№ 113
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
„П. и. б.“ АД – трето лице помагач на страната на ответника по делото,
обжалва Решение № 193 / 29.09.2021 г. по гр. д. № 14 / 2020 г. на
Самоковския районен съд, с което е бил уважен искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС,
предявен от „Б. х.“ ЕООД срещу Е. с. с адрес к. к. „Б.“ №.., хотел „А.“, като са
били отменени всички решения, взети на проведеното на 06.01.2020 г. общо
събрание на етажните собственици.
Жалбоподателят развива доводи за недопустимост и неправилност на
обжалвания акт.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК ищецът по делото като въззиваема
страна оспорва жалбата.
Ответникът – въззиваем не е подал отговор и не взема становище в
съдебно заседание.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
1
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд. Решението е допустимо, тъй като искът е бил
предявен срещу надлежна страна – етажната собственост. Без значение е, че
ответникът не е персонифициран. Искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС не се предявява
поименно срещу всеки от етажните собственици, които в производството
пред съд се представляват от управителя или председателя на управителния
съвет (чл.23, ал.4 ЗУЕС). Цитираното в жалбата Определение № 679 от
18.12.2012 г. по ч. гр. д. № 428/2012 г. на ВКС, I г.о., е неотносимо към
настоящия случай, защото разглежда друга хипотеза. В това определение
никъде не е било посочено, че искът следва да бъде насочен индивидуално
срещу всеки един от останалите етажни собственици.
Решението е и правилно.
След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства
районният съд е достигнал до обоснования извод за незаконосъобразност не
решенията на общото събрание от 06.01.2020 г. Ето защо и на основание
чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като на основание чл.269, изр.2 ГПК и с оглед
конкретните доводи във въззивната жалба ще отбележи и следното:
Общото събрание не е било свикано редовно. Не се установява
сроковете по чл.13, ал.1 ЗУЕС да са били спазени. Не се установява и
неотложност по смисъла на § 1, т.16 ДР ЗУЕС, каквото твърдение се съдържа
в отговора на исковата. Налице е достатъчно основание за отмяна на
решенията на общото събрание, тъй като нормите, регламентиращи
свикването и провеждането му, са императивни. Оттук отпада и
необходимостта останалите доводи във въззивната жалба да бъдат
разглеждани по същество.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
„Б. х.“ ЕООД направените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
За тяхното реално извършване са представени доказателства. Възражението
по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, защото договореното и платено
адвокатско възнаграждение е дори под минимума по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№ 1 / 09.07.2004 г.
2
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 193 / 29.09.2021 г. по гр. д. № 14 /
2020 г. на Самоковския районен съд.
ОСЪЖДА „П. и. б.“ АД – гр. София, ЕИК ............, да заплати на „Б. х.“
ЕООД – гр. Н., ЕИК ..........., направените разноски пред въззивната инстанция
в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3