017г., начислена във фактура №
**********/10.03.2017г.; 127.08 лв. - сбор от 11 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и една лизингова вноска в пълен
размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен
период 10.03.2017г. - 09.04.2017г., начислени във фактура № **********/10.04.2017г.
Претендира
се да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 277.76лева
по посочените пет броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се разноските по настоящото дело и тези направени в заповедното
производство. Направени са доказателствени искания.
Ответникът М.П.С.,*** се представлява, на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, от назначения й особен представител – адв. Е.С.,***.
В срока за депозиране на отговор е постъпило становище от особения
представител. Предявеният иск се счита за допустим , но неоснователен.
Предявените претенции се считат за неточни и неясни. Особеният представител
сочи, че според Договора за фиксирани услуги месечната такса е 5.90лв, а ищецът
претендира месечни такси по този договор в размер на 6.81лв. за периода
10.11.2016г.-09.12.2016г., както за периода 10.12.2016г.-09.01.2017г. Подобни
суми, във фактурите, нямало начислени. Претенциите по Договор за мобилни услуги
също били неясни, където посочените като фактурирани суми 38.84лв. по фактура №
********** от 10.12.2016г., 35.95лв. по фактура № ********** от 10.01.2017г. и
21.99лв. по № ********** от 10.02.2017г. не били отразени в нито една от
фактурите и не било ясно по какъв начин можело да се установи това от
представените писмени доказателства. Представените фактури са оспорени и се
считат за негодно доказателствено средство. Защитата счита същите за частни
документи издадени от ищеца, като смята, че същите не доказвали наличието на
задължение от страна на ответницата. Фактурите не били подписани от С., било
възможно да са оспорени от ответницата, както
да са заплатени от М.С.. Подробно са изложени съображения защо фактурите
се математически неточни и от друга страна неясни. Не били точно отразени
компонентите на плащанията по всяка една фактура, както и данъчната основа. Не
ставало ясно и защо са начислени такси за съобщения във фактура № ********** от
10.12.2016г. , което не било според договореното между страните, а във фактура
№ ********** от 10.01.2017г. също имало отчетени 4бр. кратки текстови съобщения
(SMS), а нямало стойност на услугата. Неясно било отчитането и
стойността на услугата за мобилен интернет. Неясно и непосочено било каква е
услугата на третата страница на фактура №
********** от 10.12.2016г. „Други услуги с добавена стойност” в размер на
5.00лв. без ДДС, 6.00лв с ДДС. Също там – начислената сума от 0.81лева без ДДС
потребление по ред „Други услуги (номера 0700/0800/00800). В тази връзка смята,
че претенциите на ищеца за заплащане на начислените по фактура № ********** от
10.12.2016г. такси от 1.24лв. без ДДС, 5.83лв. без ДДС, 0.81лв. без ДДС, 5лв.
без ДДС и 0.32лв. без ДДС са неоснователни, както и тази за заплащане на
начислените по фактура № ********** от 10.01.2017г. такси от 1.24лв. без ДДС и
9.16лв. без ДДС. По фактура № ********** от 10.04.207г. претендира, че
претенцията трябва да бъде отхвърлена изцяло. Сочи се, че чл. 12 от приложените
към исковата молба Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на
преносим компютър, 3G CONNECT CENTER телефонен апарат или друго устройство, ако същите се считат за валидни
и действат по отношение на ответницата, то в случай на неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят имал право
да прекрати договора и да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, но
това трябвало да стане с писмено предизвестие, отправено до лизингополучателя.
В тази връзка се сочи, че към исковата
молба нямало доказателства това да е направено и се прави позоваване на т. 18
на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Особеният
представител твърди, че ищецът прилагал и нелоялна търговска практика,
извличайки мотиви от начина на изчисляване на месечните такси. Оспорва се и
връчването на ОУ на ищеца на ответницата, както и тяхната разбираемост, поради
малкият печатен шрифт, с които били изписани. Претендира се за отхвърляне на
иска.
Предявените искове са с материалноправно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с
подадения писмен отговор от особения представител на ответника. Претендират се
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от явилия се особен представител
адв. Е.С.,***. Депозираният писмен отговор се поддържа. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са писмени бележки.
По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице Д.Б.. В заключението се сочи,
че процесните фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на дружеството
„Теленор България“ ЕАД. По тях няма извършени плащания. Общият размер на
задълженията, според дадените в заключението сметки, възлиза на 652.75лева,
като в последната фактура е начислена и неустойка в размер на 374.99лева, която
не е претендирана от ищеца по настоящото дело. Отразено е, че по договора за
лизинг има внесен депозит в размер на 10.59лева.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищеца е ответника са били сключени и са
действали Договор за фиксирани услуги № *********/ 09.03.2016г., Договор за
мобилни услуги № *********/ 14.03.2016г. и Договор за
лизинг № ********* от 14.03.2016г. Между страните са били налице валидни облигационни
отношения по ползване на фиксиран телефон с № 35956524707, предоставяне на мобилни услуги от страна на ищеца към
ответника, както и за закупуване от страна на М.С. на мобилно устройство – „Samsung Galaxy
Grand Neo Plus Dual Black“. По делото са
приложени копия на посочените договори. От тях се установява, че по първия М.С.
е поискала пренасяне на номер в мрежата на оператора, след което е приела да
ползва услугите на „Теленор България“ ЕАД по тарифен план „Telenor Home 5.90“. В договора са
включени и други допълнителни услуги предоставени от оператора, без за това да
е уговорено допълнително заплащане при спазване на определените лимити. По
вторият посочен договор С. е приела да ползва услугите на оператора по тарифен
план „Нон Стоп 29.99 с неограничени национални
минути” с предпочитан номер № 359896969830.
Посоченият договор е за срок от 24месеца, считано от 14.03.2016г. Предвидено е, че операторът прави отстъпка от месечния
тарифен план от 26.68 % за срока на договора. В договорът е записано, че с
тарифния план С. получава 200 минути за разговори към международна зона 1. На
същата дата между страните е сключен и Договор за лизинг № *********, с който
ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат „Samsung Galaxy Grand Neo Plus
Dual Black“. Видно от чл. 4 на договора , ищецът е предал на
ответника посоченото устройство, което С. е получила. Уговорената цена в
договора е била 243.57лева, платима на 23 равни вноски, всяка по 10.59лева с
ДДС. По делото са представени пет броя фактури сочещи задължението на М.С. - фактура № **********/10.12.2016
г. за сумата от 56.24лева, фактура № **********/10.01.2017г. за сумата от 53.35лева,
фактура № **********/10.02.2017г. за сумата от 38.48лева, фактура №
**********/10.03.2017г. за сумата от 2.61лева и фактура №
**********/10.04.2017г. за сумата от 502.07лева. Спрямо договора за мобилни
услуги и договора за лизинг са приложими ОУ , които са предоставени на
ответника и същият е бил запознат с тях.
По делото е приложено ч.гр. д. № 2083/ 2019г. на РС
гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в
полза на ищецът е била издадена заповед № 1125/12.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 277.76лева/двеста седемдесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща изискуемо задължение
по Договор за фиксирани услуги с № 35956524707, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер № +359********* , Договор за лизинг от 14.03.2016г. и фактура №
**********/10.12.2016 г., фактура № **********/10.01.2017г., фактура №
**********/10.02.2017г., фактура № **********/10.03.2017г. и фактура №
**********/10.04.2017г., ведно със
законна лихва от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 385.00лева разноски по делото, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение за производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил
възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги, както и стойността на продадените устройства или като
цяло
размера на претендираното вземане.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по посочения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и по
договора за лизинг на посоченото устройство мобилен телефон.
По силата на този договор ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на стационарни и мобилни услуги по см. на §
1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях основни и допълнителни
електронни съобщителни услуги по конкретен
тарифен план за всеки от посочените договори. От своя страна абонатът е
поел задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса, както
и допълнителни услуги. С отделен договор за лизинг е закупен мобилен телефон и
цената на устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. От
страна на особения представител на ответника се направи възражение за
недължимост на посочените суми. Сочи се неяснота на претенциата, която се
извлича от съдържанието на исковата молба и предоставените по делото фактури. Не
се оспориха самите договори, като ответната страна не претендира положените
подписи под договорите да не са на С.. Въпреки оспорването на представените
фактури от заключението на вещото лице се установи, че счетоводството на ищеца
е редовно водено и няма съмнение за точността на записванията в издадените
документи. Следва да се отбележи, че във фактурите е дадена детайлна справка за
задълженията за всеки един отчетен период. Неяснотата твърдяна от страна на
особения представител е налице само в излагане на фактическата обстановка в
исковата молба. От съдържанието на фактурите става ясно, че ищецът не е
начислявал месечни такси в по – висок размер от уговореното между страните. В
първата фактура е посочено, че месечните такси за стационарния и мобилния
телефон са в размер 4.92лева и 18.32лева. Това е стойност без начислено ДДС ,
което при пресмятането му води до математически разултат от 5.90лева такса за
първия ползван номер и 21.99лева за втория ползван номер. Останалите стойности
посочение във фактурата са за услуги, които ответникът е ползвал. В тази връзка
, настоящия състав намира възражението за нелоялни търговски практики. В случая
ищецът претендира вземене в размер уговорен по договорите и за потребени по тях
услуги от абоната. Следва да се отбележи
и това, че във фактурата мобилният оператор е посочил услуги, които се отчитат
с технически средства и представените сметки са математически резултат на
потреблението на С.. Няма и данни в обратната насока за недължимост на
посочените услуги, въпреки възраженията на особения представител. В тарифния
план е уговорено ползването на определени услуги, които имат лимит до който не
се дължи плащане над месечната такса, но това не обхваща останалата част на
потреблението, за което се дължи съответна сума. Изводът направен за първата
фактура е валиден и за останалите приложени, без окончателната фактура по
делото. При подписване на договорите за С.
е било налице поето задължение да заплаща дължимите суми в уговорения срок и
съобразно постигнатото съглашение. По делото няма данни ответникът С. да е
заплатила начислените й услуги, които са ползвани, както и да е заплатил
стойността на мобилния телефон. По тези съображение следва да се уважи
претенцията на ищеца за заплащане на останалите незаплатени лизингови вноски в
размер на 127.08лева. По отношение на договора за лизинг следва да се отбележи,
че е изтекъл срокът за издължване стойността на предоставения мобилен телефон,
което в случая означава, че не е нужна и покана до ответника за изпълнение по
договора и уведомление от страна на ищеца, че предсрочно е прекратил договора
между тях.
Следва, съобразно решението и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по воденото производство и тези
сторени в заповедното такова да бъдат уважени , но съобразно възражението за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. От страна на особения
представител се прави възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение
в полза на адвоката на ищеца. Настоящия състав намира възражението за
основателно. По настоящото дело ищецът е сторил разноски за доплащане на
държавната такса в размер на 125.00лева, за особен представител в размер на 160.00лева,
за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00лева. Следва да се присъдят и разноските от
заповедното производство. По ч.гр.д. № 2083/ 2019г. на БРС е внесена сумата от 25.00лева
за държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско възнаграждение. Следва и
за двете производства на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК сумите да се намалят до
150.00лева за исковото производство и 180.00лева в заповедното производство.
Общо за двете производства следва да се присъди сумата от 890.00лева разноски
за водене на производството. По делото исковата сума е в малък размер и
производството не е с правна сложност, въпреки известната фактическа такава.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М.П.С., ЕГН **********,*** дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 277.76лева /двеста седемдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/ , представляваща изискуемо задължение – неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по Договор за
фиксирани услуги с предпочетен номер № 35956524707, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер № +359********* , Договор за лизинг от 14.03.2016г., ведно със
законна лихва от 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед № 1125/12.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2083/ 2019г. на РС гр. Бургас.
ОСЪЖДА М.П.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 685.00лева/шестстотин
осемдесет и пет лева/ разноски по настоящото производство и сумата от 205.00лева/двеста
и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 2083/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в
размер на 890.00лева/осемстотин и деветдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: