РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Ямбол, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330103081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от *** - гр. С. против *** гр. С..
С исковата молба се твърди, че са настъпили две застрахователни събития първото на
*** г. на ***, при ***+***, при което на ищеца били нанесени материални щети,
изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности 4 м. стоманен стълб Ф89 с
поставеният на него пътен знак. Твърди се, че щетите били причинени от л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** с водач В.Л.Ж.. Второто застрахователно събитие било настъпило на ***
г. на *** при ***+***, при което на ищеца били нанесени материални щети, изразяващи се
в увреждане на 28 метра предпазна мрежа. Уврежданията били причинени от л. а. „***“ с
рег. № *** с водач М.К.Б.. Твърди се, че към момента на настъпване на застрахователните
събития отговорността на управляваните от водачите автомобили била покрита от сключени
задължителни застраховки „Гражданска Отговорност“ между водачите и ответното
дружество. Твърди се, че вина за настъпилите застрахователни събития носят водачите на
посочените МПС-та.
Твърди се, че ищеца е подал заявление до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, като претенцията на ищеца била за първото застрахователно събитие в размер
на сумата от 520,47 лв., без ДДС или 624,56 лв., с ДДС, а за второто застрахователно
събитие претенцията на ищеца била в размер на 784,00 лв., без ДДС или 940,80 лв., с ДДС.
Твърди се, че застрахователят е изплатил на ищеца за първото застрахователно събитие
частично сума в размер на 520,47 лв., а за второто частично сумата в размер на 784,00 лв.
Твърди се, че застрахователя и отказал да заплати на ищеца дължимото ДДС за първото
застрахователно събитие сумата от 104,09 лв. и за второто застрахователно събитие сумата
1
от 156,80 лв.
В тази връзка се поддържа, че претенцията на ищеца за ДДС почива на разпоредбата
на чл.3, ал.5 от ЗДДС, според която не са данъчно задължени лица държавата, държавните и
местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки, следователно
свързаните с изграждането на съществуващи *** и *** и принадлежности към тях, няма да
възниква право на приспадане на данъчен кредит за ищеца. На следващо място се
поддържа, че доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят
отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите, поради което се претендира и обезщетение за забава
дължимо от ответника на ищеца.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 104,09 лв., представляваща неизплатена сума за
нанесените на ищеца имуществени щети в резултат на настъпилото застрахователно
събитие за което има сключена застрахователна полица „Гражданска Отговорност“ № ***,
както и сумата от 16,39 лв.- мораторна лихва за забава върху същата главница за периода от
*** г. - датата на увреждане, до датата на подаване на ИМ – 21.11.2022 г., и законната лихва
върху главницата от 22.11.2022 г. до окончателно изплащане; сумата от 156,80 лв.,
представляваща неизплатена сума за нанесените на ищеца имуществени щети в резултат на
настъпилото застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна полица
„Гражданска Отговорност“ № ***, както и сумата от 22,20 лв. – мораторна лихва за забава
върху същата главница за периода от *** г. – датата на увреждане, до датата на подаване на
ИМ – 21.11.2022 г., и законната лихва върху главницата от 22.11.22 г., до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
единствено искането на ищеца за заплащане на такъв данък ДДС, като се сочи, че в случая
липсват доказателства за извършено плащане от ищеца на ДДС за ремонтни дейности,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени за стойността на този данък, както и
исковете за заплащане на мораторна лихва, поради неоснователността на главните искове.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител, като
преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищеца, с което и на подробно
изложените в него съображения се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание, за ответника не се явява законен или процесуален представител,
като преди съдебно заседание от ответника е постъпила писмена молба – становище, с което
се поддържа отговора на ИМ и се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, на съображенията изложени в отговора на исковата молба.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
2
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Протокол за ПТП с бланков № *** на МВР, на ***
год. в 19.00 ч. на път *** ***+*** е настъпило ПТП, при което лицето В.Л.Ж. като водач
губи контрол над управлявания от еня лек автомобил „***“ с рег. № *** и се удря в пътен
знак „***“, на който са били причинени материални щети.
Видно от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
към *** год. за МПС с ДКН *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател – ответното дружество.
Видно от представената по делото количествено-стойностна сметка изготвена от
ищеца за щетите от процесното ПТП, същите възлизат на сумата от 520,47 лева без ДДС,
624,56 лева с ДДС, като размера на ДДС е 104,09 лева.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка на ищеца, по същата е
постъпило плащане от ответното дружество в размер на сумата от 520,47 лева.
Видно от представения по делото протокол за ПТП с бланков № ***, на *** год., в
13.00 часа, на *** „***“ ***+***, в посока гр.Б. е възникнало ПТП, при което лицето М.К.Б.
като водач при управление на л.а. „***“ с рег.№ ***, поради отвличане ан вниманието си
губи контрол над управляваното от него МПС, излиза от платното за движение и блъска в
защитната ограда и бетонните стълбчета, при което са нанесени материални щети по 7 броя
бетонни стълбчета за ограда и 28 метра мрежа.
Видно от представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
към *** год. за МПС с ДКН *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател – ответното дружество.
Видно от представената по делото количествено-стойностна сметка изготвена от
ищеца за щетите от процесното ПТП, същите възлизат на сумата от 784,00 лева без ДДС,
940,80 лева с ДДС, като размера на ДДС е 156,80 лева.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка на ищеца, по същата е
постъпило плащане от ответното дружество в размер на сумата от 784,00 лева.
Въз основа договор за възлагане на обществена поръчка /представен по делото/ на
„Микони“ ООД е възложено: демонтаж, производство, доставка и монтаж на бетонни
стълбчета, както и монтаж на пътни знаци.
Въз основа договор за възлагане на обществена поръчка /представен по делото/ в
качеството на изпълнител на „Автомагистрали“ ЕАД е било възложено извършването на
аварийни дейности на процесния участък ***+*** /видно от представената по делото
количествена сметка/.
Видно от представените по делото справки „Микони“ ООД и „Автомагистрали“ ЕАД
са лица регистрирани по ДДС.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно исковете с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, причинна връзка между
вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
В случая между страните не е спорно, че са съществували правоотношения по
застраховка „Гражданска отговорност“ със съдържание задължението на *** „***“ да
покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от
тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание – чл. 477 КЗ.
Не са спорни елементите от фактическия състав на деликта, а именно, че в резултат на
поведение на водача В.Л.Ж., осъществено на *** год. на ***, при управлението на лек
автомобил „***“ с рег.№ *** – загуба на контрол над управляваното от нея МПС, което е в
нарушение разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, съгласно която: водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, същата се удря с
управлявания от нея автомобил в знак „***“, от което са настъпили неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца – увредени пътни принадлежности и знаци.
Не е спорно, че в резултат на поведение на водача М.К.Б., осъществено на *** год. на
***„***“, при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ *** е загубил контрол над
управляваното от него МПС, излиза извън платното за движение, и се блъска в защитната
ограда и бетонни стълбчета, което също е в нарушение посочената по-горе разпоредба на
чл.20, ал.1 ЗДвП, от което са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца – увреждане на предпазна мрежа.
4
Не са спорни между страните и субективните моменти от състава на гражданския деликт
– вината на двамата водачи.
Не е спорно между страните, че ответника е извършил плащане по застрахователното
събитие настъпило на *** год. в размер на 520,47 лева, а затова настъпило на *** год.
сумата от 784,00 лева, с което по същество ответникът-застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ признава наличието на фактическия състав пораждащ
отговорността му.
Спорен в производството е единствено дължимостта на ДДС във връзка с
обезщетяването на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането като разноски по отстраняване на увредата.
Съгласно нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая по делото се установява, че ищецът има сключени договори за възстановяване
на пътни принадлежности и за поддържане на републиканската пътна мрежа на територията
на страната съответно с „Микони“ ООД и „Автомагистрали“ ЕАД, които са лица
регистрирани по ДДС, поради което ищецът следва да заплати на посечените юридически
лица и дължимия ДДС върху цената за възстановяване имуществото на ищеца. Наред с това
и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗДДС за ищецът няма да възникне право на приспадане
на данъчен кредит. В този смисъл съдът намира за доказано по делото сигурното и
предвидимо заплащане на дължимия ДДС от страна ищеца като разноски по отстраняване
на причинените му увреждания, като ирелевантно в производството по настоящия иск е
дали ищецът към настоящия момент е заплатил изцяло задълженията си към изпълнителя по
договора за обществена поръчка. За допустимостта и основателността на иска предмет на
разглеждане в настоящото производство не се изисква увреденото лице изцяло да е
изплатило на третото лице разноските по отстраняване на увредата, доколкото на
обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, както и свързаните с това разноски щом
доказано се явява сигурното им заплащане, какъвто е настоящия случай.
Ето защо съдът намери предявените искове за доказани по основание и размер икато
такива следва да бъдат уважени.
Относно исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ, се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането, в която насока е искането на ищеца.
В случая с исковата молба се твърди, представяйки се доказателства, че ищецът е
отправил заявление за изплащане на размера на нанесената му щета с писмо изх.№ *** год.
за настъпилото застрахователно събитие на *** год. и заявление изх. № .№ *** год. за
настъпилото застрахователно събитие на *** год., като са постъпили частични плащания от
5
ответника на 26.07.2021 год., съответно за сумите от 520,47 лева и 784,00 лева. Тия
обстоятелства изложени в исковата молба не са оспорени от ответника.
Следователно от датата на деликта – *** год. и *** год. до предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя – *** год. обезщетението за забава
върху обезщетението за претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на осн.86
ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор.
Следователно преките искове за заплащане от застрахователя на обезщетения за
забава за периода от *** год. до*** год. и за периода от *** год. до *** год. са
неоснователни.
На осн. чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване
на претенцията от увреденото лице, т.е. от 06.07.2021 г., а след изтичане на срока по чл.496,
ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава.
Ето защо за периода от 06.07.2021 год. до датата на предявяване на иска 21.11.2022
год., исковете се явяват основателни като след обикновено математическо пресмятане
посредством онлайн калкулатор съдът изчисли, че обезщетението за забава върху сумата от
104,09 лева е 14,57 лева, а върху сумата от 156,80 лева – 21,95 лева. За разликата над 14,57
лева до предявения размер от 16,39 лева и за периода от *04.05.2021 год. до 06.07.2021 год.
иска следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен иска и за разликата над 21,95 лева
до предявения размер от 22,20 лева, за периода от 30.06.2021 год. до 06.07.2021 год.
На горните съображения следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху главницата от 104,09 лева и върху главницата от 156,80 лева, считано от датата
на предявяване на иска - 21.11.2022 год. до окончателното им изплащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски, и двете страни претендират юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение и на двете страни в размер на
100,00 лева, поради липса на фактическа и правна сложност на делото въпреки че са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване четири иска.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от
исковете – чл.78, ал.1 ГПК, а ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете –
чл.78, ал.3 ГПК.
6
На горните съображения, предвид определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение на ищеца и представените доказателства за заплатени държавни такси в
размер на 100 лева, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
съразмерност в размер на 198,62 лева.
На горните съображения, предвид определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение на ответника, следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по съразмерност в размер на 0,69 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ***,
представлявано от Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П. ДА ЗАПЛАТИ на *** БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.***, представлявана от ***.И.И. – *** на
***, сумата от 104,09 лева, представляваща неизплатена сума за нанесени имуществени
щети в резултат на настъпилото застрахователно обезщетение, за което има сключена
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ***, ведно със законната лихва върху
сумата от 104,09 лева, считано от завеждане на исковата молба – 21.11.2022 год. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 14,57 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата от 104,09 лева, за периода от 06.07.2021 год. до 21.11.2022 год., като иска
за разликата над 14,57 лева до предявения размер от 16,39 лева и за периода от 04.05.2021
год. до 06.07.2021 год. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ***,
представлявано от Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П. ДА ЗАПЛАТИ на *** БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.***, представлявана от ***.И.И. – *** на
***, сумата от 156,80 лева, представляваща неизплатена сума за нанесени имуществени
щети в резултат на настъпилото застрахователно обезщетение, за което има сключена
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ***, ведно със законната лихва върху
сумата от 156,80 лева, считано от завеждане на исковата молба – 21.11.2022 год. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 21,95 лева – мораторна лихва за забава
върху главницата от 156,80 лева, за периода от 06.07.2021 год. до 21.11.2022 год., като иска
за разликата над 21,95 лева до предявения размер от 22,20 лева и за периода от 30.06.2021
год. до 06.07.2021 год. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н ***, представлявано от Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П. ДА
ЗАПЛАТИ на *** БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.***,
представлявана от ***.И.И. – *** на ***, сумата от 198,62 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, основание чл.78, ал.3 ГПК, *** БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., пл.***, представлявана от ***.И.И. – *** на *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с
7
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ***, представлявано от Н.Д.Ч.,
И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П., сумата от 0,69 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8