Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета
Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 190/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от М.М.М. – младши експерт, командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва
категория ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** чрез адвокат П.П. *** със съдебен адрес ***, стая 12 против Заповед
№ Л-1433/26.04.2021 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН), с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Изложени
са доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото противоречи на
материалния закон и е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че няма нарушение на
служебната дисциплина представляващо „неупражняване на контрол над подчинени“,
като няма и нарушение на задължения регламентирани в длъжностната
характеристика на жалбоподателя, както и че съдържанието на процесната заповед
не съответства на изискванията на чл. 206 ал.2 от ЗМВР. Освен това е отразено,
че заповедта не съдържа описание на доказателствата, въз основа на които е
установено дисциплинарното нарушение и липсват мотиви, които да обосноват вида
и размера на наложеното наказание. В
заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените
по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П. като поддържа жалбата и
искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 290 от
делото в размер на 410 лв. Представена е писмена защита с вх. № 3679/26.11.2021
г.
Ответникът по
делото – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – редовно
призован – не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е
законосъобразна, издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 146 от АПК и чл.
194 и сл. от ЗМВР, като поддържа изложеното в депозираният отговор на жалбата с
вх. № 2236/02.07.2021 г. Претендира на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл.
78, ал.8 от ГПК и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Настоящият съдебен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Обжалваната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 14.05.2021 г., което е удостоверено с подпис върху самата
заповед, а дата на подаване на жалбата е 27.05.2021 г., видно от плик с
пощенско клеймо (л.11).
Разгледана по
същество е основателна.
От доказателствата
по делото се установява, че с писмо с рег. № 1549/12.02.2021 г. (л.78-81) е
уведомен Главния директор на ГДИН за резултатите от извършена проверка на екип
на Националния превантивен механизъм в затвора в гр. Ловеч, от която е
установено наличие на данни за допуснати на 29.12.2020 г. нарушения от надзорно
– охранителния състав и медицински служители в затвора в гр. Ловеч – I – ва категория.
Във връзка с писмо с рег. № 1549/12.02.2021 г.
е издадена Заповед № Л-596/18.02.2021 г. на Главния директор ГДИН, с която на
основание чл. 205 ал.2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство, като е
назначена комисия - дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в състав:
Председател: гл. инспектор Е.Р.– началник на сектор „Охрана и
сигурност в местата за лишаване от свобода“ в ГДИН и
Членове:
1. мл. експерт Е.М.–
ВПД инспектор VII- ма степен (здравен мениджмънт и
обществено здраве) в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода“ в ГДИН.
2. инспектор Е.Ц.–
инспектор I – ва степен в сектор „Охрана и
сигурност в местата за лишаване от свобода“ в ГДИН.
3. инспектор Е.Д.–
младши юрисконсулт в сектор „Правно и нормативно обслужване“ към отдел „Правно
и административно обслужване“ в ГДИН
със задача да
извърши проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за допуснати
нарушения от надзорно-охранителния състав и медицински служители в затвора в
гр. Ловеч – I – ва категория при извършени
медицински прегледи и при попълване на документацията след употреба на
физическа сила и помощни средства спрямо лишеният от свобода Ю.Л.Р., като в
срок до 22.03.2021 г. изготви писмена справка за резултата от проверката.
На 04.03.2021 г.
младши експерт М.М. – командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I-ва категория е запознат със Заповед № Л-596/18.02.2021 г.
на Главния директор ГДИН, срещу подпис (л.84).
Във
връзка с образуваната проверка младши експерт М. се е възползвал от правото си
и е дал писмени обяснения по случая с вх. № 4288/16.03.2021 г. (л.107).
За
резултата от дисциплинарното производство е била изготвена писмена справка от
ДРО по чл. 205, ал.2 от ЗМВР с рег. № 2790/17.03.2021 г. (л. 26-41), с която на
24.03.2021 г. се е запознал дисциплинарно наказващия орган /ДНО/ Главния
директор на ГДИН, видно от резолюция на л.26. В справката се установява, че на
29.12.2020 г. до 08:30 ч. на работа са били служителите от I отделение на НОС с ръководител гл. надзирател С.А.С. и
командир на отделение М.М.М.. В 06:08 ч. служителите Ф.П.В. и П.С.П.са
започнали извършване на сутрешна проверка в зоната за повишена сигурност към I затворническа група. На записа от камерата за
видеонаблюдение се вижда, че в 06:09 ч. при отиване до килия № 309 настанените
в килията лица не искат да излязат пред килията за извършване на сутрешна
проверка. Това налага влизането на посочените служители в килията, като
служителят П. подава сигнал до дежурната част, чрез подвижния радио – паник
бутон. При влизането на служителите в килията лишените от свобода Н. М.К. и Д.
Р.Г. са излезли от килията и са застанали до вратата. Л. св Ю.Л.Р. се е държал
изключително арогантно, отказал е да изпълни отдаденото му разпореждане и е
подстрекавал и другите лишени от свобода да не излизат от килията. След като
служителите са предупредили л.св. Р. те са използвали физическа сила изразяваща
се в използване на „захват“, ключ на ръката, повалили са лишения от свобода на
земята и са му поставили белезници. В 06:10 ч. л. св. Р. е изведен принудително
от обособената зона от служителите Ф.П.В. и В.И.И. с помощта на водеща техника
и с поставени белезници. Л. св. Р. е оставен до външната коридорна решетка на
затворническата група за да може служителите да изчакат идването на дежурния
главен надзирател С. и в 06:13 ч. отново с помощта на водеща техника и с
поставени белезници лишения от свобода е свален в района на пост 7/8. В 06:14
ч. белезниците на л.св. Ю.Р. са свалени. След това в района на посочения пост
са свалени и останалите лишени от свобода от килия № 309 за изготвяне на
писмени обяснения. В 06:53 ч. л. св. Р. е качен до затворническата килия за да
се облече. В 06:55 ч. същия е конвоиран за извършване на медицински преглед. С
писмо от 30.12.2020 г. за използвана физическа сила и помощни средства е
уведомена Окръжна прокуратура гр. Ловеч.
На записите от
охранителните камери в затвора, потвърдени и от обясненията на надзорно-охранителния състав се установяват
действия на служители по охраната, които са укорими и несъвместими със
законосъобразното изпълнение на служебните им задължения. Те са както следва:
1. Нанасяне на
удари с ръка от страна на мл. инспектор П.С.П.– надзирател I –ва степен в затвора в гр. Ловеч по тялото на лишения от
свобода Ю.Р. при отвеждането му от килията до централния пост на затвора за
даване на писмени обяснения.
2. Нанасяне на удар
с крак по бедрото на осъдения от страна на мл. инспектор Р.В.И. – дежурен на
смяна при възникване на инцидента. Нанасянето на удара е неоправдано, предвид
факта, че осъдения е вече с поставени белезници и съпротивата му е преодоляна.
3. Замахване /два
пъти/ с помощно средство /палка/ - за респект над осъдения от страна на мл.
инспектор в.В.С..– надзирател в затвора. Действията на надзирателя са неоправдани
тъй като чл. 115 ал.3 от ЗИНЗС гласи, че: „използването на физическа сила и
помощни средства се прекратява незабавно след като бъде овладяна обстановката“.
Във връзка с
гореизложеното комисията е предложила за нарушаване на преки служебни
задължения вменени с длъжностната характеристика за командир на отделение /“да
подготвя надзирателите за носене на служба и да изисква от тях добре да знаят
служебните си задължения“ и „лично ръководи действията по БМГ при възникнали
екстремални ситуации“/, което представлява нарушение на служебната дисциплина,
да бъде реализирана дисциплинарна отговорност спрямо младши експерт М.М.М. –
командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва категория и на основание чл. 200 ал.1, т.6 от ЗМВР да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, поради факта,
че неупражнения контрол върху подчинените му е довел до нежелани последици от
техните действия.
На 17.03.2021 г. на младши експерт М. е била връчена покана с рег. № 2797/17.03.2021 г. за запознаване с писмена справка и за даване на допълнителни обяснения или възражения до ДНО (л. 204).
Жалбоподателят е бил запознат с писмената справка и с дисциплинарната преписка на 18.03.2021 г. срещу подпис (л. 41).
С писмо с вх. № 4624/22.03.2021 г. от Началника на затвора Ловеч се уведомява Председателят на комисия назначена със Заповед № Л-596/18.02.2021 г. на Главния директор на ГДИН, че към 13:00 ч. на 19.03.2021 г. в деловодството в затвора в гр. Ловеч I – ва категория няма постъпили допълнителни обяснения или възражения от служителите след запознаването им на 18.03.2021 г. с писмена справка с рег. № 2790/17.03.2021 на ГДИН.
С покана рег. № 3341/02.04.2021 г. за даване на писмени обяснения (л. 20-23) на основание чл. 206 ал.1 от ЗМВР, ДНО е дал тридневен срок на младши експерт М.М. – командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва категория да представи писмените си обяснения , като посочи и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства относно извършените от него нарушения отразени в писмена справка с рег. № 2790/17.03.2021 г. по описа на ГДИН. Като в писмените обяснения отговори на следните въпроси:
- Къде се е намирал при възникване на конфликтната
ситуация на 29.12.2020 г. с лишения от свобода Ю.Р.?
- Кога и от кого е разбрал за възникналата ситуация?
- Какви конкретни действия е предприел за овладяване
на конфликта с лишения от свобода Ю.Р.?
Поканата за даване на писмени обяснения с рег. № 3341/02.04.2021 г. е получена от младши експерт М. на 12.04.2021 г., срещу подпис (л.23).
На 15.04.2021 г. М. е представил в срок Обяснения с рег. № ИЗ-1014/15.04.2021 г. (л.24), в които докладва следното: на 29.12.2020 г. е бил в стаята си и изготвял ежедневната ведомост на наряда. В 06:08 ч. по оповестителната система в затвора – Ловеч е чул, че в първа група запечатани килии е възникнал инцидент. Веднага се е отправил към мястото на произшествието, където е заварил мл. инспектор П.С.П.и мл. инспектор Ф.П.В. да поставят белезници на л. св. Ю.Л.Р.. След тяхното поставяне л. св. Р. бил изведен от килията. При пристигането на мястото на инцидента конфликта е бил овладян и не се е налагало предприемането на каквито и да е действия спрямо л. св. Ю.Р. освен неговото отвеждане до колелото за сваляне на писмени обяснения за случая и впоследствие неговото конвоиране до медицински център за извършване на задължителния медицински преглед след употреба на физическа сила. Поддържа представените писмени обяснения дадени пред ДРО. ДНО е запознат на 20.04.2021 г. с представените писмени обяснения видимо от поставена резолюция.
Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната Заповед № Л-1433/26.04.2021 г. (л. 12-16), с която на основание чл. 194, ал.2,т.2, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200 ал.1, т.6 във връзка с чл. 204, т.3 Главният директор на Главна дирекция Изпълнения на наказанията гр. София е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за това, че е извършил нарушения на служебната дисциплина в качеството му на командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва категория регламентирани в:
Длъжностната характеристика за длъжността „Командир на отделение в затвора III – I категория, с която служителят се е запознал на 18.10.2018 г.:
Раздел V „Преки задължения“:
- т. 7 „Да подготвя надзирателите за носене на служба и да изисква от тях добре да знаят служебните си задължения“;
- т. 19 „Лично да ръководи действията на БМГ при възникнали екстремални ситуации“.
Към административната преписка е приложена кадрова справка на жалбоподателя (л. 140-141), Длъжностна характеристика утвърдена на 13.01.2017 г. от Главен директор ГДИН за длъжността „Командир на отделение“ в затвор III-I категория (л. 149-152), със съдържанието, на която жалбоподателя е запознат на 10.10.2018 г. срещу подпис (л.152), Молба от Ю.Р. рег. № Ж-310/30.12.2020 г. (л. 52); Докладна записка от мл. инспектор Ф.П.В. № ФС – 30/30.12.2020 г. (л. 53); Докладна записка от инспектор С.А.С. – дежурен главен надзирател № ФС – 28/30.12.2020 г. (л.54); Докладна записка от д-р Ц.Т. – Директор МЦ с рег. № ФС – 31/30.12.2020 г. (л.55); Справка от гл. инспектор Н.Н. – Н-к сектор НОД рег. № ФС – 1/05.01.2021 г. (л. 57- 58); Становище от инсп. Мартин Маринов – ИСДВР затвора гр. Ловеч (л. 59- л.60); Докладна записка от мл. инспектор В.И.И. № ФС -03/05.01.2021 г.(л.61); Докладна записка от мл. инспектор Д.Т.Д. № ФС-02/05.01.2021 г.(л.62); Докладна записка от мл. инспектор Д. К.Р. № ФС-04/05.01.2021 г. (л.63); Жалба от Ю.Р. вх. № Ж-17.11.01.2021 г до ГДИН гр. София (л.64-65); Жалба за помощ от Ю.Р. вх. № 260276/15.01.2021 г. до Апелативен съд – Варна (л.66-68); Разпореждане № 260034/18.01.2021 г. на Апелативен съд – Варна (л. 69 -70); Справка за Ю.Р. с рег. № ИЗ-286/27.01.2021 г. (л.72); Писмо от омбудсмана на Република България вх. № 1434/28.01.2021 г. (л.73-74); Докладна записка от д-р Ц.Т. – Директор МЦ с рег. № 522/29.01.2021 г. (л.75); Докладна записка от м.ф. П.Й. – МЦ (л.91); Докладна записка ит мл. инспектор П.С.П.с вх. № ФС-29/30.12.2020 г. (л.92); Обяснение от л. св. Ю.Л.Р. от 29.12.2020 г. (л.93); Обяснения от л. св. А.Ю.Ю. от 29.12.2020 г. (л. 94); Обяснения от л. св. Д. Р.Г. от 29.12.2020 г. (л.95); Обяснения от л. св. Н. М.К. от 29.12.2020 г. (л.96); Обяснения от л. св. Н.Ю.А.Р. от 05.01.2021 г. (л. 97); Докладна записка от д-р Ц. Т. – Директор МЦ от 04.03.2021 г. (л.98); Обяснения от мл. инспектор Д.К.Р. с вх. № 4281/16.03.2021 г. (л.99); Обяснения от мл. инспектор Д.Т.Д. с вх. № 4280/16.03.2021 г. (л.100); Обяснения от мл. инспектор И. С.Н. с вх. № 4287/16.03.2021 г. (л.101); Обяснение от мл. инспектор В.И.И. с вх. № 4283/16.03.2021 г. (л.102); Обяснение от мл. инспектор Ф.П.В. с вх. № 4282/16.03.2021 г. (л.103); Обяснение от мл. експерт Б.Й.Б. 4289/16.03.2021 г. (л.104); Обяснение от мл. инспектор Р.В.И. с вх. № 4285/16.03.2021 г. (л.105); Обяснение от мл. инспектор в.В.С..с вх. № 4286/16.03.2021 г. (л.106); Заповед № Л-92/25.01.2021 г. за наказание на Ю.Р. (л.202).
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от Заповед № Л-4219/26.09.2018 г. на Главен директор на ГДИН (на л. 280 от делото) и
Кадрова справка /на л.140 от делото, че жалбоподателят М.М.М. е държавен
служител, заемал е длъжността командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I-ва
категория със специфичното наименование на длъжността „Младши експерт, считано
от 10.10.2018 г., включително към датата на издаване на обжалваната в
настоящото производство заповед – 26.04.2021 г.
В това си качество
жалбоподателят е държавен служител, който пряко осъществява дейност по
изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 19 ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Безспорно
е между страните, а и се установява от удостоверение на л. 221 от делото, че
издателят на обжалваната в настоящото производство заповед – главен комисар И. Л.Й. със заповед №
ЧР-05-308/21.10.2019 г. на министъра на правосъдието е преназначен на заеманата
длъжност – главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и към
настоящият момент продължава да служи. Ето защо съдът намира, че въз основа на
удостоверение на л. 221 от делото и на основание чл. 13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС
издателят на обжалваната заповед разполага с компетентност да издаде заповед от
вида на процесната.
Поради
това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално
компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя-жалбоподател, като
липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Оспореният
акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално
изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, но посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно
нарушение не е достатъчно прецизно като липсва съответствие между фактическите
обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. Отделно, в
обстоятелствената част на атакуваната заповед не е индивидуализирано нарушението,
не е посочено в какво точно се изразява същото респ. за кои дейности служителят
не е осъществил непосредствен контрол по изпълнението им, не са изложени
съображения за формата на вината, не са изследвани в пълнота обстоятелствата,
при които е извършено деянието, не е обсъдено цялостното поведение на
жалбоподателят, т.е. цялостната негова дейност, като служител в затвора в гр.
Ловеч. Липсват мотиви и относно последиците от деянието. Налице е и
неизпълнение от ДНО на задължението при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите
вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба.
Обжалваната
заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според който
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196,
ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. В ал. 2 е регламентирано, че
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая
в изготвената от ДРО писмена справка с рег. № 2790/17.03.2021 г. (л. 26-41) се
съдържат необходимите данни, позволяващи на ДНО да установи всички релевантни
обстоятелства, имащи отношение към извършеното от жалбоподателя дисциплинарно
нарушение, за да може ДНО да извърши преценка налице ли са основания за
налагане на дисциплинарно наказание. Следователно от постъпване на справката на
17.03.2021 г. е започнал да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена на 26.04.2021 г. - в рамките на този срок.
Дисциплинарнонаказващият
орган (ДНО) никъде в атакуваната заповед не посочва, че до
оспорващият е отправена покана в писмен вид за даване на обяснения, нито пък
такива реално са обсъдени в оспорения акт. Този пропуск съставлява нарушение на
специалните административно производствените правила, което не може да се
санира, тъй като тези възражения следва да са предмет на обсъждане в заповедта
за налагане на наказание.
В случаят
обясненията са дадени от оспорващият с вх.№ 5956 от 19.04.2021г. и надлежно е
поставена резолюция от ДНО, но същите не са обсъдени, а само формално са
отразени при изписване на правните разпоредби, послужили за налагане на
дисциплинарното наказание. Следва да се отбележи, че смисълът на разпоредбата
на чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност на
ДНО да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и
да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин
формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно
предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази
становището си по случая, да обясни поведението си и да представи
доказателства. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, застъпена в решение №
9349 от 24.06.2013 г. по адм.дело № 11536 / 2012 г. V отделение на ВАС.
Според
доказателствата по преписката ДНО формално е изпълнил законово вмененото му
задължение по чл. 206 ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание
да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното
производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения.
В
депозираните от жалбоподателя обяснение, същият докладвал за фактическата
обстановка, действията на надзирателите, неговите действия и поведението на л.
св. Ю.Р., като е потвърдил представените пред ДРО орган писмени обяснения.
Въпреки, че Обясненията са приети от Главния директор на ГДИН, с резолюция от
20.04.2021 г. същите не са обсъдени, нито са съобразени в оспорената заповед.
В
разглеждания случай ДНО е допуснал съществено нарушение на чл.206 ал.2 и ал.4
от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани
доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова
дейност, като служител в затвора в гр. Ловеч – I – ва
категория, не са обсъдени обясненията с възраженията, липсват мотиви и относно
последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на
нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което
е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата
служба /при данните за многократно получавани награди и т.н/. Размерът на
наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни
обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава.
Нормата
на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР въвежда императивно изискване при определяне на вида и
размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината /която е от значение за индивидуализацията на
наказанието/ и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
които в случая не са изпълнени. В този смисъл са решения на ВАС по адм.дело
№2492/2013 год., адм.дело №1958 /2014 год., адм.дело №7025/2013 год., адм.дело
№1114/2012 год. и адм.дело №7025/2013 год.
ДРО не е
изпълнил законово регламентираните действия записани в разпоредбите на чл. 207
ал. 11 изр. 2 и ал.12 от ЗМВР.
Видно от
л.204 от делото е налице Покана от ДРО до оспорващият, която е получил срещу
подпис на 17.03.2021 г. за запознаване с писмената справка и даване на
допълнителни обяснения. Жалбоподателят се е запознал с писмената справка на
18.03.2021 г. видно от л. 41 от делото срещу подпис и с правото да даде
допълнителни обяснения и възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 207 ал.11
изр. второ от ЗМВР Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения
или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол. В случая такъв протокол от ДРО не е съставен,
а е налице писмо от Началника на затвора гр. Ловеч до председателя на комисията,
в което го уведомява, че към 13:00 ч. на 19.03.2021 г. в деловодството в
затвора в гр. Ловеч I – ва категория няма постъпили допълнителни обяснения или
възражения от служителите след запознаването им на 18.03.2021 г. с писмена
справка с рег. № 2790/17.03.2021 на ГДИН.
Липсва и
Становище на ДРО, което е задължително изискване за приключване на
дисциплинарното производство съобразно разпоредбата на чл. 207 ал. 12 от ЗМВР „
Дисциплинарно
разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок,
като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност“. Липсата
на становище опорочава дисциплинарната процедура, като се явява съществено
нарушение на дисциплинарното производство. Със становището ДРО оценява конкретната
фактическата обстановка за съответното дисциплинарно нарушение, преценява всички факти и обсотоятеслтва, както и събраните
гласни и писмени доказателства, като прави едно мотивирано предложение до ДНО
за налагането на дисциплинарно наказание. В случая е налице едно общо
дисциплинарно производство, насочено срещу неопределен брой служители от
затвора в гр. Ловеч без да е ясно в какво се изразява нарушението на служебната
дисциплината и спрямо кои служители се води цялото производство. В изготвената
писмена справка от ДРО е налице предложение до ДНО за налагане на дисциплинарни
наказания на четирима служители от затвора в гр. Ловеч, като е описана една
обща фактическа обстановка, без да бъдат конкретизирани определени факти, обстоятелства
и доказателства за действията и вината на всеки един от предложените за
наказание служители. Липсата на становище, в което да бъде конкретизирано
дисциплинарното нарушение на всеки един служител поотделно, в което да са
съобразени всички относими за неговото нарушение факти и обстоятелства и да се
обоснове наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност и
да се приключи дисциплинарното производство е нарушение на
административнопроизводствените правила заложени в ЗМВР.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което
не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Съдът
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл.194, ал. 4
от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно
нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се
установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е
извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние,
че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца
– умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да
се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с
който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи
на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил
мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.
В
оспорената Заповед № Л-1433/26.04.2021 г., издадена от Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ е посочено следното:
На записите от охранителните камери в
затвора, потвърдени и от обясненията на
надзорно-охранителния състав се установяват действия на служители по
охраната, които са укорими и несъвместими със законосъобразното изпълнение на
служебните им задължения. Те са както следва:
1. Нанасяне на удари с ръка от страна на мл.
инспектор П.С.П.– надзирател I –ва степен в затвора в гр. Ловеч по тялото на лишения от свобода Ю.Р.
при отвеждането му от килията до централния пост на затвора за даване на
писмени обяснения.
2. Нанасяне на удар с крак по бедрото на
осъдения от страна на мл. инспектор Р.В.И. – дежурен на смяна при възникване на
инцидента. Нанасянето на удара е неоправдано, предвид факта, че осъдения е вече
с поставени белезници и съпротивата му е преодоляна.
3. Замахване /два пъти/ с помощно средство
/палка/ - за респект над осъдения от страна на мл. инспектор в.В.С..–
надзирател в затвора. Действията на надзирателя са неоправдани тъй като чл. 115
ал.3 от ЗИНЗС гласи, че: „използването на физическа сила и помощни средства се
прекратява незабавно след като бъде овладяна обстановката“.
Във връзка с това поведение на
горепосочените надзиратели от затвора в гр. Ловеч на жалбоподателят е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за неупражняване на
контрол над подчинени.
Видно от заповедта неправомерното отношение
на надзирателите спрямо л. св. Ю.Р. се основава на записите от охранителните
камери в затвора и обясненията на надзорно – охранителния състав. Към
представената дисциплинарна преписка не са приложени никакви записи от
охранителни камери, от които да е видно описаното в заповедта поведение на
надзирателите, от което в последствие е наложено дисциплинарно наказание на
жалбоподателят. Отделно към дисциплинарната преписка не са представени, каквито
и да е доказателства на посочените служители, наложени ли са им дисциплинарни
наказания и ако са наложени нали са влезли в сила.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема, че по несъмнен начин се установява, че с действията
си на 29.12.2020г. Ю.Р. е нарушил установения ред и дисциплина в Затвора -
Ловеч - според приложените обяснения Р. викал на висок тон, крещял на
надзирателите, обиждал и ги заплашвал, заканвал се с физическа саморазправа и
т.н.
За нарушаване на разпоредбите на чл.96, т.3,
т.4, чл.97, т.11 от ЗИНЗС е изпълнил състава на чл. 100, ал.1, ал.2, т.2, т.5 и
т.7 от ЗИНЗС, като не е спазил установените правила, затруднил е дейността на
служителите от НОС и е оказал физическа съпротива, както и закани за физическа
саморазправа, поради което със Заповед №
Л- 92/ 25.01.2021г. на Началника на Затвора - Ловеч, на основание чл.101,
т.7 и чл. 102, ал.1 и 2 от ЗИНЗС на Ю.Л.Р. е наложено дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" за срок от 7 денонощия /на л. 202 от
делото/.
Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание за извършеното от Ю.Р. нарушение на установения ред и дисциплина /на
л. 202 от делото/ не е обжалвана и е влязла в сила. С нея е установено, че на
29.12.2020 г. в 06.00 ч. в 1-ва затворническа група постовият на пост № 11
пристъпва към изпълнение на функционалните си задължения - извършване на
сутрешна проверка на лишените от свобода. В килия № 309 л. св. Ю.Л.Р., л. св. Н.
М.К. и л. св Д. Р.Г. отказват да изпълнят разпореждането и да излязат по
установения ред пред килията за извършване на проверката, като дори не стават от
леглата си. След това л. св. Ю.Раиф става от леглото си и заявява на постовите,
че никой няма да излиза за проверка. При повторното разпореждане л. св. Ю.Р.
започва да буйства и да крещи, да заплашва служителите на НОС и оказва
физическа съпротива на постовите надзиратели. Налага се да бъде извикана
групата за бързи действия, а на л. св. Р. да бъдат поставени помощни средства -
белезници.
Съдът приема че в случая спазването на реда
и дисциплината в Затвора - Ловеч не е можело да бъде извършено без употреба на
физическа сила. Показанията на свидетелите надзиратели и дадените от тях
писмени обяснения и показанията на лишените от свобода - очевидци сочат, че
използваната физическа сила е била адекватна на моментното емоционално и
психологическо състояние на л.св. Ю.Р..
От събраните писмени доказателства се
установява, че не е причиняван побой, нанасяне на удари и друг вид неправомерни
действия спрямо Р.. Използвана е физическа сила от страна на двамата
надзиратели П.П.и Ф.В., изразяваща се в обездвижване на лицето посредством
захват на ръцете и поставянето на белезници.
Физическата сила е била съобразена с
конкретната обстановка, с характера на нарушението и с личността на нарушителя,
като употребата й е извършена след изрично направено предупреждение и при
недопускане увреждане на здравето на лицето, срещу което е насочена. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че използваната физическа
сила от постовия надзирател се изразява в действия по обездвижване на лицето
посредством „захват“ на ръцете и поставянето на белезници - т.е съобразена е с
извършваното от ищеца нарушение на установения в затвора ред и дисциплина.
Отделно
следва да се посочи, че единствено показанията на л.св. Ю.Р. сочат за извършен
побой, като неговите показания противоречат на всички останали показания на
всички останали свидетели, като тези показания не кореспондират с нито едно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както от гл.т. на описаната
фактическа обстановка /време, място, присъствали на инцидента лица/, така и от
гл.т. на поведението на Р. и действията на постовите надзиратели.
С оспорената
Заповед № Л-1433/26.04.2021
г., издадена от Главния директор на ГДИН жалбоподателят е наказан за извършени нарушения на служебната
дисциплина в качеството му на командир на отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва категория регламентира ни в:
Длъжностната характеристика за длъжността
„Командир на отделение в затвора III – I категория, с която служителят се е запознал на 18.10.2018 г.:
Раздел
V „Преки задължения“:
-
т. 7 „Да подготвя надзирателите за носене на служба и да изисква от тях добре
да знаят служебните си задължения“;
-
т. 19 „Лично да ръководи действията на БМГ при възникнали екстремални
ситуации“.
За което на основание чл. 200, ал. 1, т.6 „неупражняване
на контрол над подчинени“ му е наложено дисциплинарно наказание порицание за
срок от шест месеца.
От събраните гласни доказателства съдът,
счита, че не са налице посочените нарушения на длъжностната характеристика. В
съдебни заседания за разпитани трима служители от затвора в гр. Ловеч, чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и обективни.
От проведените разпити в о.с.з. на
18.10.2021 г. на младши инспектор Д.Т.Д. – надзирател в затвора в гр. Ловеч и
мл. инспектор И.С.И. – надзирател в затвора в гр. Ловеч, дадени при условията
на чл. 290 от НК се установи, че на 29.12.2020 г. са се отзовали на подаден
сигнал от дежурния постови. При пристигането си л. св. е бил с белезници, като
не се е налагало действие от тяхна страна. Установява се, че в началото на
всяка смяна се провежда инструктаж от командира на отделение, дежурния главен
надзирател и инспектор, който е задължителен и не може да се встъпи в наряд без
да е проведен. На 28.12.2020 г., инструктажът е бил проведен от командира на
отделение М.М., като действията на отзовалите се свободни надзиратели, които не
са на пост и са реагирали при тази ситуация е съгласно проведения инструктаж.
От проведеният разпит в о.с.з. на 08.11.2021
г. на Н. К. Н. – началник сектор Надзорно-охранителна дейност в Затвора – Ловеч
при условията на чл. 290 от НК се установи, че свидетелят не е присъствал на
случилото се, но е наясно, че е била налице кризисна ситуация и е вдигната
групата за бързи действия в затвора. От показанията на свидетеля се установи
разликата между „бойна група“ и „бойна-мобилицационна готовност“ на поделението
и ситуациите, в които реагират.
„Бойната група” това са свободните от пост надзиратели,
които не изпълняват в момента постова служба, която се сформира при възникване
на кризисни ситуации, каквото е била в случая. Същата има няколко начина да
бъде активирана. Или чрез разпореждане на дежурния главен надзирател, или чрез
разпореждане на командира на отделение, или чрез постовия надзирател, който
изпълнява служебните си задължения на централен пост на затвора. В случая
групата е сформирана чрез задействане на подаден сигнал по т.н. паник бутон,
вследствие на което групата се сформира и отива към случилото се събитие.
„Бойна-мобилизационната готовност“ на
поделението е изпълнение на задължения в мирно и във военно време. Има изготвен
план, който е класифицирана информация с ниво „поверителност“. В този план има
задачи, по които в мирно време се тренират или обиграват въпроси, които биха се
реализирали във военно време.
Групата за бързи действия няма такива
отношения към плана по бойна-мобилизационна готовност.
На
29.12.2020 г., когато възниква кризисната ситуация, не са изпълнявани мероприятия по бойно-мобилизационна готовност.
От събраните писмени и гласни доказателства
се установи, че представените по делото доказателства не доказват по безспорен
начин противоправното поведение на тримата надзиратели, спрямо които
жалбоподателят не е упражнил контрол и заради поведението на които му е наложено дисциплинарното наказание
порицание за срок от шест месеца. От събраните гласни доказателства в о.с.з. се
установи, че жалбоподателят на 28.12.2020 г. е извършил инструктаж, който е
задължителен и без него не може да се встъпи в наряд, с което е осъществил
задължението си по т. 7 от Длъжностната характеристика да подготви надзирателите
за носенето на служба.
От събраните гласни доказателства се
установи, че при ситуацията възникнала на 29.12.2020 г. не са изпълнявани
мероприятия по мобилизационна бойна готовност, а е подаден сигнал, чрез
натискане на паник бутон от постови надзирател, вследствие на което е
сформирана бойна група от свободните от пост надзиратели, които не
изпълняват в момента постова служба, от което следва, че не е налице дисциплинарно нарушение на
задължението вменено на жалбоподателя съгласно т.19 от длъжностната му
характеристика.
Оспорената
в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно
наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед
е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, но при нарушаване
на изискванията за форма, неспазване на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел,
поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и изричното изявление
на ПП на жалбоподателя в о.с.з. на 08.11.2021 г. за присъждане разноските по
делото, за които е представен списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 410,00 лв., от които 10,00 лв.
внесена държавна такса за образуване на административно дело и 400,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012, т. 1, в
договора за правна защита и съдействие следва да е указан начина на плащане. Ако
е по банков път, задължително се представят доказателства за това с платежни
нареждания, банкови извлечения и т. н. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и действително е
заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният по делото договор за
правна защита и съдействие е надлежно оформен. Посочено е основанието за
неговото сключване, договореното адвокатско възнаграждение, като е отразено, че
договорената сума е изплатена в брой, в пълен размер и е подписан от страните.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № Л-1433/26.04.2021 г., издадена от Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която на М.М.М. – младши експерт, командир на
отделение в затвора в гр. Ловеч I – ва категория ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието да заплати на М.М.М. – младши експерт, командир на отделение в
затвора в гр. Ловеч I – ва категория ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна
такса за образуване на административно дело и 400 (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие.
Решението
е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.