Р Е Ш Е Н И Е
Номер 92 04. 09. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд първи състав
на четиринадесети
август 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 114 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.Ц.С. ***,
против Заповед № 363з-409/06.03.2020 г. на
Директора на ОД на МВР - Търговище.
С
обжалваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца. Дисциплинарното нарушение,
според органа издал заповедта се изразява в това, че жалбоподателят, като
служител натоварен да упражнява контрол на пътното движение със служебен
автомобил, при констатирани нарушения е наложил глоба с фиш в размер на 30 лв. вместо законово определената
като размер 50 лв.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Основните доводи са свързани с това, че не е
спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл.195, ал.1 ЗМВР. Издаденият акт като дата е в разрез с цитирания текст. Отделно сочи, че
жалбоподателят е бил преназначен в системата и
не е преминал преквалификация и
инструктаж. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответната
страна Директор на ОД на МВР – Търговище се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт Ж.,
която оспорва жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето й. Не
претендира разноски.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалваната заповед е била
връчена срещу подпис лично на жалбоподателя, видно от извършеното отбелязване
на втората й страница, на 14.04.2020, а жалбата е подадена чрез органа на
28.04.2020 г., с което е спазен законоустановеният 14 - дневен срок за
обжалването й, надлежно указан в заповедта. Жалбата е против акт, подлежащ на
съдебен контрол, от лице - адресат на акта, за което същият е неблагоприятен,
поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за
законосъобразност, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет
на съдебен контрол е Заповед № 363з-409/06.03.2020 г. издадена от директора на
ОД на МВР-Търговище. Като писмено доказателство по делото е приета справка рег. № 1993р-3886/20.02.2020 г. за
извършена проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения, в
която фигурира жалбоподателя с констатирани пет броя издадени фишове. Приложена е
Заповед № 363-237/11.02.2020 г. на директора на ОД на МВР-Търговище
относно извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение. Към същата са приложени пет броя фишове с бланков номер издадени на
различни лица явяващи се нарушители с посочена стойност 30 лв. Оформени са били протокол рег. №
1993р-4303/26.02.2020 г. и покана рег. № 1993р-3951/21.02.2020 г. за
запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения. Дадено е обяснение с рег. №
1993р-3446/14.02.2020 г. Посочените доказателства са с оглед издадена Заповед №
363-237/11.02.2020 г. на директора на ОД на МВР-Търговище. Приети като
доказателство са протокол рег. № 363р-1245/15.01.2019 г. формуляр за изготвяне
на длъжностна характеристика рег. № 328р-19542/11.11.2015 г., Заповед №
3286з-21/05.01.2015 г. на директора на ГДНП-МВР за утвърждаване на типови
длъжностни характеристики, кадрова справка № 363 р-3515/12.02.2020 г. Към
административната преписка са приложени и протокол рег. № 1993р-3177/11.02.2020
г., справка рег. № 363р-24/02.01.2020 г., писмо рег. № 3286р-38723/28.08.2019
г. на зам.-директора на ГДНП-МВР, справка рег. № 363р-18706/20.09.2019 г. за
извършена проверка по разпоредително писмо рег. № 3286р-38723/28.08.2019 г. на
зам.-директора на ГДНП-МВР, писмо рег. № 3286р-39810/04.09.2019 г. на
зам.-директора на ГДНП-МВР, справка рег. № 363р-20244/14.10.2019 г., заповед №
363р-1409/03.10.2019 г. на директора на ОД на МВР-Търговище, заявление рег. №
363р-25653/30.12.2019 г. за ползване на платен годишен отпуск.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен дисциплинарнонаказващ орган съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в
изискуемата от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа всички посочени в
разпоредбата реквизити. Съдът намира, че са спазени
и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарно
наказание. В хода на дисциплинарното производство е спазено и императивното
изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, задължаваща дисциплинарнонаказващия орган
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Видно от данните по преписката, след депозиране на справката, жалбоподателят е
бил запознат със съдържанието й срещу подпис. Съдът
счита, че не са допуснати и нарушения във връзка с осигуряване правото на
служителя да се запознае с материалите по преписката и да участва в
дисциплинарното производство.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Видно е от представените по делото писмени доказателства, че
жалбоподателят в качеството си на контролен орган по ЗДвП и като служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище е съставял глоби с фиш, при
които е налагал наказания на основание отменения чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП
вместо да приложи новата разпоредба на чл. 178е. При определянето на
административните наказания това е довело до налагане на наказание „глоба“ в
по-малък размер от предвидения на разпоредбата на чл. 178е. Преценено е при
извършената проверка, че се касае за дисциплинарно нарушение, а именно пропуск
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи текущата служебна
дейност на държавния служител. Видно от материалите по делото, че
жалбоподателят в качеството си на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
има задължение, съгласно длъжностната характеристика за длъжността, която заема
да изучава и познава разпоредбите на ЗДвП, който е един от основните нормативни
актове, които регламентират служебната му дейност. Видно е от представените с преписката глоби с
фиш, че същите са съставени на ръка като не е използвана автоматизираната
информационна система. Спазени са
процесуалните срокове видно от справка представена по административната
преписка. Съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат когато държавния
служител е в законоустановен отпуск. В случая, видно от писмените доказателства
по делото, жалбоподателят е ползвал отпуск в размер на 7 дни от 02.01.2020 г.
до 08.01.2020 г. Спорното между страните
в процеса е дали деянието е извършено виновно и дали служителят следва да носи
отговорност за непознаването на изменението на ЗДвП. Изменението в закона датира от 2015 г. Към
момента на провеждане на обучение в
началото на 2019 г. това изменение вече е било налице и жалбоподателят би
следвало да е запознат с него. Задължение на служителя по длъжностна
характеристика да следи измененията и да познава нормативните актове, регламентиращи дейността.
Отчетени са и всички смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне
дисциплинарното наказание, тъй като за всяко едно от тези нарушения законът
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Наказващият орган е отчел превесът на смекчаващите отговорността
обстоятелства и е наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
Изложеното води до извода, че жалбоподателят е осъществил описаното в
процесната заповед дисциплинарно нарушение. Съдът намира, че наложеното
наказание е правилно определено както по вид, така и по размер. Наказание
„писмено предупреждение” съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР се налага за
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, като в случая се касае за пропуск в прилагането, а наказанието е
наложено в предвидения от закона минимум от 3 /три/ месеца, което се явява
адекватно с оглед дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, вкл. и данните
за наказания и награди, каквито са събрани и в съдебното производство.
С оглед изложените
по-горе мотиви, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
разпоредби, като при постановяването й не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и заповедта е в съответствие с целта на закона.
Оспорването
следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Търговище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Ц.С. ***,
против Заповед № 363з-409/06.03.2020 г. на
Директора на ОД на МВР – Търговище, с която е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: