РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Русе, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20234500100729 по описа за 2023 година
Ищецът С. И. В. от гр. Русе твърди, че на 22.04.2023 г. около 12:41 ч е настъпил пътен
индцидент с участието на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, управляван
от В.Г.М.. Същият се движел по бул. „Х. Б.“ с посока на движение от бул. „Б.“ към бул.
„В. Л.“ като на кръстовището преминал на неразрешаващ сигнал на светофара и
застъпил пресичащият пешеходната пътека отляво надясно ищец. За процесното ПТП
бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 551/189, в който били
описани обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента. Ищецът намира, че
за настъпилото произшествие вина има водачът на л. а. „Т.“ с рег. № Р **** КМ, който
не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил разпоредбите на
чл. 5, чл. 6, чл. 116 и чл. 119 ЗДвП.
С цел да получи медицинска помощ ищецът бил хоспитализиран до 28.04.2023 г.
в УМБАЛ „Канев“ Русе, където е приет с оплаквания от силни болки в областта на
дясното ходило, хематом и оформен хеморагичен фликтен дорзално на палеца. При
извършените прегледи и консултации му била поставена диагноза- хематом на дясното
ходило, кръвонасядане на дясна лакетна става и счупване на далечната фаланга на
първи пръст на дясното ходило. На 25.04.2023 г. му била извършена оперативна
интервенция по повод фликтените по дорзалната повърхност на първи лъч на дясното
ходило като същите били отстранени. Изписан е със съвети за спазване режима на
ненатоварване на травмирания крайник, сменяне на превръзката през 3 дни до
заздравяване на раната и прием на лекарствени средства по предписаната от лекарите
схема.
Ищецът твърди, че болките от получената при инцидента травма били особено
интензивни през първия месец от възстановителния период, който продължил около
1,5-2 месеца. Травматичните увреждания в областта на дясното ходило му причинили
трайни затруднения и остри болки при ходене и стъпване на този крак. Наложило се
1
при придвижването си да се подпира на предмети и хора. Същевременно ставането и
раздвижването му били непосилни през първите няколко дни, за което следвало да
бъде в легнало положение. Почти два месеца след ПТП изпитвал болки и имал оток в
дясното ходило. Преди настъпването на ПТП не бил имал проблеми и разчитал на
собствени сили за задоволяване на своите потребности. При така създалата се
ситуация обаче се нуждаел от помощ от близките си за обличане, ходене, тоалет, в т.
ч. те му оказвали емоционална и физическа подкрепа. Заявява, че изпитвал страх и
уплаха от случилото се, като споменът за него щял да бъде завинаги в съзнанието му.
Твърди, че във връзка с лечението си сторил разходи в размер на 120 лв., за които
представя документи.
Ищецът заявява, че по отношение на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р ****
КМ била налице валидна застраховка ГО със срок от 24.04.2022 г. до 23.04.2023 г. с
ответното застрахователно дружество. Поради това на 27.07.2023 г. отправил към него
писмена претенция и искане за определяне и изплащане на обезщетение.
Застрахователят обаче не се произнесъл по нея.
Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати 26 000 лв. /след изрично
писмено уточнение на исковата молба/ обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди –болки и страдания, вследствие на ПТП от 23.04.2023 г.,
причинено от л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р**** КМ, 120 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 27.07.2023 г. – датата на сезиране на застрахователя до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД депозира отговор на
исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Заема позиция, че на
22.04.2023 г. на посоченото в исковата молба място не се е случило ПТП с участието
на ищеца и л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ. Представеният от ищеца
КП за ПТП с пострадали е съставен на 11.07.2023 г., а в него било отразено, че ПТП се
е случило на 22.04.2023 г. Заявява, че КП за ПТП в случая е съставен в нарушение на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
ГФ, тъй като е изготвен извън предвидения едномесечен срок, почти три месеца след
това. Нарушено е и задължението на службите по контрол на МВР по чл. 125, т. 1 от
ЗДвП да посетят задължително мястото на ПТП, когато при произшествието има
пострадал човек. Поради това ответникът оспорва изцяло съдържанието на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 551/189. Твърди, че
удостоверените в протокола факти не са възприети непосредствено от длъжностното
лице, а съставляват волеизявление на участник в ПТП-то- ищеца. Поради това този
протокол не е в състояние да докаже описаните в него факти, тъй като не се ползва с
материална доказателствена сила относно удостоверените в него участници в ПТП,
място, механизъм, вина на водача, получени травматични увреждания. Ответникът
оспорва и представения план-схема на ПТП към протокола па аналогични на горните
съображения.
Не става ясно още, според ответника, защо пострадалият ищец не потърсил
веднага, нито в рамките на деня лекарска помощ, въпреки че твърди, че изпитвал
неописуеми болки. Няма данни на мястото на произшествието да е извикан екип на
Спешна помощ. Ищецът постъпил в болница три дни след твърдения инцидент. Заема
позиция, че автомобилът, за който ищецът твърди, че го прегазил е минИ. с фабрично
2
тегло 1,5 тона без водач, пътници и багаж. Заявява, че ако тежест над 1,5 тона
действително премине през човешко ходило, травматичните увреждания щели да
бъдат изключително тежки, каквито тези на ищеца не са. Поради това твърди, че през
ходилото на С. В. не е минавал автомобилът „Т.“, а раната на крака му не е свързана с
процесното ПТП.
Отделно от възражението, че ПТП въобще не е настъпвало, ответникът оспорва и
описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента. Твърди, че виновен
е ищецът пешеходец, а не водачът на автомобил „Т.“. Причина за настъпването на
процесното ПТП са преките действия на ищеца в качеството му на пешеходец. Заема
позиция, че „застъпването“ било непредотвратимо за водача поради внезапната поява
на пешеходеца на пътното платно. Водачът М. не е имал техническата възможност да
предотврати застъпването дори и да е осъществил спиране на автомобила с
максимална спирачна ефективност за конкретния пътен участък. Основната причина за
настъпването на инцидента е внезапното появяване на пътното платно на ищеца,
когато автомобилът на М. бил в непосредствена близост, т. е. в опасната му зона за
спиране. Пешеходецът стъпил на пътното платно при забраняващ светофар за
преминаване на пешеходците. Ищецът избързал с преминаването на пътното платно,
докато по него все още преминавали автомобили. Твърди, че С. В. следвало да се
огледа, да изчака преминаването на движещите се автомобили и след като се увери, че
няма такива, да пресече.
Освен оспорването на причинно-следствената връзка между описаните
травматични увреждания и процесното ПТП, на самостоятелно основание ответникът
твърди, че ищецът е допринесъл за тяхното настъпване. Травмите му били вследствие
на собственото му поведение като пешеходец, в нарушение на разпоредбите на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП- несъобразяване със светлинните сигнали и с приближаващите се
пътни превозни средства преди да навлезе на пътното платно, чл. 114, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗДвП, тъй като навлязъл внезапно на платното за движение и чл. 108, ал. 1 ЗДвП, тъй
като не бил на тротоара.
Отделно от това твърди, че ищецът допринесъл за продължителността на
възстановителния си период, тъй като не потърсил лекарска помощ веднага след
инцидента. Изчакал три дни, а това задълбочило раните му, усложнило състоянието на
крака и удължило периода на възстановяване.
Предвид изложеното оспорва наличието на деликтно поведение от страна на
водача на лекия автомобил, евентуално, на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 499, ал. 6
КЗ навежда възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния
резултат в размер на 95 %.
Оспорва и твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП са
настъпили твърдените от ищеца увреждания: хематом на дясното ходило и счупване на
далечната фаланга на първи пръст на дясното ходило. Счупването било констатирано
едва на 25.04.2023 г. – три дни след процесното ПТП. Намира, че то не е в причинно-
следствена връзка с него, тъй като няма данни ищецът да е потърсил веднага лекарска
помощ, да е приемал медикаменти, в издадената епикриза не било констатирано такова
счупване, а единствено „откършек от дясна фаланга“. Липсва в епикризата каквато и
да било мед. процедура, свързана със счупване на фаланга, а има само описана
обработка на рани по дясното ходило. Дадените от лекарите препоръки при
изписването на ищеца касаели единствено обработената рана. Не му е препоръчан
постелен режим, обездвижване на десния крак, рехабилитация, каквито обичайно се
изискват при фрактура.
3
Ответникът твърди, че описаната в мед. документация рана на палеца и оток на
дясното стъпало, както и болковият синдром са следствие от придружаващите
заболявания на ищеца, а не са получени при ПТП. През целият му болничен престой
ищецът е лекуван само от своите придружаващи заболявания –захарен диабет тип 2,
артериална хипертония и чернодробна цироза и само за тях приемал медикаменти.
Нито един медикамент не му е изписан във връзка с травматичното увреждане.
Ответното застрахователно дружество оспорва и наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на процесния инцидент и настъпили за ищеца
неимуществени вреди. Оспорва интензитета и проявлението им. Оспорва твърденията
в исковата молба, че възстановителният му период продължил 1,5-2 месеца. Оспорва и
твърдението, че два месеца след процесното ПТП кракът на ищеца все още е отекъл,
тъй като подобен проблем не е отразен в издаденото му СМУ. Оспорва твърденията,
че ищецът не можел да се грижи за себе си и имал нужда от чужда помощ при
придвижване, обличане и тоалет, както и твърдението за наличие на псих. последици у
ищеца от процесното ПТП.
По всички тези съображения намира за неоснователна и претенцията на
имуществени вреди в размер на 120 лв. Възразява, че издаването на СМУ не
представлява разход за лечение.
Отделно от това, оспорва и размера на исковете за имуществени и
неимуществени вреди, като счита същите за недължими, прекомерни и в противоречие
с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. На самостоятелно основание
намира исковата сума за недължима поради самоувреждане на ищеца, респ. за
прекомерна. Оспорва изцяло и претенциите за присъждане на законна лихва по
подробно изложени съображения.
Претендира предявените против него искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. В случай, че все пак съдът счете, че ищецът следва да
бъде обезщетен, иска да му бъде отчетен справедлив процент съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендира съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП № 551/189 от 11.07.2023 г. /л. 7 - л. 7/ се
установява, че на 22.04.2023 г. ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП с
участието на л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, управляван от В.Г.М..
Между страните няма спор, че л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ,
при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 22.04.2023 г., е застрахован
със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване на събитието
при ответното дружество.
Приложена е епикриза, издадена от Отделение „Клиника Ортопедия и
травматология“ при „УМБАЛ Канев“ АД, от която се установява, че ищецът е приет
там за лечение за периода от 25.04.23 до 28.04.23 г. с окончателна диагноза Хематома
халуцис декстра.
Приобщено към доказателствения материал е и съдебно –медицинско
удостоверение, издадено от д-р М.М. на 16.06.2023 г., видно от което ищецът е
получил счупване на далечната фаланга на първи пръст на дясно ходило,
кръвонасядане на дясна лакътна става, хематом на дясно ходило.
Приложена е и фактура № **********/16.06.2023 г., издадена от УМБАЛ
4
„КАНЕВ“ АД с приложен към нея касов бон, удостоверяващи заплащането на 120 лв.
от ищеца за издаденото му СМУ.
Към доказателствения материал е приобщена административнонаказателната
преписка по повод процесното ПТП на 22.04.2023 г., както и справки от РЗОК Русе за
извършени прегледи в първична и специализирана извънболнична помощ, за
извършени медико-диагностични дейности на ищеца и неговите пролежавания в
болничната медицинска помощ, които съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите
са подробно анализирани от притежаващите специални знания вещи лица по
назначената и приета по делото КСМАТЕ.
За установяване на търпените неимуществени вреди от ищеца страна са
ангажирани гласни доказателства- показанията на св. Г.К.А., негова с. Тя изнася данни,
че знае за пътен инцидент, претърпян от С., който се обърнал за помощ след него към
нея, тъй като следвала и учела за лекарски асистент. Било покрай Великден и той
нямал възможност да иде на лекар. Кракът му бил подут и не можел да стъпва на него.
Когато обаче свидетелката видяла какво е състоянието му, го упътила веднага да отиде
в Спешна помощ, защото знаела, че ищецът има доста придружаващи заболявания.
Той не отишъл, изчакал да стане работен ден и тогава да отиде на лекар.
Единственото, с което могла да му помогне е да му направи компрес с реванол, за да
спадне отока, но това не дало резултат. Десният крак на ищеца бил целият подут, в
мехури от кръв до глезена и посинен. След като С. потърсил лекарска помощ, бил
хоспитализиран в Отделението по ортопедия в болница ,,Канев‘‘. Там пролежал
седмица или две. След като го изписали имал препоръка да му се правят превръзки
през три дни и от болницата го посъветвали да потърси някой близък, който живее
наблизо, за да не се налага да ходи до болницата. С. не можел да стъпва на крака си и
щяло да му е много трудно. Поради това се съгласила да му сменя превръзките, а той
ходел само на контролни прегледи. Превръзки сменяла повече от месец. През този
период ищецът изпитвал много силни болки. Бил затруднен да посреща ежедневните
си битови потребности. Дава показания, че понастоящем С. може да ходи, но се
оплаквал, че все още изпитва болки в наранения крак. Свидетелства, че преди да се
случи инцидента ищецът бил много активен за възрастта си човек, движел се, ходел
всяка вечер да посреща жена си от работа. След инцидента това се променило и
понастоящем излизал по-малко.
По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която след запознаване с приложените по делото писмени
доказателства и личен преглед на ищеца /от вещото лице съдебен лекар/ дават
следното заключение:
Получените от ищеца увреждания, установени от извършения преглед и
представената медицинска документация са счупване на далечната фаланга на първи
пръст на дясно ходило, кръвонасядане в областта на дясната лакетна става, хематом на
дясно ходило, хеморагични фликтени в областта на първи лъч на дясното ходило /були,
мехури/. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват по медико-
биологичния признак - Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. На ищеца по спешност е проведено оперативно лечение по отстраняване на
съдържимото на фликтените, след което е провеждано лечение с превръзки с йодасепт
до заздравяване на раните. Провеждал е и лекарствено лечение за установените
хронични заболявания на храносмилателната, сърдечносъдовата и ендокринната
5
система, което не е свързано с травмата. Ищецът е имал болки след травмата, при
манипулациите и раздвижването на ходилото с различен интензитет. Според експерта,
описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети по
механизма на притискане, разтягане и размачкване и отговарят да бъдат получени при
инцидента на 22.04.2023 г. Същите са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Вещото лице- съдебен лекар дава заключение, че към момента на прегледа в ОСМ
Русе на 06.06.2024 г. е налице пълно функционално възстановяване на уврежданията.
При прегледа на 16.06.2023 г. в областта на ходилото са установени бледожълтеникаво
кръвонасядане и кафеникава пигментация. Не са отразени функционални нарушения.
Представените разходи са във връзка с изготвяне на СМУ определящо вида, характера
и механизма на уврежданията получени при ПТП на 22.04.2023 г. Експертът разяснява,
че диабетните рани са резултат на увреждания на артериалните съдове и нарушено
кръвоснабдяване на далечните части на крайниците. Те се развиват като резултат на
местна смърт на клетки в живия организъм и са с некротичен характер. Налице са
макроангиопатии /увреждане на артериалните съдове/. За такива увреждания няма
данни в представената медицинска документация. Отоците и раните от нарушена
трофика на меките тъкани при цироза и ретрограден застой са свързани с увреждания
на венозните съдове на крайниците и се получават при тежки увреждания на венозния
кръвоток. От данните от НЗОК за ищеца е видно, че са налице диабетна
полиневропатия и разширени вени с флебит и тромбофлебит. Заболяванията са
лекувани и са на диспансерен учет. Няма данни за развитие на усложнения в областта
на пръстите. Според експерта, установените увреждания в областта на първи пръст и
дясното ходило са травматични. Захарният диабет с лекуван, без усложнения, което е
отразено в документацията. Уврежданията на черния дроб имат отношение за
описаните увреждания на венозните съдове.
Според вещото лице, диабетът може да бъде неблагоприятен фактор, който може
и да удължи обичайния период за възстановяване от травми от вида, като тези на
ищеца. В случая обаче няма данни за това, съгласно дадените от вещото лице
разяснения при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК. Костното зарастване има
проявен калус до около двадесетия ден и пълното калциране е не повече от 45 дни.
Обичайният период на мекотъканните увреждания е две- три седмици.
Експертът разяснява също така, че тъканите и костите при човека издържат на
натиск многократно повече, отколкото на разтягане и опън. Разтягането и опъването на
тъканите зависи от въртеливия момент на двигателното колело. Колкото е по- голям,
толкова уврежданията са по-тежки. При притискане на ходилото от такъв автомобил
при тикане на автомобила може да останат леки увреждания, като зачервяване, оток и
кръвонасядане до липсващи такива. При форсиране и превъртане на колелото върху
ходилото може да настъпят травматични ампутации на тъкани и кости. В конкретния
случай са установени отоци, кръвонасядания хематом и хеморагични були.
Относно механизма на ПТП вещото лице- автоексперт дава следното
заключение: ПТП е настъпило на ********., около **** часа, през светлата част на
денонощието, по бул. „Х. Б.“ в гр. Русе, непосредствено преди и в кръстовището с бул.
„В. Л.“. В този район бул. „Х. Б.“ е двупосочен, разделен от разделителна ивица на две
платна за движение. Улицата е права, с малък наклон на изкачване по посоката на
движение на автомобила. Платното, по което се е движил процесният автомобил– от
центъра на гр. Русе към гр. Варна преди кръстовището е разделено на 4 пътни ленти от
непрекъснати линии. Крайна дясна лента е за завиващите надясно - към кв. „Д.“;
крайна лява е за завиващите наляво - към кв. „Ч.“ и 2 средни – за движение направо.
6
Преди кръстовището има стоп линия, а на около 2 метра след нея е началото на
пешеходна пътека. Платното за движение е изградено от едрозърнест асфалт, без
деформации и неравности. В момента на произшествието кръстовището е управлявано
със светофарна уредба. Лекият автомобил „Т. В.“, управляван от В. М. се е движил по
платното, предназначено за движение в посока от центъра на града към гр. В. Когато е
приближил кръстовището с бул. „В. Л.“ се е движил в лявата пътна лента,
предназначена за завиващите в посока към кв. „Д.“ с около 22ч23 km/h. В този момент
непосредствено преди кръстовището на десния за автомобила тротоар се е намирал
пешеходецът С. В.. Имал е намерение да пресече платното за движение в посока от кв.
„Д.“ към кв. „Ч.“. Когато автомобилът се е намирал на около 34 m преди мястото на
съприкосновението, участниците в произшествието са могли да се възприемат. Когато
автомобилът се е намирал на около 9 m преди мястото на съприкосновението, водачът
е предприел спиране, тъй като в този момент пешеходецът е предприел пресичане на
булеварда. При описаните движения, автомобилът е ударил пешеходеца с предната си
странично дясна част. По дължина на булеварда, мястото, където пешеходецът пресича
е между стоп линията и началото на пешеходната пътека. В този участък е настъпило
съприкосновението, на около 1 m преди началото на пешеходната пътека. След удара
пешеходецът е паднал на платното за движение, а автомобилът е преустановил
движението си.
Според експерта, ударът за автомобила е настъпил в периода между края на
разрешителния сигнал - „зеления сигнал“, преходния интервал „жълтия сигнал“ и
началото на забранителния сигнал – „червения сигнал“ на светофарната уредба. Когато
пешеходецът е навлязъл и е започнал да пресича улицата, както и в момента на удара,
за него следва да е светил забранителния сигнал – „червения сигнал“ на пешеходната
секция от светофарната уредба.
Според вещото лице, когато пешеходецът навлиза и започва да пресича платното
за движение автомобилът, по дължина на улицата, се намира в областта на втората
указателна стрелка от пътната маркировка за завИ.е надясно и започва да спира, т.е.
водачът е възприел пешеходеца. До мястото, където е спрял, автомобилът е изминал
около 10 m, колкото е и спирачния му път в конкретната ситуация.
Вещото лице дава още заключение, че ако се приеме, че опасността в конкретната
пътнотранспортна ситуация е възникнала в момента, в който водачът на автомобила е
могъл да възприеме пешеходеца, времето за видимост на пешеходеца е 6 s. Това време
е много по-голямо от общото време, необходимо на водача да започне спиране, което
за конкретната ситуация е 1 s, т. е. в този вариант е съществувало достатъчно време за
видимост, през което водачът е могъл да наблюдава пешеходеца и поведението му.
Разстоянието, което изминава автомобилът между двете указателни стрелки е 25 m,
изминато за 4 s. След втората стрелка до мястото на съприкосновението, автомобилът
намалява скоростта си. Разстоянието, изминато от автомобила след втората стрелка до
началото на пешеходната пътека е около 10 m. Т. е. за този вариант, автомобилът се
намира на 34 m /25,0+10,0-1,0 / преди мястото на съприкосновението. От сравняване
на разстоянието, на което се е намирал автомобила преди мястото на удара за този
вариант - 34 m със спирачния път на автомобила с установената му скорост – 10,15 m,
според експерта следва, че водачът е могъл да спре автомобила преди мястото на
съприкосновението.
Ако се приеме, че опасността в конкретната пътнотранспортна ситуация е
възникнала в момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение и е
започнал да пресича улицата, времето за видимост на пешеходеца е 2 s. Това време е
7
по-голямо от общото време, необходима на водача да започне спиране, което за
конкретната ситуация е 1s, т. е. и при този вариант е имало достатъчно време за
видимост, за което водачът е могъл да наблюдава пешеходеца и поведението му. В
този момент, автомобилът се е намирал в областта на втората указателна стрелка.
Разстоянието, изминато от автомобила след втората стрелка до началото на
пешеходната пътека е около 10 м, т. е. за този вариант автомобилът се намира на 9 м
/10 м – 1 м/ преди мястото на съприкосновението. От сравняване на разстоянието, на
което се е намирал автомобила преди мястото на удара за този вариант – 9 м със
спирачния път на автомобила с установената му скорост – 10,15 м според експерта
следва, че водачът не е могъл да спре автомобила преди мястото на
съприкосновението.Техническа причина за произшествието е пресичането на
траекториите на движение на автомобила и пострадалия пешеходец.
И за двата разгледани варианта, навлизането на пешеходеца няма внезапен
характер.
Като се има предвид биомеханиката на движението на пешеходеца и падането
върху пътното платно, както и съприкосновението на тялото с огледалото на
автомобила, според експерта следва да се приеме, че предната дясна гума на
автомобила е преминала през дясното ходило на В..
В обобщение вещото лице заключава, че водачът е могъл да спре автомобила от
момента, в който е могъл да възприеме пешеходеца. Не е могъл обаче да спре, ако се
приеме, че опасността е възникнала в момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение. Предвид установеното, че ударът за автомобила е настъпил в
периода между края на разрешителния сигнал - „зеления сигнал“, преходния интервал
„жълтия сигнал“ и началото на забранителния сигнал – „червения сигнал“ на
светофарната уредба, според експерта, ако водачът на автомобила се е съобразил с
това и е спрял преди да навлезе в кръстовището, е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на произшествието. Според експерта, предвид
установеното, че когато пешеходецът е навлязъл и е започнал да пресича улицата,
както и в момента на удара за него е светил забранителния сигнал – „червено“ на
пешеходната секция от светофарната уредба, то ако беше се съобразил с този
светлинен сигнал, за него е съществувала техническа възможност за предотвратяване
на произшествието.
Съдът намира, че следва да кредитира заключеннието на д-р И. С. и инж. С. К.
като неоспорено, компетентно и обективно.
За установяване на обстоятелствата при които е съставен КПП за процесното
ПТП от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. С. Н.
С., работещ в група ********* при сектор „П. п.‘‘ към ОД на МВР - Русе. Същият дава
показания, че е запознат с инцидента, тъй като бил сезиран с искане от адвоката на
пострадалия да му бъде издаден препис от съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадало лице. По повод на това искане извършил справка в информационната
система за настъпилите ПТП и установил, че за такъв пострадал няма съставен
констативен протокол и изобщо няма регистрирано такова ПТП. Тъй като датата на
ПТП била посочена в молбата на адвоката, изискал записите от Община Русе и се
запознал с тях. Така установил, че действително на посочената дата е възникнал пътен
инцидент на кръстовището бул. „Х. Б.“ и бул. „В. Л.“. На записа се виждал номера на
автомобила. Издирил на чие име се води той. Призовал водача, който се явил и не
оспорил, че наистина се е случило такова ПТП. Обяснил, че е искал да окаже помощ
на пострадалия, но той отказал и след това водачът си тръгнал. Това, че пострадалият
8
пешеходец е точно ищецът по делото установил след като снел писмените обяснения
на доверителя на адв. Н., който го сезирал за този инцидент. Той му представил СМУ
за получените от него увреждания. Те съвпадали с механизма на самото произшествие,
което свидетелят видял на заснетия видеозапис от камерите на Община – Русе и така
отразил в съставения констативен протокол ищеца като пострадал. На това, според
свидетеля, се дължи разминаването между датата на инцидента и датата на съставяне
на протокола. Разяснява още, че в процеса на обработка на това ПТП водачът, който
управлявал автомобила бил извън страната, изминал период от време докато се свърже
с двете страни и те да се явят при него. Съобразил административното нарушение,
като съставил на водача акт за нарушение по чл. 119 ЗДвП и чл.123 за неуведомяване
на контролен орган при настъпване на ПТП с пострадал. Доколкото успял да разбере в
този случай водачът вероятно си е мислил, че всичко ще се размине, тъй като
пострадалият отказал да му бъде оказана помощ. Констативен протокол и план-
схемата съставил по входящата преписка, за която изготвил справка, протокол и пр.
На 27.07.2023 г. ищецът изпратил на ответното дружество претенция за заплащане на
причинените му вреди /л. 14 - л. 16/, получена на 28.07.2023 г. като между страните
няма спор, че обезщетение не е определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е изплатил
обезщетение.
Липсва спор, че л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 22.04.2023 г, е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
9
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че В.Г.М. като водач на
л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ е причинил ПТП на 22.04.2023 г. при
движение по бул. „Х. Б.“ в гр. Русе, непосредствено преди кръстовището с бул. „В. Л.“,
между стоп линията и началото на пешеходната пътека преминал през дясното ходило
на ищеца С. В. с предната дясна гума на управлявания от него автомобил.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
чл. чл. 116 ЗдвП и 119 ЗДвП от В.Г.М., който не съобразил своето поведение със
светлинните сигнали на светофара и не проявил внимание и предпазливост към
стоящия непосредствено на ръба на тротоара, ненаблюдаващ го пешеходец и застъпил
по дясното ходило пресичащият от дясно на ляво между стоп линията и началото на
пешеходната пътека ищец С. В.. При изслушването на вещото лице в о. с. з. по реда на
чл. 200 ГПК безспорно се установи, че на процесното кръстовище има брояч за
оставащото време, през което действа дадения основен сигнал, който ориентира
водачите, но с който очевидно М. не се е съобразил. Според експерта не може да се
даде категорично заключение на какъв сигнал е преминал този водач, но най-много
след 3 секунди от навлизането му в кръстовището е щял да светне червения. Съдът
приема също така, че в настоящия случай опасността е възникнала от момента, в който
водачът е възприел ищеца, стъпил непосредствено накрая на тротоара, ненаблюдаващ
10
приближаващите автомобили, в частност управлявания от М., а гледащ нагоре към
светофарната секция на автомобилите.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени
неимуществени и имуществени вреди на ищеца С. В..
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на автомобила - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищеца. Установи се, че от процесното ПТП ищецът е
получил счупване на далечната фаланга на първи пръст на дясно ходило,
кръвонасядане в областта на дясната лакетна става, хематом на дясно ходило,
хеморагични фликтени в областта на първи лъч на дясното ходило. Доказа се с
експертното заключение, че претърпените увреждания на здравето, както и сторените
от него разходи се намират в причинна връзка със застрахователното събитие.
На пето място, налице е и вина на деликвента В.Г.М.. Законът урежда в чл. 45, ал.
2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе.
11
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност"
с ответника „ЗК Лев Инс“ АД л. а. марка „Т.“, модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ, за
заплащане на обезщетение за причинените на С. В. неимуществени и имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования. В
тази връзка съдът приема, че предявените искове срещу ответника са доказани по
основание.
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968 г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, съобразявайки установения
интензитет на болките и тяхната продължителност, претърпяната оперативна
интервенция, краткия възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на ПТП
– 62 години, предполагаща по-бавно и по-трудно възстановяване, свързаните с
възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, съдът намира
че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на
12 500 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за
съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за
този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 22.04.2023 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 780 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и
доказани в настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност.
Претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди е в размер на 120
лв. за сторени разходи за издаване на СМУ. За възстановяването им с исковата молба е
представено и прието от съда писмено доказателство, удостоверяващо плащането им,
като според приетата по делото КСМАТЕ тези разходи са в пряка връзка с процесното
ПТП. Предвид това, претенцията за имуществени вреди се явява доказана в пълния
предявен размер от 120 лв.
От страна на ответника е своевременно въведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, което съдът намира за основателно по следните
съображения:
12
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди,
увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване.
Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията или
бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила
за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Основното възражение на ответника е, че пострадалият е нарушил правилата за
движение по пътищата като навлязъл внезапно на пътното платно, несъобразявайки се
със светлинните сигнали на кръстовището.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Пресичането на платното за движение от пешеходците е регламентирано в чл. 113
ЗДвП, който гласи, че пешеходците в този случай са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, а когато в близост няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Законодателят е предвидил изричната забрана за
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение (чл. 114 ЗДвП). Касателно
поведението на водачите на МПС към пешеходците също са налице изисквания (чл.
116 ЗДвП) за съобразяване наличието и проява на предпазливост към пешеходците.
От приетата по делото комплексна експертиза, в нейната автотехническа част се
установява, че навлизането на пешеходеца на пътното платно няма внезапен характер,
т. е. не е налице нарушение от страна на ищеца на чл. 114 ЗДвП. Установено е обаче, че
както в момента, в който ищецът навлиза и започва да пресича улицата, така и в
момента на удара за него е светил забранителния сигнал – „червено“ на пешеходната
секция от светофарната уредба. Безспорно се установи също така, че преди да
предприеме пресичане ищецът не наблюдава приближаващите автомобили, в частност
управлявания от М., а гледа нагоре към светофарната секция на автомобилите, като е
стъпил непосредствено накрая на тротоара. Наред с ищеца има и други пешеходци на
тротоара, които изчакват разрешителния за тях сигнал да преминат. Установи се също
така, че ищецът предприема пресичане между стоп линията и началото на
пешеходната пътека, където възниква и удара. От данните от проведената по делото
САТЕ се установява още, че видимостта между автомобила и пешеходеца е била
13
неограничена, т. е. не само водачът на процесното МПС е можел да възприеме ищеца
още преди да тръгне да пресича, а и самият ищец е можел да възприеме
приближаващия се автомобил в случай, че беше обърнат наляво към него. В този
смисъл и с предприетото пресичане на пътното платно при „червен“ сигнал е
очевидно, че пострадалият е създал опасност за движението по платното. Пресичането
на пътното платно при забранителен за пешеходеца сигнал поначало силно завишава
риска за ищеца, тъй като водачите имат в по-висока степен обосновано очакване, че на
пътното платно няма да навлезе пешеходец, отколкото, ако мястото е сигнализирано от
пешеходна пътека или друга пътна маркировка.
При съобразяване на всичко изложено и на разясненията, дадени в т. 6, б. „б“ от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК
настоящият състав приема, че ищецът, предприемайки пресичане на пътното платно в
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП – без да се съобрази с приближаващите се
ППС и при забранителен за него сигнал на светофара, е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици.
При преценка приноса на пострадалия РОС съобразява, че съгласно чл. 20, ал. 2
от ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на
движение е завишена спрямо тази на пешеходците. В посочената разпоредба са
вменени по-големи задължения за водачите на МПС от тези за пешеходците, като са
длъжни да бъдат предпазливи и внимателни към пешеходците, длъжни са да ги
пропускат когато завиват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. По изложените съображения и като взе
предвид конкретния принос на пострадалия РОС определя степента му на
съпричиняване на 40%.
При така приетият по-горе размер на обезщетенията, след редуцирането му с
определения процент съпричиняване - 40 %, на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., като за разликата над тази сума до
претендираната от 26 000 лв. претенцията следва да се отхвърли. Съответно, на ищеца
се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 72 лв., редуциран с приетия
процент съпричиняване.
Възражението на ответника за съпричиняване, обосновано с това, че не потърсил
лекарска помощ веднага след инцидента, а три дни след това и така удължил периода
на възстановяване съдът намира за неоснователно, като недоказано.
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
27.07.2023 г., получена от него на 28.07.2023 г. като не се твърди и не се доказва по-
ранна дата на уведомяване от застрахования. Поради това обезщетенията за
14
неимуществени и имуществени вреди следва да се присъдят ведно със законната
лихва, считано от 28.07.2023 г. до окончателното плащане. Искането за присъждане на
законна лихва, считано от 27.07.2023 е неоснователно и следва да се отхвърли.
Наведените в отговора на исковата молба от ответника възражения относно началната
дата, от която следва да се присъди законна лихва съдът намира за неоснователни. В
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 46/04.04.2024 г. по т. д. № 2274/22 на
ВКС, Първо т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о.,
решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове,
последователно се застъпва становището, че по силата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищеца адвокат Я. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Съдът го определя в размер на 1100 лв.
като съобразява като ориентир посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения предвид решението на СЕС по дело C-
438/22, в който смисъл е и актуалната практика на ВКС - Определение № 563 от
11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 50025 от
18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1559/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 2289 от
13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3051/2023 г., IV г. о., ГК и др. Настоящият състав
отчита материалния интерес по двата иска, уважените им части, обстоятелството че се
касае до два обективно съединени иска, по които обаче са налице общи факти и
обстоятелства, подлежащи на доказване, участието на процесуалния представител на
ищеца в четири открити съдебни заседание. Отчитат се и фактическата и правна
сложност, съответно и количеството свършена от адвоката работа.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото в размер на 620
лв. депозити за експертизи и свидетел и 3000 лв. за платено адв. възнаграждение.
Относно последното, настоящият състав намира, че по делото не се установява нито
ответното застрахователно дружество и адв. П. да са уговаряли какъвто и да било
размер на адв. възнаграждение по това производство, нито пък че претендираните
3000 лв. са платени във връзка с него. От приложеното на л. 151 платежно нареждане е
видно, че на 15.05.2024 ЗК „Лев Инс“ АД е превело по сметка на адв. Т. П. 3000 лв. с
посочено основание за плащане „превод хонорар за м. 04, 2024 г.“. Поради това,
претенцията за присъждане на разноски за адв. възнаграждение се явява изцяло
15
неоснователна. Съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на 440,27 лв. разноски от претендираните 620 лв.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от
бюджета на съдебната власт сума за държавна такса върху уважените части от исковете
общо в размер на 338 лв. /288 лв. + 50 лв./, както и 173,93 лв. авансирани от бюджета
на съдебната власт разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част
от исковете. На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5
лв. държ. такса за издаденото му удостоверение, което е получил без да е представил
вносна бележка, удостоверяваща плащането й.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на С. И. В., ЕГН ********** от
гр. Р. ул. „И. п.“ № 26, вх. 6, ет. 3 СУМАТА от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин
лева/ - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди
–болки и страдания от ПТП на ****** г., настъпило на кръстовището между бул. „Х.
Б.“ и бул. „В. Л.“ в гр. Р., виновно причинено от В.Г.М. като водач на л. а. марка „Т.“,
модел „В.“ с рег. № Р **** КМ, по отношение на който дружеството е имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност“, както и СУМАТА от 72 лв. /седемдесет и два
лева/ - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 28.07.2023 г. до окончателното им изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 7 500 лв. до 26 000
лв. и иска за имуществени вреди за разликата над 72 лв. до 120 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 27.07.2023 г., както и иска за законна
лихва върху присъдените обезщетения за 27.07.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.ш.“ №*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д. САК, с адрес на
кантората: гр. С., ул. „А.“ № ** , ет. * СУМАТА от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ като
пълномощник на С. И. В., ЕГН **********, представляващи адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание
чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „И. п.“ № .**, вх. *, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „С.ш.“ № *** СУМАТА от 440,27 лв. /четиристотин и четиридесет лева и
двадесет и седем стотинки/ разноски в настоящото производство на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.ш.“ №*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 338 лв. /триста тридесет и
осем лева/ държавни такси и 173,93 лв. /сто седемдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/ депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лв. /пет лева/
държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17