№ 1532
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000501900 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.11.22г. /с участието на секретаря Йорданова/
въззивно гражданско дело № 1900/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 18.04.22г. по г.д. № 9280/18г. са отхвърлени
/изцяло/ искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на И. Х., И. И. и А. И.
против ЗК „Лев инс“ АД /за сумите: по 200 000 лева за всеки от ищците – обезщетение за
неимуществени вреди, следствие от ПТП-е и за законната лихва върху посочените суми – за
периода след 14.09.17г./.
Със същото решение са отхвърлени /изцяло/ и искове с правно основание чл. 86
от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД на И. Х., И. И. и А. И. против П. П. /за сумите: по 2 000
лева за всеки от ищците – частични претенции от цели такива в размер на по 7 800 лева за
всеки от ищците – законна лихва за периода 28.04.17г. – 14.09.17г. върху горните главници
от по 200 000 лева/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от И. Х., И. И. и А. И..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/:
Събраните по делото /в рамките на процеса пред първоинстанционния съд/
доказателства – писмени, гласни и експертни /преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
На 28.04.17г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Х. Х. /водач на
МПС-во - мотоциклет; наследодател на ищците; съпруг на И. Х., баща на И. И. и А. И./.
Ищците поддържат, че виновен за инцидента е П. П. /водач на МПС-во – товарен
автомобил/ и с оглед това претендират /като „увредени лица“ – по смисъла на чл. 478, ал. 2
от КЗ/ обезщетения /при условията на чл. 423 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във връзка
с чл. 45 от ЗЗД/ от двамата ответници /от дружеството – в качеството му на застраховател по
1
з-ка „ГО“ на П. П. /наличието на такова застрахователно правоотношение между двамата
ответници не е спорно в процеса, а е и надлежно удостоверено с писмени доказателства/ и
от водача П. в качеството му на делинквент – причинил ПТП-е/.
Исковете по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД /предявени срещу застрахователя/ са
неоснователни /решението на СГС в тази част е законосъобразно/:
От една страна:
Главните искове /за неимуществени вреди/ се явяват надлежно и конкретно
установени /доказани/ по размери с гласни доказателства: събраните в процеса свидетелски
показания, преценени в контекста и на житейската логика /съобразно която - загубата на
близък човек, на роднина винаги поражда психическо страдание/ удостоверяват еднозначно
и категорично претенциите по размери.
От друга страна:
Принципно:
Отговорността на застрахователя /по чл. 432 от КЗ/ е акцесорна на /зависима от/
отговорността /по чл. 45 от ЗЗД/ на делинквента /водача на МПС-во/. С други думи:
дружеството може да носи имуществена отговорност за претърпените от ищците
неимуществен вреди – само, ако такава отговорност може да бъде възложена в тежест на П.
П. /който се сочи от ищците да е причинил ПТП-е; да е виновен за настъпване на процесния
вредоносен резултат/. В случая обаче предпоставките на чл. 45 от ЗЗД не са удостоверени
надлежно по делото /и именно това обстоятелство съставлява пречка да бъде ангажирана
имуществената отговорност на първия ответник/.
В тази връзка:
Събраният по делото /и преценен в съвкупност/ доказателствен материал:
писмен, гласен и експертен /авто-технически и медицински експертизи; в това число и
обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ очертава механизма на ПТП-е
/поведението на двамата участници в инцидента - Х. Х. и П. П./. Изброеният доказателствен
материал /преценен в съвкупност/ и механизмът на инцидента /конкретно и подробно
обсъдени и възпроизведени от първоинстанционния съдия/ налагат /обосновават/ извода, че
ПТП-е не е било причинено от П. П. /водач на товарен автомобил/, а се явява следствие от
противоправното /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ поведение на наследодатея на ищците /Х.
Х./: същият /в качеството си на водач на МПС-во – мотоциклет/ е предприел изключително
рискова маневра /изпреварване на общо 3 броя МПС-ва, в това число и автомобила на П.
П./; изпреварването е било предприето в момент, когато две МПС-ва /движещи се след
автомобила на П. П. и пред мотоциклетиста/ са намалявали скоростта си /почти до спиране/
за да осигурят възможност на водача П. да извърши спокойно маневрата си „завой наляво“
/т.е. водачите на посочените две МПС-ва на практика са сигнализирали с поведението си
движещия се след тях водач Х. за наличие на фактическа пречка за осъществяване на
безопасно изпреварване; въпреки това последното действие е било предприето/; маневрата е
била изпълнена на участък от пътното платно, маркиран с непрекъсната линия /т.е. – при
забрана за изпреварване/; последното е било извършено с превишена /над допустимата от
закона/ скорост; водачът на мотоциклета е имал обективна /фактическа, физическа/
възможност да забележи наличието на пречка /предприета от водача П. маневра „ляв завой“/
за осъществяване на безопасно изпреварване, съответно имал е възможност /във всеки
момент след старта на изпреварването – независимо от коя начална точка е започнало
същото/ да предприеме действия за избягване на сблъсък /вещите лица очертават две
възможности в тази насока: и при движение с допустимата от закона скорост – чрез спиране,
и при движение с превишената скорост – чрез завръщане в дясната пътна лента след
изпреварването на двата буса, находящи се зад МПС-во на водача П./. В последната връзка:
ако се възприеме поддържаната от ищците теза /че водачът Х. е започнал в по-ранен момент
неправомерното изпреварване – навлизането в насрещната пътна лента/ то тогава неговата
възможност /време/ за реакция би се „увеличила“ /т.е. и в тази хипотеза ПТП-е би се явило
предотвратимо/. Обратно: поведението на водача П. е било правомерно /по смисъла на чл.
2
45 от ЗЗД/: същият е предприел /на позволено място от шосето – при прекъсната пътна
маркировка/ маневра „завой наляво“; маневрата е била започната след подаване на ляв
мигач и с минимална скорост; през целия период /от момента на започване на завоя, до
момента на инцидента/ П. П. не е имал обективна /фактическа – физическа по смисъла на
чл. 15 от НК/ възможност да забележи приближаването на мотоциклетиста /същият е
възприел водача Х. едва в последния момент на изпреварването и тогава е привел в действие
спирачната система на товарния автомобил – това обстоятелство се вижда на видеозаписа от
камерата, разположена пред портала на завода; същото е коментирано и от вещото лице Е.,
съгласно обясненията му от съдебното заседание/. В хипотеза като описаната /при такъв
механизъм на ПТП-е/ не може да се приеме /да се обоснове извод/ за виновно и
противоправно /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ поведение /действие – бездействие/ на
ответника П. П. /засичане на водача Х./. Това именно обстоятелство изключва /съобразно
изложената по-горе принципна постановка/ възможността да бъде ангажирана
имуществената отговорност на застрахователя. Тази принципна пречка за уважаване на
исковете – изключва необходимостта да бъдат преценявани двете възражения на ответника
за съпричиняване /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на вредоносния резултат от страна на
водача Х. /за пълнота на изложението в тази връзка: възраженията за липса на поставена
предпазна каска и за неправоспособност на мотоциклетиста се опровергават изцяло от
събраните в процеса – писмени и експертни доказателства/.
На последно място /макар тези обстоятелства да не могат да бъдат съобразени
пряко по настоящото дело, предвид принципната законова постановка, че стойност имат
само доказателства, събрани в рамките на гражданския процес по съответния процесуален
ред/:
Същите изводи /за липса на противоправност и виновност в поведението на
водача П./ са направени /след преценка на писмени, гласни и експертни доказателства/ и в
рамките на предходно проведеното наказателно производство /приключило с прекратително
постановление на Прокуратурата по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК, потвърдено в рамките на производство пред две съдебни инстанции/.
Направените от настоящата инстанция изводи /съответно изводите на
първоинстанционния съдия, на Прокуратурата и на наказателния съд/ се подкрепят /пряко
или косвено/ и от показанията /съдържащи се в приложената по делото наказателна
преписка/ на всички свидетели – очевидци на инцидента /в това число и Н. И. и В. В. –
разпитани по настоящото дело/. Показанията на всички тези /изброени/ свидетели /в това
число и на свидетеля М. А. – който ищците поддържаха да бъде разпитан в производството
пред САС/ са съобразени /и коментирани/ от приетите в двете производства /наказателно и
гражданско/ експертизи /общо 4 на брой с участието на различни вещи лица/. Всички вещи
лица /от изброените експертизи/ коментират и спорните за ищците обстоятелства /във връзка
с които са заявени конкретни възражения в рамките на двете съдебни инстанции, а и в
рамките на приключилото наказателно производство/ касаещи – разположението на /и
разстоянията между/ трите МПС-ва /автомобила на водача П., двата буса зад този автомобил
и мотоциклета на водача Х./ както и момента, когато мотоциклетистът е навлязъл в
насрещното платно /започнал е маневрата „изпреварване“/. Тези /спорни/ обстоятелства са
коментирани също и в обясненията /дадени в открити съдебни заседания/ на вещите лица.
По същите съображения /предвид липсата на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД/ се
явяват неоснователни /следва да бъдат отхвърлени/ и исковете по чл. 45 от ЗЗД /заявени
срещу П. П./.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – потвърдено /изцяло/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на застрахователя
следва да бъде присъдено /при условията на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от ЗПП и Наредбата към него/ юрисконсултско възнаграждение /за производството пред
САС/.
Искане за присъждане на съдебни разноски /за производството пред САС/ не е
3
заявено от П. П. /не са представени и доказателства в тази връзка/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 18.04.22г. по г.д. № 9280/18г.
ОСЪЖДА И. М. Х., И. Х. И. и А. Х. И. да платят на ЗК „Лев инс“ АД 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4