Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък, 07.10.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на четвърти
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил
Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №706/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №К-0048343/ 30.04. 2020г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора,със
седалище ***. „А.“ЕООД останало недоволно от наложеното му административно
наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление. В жалбата се
твърди, че дружеството не е извършило вменените му нарушения, че НП е издадено
от некомпетентно лице и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззиваемата страна не
изпраща представител в с.з. и не изразява становище по делото.
Въз основа на събраните
по делото доказателства АНО е установил следното: На 16.01.2020г. служители на
КЗП извършили проверка на балнеохотел „М.“, находящ се в гр.П.б., ул. „Ч.“№3,
при която било установено следното:
„Проверката в
туристическия обект е относно спазване изискванията на разпоредбите на Закона
за туризма(ЗТ) и Закона за защита на потребителите.
При извършване на
проверката туристическият обект е в работен режим и се обслужват потребители от
служители на дружеството, стопанисващо обекта- „А.“ЕООД.
При проверката е
констатирано, че в туристическият обект се предоставят туристически услуги-
нощувка срещу заплащане, балнеопакети срещу заплащане.
Туристическият обект е
категоризиран и на видно за потребителите място е поставена табелата с „две
звезди“, част от категорийната символика и Удостоверение №0003 за утвърдена
категория „две звезди“ за Балнеохотел „М.“; адрес: гр.П.б., общ.П.б., ул.„Ч.“№3;
капацитет: 40 стаи; дата на издаване 19.01.2016г., валиден до 19.01.2021г.;
собственик и лице, извършващо дейност „А.“ЕООД, ЕИК ****., издадено от Кмета на
Община П.б..
В хода на извършване на
проверката е констатирано, че се предоставят туристически услуги в туристически
обект, който не отговаря на изискванията за определената му категория- Място за
настаняване клас А хотел „две звезди“, съгласно Наредбата по чл.121, ал.5 от
Закона за туризма.
I. Балнеохотел „М.“ не
отговаря на изискванията към изграждането на хотели категория „две звезди“,
както следва:
1)т.IV.1-
липсва асансьор за пътници (изискват се за хотели с 4 и повече етажи, в т.ч.
партерен етаж). Хотелът представлява масивна сграда на четири етажа/партер и
три етажа/. Достъпът към етажите с хотелските стаи става чрез стълбища.
2)т.ХII. Инсталации. В
туристическия обект няма изградена телефонна инсталация с единен вътрешен
телефонен номер 9 за връзка с рецепция. В хотелските стаи няма телефонна
инсталация и телефони.
II. Туристическият обект
балнеохотел „М.“ не отговаря на изискванията към обзавеждането и оборудването
на хотели категория „две звезди“, както следва:
1)т.4.2 Липсва завеса в
санитарните възли в стаите за хотелските гости. В тези санитарни възли има
подвижен душ към батерията на мивката без завеси.
2)т.7 Не са обособени
хотелски стаи в зависимост от капацитета на мястото за настаняване с
функционално хотелско и санитарно оборудване, уреди и приспособления за
максимално преодоляване на архитектурно-социалните лариери при обслужване на
хора с намалена подвижност при спазване изискванията на чл.65, ал.3 от Наредба
№4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания. В обектите с капацитет над 20 легла трябва да се осигури най-малко
една достъпна хотелска стая. Капацитетът на хотел „М.“ е 28 двойни стаи, 10
единични и 2 апартамента.
Лицето „А.“ЕООД, извършващо
хотелиерство в туристическия обект по чл.3,ал.2,т.1 Балнеохотел „М.“ не
изпълнява задължението си по чл.114,т.2 от Закона за туризма, като предоставя
туристически услуги в обект, конто не отговарят на изискванията за определената
му категория „две звезди“ съгласно Наредбата по чл.121,ал.5- Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217/17.08.2015г., обн. ДВ
бр.65/2015г. в сила от 28.02.2016г.
Това нарушение е квалифицирано от АНО по чл.114,т.2 от Закона за
туризма(обн.ДВ бр.30/26.03.2013г.).
Представени са заповеди №392 ЛС/ 22.04.2015г. и №676/ 21.08.2019г. на
Председателя на КЗП относно компетентността на актосъставителя и наказващия
орган, съответно да съставя актове и да издава наказателни постановления.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящият състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 и следващите
от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Същата е основателна по следните
съображения:
Актът е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.231,ал.1
от ЗТ. АУАН е подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя
по чл.44 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.232,ал.2 от ЗТ.
В последното е прието, че обекта не отговаря на изискванията на Наредба
за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията.
Този извод не се оспорва от жалбоподателя и напълно се споделя от
настоящия състав и поради това, разглеждайки правния спор по същество, съдът
намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Констатацията на проверяващите касае състоянието на хотела, което явно
не е в съответствие с установеното с чл.114,т.2 от ЗТ задължение за лицата,
които го стопанисват, да предоставят услуги в обект, който отговаря на
изискванията за определената му категория, съгласно наредбата.
За извършеното нарушение дружеството-жалбоподател е санкционирано по
чл.208 от Закона за туризма,който гласи:„Хотелиер или ресторантьор, който в
категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не
съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в
размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се
налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“.
Видно е, че между двете разпоредби не съществува някаква общност или
връзка.Всяка от тях има самостоятелно действие,като липсва зависимост или
допълване.Същите ярко се различават по предметен обхват и съдържание.
Първата определя изискванията относно обекта, където могат да се
предоставят услугите. Неизпълнението на някое от тях, каквито са фактическите
констатации на контролните органи, представлява нарушение на същата. Следва да се
уточни, че нормата не съдържа санкционна част, включително липсва и препращане
към конкретна санкционна разпоредба.
Втората, по своя характер типична административно-наказателна норма,
съдържа конкретно посочен субект, деяние и санкция, като не е предвидено същата
да се налага и за други нарушения на закона. Изпълнителното деяние е действие-
предоставяне на услуги, които не съответстват на изискванията за определената
категория. Санкцията е за нарушение, свързано с оборудването на обекта.
При тези особености на двете норми, категорично се налага изводът, че
нарушенията по чл.114,т.2 от ЗТ не подлежат на санкциониране по чл. 208 от
ЗТ.Като не е съобразил това АНО е приложил закона неправилно.
По изложените съображения обжалваното НП подлежи на отмяна.
Видно от санкционната част на атакуваното наказателно постановление, на въззивника
е наложено административно наказание за нарушение по чл.114,ал.2 от ЗТ. Цитираната
разпоредба е бланкетна /препращаща/, т.е. в диспозитива й липсва конкретно и
пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й
със съответните нарушени други правни норми, в които се регламентира дължимото
поведение или неизпълненото предписание. По силата на изричната законова
препратка на чл.114,т.2 от ЗТ бланкетът на разпоредбата се изпълва с конкретно
съдържание от правните норми на Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения/Обн., ДВ, бр.65 от
25.08.2015г./. Именно с този подзаконов нормативен акт се определят конкретните
изисквания към видовете места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, както и минималните задължителни изисквания, на които трябва да
отговарят местата за настаняване, прилежащите към тях заведения за хранене и
развлечения и самостоятелните заведения за хранене и развлечения, за определяне
на категорията им, както следва за: изграждане; обзавеждане и оборудване;
обслужване; предлагани услуги в туристическия обект; образование или
професионална квалификация, стаж в туризма и езикова квалификация на управителя
и за професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект. Поради
това при цифровото посочване на нарушената законова разпоредба- чл.114,т.2 от
ЗТ, последната задължително е следвало да бъде обвързана със съответната норма
от този подзаконов нормативен акт. Само по този начин би могло да се гарантира
в пълен обем възможността на сочения като нарушител да разбере в какво точно е
обвинен, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита. В
настоящият случай това не е сторено. Както в акта, така и в НП, липсва
конкретно цифрово посочване на нарушената норма от визираната Наредба за
категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията
за хранене и развлечения/отм. с ДВ, бр.65 от 25.08.2015г./ и съдът намира това
бездействие на актосъставителя и АНО за съществено процесуално нарушение и по-конкретно-
на нормите на чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, изискващи точно и ясно
посочване, както словесно така и цифрово, на конкретната законова разпоредба,
която е нарушена.
Допуснатите нарушения
от актосъставителя и наказващия орган не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство и представляват съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. абсолютна процесуална предпоставка и самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва
да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
В този смисъл са
налице и основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на
направените от дружеството-жалбоподател
разноски в размер на 420/четиристотин и двадесет/ лева за упълномощаване
на процесуален представител.
Предвид горното и на
основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №К-0048343/ 30.04. 2020г., издадено от
Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора, със
седалище ***, с което на „А.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя М.Д.И. ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,Кърджали и Стара Загора, със
седалище *** да заплати на „А.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 420/четиристотин
и двадесет/ лева, платена от дружеството за упълномощаване на негов процесуален
представител- адвокат В.Г. ***20г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: