№ 576
гр. Пазарджик , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20215220100195 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 и
чл.86 от ЗЗД от ищеца М. Д. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
„*******“№*,обл.Пазарджик, срещу „Изипей“АД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“
№16, представлявано от Г. П. М. и Б. И. Г., с цена на иска 3911.66лв.,
представляваща левовата равностойност на 2000.00 евро.
В подадената искова молба се твърди, че на 18.02.2020 г., в офис на
„Тексим Банк“ - Пазарджик - представител на „Изипей“ АД, наредила превод
за Брюксел на стойност 2000 евро в полза на съпруга си И. А. Д. с ЕГН
********, като целта на превода била, при пътуването си до Белгия съпругът
й да не носи в себе си голяма сума в брой, а да я получи в Брюксел. Това
обстоятелство е удостоверено с издадена разписка, съдържаща информация за
референтния номер на превода. Цитираната разписка е издадена в два
екземпляра - един за ищцата, в качеството й на наредител и един за
дружеството. Исканата услуга на територията на Белгия се изпълнява в
партньорство с международния платежен оператор - Ria Finansial Servisis
(RIA). В офиса на „Изипей“ й било обяснено, че преводът ще бъде изплатен
на получателят единствено при представяне на документ за самоличност и
1
посочване на референтния номер на превода.
Твърди се, че на 21.02.2020 г. около 16 часа съпругът й посетил офис на
RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но
служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили
да се свърже с колцентъра на фирмата, от където потвърдили, че превода не е
наличен и го посъветвали да се свърже с наредителя, който да проследи какво
се случва с паричния превод. Твърди се, че след разговора със служителите от
колцентъра на RIА, ищцата получила позвъняване от съпруга си, който я
информирал, че парите не са налични и тя незабавно посетила офиса на „
Изипей“, в който наредила превода, за да получи обяснение за липсата на
парите.
След извършена проверка от служителите на „Изипей“, които се били
свързали с посредника RIA, била информирана, че преводът не е наличен, тъй
като парите са изплатени. До RIA било отправено второ питане от
служителите на „Изипей“ с искане да им бъде предоставена информация за
представения документ за самоличност и подписа на лицето, получател на
превода, като служителите я информирали, че след получаване на исканата
информация ще получи обратно обаждане от служителите на „Изипей“. След
като не получила такова обаждане, нито на 22.02., нито на 23.02.2020 г., на
25.02.2020г. депозирала жалба пред „Изипей“ с претенция за
възстановяването на сумата на паричния превод, който не бил изплатен на
посочения в платежната разписка получател. След многобройни разговори
проведени със служителите на „Изипей“ на 13.03.2020 г. получила отказ на
претенцията си за възстановяване на сумата от 2000 евро, което станало
причина да депозира жалба до Помирителната комисия за платежни спорове
към Комисия за защита на потребителите и било образувано Помирително
производство № 38/2020г, което приключило с Помирително предложение от
15.06.2020 г., в което беше предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й
възстанови сумата от 2000 евро, представляващи равностойността на нареден
от нея международен паричен превод, изплатен от партньор на дружеството
на неизвестно лице, след представяне на фалшифициран документ за
самоличност.
Твърди се, че на 16.07.2020 г. ищцата получила уведомително писмо от
Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я
2
информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително
предложение и помирителното производство се прекратява. Моли се съдът да
има предвид, че към момента на правопораждащия юридически факт -
извършването на неразрешена платежна операция, са в
сила Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от
25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на
Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1 Ю/ЕО, 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) №
1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО/ Директива 2015/2366,
транспонирана в българското законодателство със Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС обнлДВбр.20/06.03.2018г. в сила от
същата дата) и Наредба № 3 от 18.04.2018г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и използване на платежни документи ( обн. ДВ
бр.37/04.05.2018г.).Съгласно чл.79 ЗПУПС „ Отговорност на доставчика на
платежни услуги за неразрешени платежни операции „ ал. 1 на същия член - В
случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай, не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията. Твърди се, че с отказа си да
възстанови направения от ищцата международен паричен превод в размер на
2000 евро пораждат правния й интерес от завеждането на настоящия иск.
Моли се съдът да постанови решение, по силата на което осъди
ответника да заплати на ищцата сумата - 3911,66 лв. представляваща левовата
равностойност на нареден от нея международен паричен превод в размер на
2000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2020 г. (съгласно чл.79 на
ЗПУПС), както и сторените в настоящето производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се счита иска за недопустим, тъй като за ищеца липсвал
правен интерес от завеждането му. Изложени са аргументи в тази насока,
съгласно които предоставената в конкретния случай услуга на ищцата, видно
и от приложената по делото разписка, издадена от „Изипей" АД, е наличен
паричен превод по смисъла на чл. 4, т. 6 от Закон за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС). Съгласно легалната дефиниция, заложена в т.
20 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС „Наличен паричен превод" е
платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да
са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с
3
единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг
доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или
когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово
разположение." Сочи се, че видно от изложените в жалбата обстоятелства,
проблем е установен не при нареждането на превода, а при неговото
изплащане. Тук следва да се уточни, че нареждането и изплащането на
паричния превод са две отделни платежни операции, изпълнени от двама
различни доставчици на платежни услуги (ДПУ). Сумата по превода е
преведена в пълен размер от „Изипей"
АД, действащо в случая като ДПУ на платеца, към друг ДПУ - RIA, което
действа в случая като ДПУ на получателя. RIA от своя страна е изплатил
сумата посредством втора платежна операция. Изипей АД, в качеството си на
ДПУ на платеца е изпълнило коректно и точно всички свои законови
задължения спрямо платеца по платежната операция за нареждането на
превода. Твърди се, че лицето, което в процесния случай е активно
легитимирано да предяви иск във връзка с превода, и по-конкретно с неговото
изплащане (неразрешена или неточно изпълнена платежна операция), е
получателят на превода И. А. Д., като искът следва да бъде предявен, към
ДПУ на получателя - RIA.
Счита се, че предявените искове са неоснователни и като такива се
моли да бъдат отхвърлени, поради следните доводи: Сочи се, че в качеството
си на лицензирани доставчици на платежни услуги двете дружества предлагат
услугата международен паричен превод, като изпълняват съответно своите
задължения като ДПУ на платеца или ДПУ на получателя в зависимост от
това при кой от тях се нарежда и съответно изплаща даден превод. Не се
оспорва, че ищецът М.Д. е наредила международен паричен превод с
референтен № 12974518571 за
Брюксел, Белгия в размер на левовата равностойност на 2000.00 евро. Като
получател на превода М.Д. е посочила лицето И. А. Д. /IVAN ATANASOV
DIMOV/. Това обстоятелство е удостоверено с издадения документ за
извършената платежна операция по нареждане на превода - - разписка №
01100010483991749/18.02.2020 г., приложена като доказателство към
исковата молба. Разписката е съставена в два оригинални екземпляра. След
получаване на средствата по платежната операция, "Изипей" АД е превело
същите към системата на RIA, ведно с данните за превода, като с посочените
4
действия „Изипей“ АД изпълнило точно и коректно всички свои законови
задължения като ДПУ на платеца. Твърди се, че операторът RIA от своя
страна, в качеството си на ДПУ на получателя, е изпълнил платежна операция
по изплащане на превода още на съшия ден - 18.02.2020 г., видно от
приложеното към настоящия отговор доказателство - заверено копие от
разписка за изплащане от страна на RIA на сумата по превода. Приложената
разписка съдържа информация за офиса в България, от който е наредена
сумата, имена на получателя, размер на превода, подпис на получателя и др.
По какви причини сумата не е достигнала до реалния получател на превода,
посочен от платеца, „Изипей" АД не може да вземе отношение. Сочи се, че в
случая, при изпълнение на услугата наличен паричен превод платецът
предоставя сумата на превода в брой, с цел същата да достигне до получателя
на превода и да бъде изплатена отново в брой - нито платеца, нито
получателя действат чрез платежни
сметки. В този смисъл, визираната законова разпоредба не е относима и
приложима към процесния случай. На второ място, дори да се приеме, че по
аналогия тази разпоредба може да бъде приложена и при процесната услуга
наличен паричен превод, се изследва въпросът дали съответната оспорена
операция действително е неразрешена или изпълнена неточно.
Относно иска за заплащане на законна лихва от 23.02.2020 г. се счита за
неоснователен иска за присъждане на главницата от 3911.16 лева, поради
което се моли съдът да го отхвърли като неоснователен и иска по чл.86 от
ЗЗД за присъждане на лихва върху претендиралата главница. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС, когато платежно нареждане
е подадено директно от платеца, ДПУ на платеца (какъвто в случая се явява
„Изипей“ АД) носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на
платежната операция, освен ако докаже пред платеца или пред ДПУ на
получателя, че ДПУ на получателя (в случая RIA) е получил сумата по
платежната операция в срока по чл. 87, ал. 2, като в този случай ДПУ на
получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на
платежната операция. Сочи се, че от приложените към настоящия отговор
документи и доказателства е недвусмислено ясно, че ДПУ на получателя
(RIA) е получил сумата на платежната операция преди края на следващия
работен ден след деня на получаване на платежното нареждане. Сумата на
5
платежната операция е изплатена от RIA още в деня на нареждането й от
ищеца. Какви са причините, довели до неточно изпълнение на платежната
операция по изплащане на превода от страна на RIA, информация и
отговорност би могла да бъде търсена единствено от RIA.
Сочи се ,че са налице данни за престъпни обстоятелства, свързани с
изплащането на процесния превод, в които биха могли да бъдат въвлечени и
самите страни по платежната операция. За изплащане на сумата по превода е
необходимо получателят задължително да представи и референтен номер на
превода, който следва да е получил от наредителя и да е достояние само на
тях в качеството им на страни по платежната операция. По какъв начин трето
лице се е сдобило с този номер и го е използвало, за да получи превод, следва
да бъде изяснено от компетентните разследващи органи. Във връзка с
гореизложеното становище на ответното дружество се счита, че изложените в
исковата молба твърдения, с които се обосновава отговорността на ответника,
са неоснователни, поради обстоятелството, че претендиралата сума по
главния иск не се дължи на ищеца от ответника. От това обстоятелство
произтича и неоснователността на претенцията за мораторна лихва върху
претендиралата с исковата молба главница. Оспорват се изцяло предявените
искове като недопустими и неоснователни. Не се оспорват приложените към
исковата молба копия от документи. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложената Разписка №0100010483991749 от 18.02.2020г. за
международен паричен превод, на посочената дата /18.02.2020г./ ищцата М.
Д. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул. „*******“№*,обл.Пазарджик е
посетила офис на ответното дружество „Изипей“АД, ЕИК- *********,
находящ се в сградата на „Тексим банк“- гр. Пазарджик, ул. „К.
Величков“№1. Тъй като на съпруга на ищцата /И. А. Д./ предстояло пътуване
в чужбина / до гр. Брюксел, Белгия/, Д. наредила превод за Брюксел на
стойност 2000.00 евро в полза на съпруга си И. А. Д. с ЕГН ********, като
целта на превода била, при пътуването си до Белгия съпругът й да не носи в
себе си голяма сума в брой, а да я получи в Брюксел. Горното обстоятелство
се установява от приетата по делото Разписка №0100010483991749 от
6
18.02.2020г., съдържаща информация за референтният номер на превода,
която разписка била издадена в два екземпляра /един за наредителя и един за
„Изипей“АД/.
Не се спори между страните по делото, че за извършването на
процесната операция, ответното дружество „Изипей“АД използва
сътрудничеството на международен платежен оператор – Ria Finansial Servisis
– RIA, предлагащ услугата международни парични преводи. В качеството си
на лицензирани доставчици на платежни услуги, двете дружества предлагат
услугата международен паричен превод. За целите на изпълнение на
платежната операция по нареждане на превода, „Изипей“АД е събрало от
платеца нормативно изискуемата информация съгласно ЗПУПС и Наредба
№3 на БНБ от 18.04.2018г. След получаване на средствата по платежната
операция, „Изипей“АД е превело същите към системата на RIA, ведно с
данните за превода. От своя страна, RIA е следвало да изплати въпросният
превод на получателя И. А. Д. след представяне на документ за самоличност и
посочване на референтния номер на превода.
Видно от представените по делото доказателства, RIA е изпълнила
платежната операция по изплащане на превода още същият ден /18.02.2020г./,
което се установява от приетото по делото заверено копие от Разписка за
изплащане на сумата по превода.
На 21.02.2020 г., около 16.00 часа съпругът на ищцата И. А. Д.
посетил офис на RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата
превод, но служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и
го насочили да се свърже с колцентъра на фирмата, от където потвърдили, че
превода не е наличен. Д. установила, че сумата от 2000.00 евро е била
изплатена на друго лице в гр. Брюксел,а не на нейният съпруг И. А. Д..
Впоследствие, ищцата Д. депозирала жалба пред „Изипей“ АД с
претенция за възстановяването на сумата на паричния превод, който не бил
изплатен на посочения в платежната разписка получател. След многобройни
разговори, проведени със служителите на „Изипей“, на 13.03.2020 г. Д.
получила отказ на претенцията си за възстановяване на сумата от 2000 евро,
което станало причина да депозира жалба до Помирителната комисия за
платежни спорове към Комисия за защита на потребителите и било
7
образувано Помирително производство № 38/2020г, което приключило с
Помирително предложение от 15.06.2020 г., в което беше предложено
„Изипей“ АД да се съгласи да й възстанови сумата от 2000 евро,
представляващи равностойността на нареден от нея международен паричен
превод, изплатен от партньор на дружеството на неизвестно лице, след
представяне на фалшифициран документ за самоличност.
На 16.07.2020 г. ищцата получила уведомително писмо от
Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я
информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително
предложение и помирителното производство се прекратява. Гореизложената
фактическа обстановка се установява от представените с исковата молба
Жалба до изпълнителния директор на ответното дружество; Отговор №5312
от 27.02.2020г.; Жалба до КЗП; Помирително предложение по помирително
производство №38/2020г. и уведомление за неприемане на помирителното
предложение от 14.07.2020г.
Ответното дружество е подало сигнал във връзка със случилото се до
ГД „Национална полиция“, като се установява, че при изплащането на
превода в Белгия е бил използван от неизвестно лице фалшифициран
документ за самоличност от страна на „получателя“. Преводът е изплатен от
RIA чрез пощенската станция в Тесендрело , Белгия.
Във връзка със случая е било образувано ДП №54/2020г. по описа на
ОСлО при ОП- Пазарджик, пр.преписка №923/2020г. по описа на РП-
Пазарджик. Разследването по горепосоченото досъдебно производство е
било спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК- поради неустановяване
самоличността на извършителя на процесното престъпление по чл.212,ал.1 от
НК. /видно от приложеното по делото постановление за спиране на РП-
Пазарджик/.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предявените от ищцата Д. искове са допустими, тъй като е налице
правен интерес за нея от предявяването на исковете. Макар и да бе
установено по безспорен начин обстоятелството, че не ответното дружество, а
операторът Ria Finansial Servisis – RIA, в качеството си на ДПУ на получателя
8
е изпълнило платежната операция по изплащане на превода, „Изипей“ АД
следва да отговаря по предявените искове, доколкото разглежданият случай е
свързан с претенция на наредител на превод във връзка с изплащането на
сумата по превода на трето неоторизирано да получи сумата лице. За да се
осъществи процесният международен превод, ищцата е потърсила услугите
на ответното дружество, което е поело задължение да достави съответните
платежни услуги и сумата да бъде изплатена на съпруга на ищцата в гр.
Брюксел, Белгия. Без значение за ищцата е как реално тази международна
операция ще бъде извършена, тъй като доставчикът на платежни услуги на
платеца е отговорен пред своя клиент за установените процеси и механизми за
сигурното предоставяне услугите, вкл. и в случаите, когато ползва
партньорска мрежа. С Директива 2015/2366 бяха въведени повишени
изисквания спрямо средствата и начините за установяване идентичността на
ползвателя на платежни услуги и сигурността на изпълнение на платежните
операции. В разглеждания случай, ответното дружество предлага платежна
услуга- международен паричен превод, като гарантира пред клиента, че
сумата ще бъде изплатена в гр. Брюксел на определено и конкретизирано
лице. Ответното дружество разполага с оперативна самостоятелност и
съответно следва да носи отговорност как ще изпълни задълженията си,
съотв. какви партньори ще ползва за това, следва да отговаря пред клиента и
в случай на действия или бездействия от страна на служители на дружествата,
част от партньорската мрежа, която ползва, когато в резултат от тези
действия или бездействия са били причинени вреди. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е съществува интерес от предявяването на
исковете, а възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни.
Разгледани по същество, предявените искове следва да бъдат уважени
като основателни и доказани поради следните съображения:
В качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на
ЗПУПС, не се спори между страните по делото, че ответното дружество
притежава лицензия от Българска народна банка за извършване на дейност
като дружество за електронни пари и е вписано в публичния регистър по чл.
19 от ЗПУПС, воден от БНБ.
Спорът между страните се свежда до това дали ответното дружество
е изпълнило точно и своевременно задължението си да осъществи наредения
9
от ищцата международен паричен превод, или не, като в резултат от това
действие/бездействие да са настъпили и твърдените
имуществени/неимуществени вреди за ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
90, ал. 1 от ЗПУПС, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение
на получателя, посочен с уникалния идентификатор когато платежно
нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален
идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор. Легалното определение на
този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните
разпоредби на ЗПУПС, според която „Уникален идентификатор е комбинация
от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на
ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от
ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да
може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги
и/или неговата платежна сметка".
В конкретният случай, ползвателят на платежни услуги е наредил
международен паричен превод в полза на своя съпруг , като е предоставил
данни за получателя на доставчика на платежните услуги „Изипей“ АД.
Преводът следвало да се изплати от партньор на ДПУ в Белгия . Към
разглеждания казус намират приложение Директива 2015/2366 на
Европейският парламент и на Съвета от 25.11.2015г.за платежните услуги ,
както и Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Установява се от приетите по делото доказателства, вкл. от
представените от ответника такива, че процесната сума е била изплатена на
друго лице, а не на съпругът на ищцата Д.. Всички необходими данни
касаещи получателя на паричният превод са били предоставени коректно на
ответното дружество, вкл. три имена и единен граждански номер/ сумата е
следвало да бъде изплатена на лице с три имена И. А. Д. и ЕГН- ********. От
приложените разписки за изпращането и получаването на превода се
установява, че сумата е предадена на лице с имена И. А. И. Д. и ЕГН-
********. От анализа на установената фактическа обстановка се налага
безспорният извод, че служителите на Ria Finansial Servisis – RIA, при
положение ,че са положили необходимите усилия, е следвало да установят
10
несъответствието в имената и единният граждански номер на лицето, на което
е изплатена сумата, в сравнение с данните , предоставени коректно от
наредителя.
Не се спори между страните, че ответното дружество предлага на
своите клиенти платежна услуга, която изпълнява чрез партньори, като
преводът се изплаща на получателя при предоставяне на документ за
самоличност и посочване на референтен номер на превода. Информация за
референтният номер се съдържа в документа, с който е нареден преводът,
който се издава поне в два екземпляра. Предвид начина на изпълнение на
услугата,референтният номер е известен не само на наредителя на превода и
на получателя, но и на служителите на ДПУ-то и служителите на
неговите партньори, които участват в реалното изпълнение на операцията.
Горното води до извода,че референтният номер, използван като код за
сигурност при изпълнение на платежната услуга, не е достатъчно сигурно
средство за проверка идентичността на получателя на
средствата.Установяването на самоличността е процедура, която позволява на
доставчика на платежни услуги да провери самоличността на ползвателя .Ето
защо, от съществено значение е било, служителят на RIA да сравни данните
от представеният от неизвестното лице документ за самоличност с данните,
предоставени от наредителя. В случай,че беше направил това, съответният
служител на RIA щеше да установи явното несъответствие между единният
граждански номер и имената на лицата, и нямаше да настъпят щети в
патримониума на ищцата.
Разгледана в конкретиката на настоящият казус, горепосочената
правна регламентация води до извод, че ответното дружество не е
изпълнило законосъобразно и точно процесната платежна операция, като не е
взело необходимите мерки сумата да бъде изплатена на точно определено и
индивидуализирано от наредителя лице, за което, макар и действайки чрез
своя партньорска мрежа, следва да понесе и съответната отговорност.
Извършените от служителите на RIA действия при предаване на сумата на
получателя не са в съответствие със закона и в съответствие с предоставените
от наредителя данни.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав достигна
до извода, че служител на дружество, част от използваната от „Изипей“ АД
11
партньорска мрежа, не е изпълнил служебните си задължения да извърши
надлежна проверка за съответствие на предоставените от наредителя данни с
тези, предоставени от лицето, на което е била изплатена сумата, поради което
ще следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените на
ищцата имуществени вреди, чието репариране се иска с предявяване на
настоящата искова молба. За да се реализира отговорността на юридическите
лица, които са възложили другиму извършването на някаква работа по чл.49
от ЗЗД, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, следва да се
установи извършването на противоправни и виновни действия или
бездействия, какъвто е настоящият случай. Тази отговорност има
обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД
настъпва, след като натовареното лице, при или по повод на възложената му
работа, причини виновно вреда на пострадалия.
В случая се касае за извършено от лице с неустановена самоличност
престъпление от общ характер- измама, което би могло да бъде
предотвратено при извършване на необходимите действия и вземането на
съответните мерси за сигурност от страна на служителите на доставчикът на
платежни услуги. Не са налице данни ищцата Д. или нейният съпруг да са
участвали по какъвто и да е начин в извършването на инкриминираното
деяние.
Предвид изложените съображения, ищцовите претенции за заплащане
на сумата в общ размер на 3911.66лв., представляваща левовата
равностойност на 2000.00 евро, следва да бъдат уважени като основателни и
доказани. Следва да се уважи и предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва , считано от 23.02.2020г. предвид разпоредбите
на ЗПУПС.
По отношение на разноските : при този изход на делото - уважаването
на исковите претенции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство,
които се претендират- заплатена държавна такса в размер на 156.47лв. и
800.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
12
Направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца следва да се отхвърли с оглед на
фактическата и правна сложност на делото , цената на иска, обемът на
извършените от процесуалните представители на ответника процесуални
действия, броя на проведените открити съдебни заседания, доказателствата
събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на
направените от страните възражения, поради което заплатеното
възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изипей“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано
от Г. П. М. и Б. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Д. Д., ЕГН-********** от
гр. Пазарджик, ул. „*******“№*,обл.Пазарджик, сумата от 3911.66 лева /три
хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща левовата равностойност на нареден от М. Д. Д., ЕГН-
********** международен паричен превод в размер на
2000 евро / Разписка №0100010483991749 от 18.02.2020г. за международен
паричен превод/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми
ОСЪЖДА „Изипей“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район Средец, ул. „Иван Вазов“ №16, представлявано
от Г. П. М. и Б. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Д. Д., ЕГН-********** от
гр. Пазарджик, ул. „*******“№*,обл.Пазарджик, сторените съдебно-
деловодни разноски по производството в общ размер на 956.47 лв. /
деветстотин петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки /, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14