РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110101465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. В. К., уточнена с молби от 16.02.2022 г. и
25.08.2022 г., против (фирма) с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 18138,44 лева,
претендирана извънсъдебно с покана с изх. № Г-5005/30.03.2017 г. за непогасени
задължения за имот, находящ се в гр. (адрес)
Ищецът поддържа, че в началото на 2021 година при инвентаризация на
документация на дружеството, на което е управител – (фирма) било установено наличие на
отправена от ответника до Д. В. К. извънсъдебна покана с изх. № Г-5005/30.03.2017 г. за
заплащане на сумата в размер на 18134,44 лева. Страната поддържа, че ведно с отправената
писмена покана от 30.03.2017 г. е представено съобщение към фактура, издадено на името
на Д. В. К.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът осъществил среща с
представител на ответника, в която заявил, че в качеството на физическо лице никога не е
притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот, респ. не дължи
претендираните от него в лично качество суми, като служител на дружеството разяснил, че
всякакви спорове между страните следвало да се разрешат по съдебен ред, като за да се
избегнат съдебни производства Д. К. бил приканен да заплати дължимите за имота суми или
да сключи споразумение за разсрочено плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител поддържа, че
предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като представената по
делото покана е отправена до Д. В. К. в качеството му на управител на (фирма) за
непогасени задължения на юридическото лице, а не в лично качество. В допълнение са
изложени твърдения, че за непогасени задължения на дружеството (фирма) в качеството му
на собственик на процесния имот са образувани изп. дело № 1812/2021 г. по описа на ЧСИ
У. Д., което е приключило, изп. дело № 1789/2019 г. по описа на ЧСИ Б. Б. гр. д. №
46449/2020 г. по описа на СРС, 65 състав и гр. д. № 14686/2022г. по описа на СРС.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че при извършена справка в
информационната система на (фирма) не са установени непогасени задължения на името на
1
Д. В. К. за процесния топлоснабден имот. По изложените доводи е направено искане
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, респ. исковата претенция
да бъде отхвърлена, тъй като дружеството не претендира от ищеца непогасени задължения
за процесния недвижим имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да
установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
С Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е
прието, че установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или
правоотношения, когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота,
безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра
форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение
или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. Интересът от установителния иск не
отпада и когато ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване. В
противен случай ответникът би осуетил търсената от ищеца защита с признание на иска при
свобода да продължи извънсъдебното оспорване – възможността да продължи действията,
съставляващи извънсъдбно оспорване, отпада за ответника едва когато гражданският спор
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното и доколкото ищецът поддържа твърдения и представя
доказателства / покана и съобщение към фактура № **********/31.03.2017 г. на лист 14 от
делото/, че ответното дружество е издало на негово име фактура за дължими за процесния
имот суми, чието заплащане е претендирало с процесната покана, съдът намира, че
независимо от поддържаните в отговора на исковата молба твърдения, че (фирма)
претендира заплащане на начислените за недвижимия имот суми от трето за спора лице -
(фирма) предявеният иск се явява допустим.
Поначало съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и
въведените от ищеца твърдения, ответникът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуване на следните правопораждащи факти: съществуването на
вземането си, включително: качеството на ищеца на потребител на топлинна енергия за
битови нужди, съобразно действащата за процесния период нормативна уредба, наличието
на влезли в сила Общи условия по отношение на ищеца за продажба на топлинна енергия от
ищцовото дружество на потребители за битови нужди, обемът на реално доставените услуги
за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
не притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
(адрес) Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Съдът намира, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която предпоставките за освобождаване на ответника от отговорността за разноски
са следните: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той е предприел съдебни
мерки за събиране на вземането по процесните извънсъдебна покана и фактура или
поддържа в хода на производството твърдения, че между страните по спора е налице
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
2
процесния недвижим имот, по силата на което ищецът физическо лице дължи заплащане на
начислени суми, за които са издадени поканата и фактурата. В разглеждания случай
независимо от изтеклия значителен период от отправяне на процесната покана и издаване на
данъчна фактура / 2017 г. / до настоящия момент ищецът не е предприел действия по
съдебно установяване на вземания за процесния имот срещу Д. К.. Напротив видно от
служебно изготвената справка и докладвани в отрито съдебно заседание преписи от съдебни
актове (фирма) претендира заплащане на начислени за процесния имот суми от (фирма) в
качеството на собственик на вещта.
Съдът намира, че по същество ответникът е признал исковата претенция доколкото са
изложени подробни съображения, че (фирма) претендира заплащане на дължими суми за
процесния имот от (фирма), а не от Д. К., поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът не притежава качеството „потребител“
на топлинна енергия за процесния имот. Изрично в открито съдебно заседание
представителят на ответника заявява, че дружеството няма никакви претенции срещу ищеца,
като партидата на процесния имот се води на (фирма).
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на Д. В. К. не се следват
разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. В. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр.(адрес) против (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в
гр. (адрес)отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 18138,44 лева, претендирана извънсъдебно с покана с изх. № Г-
5005/30.03.2017 г. за непогасени задължения за имот, находящ се в гр. (адрес)
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(адрес) да заплати на
(фирма), ЕИК 8*****, със седалище и адрес на управление в гр. (фирма) на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3