Присъда по дело №139/2024 на Софийски окръжен съд

Мотиви към присъдата,
постановена по в.н.о.х.д. № 139/2024 г.
по описа на Софийски окръжен съд

Производството е по реда на чл. 327 и сл. НПК.
Образувано е по жалба, подадена от подсъдимия Н. К. Н., срещу присъда
№ 19 от 08.11.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 35/2023 г. по описа на
Районен съд - Е. П..
С горепосочената присъда подсъдимият Н. К. Н., с ЕГН: **********,
роден на 30.09.1976 г. в гр. С., българин, български гражданин, живущ в с. Г.,
ул. „Ч.” № 17, с постоянен адрес: с. Г. М., обл. С., ул. „Т.” № 6, със средно
образование, разведен, осъждан, безработен, е признат за виновен в това, че на
28.08.2022 г., около 21.10 часа, в гр. Е. П., област С., по ул. „К. О.“ е
управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „К.“, модел „500“,
с номер на рама EX500A004547, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства“ - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 5 /пет/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който в срока по чл.
319, ал. 1 НПК, е подал жалба. В жалбата се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна, тъй като обвинението не е доказано по
категоричен начин съгласно изискването на чл. 303 НПК. Излага се
становище, че полицейската проверка не е била извършена съгласно
разпоредбите на ЗМВР. Иска се отмяна на постановената присъда и доколкото
това искане се обосновава с твърдение за недоказаност на обвинението, следва
да се приеме, че предявява искане и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска
окръжна прокуратура намира първоинстанционната присъда за правилна,
обоснована и законосъобразна, постановена при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че повдигнатото обвинение е
доказано, като на подсъдимия е наложено справедливо наказание. Моли
присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът - А. Н., поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в
нея.
Подсъдимият Н. Н. поддържа становището на своя защитник.
1

В последната си дума моли делото да бъде върнато за ново разглеждане
или да бъде оправдан.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно
следствие в първоинстанционния съд и във въззивното съдебно следствие
доказателства се установява следното:
На 28.08.2022 г. свидетелите К. В. Н. и П. Г. П. - съответно младши
автоконтрольор и младши инспектор в РУ - Е. П., изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул „Пътен контрол“ в гр. Е. П.. Движели се със
служебен автомобил с рег. № СА **** МН, като били на смяна за времето от
19.00 ч. на 28.08.2022 г. до 07.00 ч. на 29.08.2022 г.
Около 21.10 ч. на 28.08.2022 г. двамата свидетели се движели в гр. Е. П.
по ул. „К. О.“ - в близост до стадиона, намиращ се при входа откъм с. Г..
Забелязали, че в тяхната пътна лента се намира моторно превозно средство -
мотоциклет, който бил без включени светлини, а водачът му бил без каска.
Свидетелите подали светлинен и звуков сигнал и спрели мотоциклета за
проверка. Установили самоличността на водача му - подсъдимият Н. К. Н..
След направена справка по номера на рамата се установило, че превозното
средство не е било регистрирано, за което свидетелят К. Н. съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA, номер 738552 от
28.08.2022 г.
Подсъдимият отказал да му бъде извършена проверка за алкохол и
наркотични вещества. За извършените от него административни нарушения
били съставени общо четири АУАН: GA 738552 по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, GA
738553 по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, GA 738554 по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и
GA 738555 по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. Бил съставен и протокол за
полицейско предупреждение от 28.08.2022 г.
Мотоциклетът - марка „К.“, модел „500“, с рама № EX500A004547, бил
предаден с протокол за доброволно предаване (л. 8 от ДП).
Подсъдимият Н. К. Н. е роден на 30.09.1976 г. в гр. С., българин,
български гражданин, живущ в с. Г., ул. „Ч.“ № 17, с постоянен адрес: с. Г. М.,
обл. С., ул. „Т.” № 6, със средно образование, разведен, осъждан, безработен.
Подсъдимият не притежавал валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Наказван е многократно за извършени нарушения
на правилата за движение по пътищата (справка - л. 11-27 от ДП). Подсъдимият е
осъждан многократно (справка за съдимост).
Посочената фактическа обстановка е изводима и подкрепена от
събраните в хода на наказателното производство доказателства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетеля П. Г. П., дадени пред
първоинстанционния съд, показанията на свидетеля К. В. Н., дадени пред
2

първоинстанционния съд и от досъдебното производство - в частите, в които
са били приобщени от първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, частично от обясненията на подсъдимия Н. Н.,
дадени пред първоинстанционния съд; от писмените доказателства,
приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 НПК.
Изводите по значимите за правилното решаване на делото факти, до
които е достигнал първоинстанционния съд, се споделят напълно от
настоящата съдебна инстанция. Въззивният съд намира за необходимо да
изложи по-подробно съображенията си по оценката на събрания
доказателствен материал. С оглед пълно изясняване на волята на съда при
постановяване на присъдата, следва да бъдат направени следните уточнения:
На първо място, от събраната по делото доказателствена съвкупност
безпротиворечиво се установяват времето и мястото на извършената от
полицейските служители проверка, самоличността на проверяваното лице -
подсъдимият Н. К. Н., данните относно превозното средство - мотоциклет,
намиращ се във фактическа власт на подсъдимия в този момент и
нерегистриран по надлежния ред. Въззивният съд намира, че следва да обърне
внимание на въпроса за предприетите от подсъдимия фактически действия
непосредствено преди да бъде спрян за проверка, който е от съществено
значение за правилното решаване на делото. Тези факти имат пряко
отношение към въпроса за отговорността на подсъдимия, както ще бъде
обсъдено по-долу.
След собствен анализ на доказателствата, съдът констатира очевидно
вътрешно противоречие в показанията на свид. П. П., което не е било
обсъдено от първоинстанционния съд. Най-първо в показанията си (л. 59 от
първоинстанционното производство) свидетелят сочи, че преди да бъде спрян за
проверка, подсъдимият е излизал „отнякъде от наша дясна страна“.
Същевременно по-нататък в разпита си (л. 60), свид. Петров променя
показанията си, като твърди: „не го видяхме да излиза отнякъде“. Свидетелят
К. Н. единствено заявява, че е забелязал движението на мотоциклета срещу
служебния автомобил - в неговата пътна лента. Не споменава да е видял
подсъдимия в предходен момент да се приближава към мястото, където е
спрян - по данни на свидетелите подсъдимият се е движел срещу тях. Според
съда внимателното изследване на този въпрос чрез анализа на всички
относими доказателства не позволява да се приеме, че подсъдимият е
управлявал продължително моторното превозно средство по ул. „К. О.“,
когато е забелязал от полицейските служители. Така обсъдени, показанията на
единствените свидетели очевидци и липсата на други доказателства в тази
насока, според въззивния съд дават основание да се приеме, че подсъдимият е
управлявал мотоциклета съвсем за кратко в района на намиращия се до пътя
паркинг непосредствено пред търговската база на РПК - Е. П.. Именно в
границите на този имот били разположени автосервиз и сервиз за
автомобилни гуми (гумаджийница).
3

Според съда доказано е още, че именно в този сервиз за гуми е работил
подсъдимият, макар и без това правоотношение да е обективирано в
предвидената за това правна форма. Освен в обясненията на подсъдимия,
дадени пред първоинстанционния съд, данни за трудова ангажираност на
подсъдимия на посоченото място се съдържат и в показанията на свид. К.,
който дори назовава работодателя на подсъдимия по име (л. 103 от
първоинстанционното производство). В светлината на така установеното, съдът
приема, че преди спирането от полицейските служители подсъдимият,
управлявайки мотоциклета, е излязъл за секунди на пътя в лентата за
насрещно движение, когато е бил забелязан от полицейските служители.
От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност не
може да се направи извод, че подсъдимият е напускал рамките на описаната
зона чрез установеното превозно средство. Макар първоинстанционният съд
да е направил опит да събере допълнителни доказателства в тази насока, това
се е оказало обективно невъзможно (л. 69, л. 78 от първоинстанционното производство).
В тази връзка въззивният съд цени обясненията на подсъдимия, дадени
пред първоинстанционния съд (л. 58) в частта, в която твърди, че в момента на
деянието е премествал мотоциклета от гумаджийницата, където е работил към
онзи момент, към намиращия се в непосредствена близост автосервиз. Както
беше посочено, самите полицейски служители потвърждават, че в двора на
РПК имало гумаджийница, а свидетелят Н. е категоричен, че подсъдимият е
работел там. В останалите части - че не е управлявал, а е бутал мотоциклета,
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като изграждат защитна
теза, която не се подкрепя от други доказателства.
При така направената оценка на събраните доказателства, въззивният
съд счита, че изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства се
подкрепят от събраните в хода на производството доказателства и по делото е
доказано по несъмнен начин, че на 28.08.2022 г., около 21.10 часа, в гр. Е. П.,
област С., по ул. „К. О.“ подсъдимият Н. Н. е управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет, с рама № EX500A004547, което не е регистрирано по
надлежния ред, установен в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от
министъра на вътрешните работи (посл. изм. и доп. ДВ бр. 93 от 07.11.2023 г.).
Съобразявайки приложимия материален закон, отнесен към
гореописаните факти, съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние
разкрива едновременно признаците на престъпление и на административно
нарушение, предвидено в ЗДвП. Налице е пълно съвпадение в обективните
признаци, включени в съставите на двете различни по вид правонарушения. В
действащата редакция на закона обаче липсват критерии, чрез които да бъдат
разграничени двете противоправни прояви, което налага извършване на
преценка за обществената опасност на конкретното деяние с оглед
установените факти.
Безспорно е, че престъпленията по Глава единадесета, раздел втори
от НК - „Престъпления против транспорта и съобщенията“, сред които е и
4

това по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, защитава значими обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата. Престъплението, в
което е обвинен подсъдимият Н., е формално, на просто извършване и не
изисква настъпване на конкретни вреди последици. Поради това за наличие на
обществена опасност или за нейната степен на засягане се съди по засягането
на защитените обществени отношения (Решение № 114 от 26.01.2021 г. на
ВКС по н.д. № 377/2020 г., III НО, докладчик председателят Л. П.).
Установената по делото фактология сочи, че в настоящия случай се
касае за кратковременно управление на моторно превозно средство, което не е
било регистрирано по надлежния ред. Извършените от подсъдимия действия
по привеждане в движение на мотоциклета са преследвали целта това
превозно средство да бъде преместено от гумаджийница в автосервиз, като и
двата обекта се намирали в района на търговската площ, собственост на РПК -
Е. П.. Установено е категорично, че се касае за съвсем кратко разстояние. От
доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е участвал
активно в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, с
изключение на появата му закратко върху пътното платно. Това дава
основание на въззивния съд да приеме, че управлението на мотоциклета от
подсъдимия не е свързано с продължително движение по пътищата, което да е
въвело и най-малка опасност за транспорта и поради това засяга в
пренебрежима степен закриляните от нормата на НК обществени отношения.
Това правилно е отбелязано от първоинстанционния съд в мотивите към
присъдата (стр. 5), макар да е ценено единствено при отмерване размера на
наказанието.
В обобщение въззивният съд намира, че макар и формално да
осъществява признаците на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК,
деянието на подсъдимия разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност, която изключва престъпния му характер. Обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан многократно и преимуществено за престъпления
против транспорта, което е белег за склонността му към нарушаване на
обществения ред, не може изначално да изключи приложението на чл. 9, ал. 2
НК. Меродавна в този случай е обществената опасност на самото деяние, но
не и личността на дееца (в този смисъл ТР № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. №
97/1982 г., ОСНК НА ВС; Решение № 298 от 20.05.2024 г. по н.д. № 247/2024
г., I НО на ВКС).
По изложените съображения въззивната инстанция намери, че
обжалваната присъда следва да бъде отменена, като подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение - тъй като
извършеното деяние поради своята малозначителност не съставлява
престъпление. В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК
съдът дължи отговор на въпроса дали деянието съставлява административно
нарушение. Установените обстоятелства несъмнено сочат, че е налице
нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП от страна на подсъдимия Н.
К. Н..
5

За извършеното нарушение съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева.
Съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия Н. наказание лишаване
от правоуправление на моторно превозно средство за срок от 10 /десет/ месеца
и глоба в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
За да определи наказанията в този размер, съдът взе предвид като
отегчаващи отговорността обстоятелства данните относно съдебното минало
на подсъдимия и трайната му склонност към нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Не се констатират смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Така определеното наказание глоба, макар и в
размер, близък до максималния, не е твърде завишено. Въпреки данните за
влошеното имуществено състояние на подсъдимия (декларация - л. 12 от
първоинстанционното производство), този размер на глобата е значително по-нисък от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на
деянието.
С оглед изложеното и поради несъвпадане на правните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, този състав на С.
окръжен съд отмени постановената осъдителна присъда и упражни
правомощието си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 4, вр. чл. 301, ал. 4 НПК,
като оправда подсъдимия Н. К. Н. по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и му наложи административно
наказание за извършеното административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
6

Номер на акта:	44
Дата:	4 ноември 2024 г.
Съдия:	Недялка Николова

Дело:	20241800600139
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 март 2024 г.

Присъда по дело №139/2024 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите