по НОХД № 128 / 2016 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Районна прокуратура -
Първомай повдига обвинение против подсъдимия И.И.С. ***, за това,
че на 24.10.2015 година в град Първомай, област Пловдив, управлява
моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *** без съответно свидетелство за
управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление - с Наказателно постановление № 14-0375-000429 / 16.10.2014 година на
Началника на РУ на МВР – Чирпан, влязло в сила на 03.11.2014 година
- престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по
делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 2
от НК, но предвид че е реабилитиран по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 във
връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 82, ал. 1 от НК, са налице предпоставките на
чл. 78а от НК, за което предлага И.С. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около
минимума на предвиденото в закона.
Защитникът на
подсъдимия адвокат Н.Ш.Б. от Адвокатска колегия – Пловдив изцяло поддържа
становището на Прокуратурата подсъдимият за бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на минимално предвиденото в закона наказание с оглед на
направените самопризнания и законовата му реабилитация.
Подсъдимият И.С. се присъединява
изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и дава обяснения
единствено за материалното си и семейно състояние, изразява съжаление за
стореното, моли за минимална глоба.
Съдът, след запознаване с
приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Подсъдимият И.И.С. е роден на ***
***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин,
неженен, с начално образование (завършен шести клас), неработещ, с адрес: ***.
Същият до момента е осъждан с влезли
в сила съдебни актове, както следва:
1. С Присъда № 22 / 20.02.1997
година по НОХД № 153 / 1996 година на Районен съд – Чирпан, влязла в сила на 05.03.1997
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, извършено на 07.02.1996,
му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година и
шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за
срок от три години.
2. Със Споразумение от 14.02.2001
година по НОХД № 196 / 2000 година на Районен съд – Чирпан, влязло в сила на 14.02.2001
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 16.04.1994, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е
отложено за срок от три години, и за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК,
извършено на 02.12.1995, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е
отложено за срок от три години, като
на районен инспектор при РПУ – Чирпан е възложена възпитателна работа с
осъдения.
Със същия съдебен акт на основание
чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 196
/ 2000 година и по НОХД № 153 / 1996 година и е определено едно общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, като на районен инспектор
при РПУ – Чирпан е възложена възпитателна работа с осъдения.
3. С Присъда № 165 / 05.04.2002 година
по НОХД № 714 / 2001 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 08.05.2002
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, извършено на 01.10.1995,
му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.
4. Със Споразумение
от 11.12.2002 година по НОХД № 278 / 2002 година на Районен съд – Чирпан, влязло
в сила на 11.12.2002 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл.
20, ал. 2 от НК, извършено на 19.10.1995, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, като на районен инспектор при РПУ – Чирпан е възложена
възпитателна работа с осъдения.
5. Със Споразумение от 24.01.2003
година по НОХД № 273 / 2002 година на Районен съд – Чирпан, влязло в сила на 24.01.2003
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 28.12.1995,
му е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години, като на районен инспектор
при РПУ – Чирпан е възложена възпитателна работа с осъдения.
По същото дело с Протоколно
определение от 24.01.2003 година, влязло в сила на 31.03.2003 година, са
групирани наказанията по НОХД № 714 / 2001 година и НОХД № 273 / 2002 година и
е определено едно общо наказание лишаване
от свобода в размер на шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.
6. Със Споразумение от 16.06.2003
година по НОХД № 110 / 2003 година на Районен съд – Чирпан, влязло в сила на 16.06.2003
година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК,
извършено на 12.01.1996, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,
като на районен инспектор при РПУ – Чирпан е възложена възпитателна работа с
осъдения.
Съгласно Тълкувателно
решение № 54 / 01.06.1961 година по наказателно дело № 34 / 1961 година на ОСНК,
реабилитация по право може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една
присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице
условията за определяне на едно общо наказание, като този принцип е приложим и
при съдебната, и при реабилитацията по закон. В случая всички осъждания на И.И.С.
са за деяния, извършени преди влизане в сила на който и да е от съдебните
актове, и при наличие на предпоставките на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК от
изтичане на изпитателния срок по последното осъждане са изминали повече от 5
години до датата на деянието, предмет на настоящото дело, и предвид, че най-тежкото
наложено наказание на подсъдимия е по-малко от 3 години лишаване от свобода, лицето следва да се счита неосъждано, тъй като
е реабилитирано на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал.
1 и във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК.
На 13.10.2014 година
от служители на РУ „Полиция” - Чирпан е спрян за проверка лек автомобил,
управляван от подсъдимия, и на водача е съставен Акт № 493 за установяване на
административно нарушение - бланка серия Т, № 7188878, за нарушения по чл. 147,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по чл. 150 от Закона за движение по
пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, а е констатирано от органите на реда, че И.С. не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Въз основа на Акта е
издадено Наказателно постановление № 14-0375-000429 / 16.10.2014 година, с
което за установените на 13.10.2014 година нарушения на подсъдимия са наложени глоби по чл. 185 и по чл. 177, ал. 2, т.
2, предложение второ от Закона за движение по пътищата.
На 24.10.2014 година
Наказателното постановление е връчено на И.С. и е влязло в сила на 03.11.2014
година.
На 24.10.2015 година свидетелите
Т.В.В. (младши автоконтрольор) и колегата му Ж.Б.М. – служители в РУ на МВР -
Първомай, са на смяна и в изпълнение на задълженията си около 23:00 часа до бензиностанция
„Брент Ойл” в град Първомай, област Пловдив, спират за проверка лек автомобил „Рено
Клио” с ДК № ***. Установяват, че моторното превозно средство, собственост на Г.Д.М.,
се управлява от подсъдимия без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобилът, и че И.С. е неправоспособен водач - не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС. За нарушенията по Закона за движение по
пътищата му е съставен Акт № 635 за установяване на административно нарушение
(бланка № 228551) - на чл. 150 и на чл. 137а, ал. 1 от Закона.
Въз основа на Акта от
Началник-група към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление –
Първомай е издадено Наказателно постановление № 15-0325-000635 / 28.10.2015
година, с което за горните нарушения на подсъдимия са наложени наказания по чл.
177, ал. 1, т. 2, предложение първо и по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от Закона за движение по пътищата.
Преди връчване на
Наказателното постановление от 28.10.2015 година с разпореждане от 01.06.2016
година същото е отменено от Началника на РУ на МВР – Първомай в частта за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на И.И.С. за нарушението
по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, тъй като е налице хипотезата на
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – деянието съставлява престъпление и по случая вече е
образувано досъдебно производство – ЗМ 373 / 2015 година на РУ на МВР –
Първомай, след което е издадено Наказателно постановление № 15-0325-001003 /
01.06.2016 година за налагане на глоба по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
същия Закон, а за нарушението по чл. 150 от Закона за движение по пътищата в
частта за налагане на наказание в Наказателното постановление е посочено: „чл.
343в, ал. 2 НК от ЗДвП – глоба в размер на 0 лв.”.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 16 – л. 19 от делото),
Наказателно постановление № 15-0325-000635 / 28.10.2015 година, Докладна
записка от 30.05.2016 година, Справка за нарушител / водач, Наказателно
постановление № 15-0325-001003 / 01.06.2016 година (л. 21 – л. 26, л. 34 – л.
36 от делото, л. 7, л. 12, л. 22 – л. 23, л. 38 от досъдебното производство), Акт
№ 635 / 24.10.2015 година за установяване на административно нарушение (л. 11,
л. 24 от досъдебното производство), Акт № 493 / 13.10.2014 за установяване на
административно нарушение (л. 14, л. 20 от досъдебното производство)
Наказателно постановление № 14-0375-000429 / 16.10.2014 година (л. 15, л. 21 от
досъдебното производство), Акт № 191 / 08.05.2014 за установяване на
административно нарушение и Наказателно постановление № 14-0325-000040 / 19.05.2014
година (л. 16 – л. 19 от досъдебното производство), Характеристична справка (л.
32 от досъдебното производство), Справка в система АНД на МВР (л. 37 от досъдебното
производство), от обясненията на подсъдимия
в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 26 от досъдебното
производство), от показанията на
свидетелите на досъдебното производство (л. 34, л. 35 от бързото
производство) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по
реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите и самопризнанието на подсъдимия като логични,
обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в
НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на
установената по делото фактическа обстановка.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият И.И.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 24.10.2015 година в град Първомай, област Пловдив, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление (с
Наказателно постановление № 14-0375-000429 / 16.10.2014 година на Началника на
Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
Районно управление – Чирпан, влязло в сила на 03.11.2014 година) управлява
моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Клио” с ДК № ***, без да притежава свидетелство за
управление.
От
обективна страна с
действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на
посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач и след като в едногодишен срок
преди това е наказан по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния
орган за същото деяние.
От
субективна страна подсъдимият
извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни
последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено
опасните му последици.
Предвид упражнените от
наказващия орган правомощия по чл. 54 от ЗАНН във връзка отмяна на Наказателно
постановление № 15-0325-000635 / 28.10.2015 година в частта за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на И.И.С. за нарушението по чл. 150 от
Закона за движение по пътищата, тъй като деянието съставлява престъпление, и по
аргумент от т. 1.1. на Тълкувателно решение № 3 / 22.12.2015 година на ОСНК по ВКС
по тълкувателно дело № 3 / 2015 година на ВКС - не е проведено наказателно
производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е приключило с
влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на
наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ (чл. 4, § 1 от Протокол № 7) -
настоящото наказателно производство не подлежи на прекратяване на основание чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Същевременно с оглед
на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия И.И.С. престъпление
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК,
тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този
законов институт – престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години или глоба от 500 до 1200 лева; обвиняемият е пълнолетно лице
с чисто съдебно минало, тъй като е реабилитиран по закон, и друг път не се
ползвал от привилегията на този законов институт; не е налице някое от
отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи размера
на глобата, Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства предишните
нарушения на И.И.С. на Закона за движение по пътищата, но като смекчаващите
отговорността отчита чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина на досъдебното производство, направените самопризнания и
фактът, че се грижи с жена си за непълнолетно дете, въпреки тежкото си
материално положение.
Всички тези
обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на
обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в
предвиденото по закон наказание за този род престъпления.
С оглед на горното
настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба
следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1
от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Това наказание е
най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,
на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието
- ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред - изискванията
за правоспособност на водачите на пътните превозни средства при движение по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
