РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Радомир, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200065 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №... издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на
жалбоподателя П. М. А., с ЕГН:********** от с.Д. л., общ.Р. административно наказание
глоба в размер на 1200 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП, като е посочено, че нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К 6024957.
Недоволен от така наложеното му наказание А. е обжалвал същото. По изложени във
въззивната жалба съображения и подробно развити в с.з. от адвокат-пълномощника му,
адв. К.С. от ПАК правни доводи моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш,
като незаконосъобразен. Претендират се и направени по делото разноски съгласно
представен списък на същите.
Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и с писмено становище моли за потвърждаване на електронния фиш
и се прави възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя
наказващият орган е депозирал по делото писмо рег.№...от 12.04.2023г. като се сочи в
същото,че съгласно направена справка в АИС «АНД-МВР» е отбелязано , че датата на
връчване на ЕФ на жалбоподателя е 25.02.2023г., поради което съдът прие, че жалбата на А.
е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна.
По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 14.02.2023г. с автоматизирано техническо
средство № 120сс73 , в 15:57 часа в общ. Радомир, с.Извор, ПП І -6км. 53+500 срещу
бензиностанция Петрол е установено, извършено от жалбоподателя административно
нарушение, а именно: като водач на МПС „М... .ЦДИ“, лек автомобил, с рег. №РК ... ВВ
при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, е управлявал МПС с 97 км/ч. Към
представения електронен фиш е представена снимка № ../...
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.
№.../10.02.2023г. В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано
техническо средство на процесната дата и в посоченото мястов/в населено място/, периода
от време, през който същото е работило - от 15:35 часа до 18:00 часа, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно в
двете посоки.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на жалбоподателя П. М. А. , с ЕГН:**********. В отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу
негопроцесния ЕФ, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 1200 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч,
отчетената скорост била редуцирана на 97 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 47 км/ч. Жалбоподателя не се възползвал от
правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
2
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е собственик на
автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на техническото
средство за измерване –изображение № .../.., установяващо, че на 14.02.2023 г. в 15:57:44
часа лек автомобил с рег. №РК .. ВВ е заснет със скорост от 100 км/ч, Протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "..1",
ведно с приложение за техническите и метрологични характеристика на същата, Протокол за
извършена проверка № 31-СГ-ИСИ /13.04.2022г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди“ към Български
институт по метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед №
313з-310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че П. А. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателя е субект на извършеното нарушение по
силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 120сс73, като
същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил
извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било
изготвеното статичното изображение с № .../... на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение
№17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
3
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "A...1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на
валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само
тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като
средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено
по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната
преписка писмени доказателства, а именно: Протокол №03-СГ-ИСИС от 11.02.2022 г. на
Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и
заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите,
регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и
посочената в статичното изображение с № ../...скорост от 100 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана/-3 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 47 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него
е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и
не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради
което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на
защита на санкционираното лице.
Жалбоподателят А. обаче е санкциониран с атакувания електронен фиш за
4
адм.нарушениепо ЗДвП като е посочено ,че същото е извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП,
поради което на жалбоподателя е наложена глоба в двоен размер, а именно 1200 лева.
Видно обаче от ангажираните от административно-наказващия орган писмени
доказателства и приложената в АНП Справка за нарушител /водач на А., действително е
отразено, че същият е санкциониран с електронен фиш серия К ..от 15.06.2022г. като е
отразено в справката, че е му е връчен на 25.06.2022г., но липсват данни кога последният
ЕФ е влязъл в законна сила,/единствено отбелязване на това обстоятелство с печат върху
ЕФ ,като не става ясно от къде се черпят тези данни и липсват писмени доказателства,
които ги подкрепят/ тъй като съществуват опции в закона за обжалването му пред съд, за
анулирането му от АНО при съответните законови предпоставки, каквито данни по делото, а
и в цитираната справка няма. С оглед на това настоящият състав на съда, напълно споделя
доводите на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, че административно-наказващият
орган не е доказал наличието на „повторност“ по смисъла на паргаф 6, т.33 от ДР на
ЗДвП на извършеното от А. адм.нарушение по ЗДвП , поради което неправилно е
санкциониран с атакувания ЕФ с наказание глоба в размер на 1200 лева на основание
чл.182, ал.4, вр.ал.1,т.5 ЗДвП./В този смисъл е и практиката на Адм.съд Перник по АНД
№221/2022г./
По изложените съображения не може да се приеме за доказано, че е установено
жалбоподателя да е извършил нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност
, за което административното наказание е предвидено в чл. 182, ал. 4, вр.ал.1,т.5 от ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденият ЕФ
следва да бъде отменен, като настоящият състав намира, че не следва да обсъжда
останалите доводи на адв.С. изложени в хода на съдебните прении относно
незаконосъобразността на атакувания ЕФ,тъй като гореизложените правни доводи са
достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен .
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.С. следва да бъде осъдена да заплати на А. сумата от 420 лева направени разноски по
делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева. Именно в този размер е и
договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
5
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К №.. издаден от ОД МВР гр.Перник,с който е
наложено на П. М. А., с ЕГН:********** от с.Д. л., общ.Р. административно наказание
глоба в размер на 1200 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. М. А., с ЕГН:********** от с.Д. л., общ.Радомир сумата от 420,00
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6