****24
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20225300900087 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 16.02.2022
год. от името на М. В. Х. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве” ЕАД. Предявени са осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътно-
транспортно произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 18.05.2021 год. в 17,50 ч. в **** се е осъществило пътно-
транспортно произшествие, при което движещият се л.а. „Киа“ модел „Соренто“ с рег. №
****, управляван от И. Д. И., нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пресичащата от дясно на ляво пешеходка М. В. Х., като по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда – счупване на горния край на тибията на левия долен крайник.
Произшествието настъпило на хоризонтален, равен, прав участък от пътя, при суха
асфалтова настилка в светлата част на денонощието. Лекият автомобил се движел със
скорост 34,45 км/ч и предприел следните маневри: преминавайки през две пътни ленти на
платното за насрещно движение, разделени с единична прекъсната линия, навлязъл в
лентата за движение в неговата посока, преминавайки през двойна непрекъсната линия, при
което с предната част на автомобила ударил пешеходката Х., пресичаща като пешеходец от
дясно на ляво и в този момент намираща се по средата на пътното платно. Ударът бил от
лявата част на тялото на ищцата, като вследствие на сблъсъка тя паднала на пътното платно
и й били причинени описаните увреждания. Водачът е имал възможност да предотврати
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но не го е сторил.
1
След произшествието ищцата била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“, където й била
поставена диагноза: закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/. На същия
ден била извършена операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и
била поставена гипсова имобилизация. Ищцата заплатила сумата 1 580 лв. за поставените й
импланти – заключваща проксимална плака за тибия, заключващи самонарезни винтове. Х.
била изписана от болницата на 24.05.2021 год. Заплатила потребителска такса в размер на
34,80 лв. По-късно заплатила и сумата 125 лв. за имобилизираща шина за коляно.
В продължение на около три месеца ищцата изпитвала силни интензивни болки. 45
дни е била поС.но на легло, а в следващите 45 дни е била на легло и на инвалидна количка,
ползвала е тоалетен стол. В периода, в който е била на легло, е имала поС.на нужда от
чужда помощ за вдигане, къпане, тоалет, обличане.
Около двадесетия ден след операцията получила некроза, която била лекувана, но
въпреки това се наложило извършването на втора операция, преди да е възстановена от
първата. В периода от 13 до 18.08.2021 год. била в болница. Операцията била извършена на
13.08.2021 год., при която се извършила фасциотомия ед ексцизио. За престоя в болницата
заплатила сумата 23,20 лв. След втората операция отново била неподвижна и е имала нужда
от чужда помощ. Раната постепенно зараснала без усложнения. Започнала раздвижване,
ползвала проходилка, а впоследствие бастун. И към момента на подаването на исковата
молба все още ползвала бастуна за придвижване на по-дълги разС.ия. Интензитетът на
болките намалял, но възстановяването не било приключило. Вследствие на инцидента Х.
станала плаха и неуверена, изпитвала страх, когато е на улицата. Търпяла неудобства, че не
може да се грижи сама за себе си и се притеснявала от необходимостта да разчита на снаха
си и сина й да я обслужват.
Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство, което
впоследствие било прекратено по искане на пострадалата.
На 30.11.2021 год. ищцата отправила претенция до ответното дружество, с което
била сключена застраховка Гражданска отговорност досежно лекия автомобил, с който били
причинени телесните увреждания на ищцата. С уведомление от 18.01.2022 год.
застрахователят отказал изплащането на обезщетение.
Предвид изложеното М. Х. моли съда да постанови решение, с което осъди
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” ЕАД да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие пътно-транспортното
произшествие, осъществило се на 18.05.2021 год. в размер на 70 000 лв. /в съответствие с
увЕ.чението на иска, заявено в последното по делото съдебно заседание и допуснато с
протоколно определение от 08.12.2022 год./, ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяването на ответника – 30.11.2021 год. до окончателното плащане, както и сумата 1
736 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща си в разходи за
лечение, също ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника
– 30.11.2021 год. до окончателното плащане.
2
Претендират се сторените по делото разноски, като се настоява и в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ищцовата страна, да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве”
ЕАД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита иска
за допустим, но по същество за изцяло неоснователен. Признава, че е получил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, образувал е преписки по щета и е взел
отношение по тях. Оспорват се исковете по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че произшествието е настъпило единствено по вина на
водача на лекия автомобил. Твърди се, че то е настъпило в причинна връзка с
противоправното поведение на пешеходката, която е нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т.
1 и т. 2, чл. 114, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДвП: не е пресякла платното за движение по
пешеходна пътека, на предназначено за това място; изскочила е внезапно на пътното платно;
предприела е внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, като
сама е поставила водача на л.а. „Киа“ в невъзможност да реагира своевременно на внезапно
появилата се опасност. Предвид изложеното се поддържа становище, че пешеходката в
равна степен с поведението на водача е станала причина за осъществяването на
произшествието. Въз основа на изложените фактически твърдения са въведени и възражения
за съпричиняване. Същите са допустимо заявени в преклузивния срок за това – срока за
отговор на исковата молба. Същите са с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се настъпването на описаните в исковата молба травматични увреждания и
здравословни съС.ия. Акцентира се, че според епикризата от 18.05.2021 год. Х. има
придружаващо заболяване захарен диабет и усложнението при възстановяването й не е в
причинно-следствена връзка с произшествието, то се дължи на неправилно проведено
лечение и грижа от страна на пострадалата. Твърди се, че възстановяването е продължило и
приключило в период на около 4-5 месеца. Ответникът счита претендираното обезщетение
за прекомерно завишено. Оспорва се претенцията за законна лихва. Претендират се
сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът изразява несъгласие с възраженията на
ответника досежно механизма на произшествието, както и досежно нарушенията на
правилата за движение от страна на пешеходката. Позовава се на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, според
която когато в населено място няма в близост пешеходна пътека, пешеходците могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места. Тази хипотеза била
налице в настоящия случай.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички вече изложени в първоначалния отговор възражения срещу
3
основателността на исковете, в т.ч. тези за съпричиняване.
По предварителните въпроси:
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално
допустими искове. С оглед цената на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, сезираният съд е родово компетентен да разгледа спора. Спазена е и местната
подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК. Представени са доказателства, че преди образуването на
делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна претенция,
което е условие за допустимост на иска.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото е прието за безспорно
между тях и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е било налице застрахователно
правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а.
„Киа“ с рег. № ****.
Според протокола за ПТП с пострадали лица № 31, съставен на 18.05.2021 год. от
длъжностно лице при РУ – Асеновград, на същата дата около 17,50 ч. в ****, на **** е било
осъществено произшествие, участници в което са л.а. „Киа Соренто“ с рег. № ****,
управляван от И. Д. И. и пешеходецът М. В. Х.. В графата за обстоятелства и причини за
произшествието е посочено, че л.а. при потегляне за включване в движението е блъснал
внезапно изскочилия на пътното платно пешеходец. Отразено е, че Х. е с фрактура на лява
подбедрица, настанена за лечение, без опасност за живота. Към протокола за ПТП е
съставена и план схема.
Следва да се отчете, че протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена стойност
на официален документ само досежно лично възприетите от длъжностното лице факти и
обстоятелства. Той съставлява доказателство за факта на осъществяването на произшествие,
мястото и времето на възникването му, участниците в произшествието и местоположението
на автомобила към момента, в който служитЕ.те на РУ – Асеновград са посетили мястото на
инцидента. Той не може да служи за доказателство за поведението на пешеходеца и
внезапния характер на неговото пресичане. Механизмът на произшествието подлежи на
установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство № 334 / 2021
год. по описа на РУ – Асеновград. Установява се, че досъдебното производство е било
образувано при наличие на законен повод и достатъчно данни за това, че на 18.05.2021 год.
в ****, при управление от И. Д. И. на л.а. „Киа“ с рег. № ****, са нарушени правилата за
движение по пътищата и е настъпило ПТП, при което е причинена средна телесна повреда
на пешеходеца М. В. Х. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, вр. чл. 342, ал. 1 НК. На
същата дата е извършен оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица.
Отразени са констатациите на длъжностното лице за мястото на произшествието – на ****
4
срещу ****, съС.ието на пътя и разположението на л.а. „Киа“. Съставен е и фотоалбум. По
наказателното дело са събрани доказателства – разпит на свидетЕ., изготвяне на експертизи.
Наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на РП –
Пловдив, ТО - Асеновград от 07.12.2021 год., тъй като пострадалата М. Х. е поискала това.
Така, по него не е постановена влязла в сила присъда, която да обвързва гражданския съд по
чл. 300 ГПК.
Във връзка с механизма на произшествието, по делото са събрани гласни
доказателства.
Като свидетел е разпитан водачът на л.а. „Киа“ И. И., който ясно помни
произшествието, в което е станал участник на 18.05.2021 год. Било около 17-18 часа, в
светлата част на деня. Първоначално спрял в района на крайпътно заведение. Пътят бил
двупосочен, без мантинела. Предявеният на свидетеля снимков материал от досъдебното
производство точно възпроизвеждал мястото на произшествието. След като напазарувал,
свидетелят потеглил с автомобила, давайки десен мигач, за да се включи в движението и да
премине в дясна лента. Отсрещният автомобил му дал светлинен сигнал, че ще му осигури
възможност да се включи в движението и И. предприел маневрата по включване в
движението. За първи път видял пешеходката, едва в момента на удара. Ударът бил с
предната дясна част на автомобила. Гредата на автомобила му попречила да види
пешеходеца, да реагира и да спре. Ударът настъпил преди да е пресякъл насрещното платно
за движение, т.е. преди да премине двойната непрекъсната линия, а след удара движението
на автомобила продължило и последният се установил след пресичането на двойната
непрекъсната линия. Не знае дали ищцата е бягала, тъй като не я видял преди удара. Тъй
като както свидетелят, така и съпругата му, която пътувала в л.а. „Киа“, работЕ. в Бърза
помощ, оказали първа помощ на пострадалата, не й позволили да се движи преди да дойде
медицинския екип, който я откарал в болница в Пловдив.
Според приетата по делото автотехническа експертиза, подложила на анализ
събраните по делото доказателства, в това число тези по досъдебното производство, към
момента на произшествието /около 17,40 часа/ пътната настилка е била суха и е имало ясна
видимост. Улица „Васил Левски“ в изследвания прав участък е образувана от платното за
движение с по две срещуположни пътни ленти за движение, които са разделени за посоките
юг и север с двойна непрекъсната линия – пътна маркировка М2, която е ясно различима.
Пътните ленти в източната и западната част на платното за движение са разделени една от
друга с единична прекъсната линия. В обхвата на пътния участък са поставени знаци В27 –
забранени са престоят и паркирането на МПС. Както от западната, така и от източната част
на платното за движение са изградени уширения – бус ленти.
Към датата на произшествието на мястото, където е настъпил ударът, не е имало
пешеходна пътека. На 80 м. южно от мястото на удара има обособено място за пресичане на
пешеходци с очертана върху платното за движение пешеходна пътека, където преминаване
на МПС и пешеходци се регулира със светофарна уредба. Съответно, на 150 м. северно от
мястото на удара има обособено място за пресичане на пешеходци с очертана върху
5
платното пешеходна пътека.
В т. 8 от заключението е описан механизма на произшествието: Водачът на л.а.
„Киа“, движейки се в посока от север на юг, е преминал през маркировка М2 и източните
две пътни ленти за насрещно движение в ляво по посоката си на движение и е установил
автомобила в северната част на източното уширение – бус лента. Няколко минути по-късно
И. е потеглил в ускорителен режим с посока на движение югозапад, като е искал да се
включи в движението по западните пътни ленти за движение с посока от север на юг,
пресичайки източните ленти за насрещно движение и пътна маркировка М2 от дясно на
ляво. Автомобилът е достигнал скорост от 32,9 км/ч. В момента на началото на маневрата на
автомобила пешеходецът е изминал 3,39 м. върху платното за движение с посока на
движение от запад на изток, притичвайки със скорост 7,9 км/ч. Пътничката в колата /съпруга
на водача/ е видяла пресичащата жена, реагирала е викайки, водачът е възприел нейния вик,
задействал спирачната система, като скоростта на автомобила в момента на сблъсъка е била
11,98 км/ч. След удара пешеходецът е паднал върху асфалтовата настилка, лекият автомобил
изминал допълнително разС.ие в ефективен спирачен път от 0,81 м, след което спрял по
начина и на мястото, описани в протокола за оглед и отразени в снимковия материал.
В обхвата на пътния участък няма обекти, които да ограничават видимостта на
водачите на МПС. Поради това пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме
лек автомобил „Киа Соренто“ на мястото, където е бил спрян преди да навлезе по платното
за движение от изток на запад. Водачът на автомобила също е имал техническа възможност
да възприеме пешеходеца.
Въз основа на направения анализ, вещото лице е достигнало до извод, че
пешеходецът е изминал определено разС.ие върху платното за движение в посока от запад
на изток преди потеглянето на автомобила и пешеходецът не е имал техническа възможност
да предотврати произшествието като предвиди, че след потеглянето си автомобилът ще
ускори и ще се насочи към мястото, пресичащо траекторията на движение на пешеходеца.
От своя страна водачът на автомобила е имал техническа възможност при потеглянето си да
контролира по-ниско ускорение на автомобила, за да избегне удара с пешеходеца; в този
случай автомобилът би преминал разС.ието за по-дълго време, а пешеходецът би преминал
по-голямо разС.ие върху платното за движение, при което удар не би настъпил. Най-
вероятна причина за настъпване на произшествието е потеглянето на лекия автомобил от
място, по начин и във време, когато това не е било безопасно, тъй като в същия момент
върху платното за движение се е придвижвал пешеходец, чиято траектория на движение се е
пресичала с тази на автомобила.
От гласните доказателства се установява, че след произшествието М. Х. е откаран с
екип на Бърза помощ в спешното отделение на „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД.
Във връзка с проведеното болнично лечение на М. Х. е представена епикриза,
издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Установява се, че ищцата е приета по спешност на
18.05.2021 год. в 20,11 часа. По данни от пациента е била блъсната от автомобил, пострадала
6
е като пешеходец, не можела да става, стъпва и ходи. След направените изследвания, в това
число рентгенографии, е поставена диагноза: счупване на горния край на тибията /голям
пищял/ закрито. Отразена е и констатацията за придружаващо заболяване –
неинсулинозависим захарен диабет. В рамките на същия ден на ищцата под пълна анестезия
е извършена операция по наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
След седем дни болничен престой, е изписана на 24.05.2021 год.
На 23.06.2021 год. ищцата е посетила ортопед-травматолог в „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД,
като за прегледа е съставен амбулаторен лист. От него се установява, че Х. е била на
контролни прегледи и преди това - на 02.06 и на 09.06.2021 год. При тях е установена
некроза на оперативната рана по хода на оперативния цикатрикс. Поетапно са свалени са
конците.
От втора епикриза, издадена от същото болнично заведение, се установява, че Х. е
била отново на болнично лечение в периода от 13 до 18.08.2021 год. по повод на отоци и
промени в цвета на крайника. Поставената диагноза е локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан, флегмона регио крурис синистра. Извършена е била оперативна
интервенция.
Приети по делото са амбулаторни листове, издадени на 30.09. и 26.10.2022 год.
/година и половина след произшествието/, в които са отразени оплаквания от нощни болки в
крака, както и болки в лумбален отдел, които се спускат надолу по цЕ.я ляв крак.
Констатирана е накуцващата походка. При рентгенография са установени данни за фрактура
на Л4, спондилолистеза на Л4Л5, спондилоза и остеохондроза в лумбален отдел. Според
твърденията на ищцовата страна, изложени в съдебно заседание, това са новооткрити
травми, за които счита, че са в причинно-следствена връзка с произшествието.
Цитираната медицинска документация, както и цялостната документация, изискана
от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД по реда на чл. 192 ГПК, е подложена на анализ от допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза, възложена на вещо лице, специалист в областта на
ортопедията и травматологията. Според заключението на д-р Д. М., което съдът възприема
като обективно и безпристрастно, при произшествието ищцата е получило закрито счупване
на костите на лявата подбедрица в горния край, засягащо външния израстък на лявата
голямопищална кост в областта на коляното с елевация на фрагмента и счупване на
главичката на малкопищялната кост. Счупванията в областта на лявата подбедрица
представляват трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от повече
от 30 дни и съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК.
На Х. е проведено оперативно лечение двукратно. Първата оперативна интервенция
от 18.05.2021 год. е направена по спешност, като е извършено открито наместване и
поставяне на метална плака с винтове. Втората интервенция е от 13.08.2021 год. е въз основа
на диагнозата локална инфекция на кожа и подкожие и наличие на флегмон, поради
изтичане на гноевидна секреция от раната, като при операцията е извършено изсичане на
увредените меки тъкани. Предписана е била антибиотична терапия. На въпрос на ответника
вещото лице отговаря, че при Х. некрозата на оперативния цикатрикс е усложнение от
7
оперативното лечение, а не екцес на получената травма. Флегмонът представлява дифузно
възпаление на меките тъкани, съчетано с оток, възпаление, зачервяване, повишение на
температурата и гнойна секреция. Възпалението е в пряка причинна връзка с извършената
оперативна интервенция три месеца по-рано. Придружаващото заболяване
неинсулинозависим диабет често се придружава с по-лесно възникване на възпалителни
процеси и по-трудно зарастване на травматични рани. При нормално протичане на
оздравителния процес този вид увреда се възстановява за около шест месеца, а в случая
периодът на възстановяване е удължен с 40-60 дни.
Според експерта при всички увреждания, засягащи става на долните крайници, се
увреждат и хрущялните повърхности, което води до различен по продължителност период
на затруднения при движението и ползване на различни по вид помощни средства. При
зарастването се получава „ръбец“, който довежда до ранни артрозни изменения в тази става
/ошипяване/ и поради тази причина не може да се говори за пълно възстановяване.
В случая Х. е спазвала постелен режим през първите 45 дни, след което, до третия
месец е ползвала инвалидна количка, след това се е придвижвала с проходилка, а
впоследствие са ползвани патерици тип канадка и бастун. Причина й е била болка със силно
изразен характер. Травмата е довела до силно изразени болеви усещания, като
интензивността на болката е най-силно изразена непосредствено след травмата и след
оперативните интервенции. Липсват трайни увреждания и деформации, с изключение на
оперативния цикатрикс.
Травматичните увреждания на Х. са настъпили напълно по начина, описан от нея в
исковата молба – при ПТП, като пешеходец. Вещото лице е категорично, че е налице
причинно-следствена връзка между действията на водача на автомобила и травматичните
увреждания. Механизмът при този вид увреда е комбиниран – директен и индиректен. При
директен страничен удар на автомобила от външната страна на коляното се счупва
главичката на малкопищялната кост и при увЕ.чаване на силата на натиск се получава
изкривяване в областта на коляното с ъгъл, отворен навън.; при това положение по здравия
външен кондил на бедрената кост притиска външния кондил над платото на
голямопищялната кост, като го счупва и размества надолу.
Уврежданията на ищцата, установени при рентгенография от м. 10.2022 год.,
изразяващи е във фрактура на четвърти поясен прешлен и приплъзване на четвърти поясен
прешлен спрямо пети лумбален прешлен, както и остеопороза, според експерта с много
малка вероятност могат да се свържат с произшествието. Поради придружаващото
заболяване остеопороза не може да се опредЕ. дали уврежданията на гръбначния стълб имат
травматична компонента.
Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 24.11.2022 год., при който е
установено, че ищцата е ненапълно възстановена. Придвижва се с леко накуцваща, клатеща
походка, обременяваща левия крак. Има затруднения при слизане и качване по стълби и
невъзможно клякане. Констатиран е зараснал вторично оперативен цикатрикс с напълно
8
възстановени пасивни движения в лява колянна става.
За претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни доказателства.
Като свидетел е разпитана И. Х., снаха на ищцата, която има непосредствени
впечатления от оздравителни процес, тъй като живее в една къща с Х. в ****. Свидетелката
разбрала за произшествието същия ден, уведомил я съпругът й по телефона. Той от своя
страна разбрал за инцидента от ищцата, която му се обадила от линейката на път за
болницата. Свидетелката и съпругът й веднага потеглили за болницата. Не могли да видят
ищцата веднага, тъй като тогава била на преглед. След анализ на рентгеновите снимки,
лекарите ги уведомили, че следва да се постави имплант на левия крак, като средствата за
него следвало да бъдат осигурени от близките. ВидЕ. я след операцията, не им позволили да
останат. Болничният престой продължил пет дни. Всеки ден я посещавали, за да я видят и да
й носят необходимото. След изписването си около 45 дни ищцата била на легло. През това
време я водЕ. на прегледи, сменяли превръзките. Около 20 дни след произшествието раната
започнала да некротизира. Извършен бил преглед и назначено лечение, но то не дало ефект.
Наложила се втора операция на 13.08.2021 год. След повторната операция ищцата отново
била обездвижена и на легло за около месец. Свидетелката, която в този период ползвала
отпуск за отглеждане на малко дете и била у дома си, се грижела за свекърва си – приготвяла
й храна, преобличала я, давала й лекарства, помагала й да ползва тоалетен стол,
придружавала я при лекарски прегледи. В продължение на месец-два след изтичането на
периода на лежащ режим, Х. ползвала проходилка за придвижването си, след това ползвала
„канадка“ и едва към декември 2021 год. започнала да стъпва на крака си и да се придвижва
с помощта на бастун.
Свидетелката не би могла да каже, че ищцата е напълно възстановена след
произшествието. Предстояла й трета операция за премахване на импланта. Походката й била
видимо променена, накуцваща. Нямало ден, в който да не се оплаче, че нещо я боли.
Споделяла пред близките си тревогите си дали ще оздравее, дали ще се възстанови и дали
ще се чувства пълноценен човек. Преди инцидента помагала много в отглеждането на децата
на сина си, но сега не можела да бъде така полезна, както преди. Понастоящем работела във
фирма за булчински рокли като модЕ.ер-крояч.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните фактически и правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска
отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Писмена претенция пред застрахователя е отправена на 30.11.2021 год. и достигнала до
застрахователното дружество на 02.12.2021 год., като й е даден входящ номер
5098/02.12.2021 год. Ето защо, прекият иск на пострадалия спрямо застрахователното
дружество е допустим.
9
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено
от една страна осъществяването на дЕ.кт, а от друга страна наличието на валидно
застрахователно правоотношение между дЕ.нквента и застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен между страните факт е наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” към 18.05.2021 год., сключен между собственика на
л.а. „Киа Соренто“ с рег. № **** и ответното застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са
породили дЕ.ктната отговорност на водача на лекия автомобил към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице И. И. като водач на застрахования автомобил
виновно и противоправно е нарушил правилата за движение по пътищата.
Водачът на лекия автомобил е предприел недопустима от ЗДвП и ППЗДвП маневра -
по придвижване от източното уширение на бус лентата и включване в движението в
западните ленти за движение на **** по посока от север на юг. Тази маневра е предполагала
пресичане на двойна непрекъсната пътна линия М2. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.
2 от ППЗДвП при наличие на такава пътна маркировка на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат. Според чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Според чл. 5, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се
в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Преминаването на И. през
пътните ленти, за да се включи той в движението по **** в пътните ленти за движение в
посока от север на изток може да се опредЕ. като внезапно – той е дал десен мигач, но
изчерпвайки вниманието си върху осигуреното му предимство от водача на автомобил,
движещ се насрещно в посока от юг на север, не е забелязал вече стъпилата на платното за
движение пешеходка и е достигнал до скорост от 32,9 км/ч, която за пешеходката е била
непредвидима и поради това – внезапна маневра. Според изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората. Тази правна норма също е нарушена с поведението на водача на лекия автомобил,
който предприемайки неразрешена маневра по пресичане на двойна непрекъсната линия, е
създал опасност за живота и здравето на хората.
С поведението на И. е допуснато нарушение и на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. Според ал. 1 водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства,
които управляват. В случая, водачът на автомобила не е контролирал л.а. „Киа“ по начин, че
да може да установи автомобила в момента, в който е установил опасността. Нарушение е
допуснато и на правилото по ал. 2, според което водачите на пътни превозни средства са
10
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Ищцата, макар и пресичаща платното за
движение на непозволено място, е била предвидимо препятствие, доколкото е била
забележима от водача при полагане на дължимата грижа: от експертното заключение се
установява, че тя е предприела пресичането на платното за движение преди мига, в който
водачът е положил началото на своята маневра.
Вследствие на нарушението на правилата за движение по пътищата е настъпил
сблъсък между автомобила и пешеходеца. Нанесени са телесни повреди на пресичащата
платното за движение пешеходка. За лечението на телесните увреждания същата е откарана
с екип на спешна медицинска помощ и подложена на болнично лечение.
Според вещото лице некрозата на оперативния цикатрикс, наложила втора
оперативна интервенция три месеца след произшествието, е усложнение от оперативното
лечение. Макар и наличното при ищцата заболяване неинсулинозависим захарен диабет да
обосновава по-лесно възникване на възпалителни процеси и по-трудно зарастване на
травматични рани, водещото за изводите на съда е, че това възпаление е усложнение от
проведеното оперативно лечение, каквото не би било проведено, ако фрактурата не би била
причинена. Недоказано остана възражението на ответника, изложено в отговора на исковата
молба, че усложнението в оздравителния процес, наложило втората операция през м. 08.2021
год., се дължи на неправилно проведено лечение и липса на достатъчна грижа от страна на
пострадалата. Напротив, от гласните доказателства се установи, че за ищцата са полагани
грижи, сменяни са превръзките й редовно. След първото изписване от болницата са й
правени три контролни прегледа, при които е съобщено за възникналия възпалителен
процес. Предписано и проведено е антибиотично лечение, но след като то не е дало
резултат, са предприети действията по извършване на втората оперативна интервенция.
Претърпяната от Х. фрактура на костите на лявата подбедрица е затруднила
движенията на крайника й в продължение на повече от месец /критерий по чл. 129, ал. 2 НК
за определяне на увреждането като средна телесна повреда/. За лечението на фрактурата са
използвани имплатни. Процесът на зарастване на фрактурата и на раната е бил
продължителен /според експерта около 6 месеца/, но и допълнително затруднен от
проявилата се локална инфекция, за лечението на която се е наложила втора операция, която
е продължила оздравителния процес с още около 60 дни. В процеса на лечение ищцата е
била на легло за почти два месеца, след което е последвал дълъг процес на възстановяване с
ползване на различни помощни средства. През възстановителния период се е нуждаела от
чужда помощ. Според експерта общата продължителност на възстановителния процес е
била около осем месеца, но и до момента на прегледа през м. 11.2022 год. ищцата не е
напълно възстановена. Придвижва се с леко накуцваща и клатеща походка. Пасивните
движение в колянната става са възстановени, но не и активните – ищцата среща затруднение
при изкачване и слизане от стълби, а клякането е невъзможно. В отговор на въпросите на
11
ответника, експертът вижда една от причините за непълното възстановяване на ищцата в
липсата на обективни данни за проведена рехабилитация. Но същевременно е категоричен,
че с оглед характера на увреждането – вътреставно увреждане с елевация на елемент, се
нарушава хрущяла, покриващ ставните краища, получава се ръбец, което довежда до ранни
артрозни изменения в тази става и по тази причина, пълно възстановяване е невъзможно.
Т.е. дори да бяха представени доказателства за проведена рехабилитация, пълното
възстановяване отново би било невъзможно. Препоръчителна е операция по отстраняване на
имплантите.
В периода на лечение и възстановяване ищцата е претърпяла неимуществени вреди –
болки, страдания, неудобства. Била е неработоспособна, което е попречило за полагането на
труд по трудово правоотношение – ищцата е подновила според св. показания работата си
като крояч едва в началото на настоящата календарна година.
Установените през второто полугодие на 2022 год. увреждания в поясния отдел на
гръбначния стълб на ищцата, за които се ангажираха доказателства от ищцовата страна, не е
се установи по недвусмислен и категоричен начин да са в причинна връзка с
произшествието и причинените вследствие на същото телесни увреждания. Поради това
болките и страданията от това телесно увреждане не могат да бъдат взети предвид от съда
при формирането на изводите за обема на уврежданията, причинени конкретно от процесния
пътен инцидент.
Както от анализа на гласните доказателства, така и от заключението по медицинската
експертиза се устави пряката причинно следствена връзка между деянието на водача на л.а.
„Киа“ и причиненото на ищцата телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на лявата
подбедрица, наложило два оперативни интервенции с препоръчителна трета.
Вината на дЕ.нквента се предполага до доказване на противното, а противното не се
установи по делото.
Ето защо съдът приема за установено осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили дЕ.ктната отговорност на водача на
лекия автомобил към ищеца – противоправно виновно деяние, вреда, причинно-следствена
връзка.
По повдигнаото от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
Както е посочено в мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение **** / 23.12.2015 год.
на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай
трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо
12
самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият
гражданственост термин „съпричиняване” е с по-тясно значение спрямо използвания в
закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане, респ. за увЕ.чаване размера на вредата. Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск,
или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие. За да намери приложение чл. 51, ал. 2
ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са идентични,
като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да
доведе до пълен отказ от обезвреда.
Възражението за съпричиняване в конкретния случай е свързано с фактическото
твърдение на ответника, че ищцата, като пешеходец, е нарушила правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 113, чл. 114 и чл. 108 от ЗДвП и е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
Установи се въз основа на гласните доказателства и автотехническата експертиза, че
на мястото, където се е осъществил инцидентът, не е имало пешеходна пътека. Пешеходни
пътеки за пресичане на платното за движение на **** в **** са налице. Едната отстои на 80
метра южно от мястото на произшествието, тя е регулирана със светофарна уредба. Втората
пешеходна пътека се намира на 150 метра северно от мястото на произшествието.
От доказателствата по делото се установява, че в този участък от улицата движението
по правило е натоварено. Денят е бил делничен, а времето на осъществяване на инцидента
/17,30-17,40 ч./ – почти непосредствено след приключването на работния ден, когато
трафикът е засилен. Мястото на инцидента е в близост до пазар, автогара, заведения за
хранене и големи хипермаркети.
Ответникът се позовава на следните правила за движение по пътищата на
пешеходците:
Според чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно.
Според разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила:преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. Според ал. 2 по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
13
Чл. 114 от специалния закон забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Установи се, че Х. е пресичала платното за движение извън рамките на обозначените
пешеходни пътеки. Възможността, предвидена в чл. 114, ал. 2 от закона, за пресичане извън
рамките на обозначените пътеки, съдът приема за неприложима в случая, тъй като в близост
е имало изградени и надлежно обозначени пешеходни пътеки: 80 м. отС.ие на пешеходна
пътека от мястото на инцидента несъмнено води до извод за наличие в близост на
пешеходна пътека. Следователно Х. е нарушила правилата за движение по пътищата с
простия факт на пресичане извън пешеходна пътека. Обстоятелството дали пешеходецът е
излязъл внезапно на платното за движение би имало значение ако пешеходецът е пресичал
пътното платно на пешеходна пътека. Приносът на ищцата за настъпване на произшествието
не се изключва и от обстоятелството, че пешеходката не е била длъжна да предвиди
неразрешената маневра на водача на автомобила или от обстоятелството, че водачът на
автомобила е имал техническа възможност да забележи потеглилият пешеходец към
момента на предприемането на маневрата и да предотврати произшествието или ако не бе
предприел изобщо неразрешената маневра, или ако я бе извършил с по-ниска скорост, при
което пешеходецът би преминал пред автомобила и ударът би бил избегнат. С действията си
по пресичане на пътното платно извън рамките на пешеходна пътека Х. е допринесла за
настъпването на произшествието - ако пешеходецът не бе нарушил задължението да пресича
платното за движение само на пешеходна пътека, произшествието не би настъпило.
Пресичайки пътното платно извън границите на обозначена пешеходна пътека, пешеходецът
е поел предвидим и реално очакван риск, който неоправдано е игнорирал. Това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Без да изключват наличието на принос, все пак посочените обстоятелства водят до
извод за по-ниска степен на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалата. При анализ на поведението на водача на автомобила, нарушените от него
правила за движение и съпоставката му с поведението на пострадалата, съдът приема, че
съпричиняването на вредоносния резултат с поведението на пострадалата е в обем от 20%.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
продължителността, степента и интензитета на болките и страданията, тревогите,
притесненията и неудобствата от необходимостта да бъде обгрижвана, обстоятелството, че е
била два пъти на болнично лечение, че се е налагало да спазва постелен режим в
продължение на почти два месеца и е била обезвдвижена, че е препоръчителна трета
операция за отстраняване на имплантите; че не е възстановена напълно и среща затруднение
при слизане и качване на стълби, а клякането е невъзможно; че конкретната травма е
нарушила хрущяла и е довела до ранни артрозни изменения; че пълното възстановяване
напрактика е невъзможно и занапред. В същото време отчита и обстоятелството, че ищцата
от началото на 2022 год. вече е работоспособна и може да изпълнява трудовите си функции,
а обострените през есента на 2022 год. здравословни проблеми, свързани с увреждания на
14
прешлените, не са в причинна връзка с произшествието.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва да се опредЕ. на 70 000 лв.
Същото подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради установеното
съпричиняване с 20% или на 56 000 лв. До този размер съдът приема искът за главница за
основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 70 000 лв.
следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Според сега
действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само
в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Застрахованият е уведомил застрахователя за произшествието на 02.12.2021 год., от когато
датира входящият номер на застрахователната претенция. Доколкото обезщетение не й е
предложено, законната лихва се дължи от застрахователя от датата на предявяването на
застрахователната претенция от увреденото лице. Поради това и обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021
год.
Искането за присъждане на законна лихва за датите 30.11.2021 год. и 01.12.2021 год.
е неоснователно, тъй като дори писмената претенция да е изпратена чрез куриер на тази дата
/за което са ангажирани доказателства/, от значение е датата на достигането на претенцията
до застрахователното дружество, по аргумент и от чл. 14, ал. 1 ЗЗД. Нормата на чл. 62, ал. 2
ГПК, придаваща значение на датата на изпращането на пратка, когато тази дата е от
значение за спазването на процесуални срокове, не би могла да се приложи по аналогия в
случая, тъй като е процесуална по характера си, а отправянето на застрахователна претенция
и поставянето на застрахователя в забава е материалноправно изявление, за което от
значение е датата на достигането на това изявление до адресата. Ето защо обезщетението за
неимуществени вреди ще се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
достигането на писмената претенция на ищцата до застрахователя - 02.12.2021 год., а за
дните 30.11.2021 год. и 01.12.2021 год. претенцията за законна лихва ще се остави без
уважение.
По исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди:
Претендира се обезщетение в размер на 1 763 лв., което да покрие разходите на
ищцата за проведеното лечение. За направените от Х. разходи са ангажирани писмени
доказателства. Представена е фактура, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на името на
15
ищцата от 18.05.2021 год. за закупуване на заключваща проксимална плака за тибия, лява –
3,5 мм и заключващи винтове, самонарезни – 3,5 мм, на обща стойност 1 580 лв. Сумата е
заплатена в брой на 18.05.2021 год., непосредствено преди първата операция. От епикризата
и от заключението по медицинската експертиза се установява, че закупените от ищцата
импланти са били приложени при операцията и са били необходими за лечение на
фрактурата.
На 24.05.2021 год. /в деня на изписването на ищцата от болница/ е заплатена
потребителска такса в размер на 34,80 лв. по фактура от 24.05.2021 год. и фискален бон към
нея, издадени на 24.05.2021 год. Несъмнено е, че и тези разходи са в пряка причинно-
следствена връзка с проведеното лечение на нанесената на Х. травма.
Според фактура от 26.05.2021 год. и фискален бон към нея ищцата е закупила
артикул, наименован : Medi classic air 0/20 на стойност 125. При справка в сайта на
продавача се установява, че този артикул представлява шина за обездвижване на колянна
става и несъмнено е била свързана с оздравителния процес и необходимостта при
осъществяването му ставата да бъде обездвижена, което да гарантира нейното зарастване.
Представени са и фактура и фискален бон към нея, издадени на 18.08.2021 год. – в
деня на изписването на ищцата от втория болничен престой в „УМБАЛ Св. Г.“ ЕАД. Според
тях Х. е заплатила потребителска такса в размер на 23,20 лв. Както се коментира по-горе,
вторият болничен престой и извършената при него оперативна интервенция, е наложен от
настъпилото усложнение от първото оперативно лечение и е в причинна връзка с
първоначалната травма.
Така, констатираните разходи във връзка с проведеното лечение са в общ размер на 1
763 лв. Към обезщетението за имуществени вреди е приложим същият процент на
съпричиняване, а именно 20%. Поради това и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението
за имуществени вреди следва да се намали поради приноса на пострадалата и да се присъди
в размер на 1 410,40 лв., а за разликата до пълния претендира размер от 1763 лв. искът
следва да се отхвърли.
Обезщетението за имуществени вреди за разходи, всички извършени преди датата на
отправянето на застрахователната претенция, следва да се присъди по изложените по-горе
съображения, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 год., а за дните 30.11.2021
год. и 01.12.2021 год. искането за присъждане на законна лихва ще се остави без уважение.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от такси и
разноски, същият не е сторил разноски, внесени по сметка на съда. Разноски е направил за
снабдяването си с медицинската документация от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД в размер на 40,80
лв., за което представя фактура. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
се присъди пропорционалната част от направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, а именно 32,64 лв.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38, ал. 2
16
от ЗА, въз основа на договор, сключен преди последното изменение на Наредба **** МРАВ.
Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА,
дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
адв. Е. Б. Б. в размер, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба **** МРАВ, в
редакцията й към момента на сключването на договора - 10.02.2022 год., върху уважения
размер, а именно в размер на 2252,31 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2
296,42 лв. държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
От бюджета на съда са изплатени възнаграждения за експертите в общ размер на
382,50 лв. От тях в тежест на ответника следва да се възложат 306 лв., пропорционално на
уважената част от исковете.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
Според списъка разноските са в размер на 600 лв. депозити за експертизи и 30 лв. депозит за
свидетел или общо 630 лв. Ответникът е представляван и от юрисконсулт, за който се
определя възнаграждение по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ в
съответствие с чл. 25, ал. 1 в размер на 300 лв. /с оглед цената на иска над 10 000 лв. и
проведените две съдебни заседания/. Така, от разноските в общ размер на 930 лв., в полза на
ответника ще се присъдят 186 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ ****, да заплати на М. В.
Х., ЕГН **********, с адрес ****, ****, следните обезщетения за вреди,
претърпени от Х., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 18.05.2021 год. около 17,50 часа в ****, **** срещу ****,
причинено виновно и противоправно от И. Д. И., при управление на лек
автомобил марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ****, по отношение на
който е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на
събитието по застрахователна полица, валидна в периода от 31.12.2020 год. до
31.12.2021 год.:
1./ сумата 56 000 /петдесет и шест хиляди/ лева, представляваща
17
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на причинената й средна телесна повреда – счупване на горния
край на тибията на левия долен крайник, ведно със законната лихва, считано
от 02.12.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 56 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лева,
както и искането за присаждане на законна лихва за дните 30.11.2021 год. и
01.12.2021 год.;
2./ сумата 1 410,40 лева /хиляда четиристотин и десет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от
02.12.2021 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 1 410,40 лв. до пълния претендиран размер от 1 763 лева,
както и искането за присъждане на законна лихва за дните 30.11.2021 год. и
01.12.2021 год.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. В. Х., ЕГН **********, с адрес ****, ****,
сумата 32,64 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ ****, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Е. Б. Б., ЕГН
**********, адвокат при Адвокатска колегия – София, с адрес на
упражняване на дейността ****, сумата 2 252,31 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба **** за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й към датата на сключването на договора за правна защита и
съдействие, пропорционално върху уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
18
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М. Д.“ **** на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2 296,42 лева държавна такса и
сумата 306 лева разноски по делото, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от иска.
О С Ъ Ж Д А М. В. Х., ЕГН **********, с адрес ****, **** да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, ул. „Г.М.
Д.“ ****, сумата 186 лева разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
19