В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от |
| |
Административно наказателно дело |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление N 14-0339-000942/09.05.2014г. на Началника Група към ОД на МВР XXXXXXXXXX, с което на Б. Р. Б., ЕГН XXXXXXXXXX, с постоянен адрес – село XXXXXXXXXXX, ул.“XXXXXXXXXXXX“ №XX за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева. В жалбата се излагат доводи за неправилно и незаконосъобразно НП, поради допуснати процесуални нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП. Оспорва се установената фактическа обстановка, като се твърди, че липсва знак, който да отменя въведено ограничение за движение в населено място. Излагат се доводи за допустимост на жалбата, въпреки отбелязаната в НП дата на връчване 02.04.2015г., като се твърди, че НП не е връчено на посочената в него дата, че връчителят неправилно е отбелязал същата и след сигнал от жалбоподателя е взел НП за поправяне на същата, като последствие не е налице редовно връчване, а жалбоподателя узнал за процесното НП при справка в КАТ. Иска се от съда да извърши проверка на посочените обстоятелства относно нередовност на връчването, селд което да приеме жалбата за допустима, като подадена в срок, да я разгледа, като отмени НП поради неправилно установена фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата основания. Излагат се доводи и са правят доказателствени искания за установяване нередовното връчване на НП и неправилно и непълно установена фактическа обстановка. В съдебно заседание административнонаказващият орган Началник Група към ОД на МВР XXXXXXXXXXX, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 02.04.2015г., като връчителя – свидетеля Х. от РУ XXXXXXXXXX неправилно отбелязал в НП дата на връчване 02.01.2015г. По сигнал на жалбоподателя Б. за неправилното отбелязване връчителя на следващият ден иззел процесното НП за коригиране датата на връчване. За допуснатата грешка Х. уведомил Началника на РУ XXXXXXXXXX, като изготвил и докладна по случая. Въпреки изложеното в докладната и описаните в същото обстоятелства – потвърдени от Х. и в съдебно заседание – препис от обжалваното НП не било връчено на жалбоподателя. Вместо това датата на връчване в самото НП била преправена на 04.02.2015г. – видно от представеното по делото НП – и същото било прието за влязло в сила, предвид липсата на жалба в срока, съгласно датата на връчване. На 08.09.2015г. по искане на жалбоподателя до РУП XXXXXXXXXXX му е изпратено по пощата обжалваното НП. При така установеното, съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от санкционираното с НП лице в предвидения от закона срок. В случая отбелязаната дата на връчване върху самото НП не обвързва съда с преценката за допустимост, доколкото по делото безспорно бе установено, че редовно връчване на НП АНО е извършил чак на 08.09.2015г., като абата срещу НП е постъпила в деловодството на РУП XXXXXXXXXXX на 10.09.2015г. Разгледана по същество е основателна. На 15.04.2014г. св. Я. П. и В. М. – двамата служители на Г“ПП“ при ОД на МВР XXXXXXXXXX, били на раßота по линия на „безопасност на движението” на главен път Е79 в района на село XXXXXXXXX, мотел „XXXXXXXXX“. В 15.15 ч. същите спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди А4” с ДКN XXXXXXXXXX, движещ се п посока град XXXXXXXXXX, тъй като техническото средство - система за автоматично видеозаснемане TFR1-М и радар ТР-4D с фабр.N 578 за измерване на скоростта на МПС отчело движение с превишена скорост, а именно: 91 км.ч. при ограничение от 50 км.ч.за населено място, въведено с пътен знак Д11. От извършената проверка на документите на водача се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Б., като същият не носи контролен талон към СУМПС. Служителите на ОД на МВР- XXXXXXXXXXX поканили последния и го запознали с показанията на техническото средство, след което и в резултат от направените констатации св.Я. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение №942 от 15.04.2014г. в присъствието на свидетеля на нарушението В. М.. Жалбоподателят Б. подписал акта без възражения, след което получил екземпляр срещу подпис. Въз основа на този АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 14-0339-000942/09.05.2014г. от Началника Група „Пътна полиция“ към ОД на МВР XXXXXXXXXXX, с което на жалбоподателя Б. било наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 1, т.4, от ЗДвП -„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във възивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Макар и да бе приета за установена изложената фактическа обстановка, останаха недоказани от АНО в хода на производството наличието на извършено нарушение, неговият характер и вид, както и законосъобразното извършване на процедурата по издаване на НП. На първо място, не бе безспорно доказано по предвидения от закона начин, че на мястото, където е извършено нарушението в действителност е действала забраната на знак Д11, във връзка с направените от жалбоподателя възражения. Описаната в АУАН и НП обстановка и разположение на служителите на ОД на МВР- срещу мотел „XXXXXXXXXX“ във връзка са установеното по делото преместване на знаците, обозначаващи начало и край на населено място мотивира съда да приеме, че всъщност действалата към момента на извършване на проверката забрана е в резултат на незаконосъобразно разполагане на пътната маркировка. Имайки предвид, че преди корекцията на пътната маркировка знак Д12 – обозначаващ край на населено място е бил разположен на повече от 600 метра от сегашната му позиция и най-вече с оглед обстоятелството, че от сегашното местоположение на знака да неговата предишна позиция липсват каквито и да е външни белези, които да отговорят на представата на населено място – жилищни, стопански и други сграда, пътна и др. инфраструктура, характерна за населените места – съдът приема, че липсват доказателства относно наличието на субективният елемент на нарушението – вината в която и да е от нейните форми. От мястото, където в момента е разположен знак Д12 до неговото предходно местоположение единственият обект, който по някакъв начин се явява индиция за това, че пътят е разположен в населено място е именно мотел „XXXXXXXXXXX“. От друга страна – определянето на същият като мотел, а не хотел е косвена потвърждение за това, че неговото местоположение е извън населено място, до път. Изложеното мотивира съдът да приеме, че остана недоказана в производството вината на жалбоподателя в извършване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата е елемент от неговият състав и липсата и налага отмяна на наложеното наказание поради несъставомерност на нарушението. Съдът приема за безспорно, че Б. е управлявал МПС със скорост над разрешената. Също така безспорно обаче, според настоящият състав е и обстоятелството, че Б. не е бил наясно със съществуващото ограничение, предвид неправилното разположение на пътните знаци, въвеждащи и отменящи ограничения за движене в населено място. По отношение на нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно това, че Б. не е носил контролен талон липсват възражения, жалбата не е насочена срещу това нарушение, а и същото бе безспорно установено, поради което НП следва да бъде потвърдено в тази му част. ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 14-0339-000942/09.05.2014г. на Началника Група към ОД на МВР XXXXXXXXXXX в частта, с която на Б. Р. Б., ЕГН XXXXXXXXX, с постоянен адрес – село XXXXXXXXXX, ул.“XXXXXXXXXX“ №XX за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ |