Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .08.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 997 по описа на съда за 2022 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на арх. К.К. чрез пълномощника й адв.
Х. Г. - Д. ***, против решение № 338/09.03.2022г. по АНД № 874/2021г. на Районен съд - Варна, ІІ с-в, с което е потвърдено издаденото
от началника на РД „Национален строителен контрол“-Варна НП № ВН-30-56/27.10.2020г.
и наложеното й за нарушение по чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. на осн.чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ.
Касаторът поддържа,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено
при съществено нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди, че с издаденото НП на арх. К.К., е наложено
административно наказание за това, че в качеството си на проектант по част
„Архитектура“, е изготвила инвестиционен проект за строеж: „Сграда със смесено
предназначение“, находящ се в УПИ *** „за
смесено предназначение“ (ПИ с идентификатор ***), кв.2, по плана на м-ст „Джанаварски
път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“, гр. Варна, в нарушение на
изискванията на чл.108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ. Оспорва
констатациите в НП за допуснато нарушение на предвижданията на ПУП – ПРЗ за
имота – както по отношение на
параметрите на коефициент на интензивност на застрояване /КИНТ/, така и за
предназначението на имота като жилищно, а не като смесено. Твърди, че нарушението
при изчисляване на процента жилищни към нежилищни обекти не е основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност, поради което настоява за
отмяна на решението на ВРС и на НП като незаконосъборазни; в евентуалност моли
съдът да приложи института по чл.28 от ЗАНН, и отново да отмени НП. В съдебно
заседание адв.Д. поддържа изцяло жалбата.
С отговора си по
касационната жалба ответникът Дирекция „Национален строителен
контрол“, чрез процесуалния си представител ст.ю.к. Д. К. я оспорва с аргумент,
че оплакванията в нея преповтарят тези, изложени във въззивната. Твърди, че
правилно ВРС е приел, че ако бъде доказано наличието само на един елемент от
установеното нарушение, за извършването на което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на арх.К., то атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно. Счита за установено по безспорен начин във
въззивното производство наличното несъответствие на изработения от наказаното
лице инвестиционен проект по част „Архитектура“ с предназначението на процесния
УПИ. Моли съдът да потвърди решението на Районен съд – Варна.
Участващият в
производството представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение, че
жалбата е неоснователна, с оглед на което предлага съдът да потвърди решението
на РС-Варна като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за
неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на арх. К.К. против НП № ВН-30-56/27.10.2020г.
на началника на РД „НСК“ - Варна, с което за нарушение по чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ ù е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.
на осн.чл.232
ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ.
За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на
05.02.2020г. св. арх. В. И. - ст. инспектор в РДНСК – Варна, извършила проверка
по реда на чл.156
ал.1 от ЗУТ досежно законосъобразността на Разрешение за строеж №
6/24.01.2020г., издадено от главния архитект на община Варна. В хода й констатирала,
че за *****. „за смесено предназначение“, кв. 2 по плана на м-ст „Джанаварски
път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“, гр. Варна съгласно действащия
Подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен
със заповед № Г-237/23.08.2017г. на зам. кмета на община Варна, било предвидено
изграждането на сграда със смесено предназначение, свободно разположена в
имота, на 5м. от всички регулационни граници. В ПУП-ПРЗ били заложени съответните
градоустойствени показатели плътност на застояване, коефициент на интензивност
на застрояването и озеленяване, като от обяснителната записка и представените
одобрени инвестиционни проекти по част „Архитектура“ свидетелката установила,
че показателят „Коефициент на интензивност на застрояване“ /Кинт/ е 2,37, и е
изчислен като отношение на разгънатата застроена площ на строежа към площта на *****..
Съгласно представеният архитектурен проект на кота +14, 56 било разположено
подпокривно пространство, което според св. В. И. можело да бъде характеризирано
като тавански етаж на осн.§5
т.51 от ДР на ЗУТ, тъй като от изготвените към архитектурния проект разрез
1-1 и разпределение на подпокривно пространство било видно, че светлата
височина на подпокривното пространство е от 1,50м. до 2,60м, и общата му
застроена площ е приблизително 275 кв.м. За достъп до кота +14,56 била
предвидена двураменна стоманобетонна стълба, която заедно с проектираните височини
правела подпокривното пространство достъпно и използваемо. При тези факти и
съобразявайки нормите на §5
т.18 и т.19
от ДР на ЗУТ тя приела, че застроената площ на подпокривното пространство
на кота +14, 56, която била приблизително 275 кв.м., неправилно не е включена
при определяне на РЗП на сградата, съответно – и Кинт не бил определен
правилно. РЗП на сградата като сбор от застроените площи на всички надземни
етажи и застроената площ на подпокривното пространство била приблизително равна
на 2791 кв.м., и при площ на имота 1066 кв.м. Кинт бил приблизително равен на
2,62. Установила също така, че съгласно представения инвестиционен проект
сградата била със смесено предназначение, като в обяснителната записка по част „Архитектура“
на одобрения инвестиционен проект неправилно било определено отношението между
нежилищните и жилищните площи в сградата, като незаконосъобразно към първите е
включена и площта на подземния етаж и е посочено, че нежилищната площ е 1248,10
кв.м, представляваща 43% от РЗП на сградата. Площта на самостоятелните обекти с
нежилищно предназначение, разположени на първи и втори надземни етажи в
сградата, била 850 кв.м., а реално проектираната РЗП на сградата – 2 791 кв.м.,
или изразено в проценти, нежилищната площ представлява 30,45% от РЗП на
сградата, т. е. проектираната сграда не е такава със смесено предназначение по
смисъла на §5
т.29а от ДР на ЗУТ, а представлява жилищна сграда по смисъла §5
т.29 от ДР на ЗУТ, което е в противоречие на предвижданията на одобрения
ПУП-ПРЗ. Въз основа на тези констатации било прието, че са нарушени
предвижданията на ПУП-ПРЗ за имота – както по отношение на Кинт, така и по
отношение на предназначението на *****., което било квалифицирано като
нарушение по чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ, извършено от
проектанта арх. К.К., за което св.И. съставила срещу нея АУАН №
ВН-30/27.04.2020г. Актосъставителката посочила, че нарушението е извършено в
гр. Варна на 14.01.2020г. (датата на подаване на искането за одобряване на
инвестиционните проекти на строеж „Сграда със смесено предназначение“, находящ
се в *****. „за смесено предназначение“ (ПИ с идентификатор. ***), кв.2, по
плана на м-ст „Джанаварски път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“,
гр.Варна). В акта било отразено също,
че предвид установените при проверката нарушения, със Заповед № ДК-11-ВН-07 от
11.02.2020г., влязла в сила на 02.03.2020г., началникът на РДНСК е отменил
Разрешение за строеж № 6/24.01.2020г. Актът бил надлежно предявен и връчен на арх.К.,
която в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН депозирала писмени възражения, основното от които е срещу
констатацията за неправилно включване в РЗП на застроената площ на
подпокривното пространство. Възражението било преценено кат онеоснователно от
АНО, който издал НП въз основа на акта, възприемайки изцяло както изложените в
него фактически основания, така и правната квалификация на нарушението.
В хода на
съдебното следствие пред ВРС била назначена съдебно-техническа експертиза със
задачи вещото лице Н. Н. да даде отговор
дали подпокривното пространство представлява тавански етаж и дали са обособени
тавански, складови или друг вид помещения. Според изготвеното заключение подпокривното
пространство се характеризира като нормален тавански жилищен етаж. Експертът е
посочил, че при изчисляване на РЗП не била включена площта на това подпокривно
пространство, а след включването ù КИНТ е равен на 2.62 при разрешено по
ПУП 2.5. В заключението на в.л. се посочва, че в проектите няма разпределение
на зидове в подпокривното пространство, но конструктивно са налице всички
необходими условия за обособяване на помещения само чрез поставяне на преградни
стени.
От правна страна
сезираният със спора съд е приел в решението си, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в законоустановените срокове, и съдържат минимално
изискуемите за редовността им от формална страна реквизити по чл.42
и чл.57
от ЗАНН, а в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По приложението
на материалния закон въззивният съд е приел, че в случая повдигнатото на арх.К.
фактическо обвинение е за това, че при изработването на инвестиционни проекти
за строеж „Сграда със смесено предназначение“, находящ се в *****. „за смесено
предназначение“ (ПИ с идентификатор ***), кв.2, по плана на м-ст „Джанаварски
път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“, гр. Варна, тя в качеството
си на проектант не се е съобразила с предвижданията на одобрения ПУП-ПРЗ.
При
това, позовавайки се на писмените доказателства, въззивният съд приел, че
противно на възприетото от АНО одобреният проект съответства на предвижданията
на ПУП – ПРЗ по отношение на КИНТ, тъй като не са налице нормативни изисквания
относно височината на подпокривното пространство от една страна, а от друга че
в подпокривното пространство могат да се разполагат не само жилищни помещения,
а и други (с различно предназначение), каквито също не са предвидени по проект.
Т.е. няма как да приеме, че подпокривното пространство е използваемо, съответно
не може да се определи като застроена площ по см.§5 т.19 от ДР на ЗУТ, ерго –
няма основание да се приеме, че проектантът по част „Архитектура“ е допуснал
нарушение на изискванията за интензивност на застрояването.
Същевременно въззивният
съд приел, че е налице несъответствие на одобрения проект съобразно
предназначението на УПИ, а именно – че в РЗП на сградата в противоречие с
легалната дефиниция по §5 т.18 от ДР на ЗУТ е включена и площта на подземния
етаж. Така въз основа на всички събрани в производството писмени доказателства
е установено, че жилищната площ възлиза на 66.22%, и така надвишава параметрите,
определени в §5
т.29а от ДР на ЗУТ, а именно – не повече от 60% жилищни площи от общата
РЗП, поради което проектираната сграда не е такава със смесено предназначение,
а представлява жилищна по смисъла на §5
т.29 от ДР на ЗУТ. С тези аргументи ВРС споделил извода на АНО, че
изготвения от арх.К. инвестиционен проект в част „Архитектура“ не съответства
на предназначението за УПИ, предвиденото с ПУП-ПРЗ, което съгл.чл.108 ал.1
изр.2 от ЗУТ е задължително при инвестиционното проектиране. В този смисъл
предходният съдебен състав приел, че в
случая е налице основанието по чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ за ангажиране
отговорността на проектанта, а наложената глоба от 3000лв. е в специалния
минимум по приложимия текст, поради което се позовал на изричната забрана по
чл.27 ал.5 от ЗАНН за редуцирането й. В заключение съдът изложил и мотиви защо
отказва да квалифицира случая като маловажен съгл.чл.28 от ЗАНН. С тези
аргументи ВРС потвърдил изцяло НП.
Настоящата
касационна инстанция преценява така достигнатите правни изводи на предходната
като доказателствено обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло
ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Обосновани и законосъобразни са изводите
на ВРС относно установеното несъответствие на изготвения от касаторката инвестиционен
проект с предвижданията на ПУП, одобрен и влязъл в сила. Съгл.чл.103 ал.3 от ЗУТ подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на
отделните поземлени имоти, обхванати от плана. В настоящия случай е налице
одобрен ПУП-ПРЗ за недвижимия имот, в който имотът е отреден като такъв със
„смесено предназначение“. Съгласно легалната дефиниция на §5 т.29а от ДР на ЗУТ
„сграда със смесено предназначение“ е нежилищна сграда, която се състои от
самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те
заемат по-малко от 60% от разгънатата ù застроена площ. РЗП съгласно §5
т.18 от ДР на ЗУТ представлява сборът от застроените площи на всички надземни
етажи на основното и допълващото застрояване; в разгънатата
застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното
пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва
цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. По безспорен начин пред
въззивната инстанция е установено, че отношението на нежилищните обекти спрямо
жилищните обекти в сградата е по-нисък и не съответства с предписанието на
закона, а именно, че в случаите, в които в сградата има жилищни обекти, същите
следва да заемат по-малко от 60% от разгъната застроена площ на цялата сграда. В
случая по см.§5 т.29 от ДР на ЗУТ проектираната сграда се явява жилищна такава,
а не със смесено предназначение. Поради което правилен се явява изводът на
въззивна инстанция, че инвестиционните проекти, изготвени от арх. К.К., не са съобразени с предвижданията на ПУП – ПРЗ,
което задължение ù е вменено с разпоредбата на чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ.
Съгл.чл. 220 от АПК касационната инстанция
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд. В конкретния случай с касационната жалба не се твърдят
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
оценката на събраните пред ВРС писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поради което и настоящият съд е обвързан с фактите, възприети от РС -
Варна, които пък служат за основа при преценката за правилното прилагане на
материалния закон. С текста на чл.232 ал.4 от ЗУТ законодателят е предвидил
налагане на наказание глоба в размер от 3 000 лв. до 15 000 лв., за две
извършени нарушения: Наказва се лице, което: 1. без да притежава съответната
правоспособност извършва проучвателни и проектни работи, участва при извършване
на оценка на съответствието на инвестиционни проекти, при упражняване на
строителния надзор или ръководи строителните работи и 2. като проектант
изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява
авторски надзор, съобразно сключения договор. РС – Варна обосновано е приел, че
арх.К. правилно е наказана по т.2 от цитирания
текст, тъй като е извършила установеното нарушение в качеството си на
проектант. Органът, който налага наказанието, определя и неговият размер, а
съдът е длъжен да прецени дали той е справедливо определен спрямо извършеното
нарушение, и дали е в съответствие с целите по чл.12 от ЗАНН. ВРС е извършил
законосъобразна преценка по отношение на така определения размер. Както е
посочено и по-горе – санкционната норма предвижда специален минимум и специален
максимум на наказанието, като АНО, респ. съдът следва да определят наказание,
респ. да проверят преценката на първият в посочените от законодателя граници. В
случая АНО е наложил наказанието в неговия минимален размер, а съобразно чл.27
ал.5 от ЗАНН е недопустимо при извършване на проверка за законосъобразност на
размера на наказанието съдът да определи наказание под посочения от закона
минимум. Това изискване е спазено от първоинстанционния съд при постановяване
на проверявания му съдебен акт.
Касационният състав намира за правилен и
законосъобразен и достигнатия от ВРС извод, че процесното административно
нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. При определяне маловажните случаи на административни нарушения, на
основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се съобрази
регламентацията на понятието в чл.93 т.9 от НК.
За
да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Коментираното нарушение не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по см. чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не притежава такива обективни белези, които да го отличават от общите
случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Засегнатите в случая
обществени отношения са значими, преценени в контекста на основната гарантирана
със ЗУТ цел – обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя
ограниченията върху собствеността за устройствени цели. В случая не са налице
предпоставките по чл.28 от ЗАНН – деянието
не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е
формално и липсата на възникнали от същото вредни последици не може да бъде
единствената предпоставка за квалифициране на противоправното деяние като
маловажен случай. Ето защо настоящият състав намира, че липсват основания за
по-благоприятно третиране на извършителя му. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
намира приложение в случая, поради което изводът на районния съд е правилен и
законосъобразен. В тази връзка – макар да претендира преквалификация на
наказанието по по-благоприятен текст, самата касаторка не сочи нито
многобройни, нито пък само едно, но изключително по своя характер смегчаващо
отговорността обстоятелство.
В контекста на изложените съображения и при служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съгл.чл.218 ал.2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН,
настоящият съдебен състав намира решението на въззивния съд за валидно,
допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Не са
налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата
отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Страните
не са направили искания за разноски.
Така
мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 изр.второ от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 338/09.03.2022г. по АНД № 874/2021г. на Районен съд - Варна, II състав, с което е потвърдено издаденото от началника
на РД „Национален строителен контрол“-Варна НП № ВН-30-56/27.10.2020г. и
наложеното за нарушение по чл.108 ал.1 изр.2 от ЗУТ на арх. К.Х.К., ЕГН **********,***,
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. на осн.чл.232 ал.4 т.2 от ЗУТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.