РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Шумен, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900095 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ф. А. А., ЕГН-
**********, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул. „Съединение” №119А, ет.2, оф.2 – адв. М. К.
от АК - Шумен против ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ №67а като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 23.08.2016 г. около 04:00 часа
на Автомагистрала Тракия, км 180-181 настъпило ПТП при което товарен автомобил
„Мерцедес – 814“ рег. №.... при движението си в посока запад-изток бил застигнат и ударен
от л.а. „Мерцедес Вито“, рег. №...., движещ се в същата посока. В л.а. пътувала и
пострадалата ищца Ф. А. А., която при инцидента претърпяла телесни повреди изразили се
във „фрактура – съчетано счупване на лъчевата и лакътната кост на дясната предмишница;
множество натъртвания по цялото тяло. На 28.06.2016 г. ищцата претърпяла оперативно
лечение в МБАЛ Шумен. За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство
№375 ЗМ 322/2016 г. по описа на РУ гр. Чирпан, а впоследствие била постановена присъда
№260006/14.10.2020 г. по НОХД №40/2019 г. по описа на РС Чирпан, с която за виновното
причиняване на процесното ПТП бил осъден виновният водач на л.а. „Мерцедес Вито“, рег.
№..... И.Й.И. Както можело да се установи от данните на Информационния център към
Гаранционен фонд по отношение на причинилият ПТП автомобил за периода от 28.08.2015
г. до 27.08.2016 г. (обхващащ и датата на ПТП) била налице валидна застраховка ГО. Ето
защо счита,че е доказано настъпването на ПТП, противоправността му и вината на дееца.
Намира, че закона дава възможност ищцата в качеството си на пострадало лице по смисъла
на чл.478, ал.1 от КЗ може на основание чл.492 от КЗ да претендира пряко от застрахователя
обезщетение за настъпилите от ПТП вреди. Твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени
1
и неимуществени вреди от ПТП. Твърди, че ищцата Ф. А. А. е в тежко състояние след
претърпяното ПТП. Сочи, че десният и горен крайник вследствие претърпените телесни
повреди е обездвижен и невъзстановен. Тези негативни последици пострадалата ще търпи
до края на живота си. Същата търпи значителни болки и страдания, както и изключителни
затруднения при ежедневните си движения и обслужването на елементарни човешки нужди
и потребности. Вследствие на това тя изживява шок и ужас, има проблеми със съня, силно и
нетърпимо главоболие и световъртеж. Принудена е поради травмите да стои затворена
вкъщи, което допълнително засилва негативните преживявания. Преди ПТП пострадалата
имала силна емоционална връзка с членовете на своето семейство – била жизнена, активна,
отзивчива, изпълнена с желание да живее, с желание помагала на близките си, а след това
била депресирана, изживяваща в себе си емоционалната травма от произшествието. Във
връзка с изложеното намира, че претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с
ПТП, както и психологически дискомфорт следва да бъдат репарирани с обезщетение в
размер на 50 000 лв. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 50 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата А. вследствие на ПТП болки и страдания, както и законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до
окончателното му изплащане. Моли да бъдат присъдени и сторените в производството
съдебни и деловодни разноски.
От страна на ответника ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София е депозиран
отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че не оспорва
наличието на валидна застрахователна полица ГО BG......., сключена от И.Й. издадена на
24.08.2015 г. за период от 28.08.2015 г. до 27.08.2016 г. Оспорва основателността на иска,
както и всички твърдения в ИМ касаещи основателността. Твърди, че оспорва виждането, че
делинквента е единственият причинител на деликта. Сочи, че ищцата е посочила пред СМЕ
приета в наказателното производство към момента на настъпване на ПТП е била без
предпазен колан. Намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Намира, че
предявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е прекомерен и е в
противоречие с нормата на чл.45 от ЗЗД, както и с принципа на справедливост при
обезщетяването – чл.52 от ЗЗД. Сочи, че според установената от ВКС практика, при
определяне на дължимото обезщетение съдът е длъжен да изследва задълбочено общите и
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи
вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на преживените болки, страданията и емоционалните преживявания, да отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението да се съобрази
общественото приемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитието на
обществото и държавата. Намира, че като база за паричното обезщетение следва да се отчита
и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към
момента на възникване на увреждането, като сочи, че в частният случай този момент е
преди повече от 5 години. Подкрепя твърдението си с практика на ВКС, както следва
Решение №95/24.10.2012 г. по т.д. №916/2011 г. на І ТО на ВКС, Решение №179/29.01.2016
2
г. по т.д. №2143/2014 г. на І ТО на ВКС, решение №207/03.09.2013 г. по т.д. №207/2011 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение №83/06.07.2012 г. по т.д. №795/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение
№1/26.03.2012 г. по ТД №299/2011 г. на ІІ ТО на ВКС. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните лихви, за които е изтекъл
период от три години. Прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на
главният иск за неимуществени вреди като сочи, че не е наясно кога е заведена. Намира, че
претенцията за обезщетение в претендирания размер е завишена и предвид характера на
настъпилите вреди.
Препис от отговорът е изпратен на ищеца. В даденият по закон срок последният е
депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се сочи, че не са налице
предпоставки за спиране на производството, тъй като на първо място липсват доказателства
за наличието на наказателно производство, разглеждано от съд вследствие на внесен
обвинителен акт, а и е налице практика на съдилищата граждански производства да се
спират единствено при наличие на образувано НОХД – в тази насока Определение от
17.10.2019 г. по ч.т.д. №635/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. По отношение на
оспорването на вината за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че по смисъла на чл.45, ал.2
от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, а също, че в настоящият случай е съставен Констативен протокол за ПТП, от
който се установяват участниците в настъпилото ПТП, както и самият му механизъм. Ето
защо счита, че доказателствената тежест за установяване на факти различни от тези в
протокола е за ответника. Сочи, че във връзка с оспорванията на ответника и преди всичко
относно причинно-следствената връзка на ПТП с претърпените от ищцата болки и
страдания уточнява, че последната е загубила съзнание по време на настъпване на
катастрофата. За кратко е дошла в съзнание, но след това отново го е загубила за период от
12 часа, до съвземането в МБАЛ Шумен. Поправя твърденията си от ИМ, че ищцата е
имала декубитални рани, като сочи, че има увреди на телесната цялост вследствие на
извършената плеврална пункция, но не и от залежаване. Описва ред документи, които
представя с допълнителната ИМ, касаещи здравословното състояние на ищцата. Поддържа
претенциите си за лихва, независимо от оспорването на ответника. Излага аргументи,
подкрепени с основания в закона и установената съдебна практика защо тези суми се
дължат.
От страна на ответника ЗК „Лев инс” АД е бил депозиран и отговор на ДИМ. В него
не се изразява становище по същество на спора, но сочи, че се противопоставя на разпита на
поискания от ищцата свидетел с ДИМ, тъй като това обстоятелство не следва да се доказва
със свидетелски показания.
В съдебно заседание за ищцата се явява адв. С. С. от АК – Шумен. Последният моли
да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло депозираните искове срещу
ответника в производството. Сочи, че безспорно са установени съществените елементи на
отговорността на ответника, а именно, че процесният л.а. е бил застрахован при ответника
със застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, причинената щета,
3
настъпилите за ищцата вреди, както и причинната връзка между претърпяното ПТП и тези
вреди. За ответника представител се явява в първото заседание, като сочи, че поддържа
становищата изразени в отговора на ИМ и отговора на ДИМ.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното
в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на
суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадало от ПТП
лице ищеца Ф. А. А. като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал
против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен
срещу застрахователя и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва от (както е посочено в ИМ – „датата на изтичане на срока
по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното и изплащане“) 15.06.2021 г. – която е датата
следваща 15 работни дни от подаване на уведомлението по застраховката – 25.05.2021 г.,
когато ищцата е подала уведомление за щета, за което заведена при застрахователя под
№0......5.2021 г. Макар и неспецифициран в ИМ началният момент на претенцията за
мораторна лихва е определяем съобразно с правилата на чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът намира, че
е приложима хипотезата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като посочените в писмо изх.
№5373/15.06.2021 г. документи са неотносими към отговорността на застрахователя, а
именно заверен препис от мотиви към присъда, издадена срещу водача причинил ПТП,
както и документ удостоверяващ банкови детайли на сметка в лева с титуляр пострадалото
лице. (Явно е, че са представени доказателства за отговорността на водача и застрахователя,
като мотивите на съда (към присъдата) нямат значение за застрахователя (а и не се ползват
със СПН), а по отношение на исканите детайли за банкова сметка, явно е че такава е
посочена и застрахователят няма право да откаже изплащане, заради допълнителна
информация.)
В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. С Присъда №260006/14.10.2020 г.,
постановена по НОХД №40/2019 г. по описа на РС Чирпан подсъдимият И.Й.И. ЕГН
********** е бил признат за виновен в това, че на 23.08.2016 г., при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. №..... нарушил правилата за движение – чл.20,
ал.2 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.23, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Р.И.И. и средна телесна повреда на Ф. А. А., закрито съчетано
счупване на лъчевата и лакътната кост на дясната предмишница, довело до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник, деяние по чл. 343, ал. 3, хип.2, алт.1, б.
„А“, хип.1, алт.2, във вр- с ал.1 от НК, във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК. В светлината на
нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.”
Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалата ищца Ф.
4
А. А. има И.Й.И. Вредоносният резултат – настъпилите телесни увреди също се установява
по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда и възраженията на
ответника за това дали има подобни наранявания и дали те са довели до вредоносния
резултат са в противоречие с установеното от присъдата и отговорите на въпросите по СМЕ
не биха могли да оборят презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното следва да се
приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-
следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не
е спорно, а също и се установява по делото (л.10), че причинилият ПТП лек автомобил
„Мерцедес“, модел „Вито“, рег. №........ВР е имал застрахователна полица при ответника
№....... G0/......... за застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на
вредоносният резултат с време на покритие от 28.08.2015 г. до 27.08.2016 г.
В настоящото производство се установи, че около 04:00 ч. на 23.08.2016 г. на
Автомагистрала Тракия, км 180-181 настъпило ПТП при което товарен автомобил
„Мерцедес – 814“ рег. №.... при движението си в посока запад-изток бил застигнат и ударен
от л.а. „Мерцедес Вито“, рег. №...., движещ се в същата посока, поради несоъбразяване на
скоростта от шофьора на застигащия автомобил, при което на л.а. „Мерцедес Вито“, рег.
№...., управляван от И.Й.И. били причинени щети, както и пострадали пътниците в него,
включително и ищцата в производството Ф. А. А.. Инцидента е възникнал поради
неспазването на правилата за движение от страна на водача на застигащият автомобил
„Мерцедес Вито“, което съдът не може да възприеме по друг начин предвид цитираната по-
горе присъда по наказателното производство и нормата на чл.300 от ГПК.
Настъпилите за ищцата щети вследствие на ПТП са свързани с преживените болки и
страдания на лицето настъпили вследствие а ПТП. Представените по делото доказателства –
Епикриза на МБАЛ – Шумен (л.13) от делото, както и другата медицинска документация
установяват, че ищцата е имала съчетано счупване на диафизите на лакетната и лъчевата
кост на закрито, на дясна ръка. От Епикризата е видно, че пострадалата е пирета в МБАЛ
Шумен на 25.08.2016 г. – два дни след ПТП и е била изписана на 29.08.2016 г., като е било
приложено оперативно лечение за наместване на счупванията. Описан е гладък
постоперативен период, без усложнения и лицето на 26.08.2016 г. е било изписано за
домашно лечение. С епикризата са дадени указания за гипсова имобилизация на крайника за
срок от 45 дни, както и последващи контролни прегледи.
Приетата в производството СМЕ потвърждава поставената в епикризата диагноза
(отговор на 1-ви въпрос). Сочи се, че счупването може да бъде получено по описания начин
(след ПТП) тъй като се касае за високоенергийна травма. По данни от ДП експерта по СМЕ
е заключил, че поставеният предпазен колан би довел до по-малки вреди върху здравето на
пострадалата (отговор на 4-и въпрос). Към момента на прегледа фрактурите били напълно
заздравели. Сочи, че няма надеждни данни за начина на възстановяване на пострадалата, тъй
като последната не е извършила последващи амбулаторни прегледи при специалист и/или
физиотерапевт. Сочи се, че последното посещение при лекар било на 12.10.2016 г., като до
18.11.2021 г. не са провеждани контролни рентгенографии. Сочи, че последната
5
рентгенография е от 16.05.2017 г., от която може да се констатира, че лъчевата кост вече е
била зараснала, но лакътната все още не била зараснала напълно и според експерта са и
трябвали още един – два месеца за това. Намира, че от медицинска гледна точка костите са
били добре наместени и зарастнали задоволително, като обаче след това се е налагала
допълнителна интервенция за премахване на използвания метал, който да задържа костите
при зарастването им. Намира, че болки от травмата лицето би следвало да изпитва три-
четири седмици след инцидента, след което те са започнали да заглъхват, но такива следва
да е изпитвала пострадалата и за 2-3 седмици след премахване на метала, както и сочи, че
при подобни травми има остатъчна болезненост, която се проявява при повишена физическа
активност, промяна на времето и повдигане на тежки предмети.
В производството е приета и Съдебно-психологична експертиза (СПЕ), която дава
заключение, че ПТП и причинените вреди върху телесната цялост на ищцата са дали
отражение върху психиката и в негативен аспект. Сочи се, че непосредствено след ПТП
пострадалата е изпитала остър стрес, което преживяване е свързано с неочакваността на
събитието, силните болки и последвалата хирургическа интервенция. Сочи, че са налице
емоционалните симптоми на стреса – отчаяние, емоционално изтощение, безпокойство,
тревожност и страх, които имали хроничен ход и до момента на изготвяне на експертизата.
Притесненията и страха продължавали и към момента, тъй като двигателните възможности
на ищцата били намалени. Медицинската документация по делото съдържала и епикриза,
която установява наличие на потиснатост, лоши мисли и страх от смъртта, астенизация,
нарушено функциониране и справяне с ежедневието. У освидетелстваната се наблюдавала и
ситуативна тревожност свързана с определен кръг ситуации, когато те стават повод и
провокират ретроспекции за лесно визуализиране на инцидента с неговата физическа и
психическа травма. Експерта намира, че това е оказва роля при хронифициране на така често
възникващите страх, тревожност и несигурност.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани и А.А.А.А –
брат на ищцата и Ф.С.Х. – приятелка на ищцата. Последните дават свидетелски показания
относно обстоятелствата свързани с лечението и възстановяването на пострадалата, както и
как се е отразило ПТП върху психиката и под формата на болки и страдания. И двамата
свидетели сочат, че пострадалата е престояла около месец в МБАЛ – Шумен, макар
свидетелят Ахмед след това да добавя „Не мога да си спомня.“ В тази им част съдът не
кредитира свидетелските показания доколкото има ясни данни от медицинската
документация, епикриза и СМЕ, че пострадалата е пребивавала само 3 дни в МБАЛ Шумен,
за да и бъде направена операция с наместване на счупените кости и да бъде гипсирана. И
двамата свидетели не сочат на някакви обстоятелства свързани с по-дълго възстановяване на
пострадалата. Сочат, че тя се е придвижвала трудно, но не се установява това да е свързано с
конкретни травми във връзка с ПТП. За такива травми няма нито твърдение в ИМ, нито се
подкрепят от събраните материали в производството. В СМЕ се сочи, че при първичния
преглед на ищцата в болница в Стара Загора е имало данни за травма на меки тъкани в
областта на гръдния кош, но липсват приложени документи, но няма данни тези други
6
травми да са оставили някакви последици за здравето на ищцата, нито пък счупването на
ръката или тези травми могат да се свържат с твърдените от свидетелите затруднения при
ходене. На пряк въпрос за това дали пострадалата е имала нужда от допълнителна лекарска
помощ, след като е изписана от болницата, зададен от представителя на ищцата – (л.159 по
делото, на гърба) свидетелката не отговаря утвърдително, а сочи „Ами отидохме. Тя самата
не е добре. Преди беше по-добре …“ И двамата свидетели дават данни, че след катастрофата
настъпила промяна в психологичния статус на ищцата. Последната станала по-затворена, не
излизала, не се срещала с хора. Свидетелят А. казва: „Уплаши се от всичко.“ И двамата
свидетели сочат, че ищцата имала нужда от помощ за времето след катастрофата, тъй като
не можела да ползва гипсираната си дясна ръка и сочат, че това е правела свидетелката
Хасанова.
Макар да е ясна вината за причиненият противоправен резултат, която сочи към
водача на застигащия автомобил - И.Й.И.в рамките на производството от страна на
ответника е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Съдът намира, че подобно обстоятелство е установено в производството. От една
страна приетата СМЕ задълбочено засяга въпроса (3 въпрос от СМЕ) дали има увреждания,
които говорят за поставен от ищцата предпазен колан, като в крайна сметка не може да даде
категоричен отговор. Въпреки това сочи, че т.нар. „синдром на предпазните колани“, който
е въведен като термин, за да охарактеризира еднообразието на уврежданията причинени при
ПТП при поставен предазен колан, не е регистриран в конкретния случай. Сочи, че
характерните за използване на предпазен колан травматични увреждания не са
регистрирани, поради което намира, че няма сигурни медицински критерий, за да се твърди
със сигурност, че лицето е ползвало предпазен колан. От материалите по приетото в
производството НОХД №40/2019 г. по описа на РС – Чирпан може да се установи, че
ищцата сама е дала свидетелски показания, че тя не е имала поставен предпазен колан във
време на ПТП. Това се установява от Протоколът за разпит на ищцата в качеството и на
свидетел от 04.05.2017 г. по ДП №322/2016 г. по описа на РУ Чирпан, където на л.65 от ДП
на задната част, най долният ред ищцата е заявила „Аз лично нямах поставен
обезопасителен колан.“ Това кара съдът да приеме, че причиняването на вредоносният
резултат е вследствие и на един съществен принос на ищцата, който съдът преценява на
около 30% от цялото.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка
от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че
причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания,
техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се
определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва
7
основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези
факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само –
липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение,
плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде
определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това
дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалия са в пряко причинно-
следствена връзка от настъпилото ПТП.
Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по
основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. По отношение на
претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното:
Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В
настоящото производство са налице данни за болки и страдания на ищцата към момента на
произшествието, но и в един период след това достигащ до около месец, след което същите
са отшумели постепенно. Нова период на болки ищцата следва да е имала за около две-три
седмици след отстраняване на металните елементи, които, с които са били съединени
костите и, за да зараснат правилно. За тези периоди сочи вещото лице, като съдът няма
основание да подлага на съмнение заключението в тази част. Съдът намира за установено, че
пострадалата освен това е била затруднена в ежедневието си от описания период на
имобилизация чрез гипсова шина от 45 дни, както и от обстоятелството, че движенията на
ищцата с дясната ръка са били ограничени за времето до пълното заздравяване на
счупванията, за което има данни, че е продължило до юли 2017 г. Съдът приема, предвид
липсата на данни за обратното, че причинените телесни повреди не са предизвикали у
ищцата трайна невъзможност да се справя сама с ежедневните си дейности извън периода за
възстановяване, като и че възстановяването и е пълно и предвид данните по СМЕ
окончателно, тъй като не се очакват последващи усложнения. Няма данни и за значителни
по интензитет болки и страдания на лицето.
В производството са събрани ясни данни, че пострадалата след ПТП изпитвала
чувствителен, над нормалния психологически дискомфорт проявил се в остър стрес, който
постепенно е отшумял до повтарящи се и към момента (повече от пет години по-късно)
страхови преживявания и безпокойство, свързани с катастрофата. По данни от СПЕ
пострадалата е търсила специализирана медицинска помощ във връзка с това си състояние и
макар това да може да се отдаде на спецификите на психиката на пострадалата, последната
не е напълно възстановена и продължава да изпитва страх, тревожност и несигурност.
Предвид ясните данни за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на
ищцата съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди следва да бъде определена
след приспадане на приноса на ищцата (определен по-горе като 30%). Ето защо съдът
намира за справедливо обезщетение за ищцата за настъпилите увреждания в размер на
30 000 лв., а след като се вземе предвид приноса за съпричиняването определя сума от
8
21 000 лв., които следва да се присъдят на ищцата като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. По делото има данни, че извършеният доклад по щета от
застрахователят съдържа мнение за изплащане на обезщетение от 8 000 лв. (л.59 от делото
на гърба). Въпреки това няма данни тази сума да е била изплатена на пострадалата. Това не
се твърди от никоя от страните, нито са представени доказателства за това в производството.
В останалата част над сумата от 21 000 лв. до пълният предявен размер от 50 000 лв.
искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Направените от ответника възражения в отговора на ИМ за настъпила погасителна
давност върху задълженията по главницата и по мораторната лихва са необосновани. Както
е видно ИМ е подадена на 23.08.2021 г., а щетата от ПТП е настъпила на 23.08.2016 г. не е
изтекъл петгодишният погасителен период за задължения па главници, тъй като претенцията
е подадена в последния възможен ден от периода. Възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за мораторни лихви също не е основателно,
доколкото началната дата на претенцията е определена съобразно правилата на чл.497, ал.1
от КЗ и е 15.06.2021 г., което е в тригодишният период, предвиден от чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Предвид уважените размери на обективно съединените искове се дължат и разноски
както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен
дължимите суми за държавна такса, които при уважения размер на иска за главница възлиза
на 840 лв. Следва да бъде осъден да заплати и 500 лв., представляващи заплатените от
бюджета на съда суми за изготвяне СМЕ (250 лв.) и СПЕ (250 лв.). Ответника следва да бъде
осъден да заплати и определените в съдебно заседание на 08.09.2022 г. в негова тежест още
50 лв., с които е увеличен депозита за СМЕ за ответника.
Нито ищеца, нито ответника са претендирали суми за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№67А да заплати на Ф. А. А., ЕГН-**********, със съдебен адрес – гр. Шумен, ул.
„Съединение” №119А, ет.2, оф.2 – адв. М. К. от АК - Шумен, сумата от 21 000 (двадесет и
един хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на претърпяно от ищцата на 23.08.2016 г. около 04:00 часа на Автомагистрала Тракия, км
180-181 настъпило ПТП при което товарен автомобил „Мерцедес – 814“ рег. №.... с водач
И.Й.И. ЕГН **********, при движението си в посока запад-изток бил застигнат и ударен от
л.а. „Мерцедес Вито“, рег. №...., движещ се в същата посока, за което деяние водачът бил
признат за виновен по Присъда №260006/14.10.2020 г., постановена по НОХД №40/2019 г.
по описа на РС Чирпан, при което за ищцата Ф. А. А. настъпили телесни повреди изразили
се във „фрактура – съчетано счупване на лъчевата и лакътната кост на дясната
предмишница; множество натъртвания по цялото тяло, които суми са дължими на основание
чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска
9
отговорност по полица №....; G0/...... за застраховка „Гражданска отговорност” по време на
настъпването на вредоносният резултат с време на покритие от 28.08.2015 г. до 27.08.2016
г., ведно със законните лихви върху главницата от 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от
29 000 (двадесет и девет хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда
сума – 21 000 (двадесет и един хиляди) лева и претендираното от ищцата – 50 000 (петдесет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева, представляващи дължимите в
производството суми за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи заплатените за сметка на бюджета на
съда суми за изготвяне на експертни заключения по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи допълнително определена сума за
възнаграждение на експерта по назначената СМЕ от заседание, проведено на 08.09.2022 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10