Р Е Ш Е Н И Е
№
23.05.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2493/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.30, ал.2, вр.чл.29, т.9 от Закона за закрила на детето.
Пред
ПлРС е депозирана молба от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. ***, в която се
твърди, че с Решение №54/08.03.2017г. по гр.д.№280/2017г., по описа на РС – гр.***
е била предприета мярка за закрила спрямо непълнолетното дете В.В.Р., с ЕГН**********,
чрез настаняването му в „Център за настаняване от несемеен тип за деца и
младежи без увреждания“ /ЦНСТДМБУ/–гр.***, за
срок до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, считано от 16.01.2017г. Посочва
се, че през периода на пребиваване на детето в ЦНСТДМБУ – гр.*** връзката „дете
– родители“ не е прекъсвана, но реално родителите не могат да се справят с
отглеждането на детето, когато им гостува за времето на ваканции в семейната
среда. Посочва се, че по силата на решение №95/03.06.2004 г. на ОС – гр.***,
детето В. е било осиновено от семейство Р.– В.Т.Р., с ЕГН********** и В.Р.Р., с
ЕГН**********, като детето е било запознато с този факт на седемгодишна възраст
и е било приело спокойно същият. Посочва се, че непълнолетната със заповед №0701-ЗДЗД-0127/13.07.2016г.
на директора на ДСП – гр.*** е била настанена в Кризисен център за деца жертва
на насилие и трафик – гр.***, обл.Силистра, поради сериозен риск от
трафикиране, нежелана бременност и отпадане от училище, като впоследствие
затова е издадено решение на РС – гр.Силистра, за срок от шест месеца или до
настъпване на др. обстоятелства, налагащи прекратяване на настаняването. Със
заповед №ЗД/Д-СС-А-002/13.01.2017г. на дир. на ДСП – гр.*** е било прекратено
настаняването на детето В. в Кризисния център и с др. заповед
№ЗД/Д-СС-А-003/13.01.2017г. е било настанено в ЦНСТДМБУ – гр.***, до
произнасяне на съда с решение. Твърди се, че независимо от извършената работа с
непълнолетната от специалистите от различни институции, същата не преосмисля
поведението си и продължава със системните бягства и поддържане на безразборни
връзки с пълнолетни лица. За постъпките си има образувани възпитателни дела и
мерки, които са й налагани са били последователни и изцяло в неин интерес. Посочва
се, че на възп. дело №20/2017г. на Местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни при Община – ***, й е
било наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН свързана с
„Настаняване във възпитателно училище интернат“. Във връзка с наложеното
наказание има образувано ЧНД №1683/2017г. по описа на РС – ***, като по него
има постановено решение №757/20.12.2017г. на с.с., с което е била наложена на непълнолетната
мярката „Настаняване във ВУИ“. Посочва се също, че с писмо
вх.№СЛ/Д-ЕВ-Г/247-044/07.03.2018г. на Министерството на образованието и науката
ДСП – *** е било информирано, че непълнолетната В.Р. е разпределена да бъде
настанена във Възпитателно училище – интернат – с.***, като е посочена дата за
явяване на същата – 09.03.2018г. В тази връзка е била издадена заповед
№ЗД/Д-ЕВ-Г-021/09.03.2018г. на дир. на ДСП – гр.*** с която е било прекратено
временно настаняването на детето в ЦНСТДМБУ – гр.***.
Моли съдът постанови решение, с което да прекрати настаняването на
непълнолетната В.В.Р., с ЕГН**********, в ЦНСТДМБУ – гр.***, ***.
В с.з., молителят ДСП – гр.*** –
р.пр., не изпраща представител.
ВУИ „***“ – с.***, обл.Плевен –
р.пр., се представлява от директора Н.А, която изразява становище за основателност
на молбата. Детето е настанено в интерната, адаптирало се е и се чувства добре.
ЦНСТДМБУ – гр.*** – р.пр., се
представлява от ръководител Н.Д. Моли да бъде уважена молбата и бъде прекратено
настаняването на детето в Центъра. Излага становище, че за престоят от една
година В. е имала проблеми, състоящи се в нерегламентирани отсъствия и бягства,
но като поведение и отношение с децата не е имала проблеми. Детето е било в
ЦНСТДМБУ до 09.03.2018г.
Заинтересованите страни- родители
на детето В.- В.Т.Р. и В.Р.Р. –р.пр., явяват
се лично. Тъй като лицата са глухонеми, съдът, на осн.чл.4, ал.3 ГПК, е
назначил тълковник – И.Б.А., чрез която родителите осъществяват комуникация със
съда и излагат своето становище. И двамата родителя са съгласни с молбата на
ДСП – Д.Митрополия. Заявяват, че непълнолетната В. е нямала приятели в училище,
докато е била с тях, преди настаняванията й в институции. Същата е бягала
постоянно. Имало много момчета, които я търсели по телефон и фейсбук.
Посещавали са я в интерната, където е
настанена в момента. Същите не съобщават да получават някаква психологическа
помощ от страна на ДСП – ***.
По делото е назначена адв.М.С. от
ПлАК, в качеството й на процесуален представител на непълнолетната В.. Същата
изразява становище за основателност на молбата и моли съда да я уважи.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №0252/14.06.2004г.,
издадено от Община – гр.***, се установява, че детето В.В.Р., родено на дата ***г.,
с посочени родители – В.Т.Р., с ЕГН********** – майка и баща – В.Р.Р., с ЕГН**********.
Установява се, че с решение №54/08.03.2017г. по гр.д. №280/2017г. по описа на
РС – гр.***, детето В. е било настанено в „ЦНСТДМБУ“ – гр.***, за срок до
навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст. Видно е, че с решение №757/20.12.2017г. по ЧНД
№1683/2017г. по описа на Габровски районен съд, спрямо детето е била наложена
мярка – „настаняване във ВУИ“. С писмо вх.№СЛ/Д-ЕВ-Г/247-044/07.03.2018г. на
Министерството на образованието и науката ДСП – *** е било информирано, че
непълнолетната В.Р. е разпределена да бъде настанена във Възпитателно училище –
интернат – с.***, като е посочена дата за явяване на същата – 09.03.2018г. В
тази връзка е била издадена заповед №ЗД/Д-ЕВ-Г-021/09.03.2018г. на дир. на ДСП
– гр.*** с която е било прекратено временно настаняването на детето в ЦНСТДМБУ
– гр.***.
По делото е представен и социален
доклад, от който се установява, че детето е осиновено от родителите си, като
същите са глухонеми. Същото е запознато с факта, че е осиновено. Детето е от
ромски произход, а родителите – български. Не са установени физически или др.
действия да упражнявани върху нея от осиновителите й. Същата изразявала
готовност да учи, но впоследствие бягала. Базисните й потребности са били
задоволявани от родителите й. детето е споделило, че ги уважава и обича, но
въпреки това е бягала, пушела цигари и употребявала алкохол. Държала се с
неуважение към осиновителите си. Посочва се, че родителите са демонстрирали
обич и загриженост спрямо нея. Посочва се обаче, че нямат нужните родителски
умения за да се справят адекватно с поведението на детето. Детето е споделило,
че отношенията й с баща й са по-близки отколкото с майка й. Посочва се също, че
поради зачестили бягства от ЦНСТДМБУ – гр.*** екипът не можел да работи
ефективно с нея и да й окажат необходимата адекватна подкрепа, за да се справи
при трудни ситуации. Непълнолетната рядко съдействала на социалните в ЦНСТДМБУ
при оказването й на помощ и подкрепа. В заключение се посочва, че родителите не
са в състояние да се грижат адекватно за нея. Същата е настанена с временна заповед
във ВУИ-с.***.
В с.з. е изслушана в присъствието
на соц.раб. Е.Й.от ДСП-гр.*** и непълнолетната В.Р.. Същата осъзнава
ситуацията, проявява критичност към себе си и своето поведение. Посочва,
че се чувствала по – добре в ЦНСТ- гр. ***,
където е имала възможност на излиза. Детето посочва също, че откакто е в
интерната от м. март.2018г., не е излизала и не се е прибирала у дома си, но
родителите са идвали да я видят. Посочва също, че е намерила приятели в
интерната, с които се чувства добре.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира,че молбата е основателна,
налице са предпоставките по чл.30, ал.1 от ЗЗДет., като следва да бъде
поставено прекратяване настаняването на детето в ЦНСТДМБУ – гр.***, ***, с
оглед на взетата спрямо него възпитателна
мярка- настаняване във ВУИ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.30, ал.1,
вр.чл.29, т.9 от ЗЗДет., ПРЕКРАТЯВА, настаняването
на непълнолетната В.В.Р., с ЕГН**********, в ЦНСТДМБУ – гр.***, ***.
Препис от решението да се изпрати на молителя и на заинтересованите
страни, както и на процесуалният представител на детето- адв. М.С..
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: