№ 44
гр. Бургас, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501149 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Р. Х. И., ЕГН **********, чрез адв.
Здравко Костов, със съдебен адрес: гр.Айтос, ул.,,Свобода“ №3, ет.1, ап.3,
против Решение №118 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.№242/2021г. по
описа на Районен съд - Айтос. С горепосоченото решение, съдът е отхвърлил
иска на Р. Х. И., с който ищцата моли да бъде установено по отношение на
нея, че ответникът И. А. И. не е собственик на ½ (една втора) идеална част от
следния недвижим имот: дворно място с площ от 470кв.м., находящо се в с.
Планиница, общ.Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот №406 в кв.34 по
плана на с.с., с площ от 233кв.м., при граници: поземлени имоти №№407, 408,
405 и 404 в кв.34 по площ на с.с., с площ от 237кв.м., при граници: улица,
поземлени имоти №№406, 407 и 405, за които имоти е отреден УПИ №ХІІ-
406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 62 кв. м., при граници: улица и поземлени имоти
№№ІІІ-406, 407; ІІ-408 и ХІ-405, като неоснователен и недоказан. Със същото
решение е прието за установено спрямо Р. Х. И. ЕГН **********, че И. А. И.,
ЕГН **********, с адрес на призоваване: с.Д., общ.Р., обл. Б., е собственик на
1
поземлен имот №406 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233кв.м., при
граници: поземлени имоти №№407, 408, 405 и 404 в кв. 34 по плана на с.с., с
площ от 237 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти №№406, 407 и 405,
за които имоти е отреден УПИ №ХІІ-406, 404 в кв. 34 по плана на с.с., целият
с площ от 532 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при
граници: улица и поземлени имоти №№ІІІ-406, 407, ІІ-408 и ХІ405.
Постановено е допълнителното заключение на СТЕ, ведно със скицата към
него да се считат неразделна част от решението. Съдът е осъдил Р. Х. И., ЕГН
**********, да предаде на И. А. И., ЕГН **********, държането на част от
процесния имот от 123 кв.м., образуваща триъгълник със страни - 18.26
метра, 14.22 метра и 18.79 метра, изградена с паянтова ограда, което
пространство се заключава в триъгълник, разположен по имотната граница на
бивш имот 767 по отменения план на с. Планиница, общ. Руен за 1957г.
оцветена с тъмно лилав цвят в скицата към допълнителното заключение на
СТЕ. На основание чл.109 от ЗС, съдът е осъдил Р. Х. И. да премахне
паянтовата ограда, поставена около частта от процесния имот от 123 кв.м.,
оцветена в тъмно лилав цвят в скицата към допълнителното заключение на
съдебно-техническа експертиза, образуваща правоъгълник по страните му от
18.26 метра и 14.22 метра. Съдът е осъдил Р. Х. И. ЕГН **********, да
заплати на И. А. И., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 900.30 лева.
Въззивницата изразява недоволство от обжалваното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано. Излага становище, че правните
изводи на районния съд не кореспондирали със събраните по делото
доказателства. Навеждат се доводи за нищожност на НА № **, том **, рег.
№5729, дело № ***/****г. на нотариус Бисер Демирев, с който е извършена
поправка на първоначалния нотариален акт. Твърди се, че в конкретния
случай, чрез извършената промяна в съдържанието на констативния
нотариален акт, въззивницата била лишена от право на собственост върху
процесния имот. Развиват се съображения, че нотариалният акт за поправка
не пораждал самостоятелни правни последици. Излагат се аргументи, че НА
№ **, том **, рег. №****, дело № ***/****г. на нотариус Бисер Демирев
следвало да бъде отменен като нищожен на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Посочва се, че вещнопрехвърлителното действие на сделка, обективирана в
нотариален акт за дарение на недвижим имот настъпвало само когато
2
праводателят се явявал титуляр на вещното право. Жалбоподателката твърди,
че упражнявала владение върху имота от тридесет години и имотните
граници не били променяни, поради което не съществувала правна
възможност въззиваемият да придобие собственост по давност. Иска се
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови
съдебен акт на настоящата инстанция, с който предявените от ищцата
установителни претенции бъдат уважени. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за
двете инстанции.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът
констатира, че въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок
по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
И. А. И., чрез адв. Петя Арнаудова, със съдебен адрес: гр. Поморие, ул. ,,Княз
Борис І“ №107А, с който се оспорват наведените в жалбата доводи. Твърди
се, че районният съд обсъдил в цялост събраните по делото доказателства,
като правните изводи са съобразени с трайната съдебна практика на ВКС.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
обосновано. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Производството пред Районен съд – Айтос е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537 от ГПК. Предявени са насрещни искови
претенции с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по давност № **, том **, нот.дело № ***/**** г. на
нотариус Бисер Демирев за процесния имот – дворно място с площ от 470
кв.м., находящ се в с. Планиница, общ.Р., обл.Б., съставляващо поземлен имот
№406 в кв.34 по плана на с.с., с площ от 233 кв.м., при граници: поземлени
имоти №№407, 408, 405 и 404 в кв.34 по площ на с.с., с площ от 237 кв.м., при
граници: улица, поземлени имоти №№406, 407 и 405, за които имоти е
отреден УПИ №ХІІ-406, 404 в кв. 34, по плана на с.с., целият с площ от 532
3
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., при граници: улица и
поземлени имоти №№ІІІ-406, 407; ІІ-408 и ХІ-405, са признати за
собственици на имота въззивницата Р. И. и И. Х. И., дарител на въззиваемата
страна.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № **, том **, нот.дело № ***/**** г. на нотариус
Бисер Демирев, за единствен собственост на процесния недвижим имот е
признат И. Х. И., като въззивницата не е упомената като собственик в
нотариалния акт, а имената й са заличени от предходния нотариален акт.
Видно от приложените по делото доказателства, в Службата по
вписвания при Районен съд – гр. Айтос двата нотариални акта са вписани
надлежно.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **,
нот.дело № ***/**** г. на нотариус Бисер Демирев №324, вписан в НК, с
район на действие – района на АРС, процесният недвижим имот от 470 кв.м. е
дарен от И. Х. И. и А. А. И.ова на техния внук и въззиваема страна по делото
– И. А. И..
В конкретния случай поправката на нотариалния акт е извършена по
отношение на нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка. Същият е
издаден едностранно и не се ползва със сила на присъдено нещо. Той е
резултат от произнасяне на нотариуса в рамките на едностранното
производство и в този смисъл касае нотариално признато право, а не
удостоверяване на факти с правно значение.
Видно от приложеното по делото удостоверение на нотариус Бисер
Демирев в общия му регистър от дата 19.11.2012 г. е извършено вписване на
декларация с общ регистрационен № 5728 по нотариалното дело за
обстоятелствена проверка, с която декларация въззивницата Р. Х. И. е
декларирала съгласието си И. Х. И. от с. П., общ. Р. да се снабди с нотариален
акт за поземлен имот УПИ ХІІ-406, 404 в кв. 34 по плана на с. Планиница,
целят с площ от 532 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 62 кв.м., тъй
като последният ползва и стопанисва имота повече от 10 години и поради
това Р. Х. И. няма претенции към него. С оглед на представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че именно представената декларация от
въззивницата е причината за извършената поправка от нотариус Демирев.
4
Изводът на нотариуса, досежно правото на собственост върху процесния
имот, е продиктуван от изрично декларираното от въззивницата в
декларацията.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно поради което и на основание чл.272 от ГПК настоящата
съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Следва да се отбележи, че съдът дължи служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на съдебния акт, а що се отнася до
законосъобразността, същата произтича от изрично посочените оплаквания
във въззивната жалба. С въззивната жалба жалбоподателката изразява
недоволство от съдебния акт, позовавайки се на нищожност на нотариалния
акт за поправка № **, нот.дело № ***/**** г., както и на обстоятелството, че
владее повече от 30 години процесния имот.
Съдът, като взе предвид събраните по делото свидетелски показания на
свидетелите К. О. и А. И.ова, както и първоначалното и допълнително
заключение на вещото лице, намира предявената претенция по чл.124 от ГПК
за неоснователна. От заключението на вещото лице се установява, че в
процесния УПИ ХІІ-404, 406 в кв.34 попадат части от имоти планоснимачен
№404, 405 и 406. Вещото лице е очертало отделните части от имотите, а в
допълнителното си заключение е изготвило и комбинирана скица, по
отношението на която в решението е посочено, че следва да се счита част от
постановеното решение. Установило е, че дворищната регулация между УПИ
ХІІ-404 и 406 и УПИ ХІІІ-406 и 407 в кв.34 е приложена, а по отношение на
процесния имот и УПИ ІІ-408 в кв.34 – дворищно регулационната линия е
приложена. Установило е наличието на неприложена регулация между
процесния имот – УПИ ХІІ-404, 406 и УПИ ХІ-405 в кв.34 в размер на 62
кв.м., за които не са уредени регулационните сметки. В имота, предмет на
делото, няма изградени сгради, а площта от 123 кв.м., предмет на насрещния
ревандикационен иск, е заградена от имот 406 и попада в УПИ ХІІ-404, 406 и
понастоящем се владее от въззивницата. По отношение на частта от 62 кв.м. –
предаваема част към процесния имот, вещото лице е установило, че се владее
от въззиваемия И. А. И..
По отношение на удовлетворените претенции по чл.108 и чл.109 от ЗС,
настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно и
5
законосъобразно. Направеното възражение от страна на въззивницата за
изтекла в нейна полза давност е неоснователно, тъй като чл.200 от ЗУТ, във
вр. с чл.19 от с.з. предполага придобиване на право на собственост по давност
ако са налице изискванията на чл.19 от ЗУТ, което в случая не е налице.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че на основание чл.79 ал.2 от
ЗС въз основа на договора за дарение от 2012 г. въззиваемият И. А. И. се
легитимира като единствен собственик на процесния имот, включително и въз
основа на направеното възражение за придобиване по давност, по отношение
на сделка, за която тече кратката придобивна давност. С оглед на изложеното,
съдът намира, че постановеното от АРС решение следва да бъде потвърдено,
а на въззиваемата страна да се присъди сумата от 700 лева – разноски по
делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №118 от 02.06.2022 г., постановено по
гр.дело №242/2021 г. по описа на Районен съд - Айтос.
ОСЪЖДА Р. Х. И., ЕГН **********, чрез адв. Здравко Костов, със
съдебен адрес: гр.Айтос, ул.,,Свобода“ №3, ет.1, ап.3, да заплати на И. А. И.,
ЕГН **********, с адрес на призоваване: с.Д., общ.Р., обл. Б., сумата от 700
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6