Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Стела Цветкова
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 1375 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
В ***е постъпила молба от П.В.М. с ЕГН **********,***
против Ц.Й.М. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че страните са съпрузи
от 2000г. и имат родени две деца – В.Ц.М., родена на ***г. и Н.Ц. М., роден на ***г.
Твърди се още, че по време на съвместното им съжителство ответника е упражнявал
домашно насилие спрямо съпругата си, за което не е търсила защита до момента.
Излага се, че последния такъв акт на насилие бил осъществен на 27.02.2019г.,
около 19.30ч., когато молителката отишла да вземе детето Н. от дома на баща му.
Твърди се, че ответника препречил автомобила, в който била молителката, със
своя. Държал бухалка в ръцете и започнал да обижда съпругата си. Когато тя
поискала да вземе детето, ответника я ударил с бухалка в областта на
предмишницата. След това, при влизането й в нейния автомобил, ответника я
хванал за косата и откъснал кичур от нея. Сочи се, че след като молителката се
прибрала с детето Н. ***, около 00.00часа същата вечер, ответника започнал да
звъни на нея и на детето, но те не
отговорили на обажданията му.
Като следствие от изложеното молителката отправя
искане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита, като се
приложат следните мерки за защита:
1.задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и двете деца; 2.забрана извършителя да приближава
молителката и сочените адреси, на които тя пребивава.
Ответникът, лично и чрез
пълномощника си ангажира становище, според което молбата е неоснователна.
Признава, че бил ударил един шамар на съпругата си, но твърди, че тя го
подразнила с казаните от нея думи в отговор на въпроса му къде била ходила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че са съпрузи и от брака им са
родени децата Н.Ц. М. – роден на ***г. и В.Ц.М. – родена на ***г.
Безспорно е също така, че към м.февруари 2019г. са живеели
разделени – ответника в семейното жилище в ***, а молителката при родителите си
в същото село.
С представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката е
декларирала, че на 27.02.2019г.
ответника я ударил с бухалка в областта на предмишница.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства,
ангажирани от страните.
Свидетелката Ц.Е.Р., сочена от молителката излага в
показанията си, че с нея работели заедно в детската градина в ***, като
познавала и ответника. Излага, че на 27.02.2019г. ходила с молителката П.М. и
друга тяхна позната на фризьор ***. Сочи, че на връщане към селото, около
19.00часа, молителката се обадила по телефон да каже на детето Н. да излиза от
дома на баща си, за да ходят в къщата на нейните родители. Излага също, че
автомобила на ответника бил разположен така на пътя пред дома му, че не можело
да се мине напред, което те възприели като препречване на тяхното движение. Той
обаче отместил автомобила си, за да мине и друга, движеща се пред св.Р. кола.
Непосредствено след това спряла, за да слезе молителката и да прибере детето.
Сочи, че тя също слязла от автомобила и застанала до него. Чула, че молителката
извикала детето и видяла, че ответника слязъл от автомобила си и се насочил към
съпругата си, но не чула думите, които
те си разменили. Твърди, че след това ответника тръгнал към нея, като бил
ядосан и видяла, че носи палка. Разменили си няколко думи и другата жена също слязла
от автомобила. Св.Р. твърди, че по същото време към тях дошла и молителката,
която водела детето Ц.. Твърди също, че съпрузите започнали да се дърпат, както
и че тя и другата жена хванали ответника, а той през тях се опитвал да хване и удари молителката. Твърди още, че в момента, когато
тя се качвала в колата, съпругът й успял да я хване за косата и доста силно я
издърпал. Св.Р. и другата жена обаче успели да вкарат молителката в колата и да
избутат ответника.
Свидетелят Г.А.Т., сочен от ответника излага, че е негов
племенник и познава страните. Твърди, че ответника бил трудолюбив, работел и
много се грижел за семейството, употребявал алкохол в рамките на нормалното.
Сочи, че виждал молителката пияна и присъствал на случай, при който тя ударила
съпруга си. Сочи, че не е бил свидетел на случилото се между страните през
м.февруари 2019г., но ответника му споделил, че молителката се била обадила, че
отива да вземе детето, а на въпроса на съпруга й къде е ходила, била казала, че
ходила „да се чука“. Това го било провокирало да й удари шамар.
Съдът възприема показанията на свидетелите, доколкото в тях
се излагат лични възприятия и не
противоречат помежду си и на други събрани по делото доказателства.
По делото е изготвен писмен социален доклад от ***. В същия са изложени
изявленията на страните, които са направени от тях и по делото, както и други,
касаещи съвместния им живот и причините за проблеми в семейството.
Изслушано е в съдебно заседание и детето на страните Н. М., което излага,
че когато се качвали с майка му в колата видяло, че баща му се пресегнал през
вратата да я удари и я оскубал.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лица, попадащи
в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и молбата е подадена в преклузивния
срок по чл.10 от ЗЗДН.
Съдът намира, че се установи
от показанията на св.Ц. Р., както и от изявлението на ответника, че на
27.02.2019г. е проявил физическа агресия спрямо молителката П.М.. Установи се
от показанията на св.Р., че е дръпнал силно съпругата си за косата, като това е
било предшествано от негово агресивно поведение спрямо нея, наложило намеса на тази
свидетелка и друга присъстваща на случая жена.
Установи се и от признанието на ответника, което е споделил и със св.Т.,
че е ударил шамар на молителката. Стана ясно също така, че детето Н. е възприело,
че баща му се пресяга през вратата на колата да удари майка му и я оскубал. Както
се излага от социалния работник при изслушването му, а се сочи и в показанията
на св.Т., детето се е променило през последните седмици. При изслушването му от
съда, също проявява притеснение от случилото се.
Съдът счита, че установеното
поведение на ответника на 27.02.2019г. -
проявена физическа агресия спрямо молителката П.М., каквато представлява
скубането и нанасянето на шамар, следва да се квалифицира като физическо насилие
по смисъла на ЗЗДН. Поради това е налице упражнено домашно насилие спрямо
молителката, като степента му има значение само при преценка на адекватните
мерки за закрила. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства става
ясно, че е налице проблем в общуването между страните. В настоящото
производство обаче са ирелевантни причините, дори стоящите в поведението на молителката,
които са провокирали проявата на физическа агресия от ответника спрямо нея.
С оглед установеното, че поведението
на ответника, когато се е опитал да достигне до съпругата си и я оскубал, е
било възприето от детето Н., то следва да се приеме, че по този начин и спрямо
него е упражнено домашно насилие, т.к. съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие. Това е така, т.к.
проявите на каквато и да е агресия (вербална или физическа) на единия родител
спрямо другия в присъствието на детето неминуемо се отразява на неговото нормално
психическо развитие. То не трябва да се допуска от родителите и съответно
подобна проява следва да се санкционира на основание законодателната уредба в
ЗЗДН. От доказателствата по делото е видно, че между детето и неговия баща има
силна емоционална връзка, но това е без значение при формиране на изводите за
упражнено домашно насилие, а следва да се съобрази при преценка на адекватните
мерки за закрила. Следва да се посочи, че в безусловно задължение и на двамата родители занапред в общуването си е да
имат поведение, имащо в основата си
грижата за детето Н., за да осигурят нормалното му психическо развитие.
Предвид приетия за установен акт на домашно
насилие от ответника спрямо молителката и малолетното дете Н. на 27.02.2019г.,
съдът счита, че молбата се явява основателна и спрямо упражнилия това насилие следва
да бъде наложена мярка по ЗЗДН, като
съдът приема за адекватна в случая на първо място мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката П.М. и малолетното дете Н. М..
Следва също така да бъде наложена на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
забрана ответника да приближава молителката П.М., жилището, в което живее в ***,
***и местоработата й – ***в ***, като за конкретизация на забраната следва да
се определи, че не може да я приближава на разстояние по-малко от 30 метра.
Срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН според нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая подходящ е срок, с оглед
степента на упражнено насилие и липсата на доказателства за други случаи на
такова, е шест месеца, считано от издаване на временната заповед за защита. В
този срок страните могат да решат дали искат да продължат брачната си връзка
или да решат евентуалния си спор за родителски права.
Съдът счита, че в случая не следва да се налага забрана за ответника да приближава
и детето Н.. С оглед характера на упражненото насилие спрямо детето, съдът
счита, че защита в достатъчна степен може да осигури наложената забрана за
упражняване на домашно насилие.
Съдът счита, че изцяло следва да се отхвърли молбата за предприемане на
мерки за закрила спрямо детето на страните В.Ц.М., т.к. нито се твърди, нито се
установява упражнено домашно насилие спрямо това дете в преклузивния срок по
чл.10 от ЗЗДН.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ***,
както и глоба в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн.
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Ц.Й.М. с ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо П.В.М. с ЕГН ********** и детето Н.Ц. М. с
ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Ц.Й.М. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от
30 метра П.В.М. с ЕГН **********, както и адреса на пострадалата в ***, ***, и
местоработата й в ***– ***, ***ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 05.03.2019г.,
когато е издадена заповедта за незабавна защита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата за налагане на мерки за закрила спрямо детето В.Ц.М..
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН Ц.Й.М. с ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН
и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН
Ц.Й.М. с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ***,
както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ***.
Решението може да се обжалва пред ***в
7-мо срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: