ПРОТОКОЛ
№ 76
гр. Чепеларе, 09.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Б. Гемишева
при участието на секретаря Емилия К. Сивенова
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело
№ 20245450100273 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Д. И. Х., редовно и своевременно уведомен, се явява лично и с адв. Ф. Т., с
пълномощно по делото.
Ответникът З. А. Ю., редовно и своевременно уведомена, се явява лично и с адв. М. А., с
пълномощно по делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
Адв.А.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.А.: В предходно съдебно заседание стана дума за постигане на спогодба, но нямаме
нагласа за такава.
Адв.Т.: Щом няма нагласа от другата страна, то няма как да бъде постигната спогодба.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от НЗОК с вх. №921/28.03.2025 г., с което се представя
справка за предписаните и отпуснатите лекарствени продукти на Д. И. Х..
Адв.А.: Направила съм копие на постъпилата от НЗОК справка, тъй като не знаех дали ще е
дошло. Предоставям на другата страна екземпляр. Моля да се приеме.
Адв.Т.: Да се приеме.
След изслушване становището на страните, съдът счита, че следва да приеме към
доказателствата по делото представената от НЗОК с писмо с вх. №921/28.03.2025 г. справка,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представената от НЗОК с писмо с
вх. №921/28.03.2025 г. справка в оригинал за изписаните лекарства на Д. И. Х..
Адв.Т.: Предоставям на съда колежката да прецени реда на съдебното следствие.
Адв.А.: Водим допуснатите ни свидетели. Моля да започнем с разпита на свидетелите и
1
след това да изслушаме г-н Х. по поставените по чл.176 от ГПК въпроси.
В залата влизат водените от ответника свидетели, на които се сне самоличността, както
следва:
Н. И. Г. на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: с. ***, ул. „***” №**, без
родство и дела със страните по делото.
И. С. П. на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***., ул. „***” №**, ет.*,
ап.**, без родство и дела със страните по делото.
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл.290 от НК и същите обещаха да
говорят истината.
Адв.А.: Моля да започнем с разпита на свидетеля П..
Свидетелят Г. беше изведен от залата до разпита му.
Свидетелят П.: Познавам З. Ю. и и съпруга й Г. Ю.. Те са мои съседи в с. ***. Познавам и г-
н Х.. Той също ми е съсед в с. ***. Живея на 30 метра по пряка линия от техните къщи.
Знам, че двете семейства – на Х. и Ю., не са в добри отношения. Знам за конфликт между
сем. Ю. и Д. Х. станал през пролетта на **** г. Не съм наясно конкретно какво се е случило,
но след това научих за какво е било - че са си разменяли някакви обидни реплики. Бях в гр.
П. и когато се прибрах на следващия ден, от съседите в селото чух, че е имало конфликт.
Давал съм показания по предното дело за този конфликт. И в полицията съм давал
обяснения по този случай. За нещастие срещам г-н Х. почти всеки ден. Има доста подадени
от него сигнали срещу мен. И аз не съм в добри отношения с г-н Х., но все пак го виждам,
имам някакъв контакт с него. Не мога да кажа, че е имало някаква промяна в неговото
поведение след тази случка, поне не и в добра насока. Струва ми се, че даже още повече е
започнал да става нападателен и агресивен към съседите си, тъй като става дума за всички,
не само аз или Ю.. Напада ме като подава жалби до полицията, безпочвени обвинения.
Всякакви такива работи. Няма промяна в начина му на общуване, аз не съм виждал.
Познавам г-н Х. откакто е дошъл в с. ***. Не съм от селото, но през последните години
предпочитам да прекарвам време там. В селото имам наследствен имот, който ремонтирахме
с баща ми и напоследък често ходя там. Откакто го познавам, г-н Х. си е такъв. Поведението
му е едно и също. Говоря с всички комшии, които са потърпевши от Х.. Споделят, че и те не
виждат промяна в него. Мисля, че Д. Х. е близък със съседа А. П.. Аз не съм близък с П.. В
селото се говори за конфликтите между Д. Х. и сем. Ю.. Говори се, че постоянно има
нападки от Д. Х. към Ю.. Пречат му на бизнеса и на живота предполагам. Знам за групата
„***“ във Фейсбук. Тази група е на З. С.. В тази група съм виждал постове на Д. Х.. Към
**** г. имаше постове от Д. Х. в тази група. Постовете съдържаха нападки към сем. Ю. и
другите потърпевши. Категорично не мога да кажа, че г-н Х. е притеснен от нещо. С г-н Х.
сме си говорили през полицията. Опитвам се да не говоря лично с него. И той не се опитва
да говори с мен. Не мога да кажа, че през годините е имало момент, в който е имало промяна
в г-н Х..
Адв.А.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят на въпроси на адв. Т.: Знам, че сем. Х. са пускали жалба срещу мен и срещу
баща ми за *** и за ***. Извършвани са ни проверки във връзки с тези жалби. Не съм бил
санкциониран за това. Бил съм свидетел на отношенията между г-н Х. и Ю. през годините,
но за конкретния случай не съм бил свидетел. Разбрах за конфликта на следващия ден.
Моите лични впечатления са, че през годините г-н Х. не се е променил. Този мой извод е въз
основа на моите лични отношения и въз основа на коментари между съседите. След м. май
**** г. не знам за някаква промяна в поведението на г-н Х.. Не знам дали се е лекувал от
някакво заболяване през този период.
Адв.Т.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
2
Адв.А.: Моля свидетелят да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Г..
Свидетелят Г.: Известно ми е за какво се води делото дотолкова, че става въпрос за
гражданско дело, че има страни накърнени от поведението на една от страните към другата.
Дълги години бях *** на с. * и в периода когато сем. Ю. придобиха къща в с. *, както и г-н
Х. също придоби къща там, оттогава ги познавам. В качеството ми на *** ми беше
предоставен ключът на тази къща, която в момента е собственост на г-н Х.. Едва ли не да
спомогна за продаването й. Единият от собствениците беше покоен, жената също беше
покойна и единственият наследник на къщата ми беше предоставил ключа. Познавам сем.
Ю. и г-н Х. откакто имат имоти в с. *. Познавам ги като новозаселили се жители в селото.
Откакто г-н Х. дойде да живее в с. * не мога да кажа, че съм контактувал често с него, но сме
имали добри взаимоотношения, коментирали сме как вървят делата. Дори когато решихме да
изграждаме един ***, си спомням много добре думите му, че мястото е добро и е енергийно.
Откакто познавам г-н Х. не мога да кажа, че има промяна в неговото физическо и
психическо състояние, поради оскъдните ми контакти с него. Не знам за конфликт от м. май
**** г. между Д. Х. и сем. Ю.. В периода **** г. – **** г. се случвало да виждам г-н Х.,
повече в движение отколкото стационарно да се срещнем, но не съм разговарял с него. Не
ми се е сторил по-различен отпреди – такъв, какъвто го познавам. Познавам по-голямата
част от хората в селото. Живущите в селото са около *** човека, като през летния сезон
достигат до *** човека с приходящите в селото. Хората от селото не са коментирали с мен за
конфликт между г-н Х. и сем. Ю. конкретно за **** г. Като цяло знам, че имат противоречия
помежду си, дори и конфликт, и то нееднократен.
Адв.А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв.Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да бъде освободен.
Адв.А.: Моля да бъде освободен.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала.
Съдът счита, че следва да пристъпи към отговор на допуснатите по реда на чл.176 от ГПК
въпроси на ответника към ищеца Д. И. Х..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на отговорите на допуснатите въпроси по реда на чл.176
ГПК към ищеца Д. И. Х., а именно: 1. Откога са влошени отношенията му със З. Ю. и имало
ли е инциденти и/или пререкания между тях преди **.**.**** г.?; 2. Имало ли е в
семейството на Д. Х. *** преди **.**.**** г.?
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.176, ал.3 от ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори
без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
Съдът РАЗЯСНЯВА на ищеца Д. Х., че същият дължи отговор само по горепосочените
въпроси.
Ищецът Д. И. Х.: Получих въпросите, които са отправени към мен. Предварително съм си
направил бележки за въпросите, с които ще моля да си служа при отговора на тези въпроси.
По въпрос №1: Специално със З. Ю. съм нямал директни пререкания, освен че вместо
поздрав съм получавал среден пръст. Други пререкания с нея съм нямал. Основно
пререканията са ми били със съпруга й и със сина й. Преди **.**.**** г. е нямало с нея
сериозни инциденти. Казах преди малко, че вместо поздрав получавах показване на среден
пръст. Тя обикновено седеше зад завесите и дирижираше положението. Отношенията ни със
3
З. Ю. не са, одеве казах, а отношенията с Г. Ю. са… Имаше сума ти жалби, сигнали против
мен, че съм бил отровил *** им. Тези неща започнаха от **** г., от края на **** г., когато те
нарушавайки ЗУТ – чл.38 и чл.39, без съгласието на своите комшии обявиха *** и започнаха
да провеждат ***. Дотогава бяхме в много добри отношения. Гледал съм сина им, помагал
съм с инструменти, с много неща. Ремаркето бях им дал. Дотогава сме били в добри
отношения, но от **** г. когато обявиха *** и започнаха да организират тези ***, оттогава
отношенията ни се влошиха. По въпрос №2: Преди **.**.**** г. имаше *** семейството ми,
а именно синът ми. Не беше ***. Беше ***. Имаше *** и беше в ***********. За съжаление
в началото на м. юни **** г. синът ми разбра за обидите, които ми бяха нанесени от З. Ю..
Това го шокира и оттогава *** тръгна назад. Аз се чувствам виновен, че това го направих и
ми тежи на съвестта. Той **** от **** г. *** предполагаха, че ще *********, но ние – цялото
ми семейство с помощта ***, предприехме едно **** и той почти ****. Дори беше стигнал
до ********. Оставаше да му направят ****, обаче нещо го ****. ***********.
Адв.А.: Нямам повече въпроси към ищеца.
Адв.Т.: Нямам повече въпроси към ищеца. Нямам други доказателствени искания.
Представям списък на разноските. Считам делото за изяснено и моля за ход по същество.
Адв.А.: Нямам други доказателствени искания. Представям договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските. Считам делото за изяснено и моля за ход по същество.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
Адв.Т.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите исковата ни претенция. По време на
съдебното дирене безспорно се установи това, което сме изложили в исковата молба.
Установи се една фактическа обстановка както от правна, така и от фактическа страна.
Наведените твърдения в отговора на исковата молба са неотносими по отношение на
деликтната отговорност за противоправни деяния установени в нормата на чл.45 от ЗЗД. В
настоящия случая определена за ангажиране на деликтна отговорност е ответницата за
причинени вреди, които са осъществени от нея на **.**.**** г. – противоправно деяние по
чл.146 от НК. Има влязла в сила присъда №4/07.02.2024 г., с която ответницата е призната за
виновна и е заменено нейното наказание на основание чл.78а от НК. Малко теория е,
въпреки че съвсем синтезирано ще я изразя. Известно е на присъстващите в залата и на съда
какво представлява поведение в деликт. Известно е, че то се изразява в субективната сфера
на потърпевшия и деликтът съставомерно е противоправното увреждане на друга лице от
дееца, на което е причинена реална вреда, подчертавам „реална вреда“, която по време на
съдебното дирене се доказа, че съществува такава. Тя е реално настъпила и реално е
преживяна. Тази вреда подлежи на пълно обезщетение. При деликтната отговорност се
обуславя осъществяване на следните материални предпоставки: Първо, да е налице деяние,
волеви акт на ответника, извършен от него. Такова деяние е установено със съдебния акт
присъда №4. Втората предпоставка да е налице противоправност, която противоправност се
изразява в несъответствие между нормативно определените правила, поведение и
фактически действия, осъществявани от дееца. В случая говорим от ответницата. Налице е
такава противоправност. Другата предпоставка е да са причинени вреди в тяхната форма –
имуществени и неимуществени. Подчертавам, че и такива вреди са установени, че са
настъпили, като неимуществени. Следващата предпоставка е да има причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и деяние и настъпилите неимуществени вреди. И
това безспорно се установи от събраните както гласни, така и писмени доказателства по
делото. И не на последно място доколко това противоправно поведение е извършено
виновно и съда да оцени и това изискване като елемент от фактическия състав. Ищецът Д.
4
Х. претендира обезщетение за неимуществени вреди, които са в резултат на конкретни
обидни изрази. Те са посочени и в присъдата, и в самата искова молба. С точно тези обидни
изрази е засегната неговата лична чест, достойнство и доброто му име. Тук вече е важно да
се прецени с оглед отговорността на този деликт, че тези изрази умишлено са изречени с цел
да се унижи неговото достойнство и неприличното отнасяне на ответницата г-жа Ю. към
него. Тя точно това е целяла да постигне. По отношение на това нещо, което твърдим във
връзка с чл.146 от НК, моля да съобразите Решение №309/27.05.2024 г. по гр. д. №1202/2023
г. на гражданска колегия на първо гражданско отделение на ВКС. Също така моля съдът да
съобрази и Решение №93/22.05.2013 г. на ВКС по нак. дело №163/2013 г. на трето
наказателно отделение на ВКС. Тук ще си позволя леко отклонение. При обидата се засяга
чувството за лично достойнство и защитата цели да бъде изменена обществената оценка към
това лице. Тези изрази Д. Х. лично и пряко ги е възприел като унизителни към него.
Безспорно от събраните по време на съдебното дирене доказателства – писмени и гласни, се
установява, че на ищеца реално са причинени неимуществени вреди, които са закономерна,
естествена и ще допълня логическа необходима последица от установено противоправно
поведение. Моля съдът да приеме, че са осъществени всички елементи от фактическия
състав, пораждащ деликтната отговорност. Неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на нематериалните блага. Те не биха могли да бъдат възстановени,
поради което е предвидено от закона обезщетение и то е компенсиращо, а не заместващо и
се определя от съда по справедливост. Посочено е в тази връзка и в текста на чл.52 от ЗЗД
относно понятието справедливост. Тук отново ще посоча един съдебен акт: Съгласно
Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, касаещ понятието справедливост,
подписано е чл.52 и там се сочи, че справедливостта не е абстрактно понятие. То се свързва
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. И тук вече на база на събрания
доказателствен материал се установяват конкретни обстоятелства относно социално-битовия
статус на потърпевшия – настоящия ищец, как тези обидни думи са променили изцяло
неговото лично отношение към своята личност. Той е започнал да се съмнява дали
действително е такъв човек. Същите тези усещания са манифестирани публично, въпреки че
той се е въздържал от това. На база свидетелските показания, изслушани в миналото
съдебно заседание, на свидетеля Д., обективирани в протокол от 20.03.2025 г. по делото, без
да навлизам в подробности ще моля съдът, преди да постанови своя съдебен акт, да проследи
хронологически какво обясняват тези свидетели. С техните показания изцяло се препокриват
елементите на фактическия състав на деянието, както ги изброих от едно до пет. Ще се
въздържа да ги цитирам конкретно, но фактически те са ясни. Моля съдът да не кредитира
изслушаните показания на доведените от страна на ответницата свидетели. Първият
свидетел е явно заинтересован от делото. Сподели пред Вас, че има влошени отношения с Х.
и най-интересното е, че каза, че всичките тези негови твърдения са на база това, което е
научил от полицията, а не в лични контакти. Вторият свидетел също не каза нищо
конкретно, което и да обори въведените в исковата молба твърдения за причинени
неимуществени вреди, поведението на Х. след м. май **** г. Моля да обърнете внимание на
приложения амбулаторен лист, приет по делото. Относно поставените въпроси на основание
чл.176 от ГПК, във всяко едно семейство когато има *** е нормално всички членове на
семейството да изпитват някакъв стрес, някакво притеснение, но те нямат нищо общо с
неимуществените вреди, причинени вследствие на неправомерно противоправно поведение
от ответницата З. Ю. Те са в две различни диаметрални сфери. Обидите засягат личното
достойнство, личното усещане за справедливост и прочие, а това, че в семейството му е има
***, естествено че е възприеман като някакъв тревожен факт. Тук ще си позволя да
коментирам отново показанията на свидетелите от миналото заседание. Те казват, че има
коренна промяна в неговото поведение – отдръпване, затваряне след м. май **** г.,и
основно тези обиди са променили начина му на живот и т.н., още повече че датата на
5
нанесените обиди е м. май **** г. Преди това какво е имало, какви са били отношенията
между Ю. и Х., нямат връзка и съществено значение за това, което се е случило през м. май
**** г. Ако те са имали някакви оплаквания – и едната, и другата страна, са имали
възможност да сезират съответните органи. Изцяло нашето внимание трябва да бъде
съсредоточено върху това как тези обиди от м. май **** г. са приети лично. Всичко останало
има някакво отношение, но то не е определящо и релевантно по отношение на реално
причинените неимуществени вреди, които Х. е претърпял, търпи и вероятно ще продължава
да търпи. В тази връзка моля да бъде и Вашият съдебен акт. Моля да ми дадете възможност
да депозирам писмена защита в определен от съда срок.
Адв.А.: Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите предявения иск като
неоснователен и недоказан. Считам, че съгласно разпределената доказателствена тежест не
се събраха доказателства за изложените в исковата молба претърпени вреди. Не само че
единственото доказателство, което ищецът използва са свидетелски показания, които обаче
са на база на негов разказ, а и противоречат същите свидетелски показания на събрани по
делото писмени доказателства. Инцидентът от **.**.**** г. не е бил на публично място.
Това е доказано с присъдата и не се спори от страните. Инцидентът не е станал достояние на
обществото, а Д. Х. явно е разказвал за него. В инцидента е участвал и Г. Ю., и от събраните
писмени доказателства е ясно, че за същия има също влязла в сила присъда, което води до
извода, че дори и г-н Х. да е претърпял вреди, те не са единствено и само от поведението
или от обидите на З. Ю.. Отделно, че не се доказаха вреди, било то и неимуществени. От
събраните писмени доказателства е видно, че г-н Х. не е приемал успокоителни лекарства.
Такива не са му изписвани по рецепта. Съответно тези факти в исковата молба остават
недоказани. Считам, че липсва доказателство за вреди. Считам, че липсва доказване и на
причинно-следствената връзка между нанесени обиди и евентуални вреди, поради което
моля да отхвърлите исковата претенция изцяло. Претендирам направените съдебни разноски
съгласно представения списък на разноски. Моля да ми предоставите възможност за
писмени бележки в указан от Вас срок. Моля да предоставите възможност на ответницата да
изложи личната си защита в днешното съдебно заседание.
Ответникът Ю.: Уважаема госпожо съдия, както е ясно на всички присъстващи, от няколко
години имаме влошени отношения с комшиите ни в село *** - Д. Х. и А. П., основната
причина за което е експлоатирането на имота ни в селото като ***, като искам да поясня, че
къщата е регистрирана по надлежния ред. През последните години аз и семейството ми
станахме мишена за коментари и клюки не само в село ***, но и в цялата община ***.
Двамата по-горе господа написаха около 70 сигнала към различни институции и
предизвикаха почти толкова проверки. Всичко това затруднява живота на семейството и
бизнеса ни /от който се очаква да се издържаме/ доста сериозно, като смея да твърдя, че
щетите, които са ни нанесени са влошено здраве, понижено личностно самочувствие и
себеоценка, спорове между членовете на семейството ми и не на последно място влошено
финансово състояние, поради невъзможността да работим качествено и активно, както и
времето, което отделяме за даване на обяснения, ходене по дела, посрещане на проверяващи,
срещи с адвоката ни, подготвяне на отговори към институциите и още ред неща. Освен
всичко останало, се наблюдава и сериозен отлив на клиенти, защото когато ни посещават, на
първо място са видеозаснемани без да са съгласни и качвани в социалните мрежи от г-н Х.,
обгазявани са от умишлено запален огън от г-н Х.. По време на сутрешната гимнастика са
обгазявани от нарочно форсирана резачка за дърва до оградата ни, многократно са ставали
свидетели на проверки от институции, което е рефлектирало за изпълнението на зададената
програма и ангажиментите ни към нашите гости. Мога още много да продължа - Х. е
пресрещал наши клиенти и ги е лъгал, че базата не работи, правил е неправомерни
забележки на клиентите ни как паркират колите си. Но да продължа по същество. По спомен
миналата година приключи делото, в което Х. ме осъди, че съм го обиждала и впоследствие
сме в днешното съдебно заседание да иска парично обезщетение от мен. Преди Х. да заведе
6
дело срещу мен, никога не бях посещевала съд, камо ли като обвиняем по наказателно дело.
Никога не съм се занимавала с тази страна от действителността на живота. Посетих мисля
едно или две заседания, след което психическото ми състояние за дълъг период не беше
добро и взех решение, че няма да се явявам лично в съда и без това имам пълно доверие на
моя защитник, а мога да използвам личното си време за постигане на цели в личен и
професионален план. Тази присъда понесох несправедливо, но замълчах и си казах „нека
остане така, дано го удовлетвори и спре". Истината е, че аз отказах да обясня действително
какво се случи онази вечер, както и да се гледа клипът в съда, който е заснел случая, защото
не ми беше приятно да съпреживея отново тази сцена и да чуя обидите на Х. към мен, които
той и свидетелите му спестиха да споменат. Все още не мога да повярвам как, ако човек стои
и нищо не казва, някой друг ще го напада и обижда. Има представени материали по делото,
че Х. обиждаше мен и съпруга ми и ние му отвърнахме. Отвърнахме му, защото бяхме
провокирани многократно и целенасочено. Х. накърни моето достойнство и моля да
позволите да го попитаме дали си спомня как твърдеше, че съм изгонена от *** и от ***,
защото аз не си спомням точните епитети, но те не бяха особено ласкаещи. Спомняме ли си
Х. колко пъти ни нарече цигани, лъжци, подлеци, крадци, невъзпитани хора? Пита нашите
клиенти в социалните мрежи как може да доверяват децата си на хора като нас и още
купища обиди, колко пъти ме е провокирал и заплашвал със съд и унищожение. Моето
мнение е, че това да раздава някаква криворазбрана справедливост спрямо мен и
семейството ми, се е превърнало за него във фикс-идея номер едно. Моля да ми позволите да
кажа още, че според мен е много удобно човек да спестява факти и да се възползва от други
такива, за да постига целите си манипулирайки мнението на останалите. Х. много успешно
се възползва от *** и промяната в състоянието си през тези години - никое живо същество
не може да застане на пътя на времето, остаряването е естествен процес и не мисля, че аз
съм отговорна за това. Остаряването само по себе си има своите последствия - променен
външен вид, тремор, затруднения със слуха, здравословни проблеми, физически и
емоционални такива. Също така със свито сърце искам да спомена и *** в семейството на Х.
- *** на жена му, *** на сина му. Всеки човек, който стане свидетел на *** и впоследствие
***, неминуемо това се отразява на емоционалното и психичното му състояние и за това ли
аз съм отговорна? Отговорна ли съм за това, че господин Х. се чувства най-вероятно
неудобно пред определен кръг от хора в селото /малко затворено общество/, които са наясно
какво ни причинява и четат постовете му в социалните мрежи за нас/ Отговорна ли съм, че
след всеки сигнал и жалба, той споделя със З. С. и други свои приближени и те
разпространяват и украсяват информацията, както в селото така и в социалните мрежи,
което със сигурност кара господина да се чувства по-затворен пред обществото, да му бъдат
задавани неудобни въпроси и не на последно място да бъде избягван? Виновна ли съм, че
откакто се е появил в село *** все с някой от махалата се занимава я заради куче, я заради
котката, я заради други „проблеми"? Виновна ли съм, че срещу повечето комшии е писал
неоснователни жалби и си понася последствията от това? И сега да попитам себе си на глас -
как така този обиден и тормозен от мен *** мъж, който умилостивява с присъствието и
безпомощността си, страда от безсъние и т.н., имаше силите да извърши всичко това, което
написах по горе и пак ще го изредя - да напише множество сигнали до редица институции,
да ни следи и видеозаснема, да нарушава личното ни пространство в собствения имот до
ден-днешен, да ни провокира, да ни обижда и да ни заплашва със съд и унищожение? Как
този безпомощен човек, търсещ състрадание, успешно отглежда насажденията си в двор с
площ около 400 кв.м., грижи се за около **-** котки и има * кучета, озвучава квартала със
силна музика, обгазява ни с газовете от резачката си, пали огън, за да ни накаже с дим и да се
„осъзнаем"? Как този същият Д. има сила да съдейства и дава обяснения по всички
проверки, които е предизвикал, как имаше сили и не беше обиден да дойде на *** миналата
година м. май да ни снима в лицата, за да може съратникът му П. да заведе още две дела
срещу мен и съпруга ми? Как същият този има сили да чете законите и да раздава
7
правосъдие с жалбите и сигналите си срещу нас? Още много мога да кажа, но всеки знае, че
монетата има две страни и моля Вие да я погледнете обективно. И още нещо, прочетох
протокола от предишното заседание и ми направи впечатление използването на термина
„обидила съм го на обществено място", което не отговаря на истината. Размяната на
репликите беше до общата ни ограда, и ако тези реплики са станали известни за обществото,
за което Х. твърди, че се чувства накърнен и страдащ, то той самият ги е разпространил,
защото други присъстващи нямаше. Свидетелите му в това съдебно производство дословно
казват думите, които Х. им е споделил. Как ли си ги спомнят след толкова време? Още един
въпрос към себе си на глас: Защо господин Х. разпространявате информация пред
обществото, за която твърдите, че Ви кара да страдате и да се чувствате унижен? В
заключение ще кажа, че това как господин Х. твърди, че се чувства, не се дължи по никакъв
начин на словесната битка от онази вечер, и че не аз съм отговорна за състоянието му. Бих
го посъветвала чистосърдечно да се наслаждава на старините си по подходящ начин, да спре
да се занимава с нашето семейство.
Адв.Т.: Много емоционално, но няма общо с предмета на делото. Моля да ни дадете
възможност в писмена защита да включим и изявление на ищеца Х..
Ищецът Х.: Моля да ми дадете възможност да представя допълнително писмена защита.
На основание чл.149, ал.3 от ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да
представят писмени защити до 16.04.2025 г. включително.
Съдът ще се произнесе с решение, което ще обяви в срок до 11.05.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 11,14 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
8