№ 705
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от Р. И. А. – синдик на „Въглища Перник“/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу решение № 17 от 06.03.2024г., постановено по т.д.
№ 20201700900069 по описа на Окръжен съд Перник, с което е признато за установено, по
иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от ЕТ „Лео 99 – П. С.”, ЕИК
*********, срещу „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, и синдика
на „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/ и всички кредитори на несъстоятелността на
„Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* по т. д. № 39/2021г. на
Окръжен съд Перник, СЪЩЕСТВУВАНЕТО на неприето в производството по
несъстоятелност вземане в общ размер на 155 901,23 лв. с ДДС - неизплатеното за
извършени дейности по Договор от 01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна
маса, за която извършена и приета работа е издадена от ищеца фактура № 10649/31.05.2019г.
и подписан Протокол № 22, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба – 12.11.2020 г. до окончателното плащане и „Въглища Перник” ООД /в
несъстоятелност/, е осъден да заплати на ищеца 13 626,05 лева разноски за производството.
Въззивникът/синдикът – Р. И. А.а счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, като постановено в нарушение на ЗЗД и ТЗ, така и на съдопроизводствените
правила. Твърди, че не е възникнало облигационно правоотношение между ищеца и
ответника по договор от 01.03.2018г. за изкоп и транспорт на въглища и земна маса. Според
1
синдика, не представлявал годно писмено доказателство протокол № 22 от 10.06.2019г. за
извършена работа на рудник „Бела вода“ за месец май 2019г. На следващо място твърди, че
липсва протокол по чл. 39 от процесния договор за изработка, с който се установявало
изпълнение и приемане на уговорената работа между страните по делото. Според синдика,
първоинстанционният съд неправилно е приел, че от заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза и съдебно-техническата експертиза, се установявало извършването на
процесните дейности по договора за изработка. Твърди, че ищецът не е поканил ответника
да приеме изпълнената работа, поради което работата не била предадена от ищеца и не е
приета от ответника. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд е следвало да
изключи от доказателствата по делото, оспорените от ответника фактура №
10649/31.05.2019г. и договор от 01.08.2017г. На последно място твърди, че не са налице
изложените факти и обстоятелства в исковата молба, относно ночина на пораждане на
задължението за плащане на процесната сума. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на ищеца срещу
несъстоятелния длъжник. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът - ЕТ „Лео 99 – П. С.” е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез
адв. Д.. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба.
Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и
правилно и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски за въззивното
производство.
Несъстоятелният длъжник - „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/ не е подал отговор
на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседани и не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
С искова молба от 12.11.2020г., ЕТ „Лео 99 – П. С.” е предявил срещу „Въглища Перник”
ООД обективно и кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от
155 901, 23 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за извършени дейности по
договор от 01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна маса, за която извършена и
приета работа е издадена от ищеца фактура № 10649/31.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
С решение № 28 от 28.10.2021г. по т.д.
№ 39/2021 по описа на Окръжен съд Перник, е обявена неплатежоспособността на „Въглища
Перник” ООД, открито е производство по несъстоятелност и 26.02.2021г. е определена за
начална дата на неплатежоспособността. Вземането на ЕТ „Лео 99 – П. С.” е предявено на
25.11.2021г. и в срока по чл. 685 ТЗ, но е включено в списъка на неприетите вземания от
синдика, който е обявен в Търговския регистър на 31.12.2021г. Първоинстанционният съд е
конституирал като страна по делото синдика – Р. И. А..
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно, но недопустимо в обжалваната част.
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 3, т. 1, пр. първо от ТЗ, производството по делото се
възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено
в списъка на приетите вземания. В решение № 91 от 15.07.2009г. по т.д. № 19/2009г. по
описа на ВКС, І т.о. е пояснено, че във възобновеното производство участват страните и
синдика. Длъжникът се представлява от десезираните си органи на управление, на
основание чл. 635, ал. 3 от ТЗ.
Наличието на заварено производство относно вземането по чл. 637, ал. 1 от ТЗ, води до
недопустимост на иск по чл. 694 за същото вземане, тъй като завареното производство
изпълнява ролята на иск по чл. 694, но с оглед процесуална икономия се запазват
извършените процесуални действия по делото до откриваване на производството по
несъстоятелност. Целта и смисълът от спирането на завареното производство по
осъдителните искове е то да бъде запазено, ако относно предявеното вземане, предмет на
иска, възникне спор в производството по несъстоятелност, който да се разреши именно в
това производство и без да се преминава от осъдителен в установителен иск/Наръчник на
съдебните процедури за производствата по стабилизация и търговска несъстоятелност,
НИП, София, 2019, стр. 80/. С оглед предмета и вида на иска по възобновеното
производство по реда на чл. 637, ал. 2, т. 1, пр. първо от ТЗ, изменение на основанието или
петитума, както и преминаването от осъдителен към установителен иск е недопустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от
ТЗ и се е произнесъл с установителен диспозитив, вместо по предявения осъдителен иск за
заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка. Първоинстанционният съд
служебно е заменил петитума на иска, с който е сезиран и се е произнесъл по установителен
петитум, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр последно от ГПК,
ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск.
Първоинстанционният съд следва да се произнесе за дължимостта на разноски и държавна
такса за настоящото въззивно производсво, съобразно изхода на правния спор при новото
разглеждане на делото.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили от
въззивния съд, на основание чл. 270, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 17 от 06.03.2024г., постановено по т.д. № 69/2020г. по описа на
Окръжен съд Перник, с което е признато за установено, по иска с правно основание чл. 694,
3
ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от ЕТ „Лео 99 – П. С.”, ЕИК *********, срещу „Въглища Перник”
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, и синдика на „Въглища Перник” ООД /в
несъстоятелност/ и всички кредитори на несъстоятелността на „Въглища Перник” ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* по т. д. № 39/2021г. на Окръжен съд Перник,
СЪЩЕСТВУВАНЕТО на неприето в производството по несъстоятелност вземане в общ
размер на 155 901,23 лв. с ДДС - неизплатеното за извършени дейности по Договор от
01.08.2017г. за изкоп и транспорт на въглища и земна маса, за която извършена и приета
работа е издадена от ищеца фактура № 10649/31.05.2019г. и подписан Протокол № 22, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.11.2020 г. до
окончателното плащане и „Въглища Перник” ООД /в несъстоятелност/, и „Въглища Перник”
ООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на ЕТ „Лео 99 – П. С.” 13 626,05 лева разноски
за производството.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Перник за разглеждане на предявените осъдителни
искове от нов състав, който следва да се произнесе за дължимостта на разноски за
производството по в.т.д. № 2024100100718 по описа на САС за 2024г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4