Р
Е Ш Е Н И Е
№
62/3.2.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева
и с участието на прокурора Стоян Пешев, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 1195 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба, подадена от „Лев-транс- строй“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника
му, адв. Р. А. ***, против Регионална дирекция
на горите гр. Пазарджик,
с адрес за призоваване гр. Пазарджик, бул. „*****“ № ***, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, във връзка с отменено наказателно постановление № 124 от 23.03.2018
г. на директора на РДГ Пазарджик по НАХД
№ 168/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград, както и законната лихва върху тази сума, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда 03.08.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменено по надлежния ред наказателно
постановление № 124 от 23.03.2018 г.
на директора на РДГ Пазарджик е претърпял имуществени вреди
в размер
на 300 лв., представляващи сторени
разноски по АНД 166/2019 г. по описа на РС Велинград във връзка с обжалване на посоченото
по-горе нааказатено постановление пред съда за заплатен адвокатски
хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен съд Велинград е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния
хонорар- 300 лв. за
процесуално представителство. Моли
съда да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 300 лв, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда- 03.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени и сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмено становище оспорва иска. Твърди, че в настоящото производство не е
доказана по безспорен начин претърпяната от ищеца имуществена вреда.
Алтернативно, моли съда да отхвърли претенцията за законна лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба като неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в настоящото производство и моли
съда същият да бъде намален съгласно минималния размер в чл. 8 ал.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище, за
основателност на ищцовата претенция.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца „Лев-транс- строй“ ЕООД, ЕИК
********* е било издадено наказателно постановление № 124 от 23.03.2018 г. на Директора
на РДГ Пазарджик. Ищецът е обжалвал в срок пред съда
наказателното постановление, поради което било образувано АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, като за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат Р.А. и
е заплатил сума от 300 /триста/
лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по
договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018
г., приложен по АНД /л.26/. По делото е проведено едно съдебно
заседание, в което адв. А. се е явил. С Решение от 08.06.2018
г. по анд 168/2018
г. наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението
не било обжалвано и влязло в законна сила на 03.07.2018 г.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за
допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба,
че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление. Искът е предявен срещу надлежен ответник -
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред
Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред
съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
доказа наличието на всички предвидени в
закона материалноправни предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено
и отменено от съда с влязло в сила решение.
Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени
от него разноски за процесуално представителство по обжалваното наказателно
постановление в размер на 300 лв.
по АНД 168/2018 г. по описа на РС Велинград. Дължимия адвокатски хонорар е реално заплатен, което
изрично е удостоверено в договорите за
правна защита и съдействие от 16.05.2018 г./л.26 по АНД/. В частта
относно заплащането на сумата за дължимия адвокатски хонорар, договорът за
правна защита и съдействие има характера на разписка.
Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че не поражда наказателноправни последици,
то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
РС Велинград и респективно това не би
представлявало вреда, ако не беше издаден незаконосъобразно наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателно постановление. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с
което е наложена имуществена
санкция, която той е счел за
незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата
за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на адвокатска защита е
израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси. Ето защо,
неоснователно е възражението, че направения разход за заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД 168/2018 г. по описа на РС Велинград не следва да се
определя като вреда от административна дейност
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
доказана по
основание и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление.
Следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната лихва
върху уважения размер на иска от 300 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Неоснователно е възражението,
че законната лихва се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от датата на решението, с което се присъждат разноските. В настоящото
производство, разходът за адвокатско възнаграждение има характера на
имуществена вреда, а не на разноски. Вземането за вреди е станало изискуемо от
датата на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконния
административен акт. Съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно константната съдебна практика,
исковата молба има характера на покана за изпълнение, поради което
следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава след предявяването й в
съда.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящото производство разноски, предвид своевременно направеното искане в тази насока. Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар от 300 лева е неоснователно. По силата на правилото на чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, за административни дела с материален
интерес до 1000 лв., минималния размер на възнаграждението за адвокатско
представителство е 300 лв. В представения по настоящото дело договор за правна
защита и съдействие, изрично е отбелязано, че сумата е заплатена в брой. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса за водене на делото в
размер на 50 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция
на горите гр. Пазарджик,
с адрес за призоваване гр. Пазарджик, бул. „*****“ № ** да заплати на „Лев-транс- строй“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 168/2018 г. по описа на РС
Велинград във връзка с отменено
наказателно постановление № 124 от 23.03.2018 г. на директора на РДГ Пазарджик, както и законната лихва върху тази
сума, считано от 03.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
на горите гр. Пазарджик да заплати на „Лев-транс- строй“ ЕООД, ЕИК ********* сторените в настоящото производство разноски в
общ размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :/п/