Р Е Ш
Е Н И Е
08.01.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
17 декември 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия
Вукова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1047 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 81/30.09.2020 г. на Директора на РИОСВ – София, с което на Община Дупница, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от М.Ч., в качеството му на кмет, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лв. на основание чл.136, ал.2, т.3 предл.3 от ЗУО за нарушение на чл.35, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно – поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Не се претендират деловодни разноски.
Въззиваемата страна - РИОСВ гр. София, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират деловодни разноски.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
На 03.04.2020 г. свидетелката С.М., на длъжност ст. експерт „КОС“ в РИОСВ гр. София, заедно с колегата си М.Ф. – мл. експерт „ПД“ извършили извънредна проверка за спазване изискванията на Закона за управление на отпадъците в общинско депо за ТБО на Община Дупница (спряно от есксплоатация), находящо се в м. „Злево“. Проверката била извършена по повод получен сигнал относно обстоятелството, че в продължение на 6 месеца сметището гори и дими. При извършената проверка проверяващите органи установили, че входа на депото е затворено, тялото на депото е заравнено и запръстено. Установен е горивен процес на ската на депото. Преди това също са постъпвали сигнали за самозапалване на депото , а именно през 2018 и 2019 г. При проверката на място е установено, че от ляво на дясно на входа на депото все още са налични 2 броя оградени терени, представляващи площадки за отпадъци, както следва:
-от ляво на входа (с площ около 3 дка) е ограден терен върху който са налични отпадъци от счупени тухли, керемиди, плоскости, бетонови късове. На входа на този площадка (на този имот) е налична табела „Площадка за временно съхраняване на земни маси, инертни отпадъци, пепел, сгурия и неопасни строителни отпадъци“
-от дясно на входа (на площ от около 3-4 дка) е оградена друга площадка на входа на която е налична табела „Претоварване на битови отпадъци“. На нея са налични няколко броя купчини, състоящи се от битови отпадъци. В момента на проверката камион на сметосъбиращата фирма „Екоресурс-Р“ изсипва отпадъци на тази претоварна площадка.
Община Дупница е представила в РИОСВ –Перник копие от Договор № РД-09-2/13.01.2020 г. с „Еколбулсорт“ ЕАД за третиране на смесени битови отпадъци с код 200301, включващо предварително третиране, транспортиране, предаване за оползотворяване и предаване за обезвреждане на отпадъци генерирани на територията на Община Дупница.
До настоящия момент Община Дупница не е подала необходимите документи за привеждане в съответствие със законовите изисквания за двете горецитирани площадки.
По време на проверката багер на общината почиствал част от отпадъците, които са налични по пътя за депото и ги товари в камион.
Горната фактическа обстановка е описана в изготвения на място констативен протокол – под № 87/03.04.2020 г. Копие от този протокол бил връчен на Ели Подгорска- директор на Дирекция „ОС и Т“ към Община Дупница.
На 29.06.2020 г., в отсъствие на нарушителя, е съставен АУАН № 69 от актосъставител С.М., в присъствие на свидетеля очевидец при извършената проверка на 03.04.2020 г. М.Ф.,*** е поканен да се яви на 29.06.2020 г. за предявяване на АУАН, поканата е заведена в електронния регистър на Община Дупница на 23.06.2020 г. АУАН е връчен по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗАНН на 10.08.2020 г. Писмено възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН не е постъпвало. В АУАН е приета следната фактическа обстановка: На 03.04.2020 г., в землището на гр. Дупница, м. „Злево“, в части от поземлен имот с идентификатор № 68789.27.518, с отредена площ на депото 21.919 дка, Община Дупница извършва съхраняване на отпадъци (битови строителни) –дейност код R-13 до извършване на дейност оползотворяване /обезвреждане на отпадъци, съгласно § 1, т. 44 на ЗУО -оползотворяване с код R-13 (приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО). При проверката на място е установено, че от ляво на дясно на входа на депото все още са налични 2 броя оградени терени, представляващи площадки за отпадъци, както следва:
-в дясно от входа (посока ската на депото) е ограден терен, с приблизителна площ около 3 дка. На входа на този площадка е налична табела „Площадка за временно съхраняване на земни маси, инертни отпадъци, пепел, сгурия и неопасни строителни отпадъци“. При огледа е установено, че в този имот са налични отпадъци от счупени тухли, керемиди, плоскости, бетонови късове и др.
-от ляво входа на депото (посока ската на депото) е оградена друга площадка на входа на която е налична табела „Претоварване на битови отпадъци“. На нея са налични няколко броя купчини, състоящи се от смесени битови отпадъци. В момента на проверката сметоизвозващ камион изсипва отпадъци на този имот.
За съхранението на битови отпадъци и строителни неопасни отпадъци, като дейност с код R-13 се изисква регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО. Община Дупница няма издаден от Директора на РИОСВ- Перник регистрационен документ по чл. 35, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗУО. С това си деяние община Дупница, представлявана от М.Ч., в качеството му на кмет на общината, е нарушила чл.136, ал.2, т.3 предл. 3 от ЗУО за нарушение на чл. 35, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Описано е, че за констатираното нарушението е съставен КП № 87/03.04.2020 г.
На 30.09.2020 г. административнонаказващия орган е издал НП, в което е възприета същата фактическа обстановка, като е прецизирана правната квалификация, като АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.35, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Изложени са мотиви относно приложението на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, както и че АУАН отговаря на императивните изискванията предвидени в ЗАНН.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя М. и свидетеля по акта, които поддържат констатациите отразени в АУАН, като св. М.Ф. заявява, че е очевидец на случая при извършената проверка обективирана в констативен протокол. Актосъставителят С.М. заяви, че при извършената проверка установила, че се извършват дейности по оползотворяване, но е съставила АУАН за съхранение на отпадъците, като счита, че самото сахраняване е част от предварителното третиране на отпадъците. Допуснатите свидетели на жалбоподателя –Ели Подгорска и Стоянка Туповичарска, като показанията на двете свидетелки са в посока, че са присъствали на място по време на извършване на проверката, но считат, че констатациите са неправилни, тъй като на тази площадка община Дупница не съхранява отпадъци, а фирмата която извършва сметосъбиране ги претоварва и ги откарва на площадка за съхранение. В депото се извършва ежедневно дейност по транспортирането на отпадъците, а що се касае за описаните строителни отпадъци, то те са били на място отдавна, много години преди извършената проверка.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С.М., св. М.Ф., Ели Подгорска и Стоянка Туповичарска, АУАН, НП, известия за доставяне, писма, покани, констативен протокол, оправомощителни заповеди, скица на имот, акт за публична общинска собственост.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране отговорността на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
При съставянето на процесния АУАН е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, изводимо от липсата на свидетели. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите (арг. от чл. 40, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗАНН). Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Единствената възможност актът да се състави законосъобразно без участието на свидетели е това да стане въз основа на официални документи по реда на чл. 40, ал.4 ЗАНН. За приложението на визирания институт е необходимо наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението, всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията към която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.
В конкретния случай АУАН е съставен, въз основа на КП № 87/03.04.2020 г., изготвен от актосъставителя С.М., в присъствието на свидетел М.Ф. в качеството им на служители на РИОСВ. Безспорно констативният протокол има характера на официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, но същият не би могъл да послужи като основа за съставянето на акта, доколкото е издаден от длъжностни лица, част от структурата на РИОСВ-гр. София. Разпоредбата на чл. 40, ал.4 ЗАНН урежда изключение, а не правило, тъй като противното би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от страна на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че от прочита на процесния АУАН е видно, че същият е подписан единствено от актосъставителя и М.Ф. в качеството ѝ на „свидетел при констатиране на нарушението“. Структуриран по този начин, за настоящия съдебен състав не става ясно дали свидетеля е присъствал при самото съставяне на акта, имайки предвид, че в същия не фигурират неговите имена или пък единствено при неговото последващо предявяване, а това мотивира извод за допуснато нарушение по чл. 40 ЗАНН.
На следващо място – както актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т.4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН да дадат пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата на изискуемата от закона конкретика лишава жалбоподателя от правото му да узнае параметрите на претендираната спрямо него отговорност и да организира адекватно и пълноценно правото си на защита. Съставеният АУАН, респективно писмените доказателства, на които същият се основава не се ползват с презумптивна доказателствена сила относно съдържащите се в тях фактически констатации (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС) като в тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение. В конкретния случай обаче в разрез с разпоредбата на чл. 13, ал.1 НПК административните органи не са предприели всички мерки за разкриване на обективната истина, а възприетите от тях фактически положения се основават на формална, едностранчива и необективна проверка.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна - твърдените от административните органи фактически положения са останали доказателствено необезпечени.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно без съдът да разглежда спора по същество.
Нарушенията се състоят според съда в непълното изпълнение на задълженията на актосъставителя по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и на административнонаказващият орган по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН съответно при издаване на АУАН и на НП при излагане на обстоятелствата на нарушението и приетите за нарушени законни разпоредби. Съгласно чл.136, ал.2 т.3 от ЗУО „Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което: събира, транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват;”, а според чл.35, ал.3 от ЗУО „За извършване на дейностите по ал.2, т.2 – 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел ІІ, а за дейностите по т. 9 – по реда на глава пета, раздел ІV.”. Изпълнителното деяние, за което е ангажирана административната отговорност спрямо Община Дупница според описаното в АУАН и в НП и дадената в същите правна квалификация се състои в извършване на дейност по съхраняване на отпадъци без регистрационен документ, какъвто се изисква, но според съда при излагане на тези обстоятелства за наказаното ЮЛ вмененото за извършено административно нарушение остава неясно като непълно описано. Актосъставителят е приел в АУАН, че се извършва дейност по съхраняване на отпадъци (битови и строителни) –дейност с код R13 до извършване на дейност по оползотворяването/обезвреждането на отпадъците и че тази дейност представлява вид дейност по третиране на отпадъците съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО. В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства от показанията на св. Подгорска и св. Туповичарска, от които е видно, че е извършвана дейност по претоварване и транспортиране с оглед сключен договор за третиране на смесени битови отпадъци с код 200301, включващо предварително третиране, транспортиране, предаване за оползотворяване и предаване за обезвреждане, както и е отбелязано в КП. Неясно защо АНО е възприел, че се извършва дейност по съхраняване, а не дейност по събиране и транспортиране на отпадъци. Легалната дефиниция на „третирането на отпадъци” е дадена в §.1 т.44 от ДР на ЗУО – това са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовка преди оползотворяване или обезвреждане. Посочената дейност АНО възприема като третиране съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО –оползотворяване/обезвреждане с код R13 (Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО, съгласно която „Оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. И в §1, т.11 от ДР на ЗУО законодателят е посочил, че „обезвреждането” е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане.“
В § 1, т. 41 от ДР на ЗУО е посочено, че „Събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.
В т. 43 на същия параграф е дадена дефиниция на понятието „Транспортиране“, това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
Съгласно § 1, т. 42 от ДР - „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.
В конкретния случай нарушителят е наказан именно за „съхраняване“ на отпадъци, т. е. че е складирал същите на процесната площадка, подготвяйки ги за третиране. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗУО препраща към ал. 2, която в т. 1-5 посочва конкретни дейности, за които законът въвежда регистрационен режим. Този регистрационен режим се изисква обаче за изпълнението на дейностите в т. 1-5, а не подготовката им. Регистрация се изисква не за всяка дейност, която представлява третиране, а само за дейностите, посочени в т. 1-5 и т. 9 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР; дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци обозначени с кодове R3; R5, R11, R12, R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства; дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от ДР; дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР; дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка). Очевидно е, че съхраняването на отпадъци не спада към нито една от посочените дейности. Нещо повече, нито в АУАН, нито НП не е прието изрично, че санкционираното ЮЛ, чрез свои работници е пристъпило към извършване на някоя от дейностите, посочени в съответните точки на чл. 35, ал. 2. Подобно обстоятелство не се установява и от събрания обем доказателства. Съхраняването на отпадъци, съгласно горепосочената легална дефиниция, е обвързано със срок – едногодишен или тригодишен. Обстоятелството, че в момента на извънредната проверка са се извършвали товаро – разтоварни дейности – камион на сметопочистващата фирма е изсипвал отпадъци на претоварната площадка, представлява подготовка за третиране, но само по себе си не е третиране на отпадъци по смисъла на чл. 35, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2-5 и т. 9 ЗУО. Ето защо административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като необосновано е наложил санкция за дейност, която не съставлява нарушение, в какъвто смисъл са наведени и възражения от жалбоподателя.
Непълното описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му освен, че ограничават правото на защита на нарушителя да разбере пълния обем на вмененото му за осъществено административно нарушение, не позволява и извод дали има извършено или не нарушение по посочените в акта и НП текстове на ЗУО.
В края на краищата за какво е наказан въззивника за това, че осъществява дейност по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ДР на ЗУО – „Третиране на отпадъци“, което включва оползотворяване или обезвреждане на отпадъци без разрешение или за това, че осъществява дейност по съхраняване без разрешение не е ясно. Порока е особено съществен, тъй като съхраняването не е от дейностите попадащи в обхвата на третирането на отпадъци по смисъла на закона, а и за него разрешение, а и за ред други дейности вкл. и по оползотворяване на отпадъци, не се изисква по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗУО. Вписаният в НП код R13 касае дейности по оползотворяване (Приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби) и по-конкретно „Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им (*****)“. Съгласно **** (легенда към Приложение № 2) при отсъствие на друг подходящ код R това (код R12) може да включва предварителни дейности преди оползотворяването, включително предварителна обработка, като inter alia, разглобяване, сортиране, трошене, уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане, разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R1 - R11. Дали обаче АНО е имал предвид именно забележката към код R13 и съответно на коя от дейностите по оползотворяване с кодове R1 - R11 ще бъдат подлежени отпадъците след извършването на предварителната дейност (R13**** указва, че предварителната дейност следва да е с цел подлагане на някоя от дейностите по оползотворяване с кодове R 1 - R 11.) може само да се гадае. Реализацията на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположение.
Регистрация и издаване на регистрационен документ по чл.35, ал.3 от ЗУО се изисква за няколко изброени в чл.35, ал.2 от т.2 до т.5 и в т.9 дейности, като нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган е конкретизирал за коя конкретно хипотеза от тези следва да намери случая с третирането на отпадъците от Община Дупница към 03.04.2020 г.
Волята на административнонаказващият орган следва да е ясна най – вече за самия нарушител, който не може да бъде ограничаван във възможността си от разбиране на пълното и точно обвинение за извършено административно нарушение, за което и е наказан със съответното и административно наказание.
Тези преценени за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство дадоха основание на съда да счете атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и да го отмени изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. порво, предл. трето от ЗАНН, съдът
|
|
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 81/30.09.2020 г. издадено от Директора на РИОСВ – София, с което на Община Дупница, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от М.Ч., в качеството му на кмет на общината е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лв. на основание чл.136, ал.2, т.3 предл.3 от ЗУО за нарушение на чл.35, ал.3 във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване и протест, в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред Кюстендилски административен съд на основанията предвидени в НПК и по реда на гл. ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: