Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 490 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
от 250 000 лв.
В исковата молба на Б.Ш.М. се твърди, че на 12.08.2017 г., около 22.30
часа, на третокласен път 207, с посока на движение от с. Честименско към с.
Алеково, се е осъществило ПТП между лек автомобил „Рено лагуна“ с рег. № ********,
управляван от Т.З.И. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СС ******,
управляван от Ш. Ю. М.. Твърди се, че виновен за пътния инцидент е водачът на
лек автомобил „Рено“, който отнел предимството на лек автомобил „Опел“ и
причинил ПТП-то, от което пострадала ищцата, като пътник в лек автомобил
„Рено“, пътуваща на задна дясна седалка с поставен предпазен колан. Твърди се,
че ищцата получила тежки увреди, изразяващи се в повърхностна травма на гръден
кош, тазобедрена става и бедро, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, изразена посттравматична церебрастения с изява
на посттравматична епилепсия. Същата била транспортирана до ФСМП – Тервел,
откъдето след преглед била насочена за стационарно лечение в МБАЛ – Добрич.
Твърди се, че въпреки проведеното болнично лечение, ищцата продължавала да
изпитва силно главоболие, световъртеж, слабост в крайниците. По повод два
припадъка със загуба на съзнание, гърч, прехапване на езика и изпускане по
малка нужда била прегледана на 15.09.2017 г. от невролог и поставена диагноза
„посттравматична епилепсия“. Твърди се, че от ПТП-то останал посттравматичен
ръбец, видоизменящ съществено лицето на ищцата, с траен или постоянен характер,
което обуславяло наличието на обезобразяване на лицето.
Твърди се, че увредите й причинили болки и страдания, както и затруднения в битовото й обслужване. Същите
дали негативно отражение върху психиката й.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Рено“, да
й заплати сумата от 250 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба.
В срока за допълнителен отговор, такъв не е депозиран.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 05.09.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с присъда № 16/12.09.2018 г. по нохд 154/2018 г. на
ОС – Силистра. От същата е видно, че Т.З.И. е признат за виновен, в това, че на
12.08.2017 г. на «Т»-образно кръстовище, образувано от път ІІІ-207, свързващ
гр. Добрич с гр. Алфатар на км 65+900 и път SLS-2004 , при управление на МПС – лек автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № ТХ ******, нарушил правилата за
движение, а именно чл. 50 ал.1 от ЗДвП, чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл. 36 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на малолетния А.А.Е.и тежки телесни
повреди на Б.Ш.М., изразяващи се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота и обезобразяване на лицето. Присъдата е влязла в сила на
17.06.2019 г. като е изменена от АС – Варна само в частта на наложеното
наказание. С оглед нормата на чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е
задължителна за настоящия граждански състав досежно деянието, неговата
противоправност и вината на извършителя.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи /първоначална и повторна/. Вещото лице, изготвило първоначалната СМЕ
– д-р П.С.П. е посочил, че при ПТП-то ищцата е получила черепно-мозъчна травма,
състояща се от мозъчно сътресение, контузия на главата, разкъсно-контузна рана
в дясна челна област на главата, посттравматична епилепсия като последица от
черепно-мозъчната травма. Аналогичен извод е направен и в повторната експертиза
на д-р Х. Б.М.. И двете вещи лица са обосновали извод, че с оглед медицинската
документация не може да се приеме с категоричност, че при ищцата има
симптоматична посттравматична епилепсия /експертизата на д-р П. респ.
изявлението на д-р М. в съдебно заседание в съдебно заседание от 05.10.2020
г./. Следва да се има предвид обаче, че наличието на тежка телесна повреда, обусловила
постоянно общо разстройство на здравето е установена от присъдата на наказателния съд. Законът изключва свободата за преценка на доказателствата
и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е
установено с влязла в сила присъда, да съобразява присъдата / в този смисъл решение 3421/18.01.1980 г. по гр.д. дело
1366/79 г. на Първо ГО на ВС/ като обективните
граници на силата и на пресъдено налагат извод, че осъдителна или оправдателна,
обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието,
предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд / в този смисъл решение 25/17.03.2010 г. по
т.д. 211/2009 г. на Второ ТО на ВКС/. Тъждеството на деянието в наказателното
производство и настоящото такова е безспорна. Налице е присъда на наказателния
съд досежно нанесена тежка телесна повреда на ищцата, която следва да бъде
зачетена от настоящия съдебен състав с оглед коментираната разпоредба на чл.
300 от ГПК. Понесените вреди от ищцата се установяват и от
свидетелските показания на свидетелкатаГ.М. А. в съдебно заседание от 05.10.2020
г., пред СРС, които съдът кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период, тежката обща увреда,
обусловила постоянно общо разстройство на здравето, лицевият белег, довел до
обезобразяване справедливо би било да се присъди сума от 120 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно предвид липсата на ангажирани от
страните доказателства, които да установяват или поне индикират, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Напротив в заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р П. е обоснован
извод, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху
застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането
на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ
доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има
предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за
забава се следва от 05.09.2017
г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес същата
следва да се присъди от 12.04.2018 г., както е поискано в исковата молба. По
отношение на посочената в исковата молба дата /12.04.2017 г./ настоящият
съдебен състав намира, че се касае за техническа грешка при изписване на
годината /2017 г. вместо 2018 г./ доколкото, така както е посочена датата за
начална за претенцията за законна лихва същата предхожда с около пет месеца
датата на ПТП-то. Обстоятелството, че се касае за техническа грешка при
изписване на годината се установява и от депозираната молба на ищцата до
ответното дружество от 11.04.2018 г. /стр. 62 в делото/.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3 761,
28 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска респ. данните по делото, че
адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съразмерно отхвърлената
част от иска. Претендира се сума от 10 800 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. По отношение на същата е заявено своевременно възражение по
смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което настоящият съдебен състав при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия,
цената на иска респ. размерите на възнагражденията, посочени в Наредба 1/2004
г. намира за основателно. Адекватният размер на възнаграждението, съобразно
горните критерии възлиза на сума от 7836 лв. с ДДС. Припадащият се размер от
същото с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 4 074, 72
лв. с ДДС. Припадащият се размер на разноските за внесени депозити за
експертиза и разпит на свидетел, съобразно отхвърлената част от иска възлиза на
145,60 лв. т.е. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в
размер на 4 220, 32 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 5 136 лв. – дължима ДТ и разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Б.Ш.М., ЕГН **********,*** – адв. В.О. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 12.08.2017
г. на път ІІІ-207, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2018
год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния
предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. В.О. сумата
от 3 761, 28 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Ш.М., ЕГН **********,*** – адв. В.О. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 4 220, 32 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 5 136
лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: