РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 22.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети май две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Х. *** по описа за 2010 г. на ДРС, докладвано от
районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е по
искова молба на ... със седалище и адрес на
управление гр. Д., ул.... №..., представлявана от Председателя С. П. И. с ЕГН **********,***,
представлявана от Кмета Д. Н., по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с
площ от 339 кв.м., намиращ се в гр. Д., ул.... №..., представляващ имот с
идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.. В исковата си молба ищецът
е посочил, че е собственик на процесния имот, върху който са изградени 3 сгради
до 13.07.1991 г. от ... – гр. Т., поделение на ... – гр. Т.; ... – град Д. е
правоприемник на тази кооперативна организация и е регистрирана с Решение
№1346/30.07.1990 г. по фирмено дело №1299/1990 г. на ДОС; ответната община отказва
да признае правото на собственост на ищеца върху имота, което е поискано на
основание на §26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
кооперациите, обн. в ДВ – бр.41/22.05.2007 г.; това поражда правния интерес за
предявяването на положителния установителен иск за собственост; ... – град Д.
представлява кооперативна организация по смисъла на чл.2 ал.3 от Закона за
общинската собственост (влязъл в сила на 01.06.1996 г., отм. е обн. в ДВ –
бр.101/2004 г.), тъй като правилото на чл.2 ал.3 от закона изключва от обхвата
на държавната собственост, която по силата на закона става общинска собственост,
описаната сграда и прилежащия към нея терен – “Не са общинска собственост
сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална
цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и
прилежащият терен”; отмяната на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост
не води до загуба на собствеността от кооперациите, които са построили сгради и
постройки с кооперативни средства до 13.07.1991 г. и §42 от ПЗР на Закона за
общинската собственост не намира приложение по отношение на това имущество;
чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост е възпроизведен в §26 от ПЗР на
Закона за кооперациите, който предвижда придобиване на собственост от
кооперациите по силата на фактическото застрояване на земята със сгради и
постройки, построени с кооперативни средства до 13.07.1991 г. – установен от
закона оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху
построеното върху държавна земя, включително застроените и прилежащи терени;
разпоредбата на §26 от ПЗР на Закона за кооперациите не е реституционна, затова
придобиването на собствеността не е обусловено от наличието на общите
предпоставки на §1 от ДР на Закона за кооперациите, съгласно който правото на
собственост се придобива по предвидения в закона административен ред с искане
за връщане на имотите в срок до 31.12.2007 г.; §26 от ПЗР на Закона за
кооперациите предвижда придобиване и признаване на правото на собственост върху
сгради и постройки, както и застроените и прилежащи терени, които до влизането
в сила на това правило, т.е. до 26.05.2007 г., са били държавна, респективно
общинска собственост – това е установен от закона оригинерен способ за
придобиване на собственост върху държавни, респективно общински терени,
застроени със сгради с кооперативни средства; настоява се за уважаване на
предявения иск.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
се сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като .... град Д. е собственик
на процесния терен под павилиона на ответника, като нейното право на
собственост възниква по силата на Закона за общинската собственост и произтича
от разпоредбата на §42 от същия закон, според която за общинска собственост са
обявени парцелите, предназначени за обществени и благоустройствени мероприятия
на общините; никога на ответника не е прехвърляна собствеността или отстъпвано
правото на строеж върху посочения имот, което е необходима предпоставка за
издаването на нотариален акт; на името на ответника липсва издадено строително
разрешение, което е необходимо за изграждането на постройка; павилионът на
ищеца е временен – нито по сега действащия, нито по предходни застроителни и
регулационни планове за обекта не е създаден траен устройствен статут.
В
едномесечния срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея
по делото е постъпила искова молба по насрещен иск на ... гр. Д., ул..... №...,
представлявана от Кмета Д. Н., срещу ... със седалище и адрес на управление гр.
Д., ул.... №..., представлявана от Председателя С. П. И. с ЕГН **********, по
чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ от 339 кв.м., намиращ
се в гр. Д., ул..... №...., представляващ имот с идентификатор №.... по
кадастралната карта на гр. Д. (точното уточняване на обекта на насрещния иск е
било направено от процесуалния представител на ответника в първото съдебно
заседание по делото на 08.11.2010 г. като съвпадащ с обекта на първоначалния
иск, тъй като описването му в насрещната искова молба по стария регулационен
план не е правилно), както и за осъждане на ответника по насрещния иск да
предаде владението върху този имот.
В законоустановения едномесечен срок е
бил получен отговор от ответника по насрещния иск, в който се сочи, че
предявеният насрещен иск е неоснователен; ... град Д. се позовава на
придобиване на имота по силата на закона и по специално на §42 от Правилника за
прилагане на Закона за общинската собственост, но той е приложим само по
отношение на определени видове имоти – държавна собственост към ноември 1996
г.; имотът, предмет на насрещния иск, не попада в тази хипотеза, тъй като е
застроен до 13.07.1991 г. с кооперативни средства, от кооперативна организация
с масивна двуетажна административна сграда със застроена площ от 108 кв.м.,
представляваща имот с идентификатор №..., сграда със застроена площ от 15
кв.м., представляваща имот с идентификатор №..., както и сграда с площ от 36
кв.м. с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.; сградите са
масивни; ищецът сочи, че строителството на сградите е извършено през 1984/1985
г. от ... – клон Т. със строително разрешение №275/10.10.1984 г.; ... – гр. Д.
е правоприемник на кооперативната организация ..., клон ... – гр. Д., построила
сградата, поради което административната сграда, другите 2 сгради и прилежащият
терен не са общинска собственост – в този смисъл е чл.2 ал.3 от Закона за
общинската собственост, а след отмяната му - §26 от Закона за кооперациите;
придобиването на собствеността от ищеца е станало по силата на самия закон от
влизането му в сила; настоява се за отхвърляне на предявения иск и присъждане
на направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е посочил, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установило, че искът е основателен и доказан;
ищцовата кооперация е правоприемник на кооперативната организация, която е
построила с кооперативни средства административната сграда на ...; от
заключението на вещото лице се е установило, че действително строителството е
извършено с кооперативни средства и сградата е заприходена преди 13.07.1991 г.;
с представените писмени доказателства и със заключението на приетата в
последното съдебно заседание съдебно – техническа експертиза се доказва, че
имотът е отреден за сградата още през 1987 г. и оттогава няма промяна в
неговите очертания; доказано е, че имотът е бил държавна собственост, че е
застроен със сграда, която е изградена с кооперативни средства, и тази сграда е
завършена преди 13.07.1991 г.; теренът не е общинска собственост, защото по
силата на закона е кооперативна собственост; неоснователна е насрещната
претенция на ответника, че процесният имот е общинска собственост на основание
на §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост, защото в чл.2 от същия закон
е предвидено изключването на терените, застроени с кооперативни сгради, от
обхвата на общинската собственост; следва да се определи прилежаща площ в рамките
на урегулирания поземлен имот съгласно заключението на вещото лице; съдебната
практика приема, че придобиването на право на собственост върху терените,
застроени с кооперативни сгради и изградени с кооперативни средства, става по
силата на закона; не е необходимо изрично да са били учредени вещни права и
строителството да е станало на основание на учредени вещни права на строеж; настоява
се за уважаването на предявения първоначален иск, отхвърлянето на насрещния иск
и осъждането на ответника да заплати направените по делото разноски. В
писмената защита ищецът е посочил, че по делото е безспорно установено
осъществяваното от него владение върху процесния имот; в процесното дворно
място са построени масивна двуетажна сграда със застроена площ от 108 кв.м. и
идентификатор №.... по кадастралната карта на град Д., както и едноетажна
сграда със застроена площ от 33 кв.м. и идентификатор №.... по кадастралната
карта на град Д.; тези сгради са планоснети за първи път по кадастралния и
регулационен план от 1978 г.; по действащата кадастрална карта на град Добрич
поземленият имот с площ от 339 кв.м. е отразен с идентификатор №.... по
кадастралната карта на град Д., за който е отреден УПИ ... с предназначение за
обществено обслужване в кв.... по плана на града; на масивната двуетажна сграда
е даден траен градоустройствен статут, което означава нейното запазване и
липсата на промяна в предназначението на УПИ; административната сграда върху терена
е заприходена като дълготраен материален актив още от ... преди 01.01.1985 г.;
на основание на решение №3 от 14.01.1985 г. на ОКС – град Толбухин се е
образувала нова самостоятелна стопанска единица ... с активите и пасивите на ....,
като сградата в нейния първоначален вид е предадена като дълготраен материален
актив и приета от новообразуваната единица; изготвен е разделителен баланс и с
оборотна ведомост с наименование “За приетите стоково – материални ценности от ...
– град Т. и .... – град Т. към 28.02.1985 г.” към 28.02.1985 г. .... – град Т.
е приела активите и пасивите на ...; по този начин първоначалната сграда е
станала собственост на .... – град Т. и е заприходена с балансова стойност в
размер на 14090 лева; през периода март – декември 1985 г. е извършено основно
преустройство и надстрояване на втория етаж на сградата със средства на ... и
нейната счетоводна стойност е повишена десетки пъти - от 14090 лева на 125270
лева, което се установява от многобройните писмени доказателства по делото и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза; административната
сграда е построена от кооперативна организация и с кооперативни средства;
цялата площ на процесния имот е прилежащ терен към административната сграда,
защото е нужна за функционирането на обекта като сграда за обществено
обслужване, в какъвто смисъл е и изготвената и приета в последното съдебно
заседание съдебно – техническа експертиза – по действащия ПУП площта на УПИ ...
в кв.... е отредена за обществено обслужване; през 1985/1986 г. кооперативното
предприятие ... е получило материални активи от други районни потребителни
кооперации, а през 1990/1991 г. ... е станало ...; ... – гр. Д. е правоприемник
на кооперативната организация, изградила търговската сграда с кооперативни
средства - ... – гр. Т.; ... – гр. Д. представлява кооперативна организация по
смисъла на чл.2 ал.3 от
Закона
за общинската собственост (в сила от 01.06.1996 г., отм. е обн. в ДВ – бр.101
от 2004 г.) и затова административната сграда и прилежащият терен, върху който
е построена, не е общинска, а кооперативна собственост; установен е от закона
оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху построеното
върху държавна земя, включително върху застроените и прилежащи терени; настоява
се за уважаване на предявения първоначален иск и прекратяване на производството
по предявения насрещен установителен иск, респективно за неговото отхвърляне; ...
град Д. се е позовала на придобиване на имота по силата на закона на основание
на §42 от ППЗОбщС, но тя е приложима само по отношение на определена категория
имоти – държавна собственост към ноември 1996 г., без процесният имот да попада
сред тях като придобит по силата на закона към момента на влизането в сила на
чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост.
В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е посочил, че предявеният първоначален
иск е неоснователен, а насрещният иск е основателен и трябва да бъде уважен; ....
град Д. е собственик на процесния терен по силата на издадения акт за общинска
собственост; настоява се за отмяна на нотариален акт №.../... г. и присъждане
на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В писмената
си защита ... град Д. е посочила, че за процесния имот е съставен акт за
общинска собственост №.../... г., който е официален свидетелстващ документ и с
материална доказателствена сила установява правото на собственост на общината
върху него; от материалите по делото се установява, че сградата е заприходена
като дълготраен материален актив на ... от януари 1985 г., за което е съставен
протокол №12/14.01.1985 г.; земята под постройката не е заприходена като
дълготраен материален актив нито от РПК, нито от ...., нито от ...; ... е регистрирана
през 1990 г. като новообразувана кооперация и по делото няма данни това да е
станало въз основа на преустройство на .... по решение на общото събрание; по
делото липсват доказателства, че ищцовата кооперация е правоприемник на
регистрирания през 1985 г. ..., за да може да се приложи разпоредбата на §26 от
ПЗР на ЗИДЗК – нормата е приложима само тогава, когато кооперацията е изградила
сгради и постройки със свои средства до 13.06.1991 г., като липсата на доказателства
за правоприемство води до нейната неприложимост, в който смисъл е и Решение
№122/11.02.2009 г. по гр. дело №1328/2008 г. на ІV г.о. на ВКС; с оглед на
изложените обстоятелства ищцовата кооперация се е снабдила неоснователно с
констативен нотариален акт за собственост върху постройката и прилежащия терен,
поради което първоначалният иск е неоснователен, а насрещният е основателен и
трябва да бъде уважен.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоначалният
иск по чл.124 ал.1 от ГПК и насрещният иск по чл.108 от Закона за собствеността
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първоначалният иск е основателен,
а насрещният иск е неоснователен.
Налице са
всички предпоставки за уважаването на първоначалния иск по чл.124 ал.1 от ГПК и
отхвърлянето на насрещния иск по чл.108 от Закона за собствеността. Ищцовата
кооперация е собственик на процесния имот на основание на чл.2 ал.3 от Закона
за общинската собственост, действал през периода от влизането в сила на самия
закон (01.06.1996 г.) до отмяната на конкретната разпоредба, влязла в сила на
20.11.2004 г. Съгласно Решение №386/12.05.2009 г. по гр. дело №1146/2008 г. на
ІІІ г.о. на ВКС отмяната на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост в
края на 2004 г. не води до отпадане на придобитите права с оглед на нейния
материалноправен характер (в този смисъл са и Решение №257/23.03.2009 г. по гр.
дело №734/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, според което отмяната на ал.3 на чл.2 от
Закона за общинската собственост не води до загубване на вече придобити права,
още повече с оглед на разпоредбата на §26 от ПЗР към ЗИД на Закона за
кооперациите (обн. в ДВ – бр.41/2007 г.), според който кооперациите могат да
искат деактуване на построените от тях до 13.07.1991 г. сгради; Определение
№336/08.04.2011 г. по гр. дело №1287/2010 г. на І г.о. на ВКС, в което се
посочва еднократното и затова стабилизирано действие на посочения текст преди
отмяната му). Съгласно отменения чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост
не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации
и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до
13.07.1991 г., включително и прилежащият терен. Следователно по силата на
закона кооперативната организация, построила сградите, става собственик на
същите и на прилежащия терен (Определение №177/30.12.2008 г. по гр. дело №3282/2008
г. на ІV г.о. на ВКС). Ищцовата кооперация се легитимира като правоприемник на
организацията, финансирала и осъществила строителството, с Решение №3 от
проведеното редовно заседание на УС на ... – Т. на 14.01.1985 г. (на лист 120 -
121 от делото), Решение №635/27.02.1985 г. на Толбухинския районен съд за
вписване в специалния регистър на Толбухинския районен съд на новообразувания ...
– клон ... – гр. Т. (на лист 122 от делото), Решение №1 от редовното заседание
на ... – град Т., проведено на 06.07.1990 г. (за преобразуване на поделението ...
– град Т. в .... и предаване безвъзмездно на .... – град Т. на основните
средства, отразени по неговия баланс към 30.04.1990 г. – на лист 116 от
делото), молбата от УС на ... – град Т. за вписване в регистъра на съда от
13.07.1990 г. (на лист 117 - 118 от делото) и най-вече Решение №1346/30.07.1990
г. по фирмено дело №1299/1990 г. на Окръжен съд – Толбухин за регистриране на
образуваната на основата на досегашното поделение на ... - ... – ... – Т... ...
– град Т... (на лист 119 от делото). Правоприемството в активите на двете
организации (както и по отношение на кооперацията, предала административната
(тогава “битова”) сграда в началото на 1985 г. преди основното преустройство,
при което нейната стойност е нараснала десетки пъти) от счетоводна гледна точка
се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза от 14.01.2011 г. Неоснователни са възраженията на ответника
в обратната насока – и от приложеното по гр. дело №2302/2010 г. по описа на ДРС
(служебно известно на съда и на страните обстоятелство) в. гр. дело №769/2007
г. по описа на ДОС, отнасящо се до спора между същите страни за друг поземлен
имот, се установява процесното правоприемство. В посочения смисъл относно
релевантния момент и предмета на изследване при правоприемството са Определение
№177/30.12.2008 г. по гр. дело №3282/2008 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение
№255/17.06.2010 г. по гр. дело №89/2009 г. на І г.о. на ВКС.
По делото
е безспорно, че намиращата се в процесния поземлен имот административна сграда
е основно преустроена (при което нейната стойност е нараснала десетки пъти)
през 1985 г. от .... – град Т. с кооперативни средства и е записвана в
балансите на ищцовата кооперация (респективно нейния праводател) от
построяването до настоящия момент – в този смисъл са заключенията по допуснатите
съдебно – технически и съдебно – счетоводни експертизи, както и многобройните писмени
доказателства по делото. Според разпитаното в съдебното заседание на 24.01.2011
г. вещо лице инж. Т.В.С. административната сграда (с идентификатор №.... по
кадастралната карта на град Д.) е масивна двуетажна сграда, изградена от тухли
и бетон; тя не е преместваема; има траен устройствен статут; при нейното
изграждане са спазени съответните строителни норми, като разрешеното
строителство е в съответствие с предвижданията на застроителния план.
Следователно фактическият състав на отменения чл.2 ал.3 от Закона за
общинската собственост е установен, като в последното съдебно заседание вещото
лице арх. А.Е.В. е посочила, че прилежащият терен на административната сграда
(дори изключвайки останалите намиращи се в поземления имот сгради с
идентификатор №.... и №..... по кадастралната карта на град Д.) съвпада с
границите на УПИ ... в кв.... по плана на град Д. (имот с идентификатор №.... по
кадастралната карта на град Д.) и с него се осигуряват оптимални условия за
функциониране на сградата съобразно нейното предназначение.
Прието е за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесният имот се владее от ищцовата кооперация – в този смисъл са отразените
в протоколите от съдебните заседания на 24.01.2011 г. и 30.05.2011 г. изявления
на процесуалните представители на страните по делото.
Затова предявеният
първоначален иск по чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и трябва да бъде уважен (в
диспозитива като правно основание за придобиване на собствеността от страна на
ищеца следва да се посочи чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост (отм.),
в какъвто смисъл е и Решение №255/17.06.2010 г. по гр. дело №89/2009 г. на І
г.о. на ВКС), а насрещният иск по чл.108 от Закона за собствеността е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
На ищеца с
оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени направените и поискани разноски
в размер на 1002.02 лева (в това число 400 лева адвокатско възнаграждение – 1/3
от заплатените 1200 лева общо за гр. дело №2302/2010 г. по описа на ДРС, гр.
дело №2303/2010 г. по описа на ДРС и гр. дело №2304/2010 г. по описа на ДРС;
62.02 лева внесена държавна такса и 540 лева депозити за вещите лица).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ... гр. Д., ул.... №...., представлявана от Кмета Д...
Н..., че ... със седалище и адрес на управление гр. Д., ул..... №...,
представлявана от Председателя С... П... И... с ЕГН **********, е собственик на
основание на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост (отм.) на поземлен
имот с площ от 339 кв.м., намиращ се в гр. Д..., ул.... №..., представляващ
имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д..., като ОТХВЪРЛЯ предявения
от О... град Д... срещу ... – град Д... насрещен иск по чл.108 от Закона за
собствеността за установяването на нейното право на собственост и за осъждането
на ответника по насрещния иск да предаде владението върху посочения по-горе
недвижим имот.
ОСЪЖДА .... гр.
Д..., ул.... №..., представлявана от Кмета Д... Н..., да заплати на ... със
седалище и адрес на управление гр. Д..., ул.... №..., представлявана от
Председателя С... П... И.... с ЕГН **********,***/2010 г. по описа на ДРС разноски
в размер на 1002.02 лева.
УКАЗВА на ищеца
в 6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извърши вписването
му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: