Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №
49
/ 10.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 2324 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.197, ал.2-4 от ДОПК.
Жалбоподателят
„Ама Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Средец, област Бургас, ул.“Средна гора“ № 47, чрез управителя А.М.А., е
оспорил решение № 114/09.09.2019г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е
потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх. № С190002-023-0002441/07.08.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас.
Жалбоподателят
счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Посочва, че с наложеното
обезпечение не само се спира дейността на дружеството, но то е изправено пред
заплахата да прекрати изцяло дейност поради невъзможност да извършва плащания,
които са само по банков път, по запорираната банкова сметка, ***.121, ал.3 от
ДОПК. Иска ПНПОМ изх.№ С190002-023-0002441 / 07.08.2019г. издадено на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас да бъде
отменено.
В
съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуален представител иска отмяна на
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ФАКТИ:
С
писмено искане № Р-02000219003158-039-001/06.08.2019г. (л.15) главен инспектор
по приходите при ТД на НАП – Бургас, в качеството на ръководител на ревизия на
„Ама Трейд” ЕООД, възложена със заповед № Р-02000219003158-020-001/16.05.2019г.
е поискал предварително обезпечаване на задължения. Според искането предварителните
обезпечителни мерки следва да се наложат за предотвратяването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде значително
затруднено или невъзможно събирането на задълженията, чиито очакван размер е
главница – 121 129,80 лв. и лихва към 06.08.2019г. – 4 307,18 лв.
С
ПНПОМ изх.№ С190002-023-0002441/07.08.2019г. издадено на основание чл.121, ал.1
от ДОПК (л.17) публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас е наложил обезпечителни
мерки – запор върху банкови сметки на дружеството жалбоподател в Първа инвестиционна банка.
В
мотивите на постановлението е посочено, че в хода на ревизията са установени
индикации за измами, в т.ч. с финансови средства и фондове от/на ЕСО,
осъществяваната дейност е търговия с метали и метални отпадъци. Посочено е, че
задълженото лице е получател по доставки, за които данъкът е изискуем от
получателя по доставката по механизма на обратното начисляване. Сочи се, че
доставчици на отпадните метали през процесните данъчни периода са: „Рапис
Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* – дружество маркирано в системата VAT14 като рисково и
„Дистарциклинг“ ЕООД, които не могат да бъдат открити при извършваните им
проверки. Посочено е още, че във връзка с отчетените в разходите фактури за
2018г. по фактури издадени от „Рапид Комерс“ ЕООД с данъчна основа
1 211 298 лв. се очаква да се установят допълнителни задължения и за
КД и лихви. Сочи се още, че представляващия дружеството А.М.А. е собственик на
капитала и на други дружества участващи в данъчни злоупотреби, за който са
налице съмнения, че е подставено лице.
Процесното
ПНПОМ е изпратено до дружеството-жалбоподател чрез пощенски оператор с обратна
разписка № R9100013036449,
върху която са отбелязани две извършени посещения на адреса на 12.08.2019г. и
на 21.08.2019г. Писмото е върнато на подателя с отметка „непотърсено“. ПНПОМ е
обжалвано пред директора на ТД на НАП – Бургас с жалба с вх. №
ИТ-00-9081/02.09.2019г. (л.27). В тази жалба са изложени възражения, които са
идентични с възраженията, изложени в жалбата до съда.
В
решението на горестоящият орган (л.11) директорът на ТД на НАП Бургас е приел,
че постановлението е издадено от компетентен орган, при осъществяването на
неговите правомощия и е изготвено в предвидената от закона форма. В мотивите на
решението е посочено, че в хода на производството са извършени проверки на
имущественото и финансовото състояние на дружеството, като в искането е описано,
че лицето не притежава активи, поради което публичният изпълнител е пристъпил
към извършване на други действия – запор на банкова сметка ***. Описано е, че с
оглед изпълнението на изискванията – обезпечителните мерки да не затрудняват и
сериозно да не възпрепятстват дейността на лицето, на същото са разяснени
възможностите за издаване на временно разрешение за неотложни плащания по
чл.229 от ДОПК, но жалбоподателят не е сезирал орган с такова искане. С оглед изложените
мотиви, директорът на ТД на НАП Бургас е приел, че правилно и в съответствие
със закона са предприети обжалваните действия на публичния изпълнител по
налагане на предварително обезпечение на основание чл.124, ал.1 от ДОПК и е потвърдил
ПНПОМ с изх. № С190002-023-0002441/07.08.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в преклузивния 7-дневен срок, при спазване на
принципа за задължително оспорване на ПНПОМ по административен ред съгласно чл.197, ал.1 ДОПК, поради което е
допустима.
Съгласно
чл.197, ал.2 от ДОПК, решението, с което
се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в
7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.
Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал.1 се смята за потвърждение
на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на
срока за произнасяне.
От
друга страна, нормата на чл.197, ал.3
от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава извода, че предмет на съдебен контрол
на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора
на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
При
така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното
ПНПОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП -
гр.Бургас, съгласно правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК; в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. Същите изводи са относими и
за потвърждаващото го решение – чл.197, ал.1 от ДОПК.
В
процесния случай е налице искане от орган по приходите при ТД на НАП Бургас
(л.15-л.16), каквото изисква разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Искането е
от ръководителя на ревизията и в него са посочени фактически и правни
основания, мотивиращи направеното искане за налагане на мерки за предварително
обезпечение. В искането е посочено, че дружеството-жалбоподател, което е обект
на ревизията, е получател по доставки, при които механизмът за облагане с ДДС е
обратно начисляване. Посочено е, че жалбоподателят от март 2018г. до март
2019г., включително, е получател по доставки, извършени от „Рапид комерс” ЕООД
– дружество, което е дерегистрирано още на 07.03.2016г. Данъчната основа на
тези доставки е в общ размер на 2 065 664 лв. Начислен е ДДС и е ползван
данъчен кредит в размер общо на 413 132 лв.
За
друг данъчен период – м.април 2019г., друг доставчик „Дистарциклинг” ЕООД е
дерегистрирано дружество по ДДС, считано от 07.11.2018г. Данъчната основа по
доставките, извършени от този доставчик е общо в размер на 374 223 лв.
Начислен е ДДС и ползван данъчен кредит в размер общо на 74 844 лв.
Освен,
че са дерегистрирани преди датата на извършване на доставките, в хода на
ревизията доставчиците не са били открити за проверка. Отделно е отбелязано в
мотивите на искането, че във връзка с отчетените като разход фактури за 2018г.,
издадени от „Рапид комерс” ЕООД с данъчна основа 1 211 298 лв. се
очаква да се установят задължения за корпоративен данък и лихви.
По
делото не е спорно и че дружеството-жалбоподател няма никакво друго имущество
освен паричните средства по запорираната сметка.
Съдът
счита, че искането, подадено от орган по приходите – ръководител на ревизията,
на основание чл.121, ал.1 от ДОПК е мотивирано и доколкото публичният
изпълнител е обвързан с тези мотиви, правилно е преценил, че събирането на
публичните вземания, които ще се установят с ревизията, би се затруднило и дори
би станало невъзможно поради установения и неоспорен факт, че жалбоподателят не
притежава други активи.
От
изложеното следва да се направи извод, че фактическият състав на чл.121, ал.1
от ДОПК е изпълнен – налице е мотивирано искане от орган по приходите до
публичния изпълнител и е доказано, че освен паричните средства по запорираната
сметка жалбоподателят не разполага с друг актив. Затова според съда жалбата е
неоснователна, а постановлението за налагане на предварителни обезпечителни
мерки и потвърждаващото го решение са законосъобразно издадени.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, според което чрез запориране на сметката
сериозно се възпрепятства дейността на дружеството. Освен, че твърди наличието
на такава дейност, жалбоподателят по никакъв начин не доказва, че дружеството
действително към настоящия момент осъществява някаква търговска дейност, за
която са нужни оборотни парични средства. По делото единствено е представен
трудов договор, сключен на 13.06.2018г. между дружеството- жалбоподател и
Георги Иванов Атанасов – помощник брокер, и 11 бр. разплащателни ведомости за
месеците от януари до ноември на 2019г., включително, на същото лице. По делото
няма доказателства, че за трудовият договор е уведомена надлежно ТД на НАП
съобразно изискванията на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда. Представените
документи изхождат от жалбоподателя. Представени са едва в съдебно заседание на
10.12.2019г. и не съдържат противопоставима за ответника дата. Други
доказателства за реално осъществявана търговска дейност и към настоящия момент
не са представени. Затова съдът счита, че няма причини да се направи извод за
сериозно възпрепятстване на дейността на дружеството-жалбоподател. Независимо
от това, както е посочил и директора на ТД на НАП Бургас, дружеството е
разполагало с възможността визирана в чл.229 от ДОПК – публичният изпълнител да
разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника
суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във
връзка с дейността му, от която жалбоподателят не се е възползвал.
На
следващо място съдът счита, че на основание чл.121, ал.4 от ДОПК, ако до
07.12.2019г. не е издаден ревизионен акт (по делото няма данни за това)
наложената предварителна обезпечителна мярка се смята за прекратена. Според
съда това не е пречка да се произнесе по съществото на спора, тъй като за
четиримесечния период, през който мярката е била наложена и дружеството не е
могло да разполага с паричните средства съществува правен интерес от
произнасянето на съда по отношение оспорената законосъобразност на
постановлението за налагане на тези предварителни обепечителни мерки.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, поради което неговото ревизионно
производство е спряно до приключване на ревизията на негов доставчик. Такива
доказателства жалбоподателят не е представил по делото, а заповедта за спиране
на ревизията се връчва на ревизираното лице, т.е. жалбоподателят е бил в
състояние да ги представи след като ги твърди. На второ място, въпреки
спирането на неговото ревизионно производство, ако то действително се е
осъществило, наложената предварителна обезпечителна мярка с оглед разпоредбата
на чл.121, ал.4 от ДОПК има времетраене четири месеца, които към настоящия
момент са изтекли.
По
изложените съображения съдът счита, че оспореното постановление за налагане на
предварителна обезпечителна мярка е законосъобразно. Такова е и решението на
директора на ТД на НАП Бургас, с което това постановление е потвърдено.
Мотивиран
от горното, Административен съд
гр.Бургас
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на „Ама Трейд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Средец, област Бургас, ул.“Средна гора“ № 47, чрез управителя А.М.А.,
против решение № 114/09.09.2019г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е
потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх. № С190002-023-0002441/07.08.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас.
Решението,
на
основание чл.197, ал.4 от ДОПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: