Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 262 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на А.И.Х. *** против Решение № 2153-17-23 от 19.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 45 от 17.01.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряван, с
което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
жалбата се оспорва законосъобразността на решението и потвърденото с него
разпореждане като жалбоподателят твърди, че неправилно е определена началната
дата на отпуснатата му пенсия. Счита, че това следва да е датата на подаденото
от него заявление – 12.09.2019 г., а не датата 12.11.2019 г., когато е заплатил
осигурителни вноски за времето на обучението си във висше училище. Иска се
съдът да отмени оспореното решение, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. В хода на делото по същество
и в представени писмени бележки, развива съображения, че в конкретния случай не
е приложима разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от КСО за отпускане на исканата
пенсия от датата на заявлението. Иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, и като извърши и служебна проверка на
законосъобразността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Административното
производство пред пенсионния орган е започнало по подадено от жалбоподателя
заявление вх.№ 2113-17-1621/12.09.2019 г. Със заявлението, Х. е сезирал
пенсионния орган с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на ІІ категория труд, като представил документите за
осигурителен стаж и доход, с които разполагал – общо 8 броя. На 29.10.2019 г.
разглеждащият преписката административен орган изпратил писма до жалбоподателя
и до двама от осигурителите, при които същия има положен стаж с искане за
извършване на уточнения относно представените документи за стаж. С писмо изх. №
2113-17-1621#3/от
28.10.2019 г. жалбоподателят бил уведомен, че ако притежава стаж за периода от
01.10.1986 г. до 28.07.1992 г. следва да представи надлежен документ за него, а
ако в посочения период не е полагал труд следва да декларира изрично това
обстоятелство. На 06.11.2019 г. Х. представил удостоверение № 577/09.09.2019 г.
от Висше техническо училище „Ангел Кънчев“ – Русе (Русенски университет „Ангел
Кънчев“), с което се удостоверява, че в периода от 26.08.1986 г. до 19.06.1991
г. Х. е бил студент редовно обучение във висшето учебно заведение. На
15.11.2019 г. жалбоподателят представил и удостоверение № 2165-17-23/15.11.2019
г., издадено от ТП на НОИ – Русе, в което е отразено, че на 12.11.2019 г. Х. е
заплатил осигурителни вноски в размер на 1108,80 лв. на основание чл. 9а, ал. 1
от КСО за осигурителен стаж в периода от 01.10.1986 г. до 31.07.1087 г. – 10
месеца. С Разпореждане № 4/29.11.2019 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване на Х. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 12.11.2019 г. като бил определен
минималният й размер. По делото няма данни дали това разпореждане е било
съобщено на жалбоподателя, нито пък да е било обжалвано от него.
Впоследствие
на 15.01.2020 г. бил изготвен опис на осигурителния стаж на А.Х., в който (на
ред 4) е включен и заплатеният от жалбоподателя осигурителен стаж, при което
общият зачетен осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория бил 42 години, 1
месец, 13 дни и 3 часа. В описа ръкописно е извършено изчисление, че към датата
на заявлението – 12.09.2019 г. Х. е на възраст 58 години, 4 месеца и 1 ден и
разполага с осигурителен стаж от 41 година, 3 месеца и 13 дни (без платените 10
месеца за преиода на образованието), при което сборът от осигурителен стаж и
възраст е 99 години, 7 месеца и 14 дни. Към датата на заплащане на
осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО възрастта на жалбоподателя е 58
години, 6 месеца и 1 ден, а осигурителният му стаж е 42 години, 1 месец и 13
дни като общият им сбор е 100 години, 7 месеца и 14 дни.
С
последващо разпореждане № 45 от 17.01.2020 г. отпуснатата на Х. лична пенсия за
осигурителен стаж била изменена досежно нейния размер,който бил изчислен
съобразно правилата на КСО. Промяна в определената начална дата на пенсията не
била правена. Х. оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Русе по
реда на чл. 117 от КСО, който с атакуваното в настоящото производство решение
го потвърдил. ИЗложените от горестоящия орган мотиви са свързани с тълкуването
на нормата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО в отграничение от тази на чл. 9а, ал.
2 от КСО, при приложението на която за начална дата на пенсията се използва
датата на подаденото заявление.
Така
установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в
предвидения законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне
(л. 4 от преписката) и извършеното входиране на
жалбата в деловодството на административния орган (л. 3 от делото) и съобразно разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от
оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решение №
2153-17-23/19.03.2020
г., предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е
изискуемата писмена форма като решението е мотивирано, съобразно изискването на
чл. 117, ал. 3 от КСО.
От
данните по делото се установява, че в хода на административното производство са
събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка на правото на
жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наличието на такива не се и твърди от жалбоподателя.
По делото не е налице спор относно установените фактически обстоятелства.
Едниственият спорен по делото въпрос е правен и касае приложението на чл. 9а,
ал. 1 от КСО при определяне на началната дата на отпуснатата пенсия.
Тезата на жалбоподателя е, че макар нормата на чл. 9а, ал. 4 да е свързана
изрично само с хипотезата на ал. 2 от същия член, тя следва да се приложи по
аналогия и в хипотезите на чл. 9а, ал. 1 от КСО поради празнота в правото.
Отделно от това жалбоподателя поддържа, че по-късното заплащане на
осигурителните вноски за времето на обучението му във висше учебно заведение се
дължи на обстоятелството, че административният орган го е уведомил със
закъснение извън законоворегламентирания срок за установените нередовности по
заявлението му.
Съдът намира тези възражения за неоснователни, а изводите на ответния
административен орган за правилни и законосъобразни.
По делото безспорно се установява, че без заплатеният от жалбоподателя стаж
по чл. 9а, ал. 1 от КСО към датата на подаване на заявлението 12.09.2019 г. Х.
не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО и в
частност за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст – 100.
В относимата към
дадата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия редакция на чл. 9а от КСО (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) нормата
има следното съдържание:
„Чл. 9а. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) (1) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита:1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор".(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.(3) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. (4) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.(6) За осигурителен стаж по ал. 1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.“
Видно от
текстовете на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 от чл. 9а от КСО, уреждащи закупуването
на осигурителен стаж, предпоставките за ползването на тази възможност от
кандидат пенсионерите, са различни, т.к. за закупуване на осигурителен стаж по
ал. 1 лицето следва да се е обучавало във висше или полувисше учебно заведение
като възможността му да закупи осигурителен стаж е само в рамките на учебния
план на съответното учебно заведение. Изискването за закупуване на стаж по ал. 2 на чл. 9а от КСО е, лицето да е
навършило възрастта по чл. 68,
ал. 1 и ал.
2 от КСО и да не му достигат до 5 години осигурителен стаж за да придобие
правото на пенсия. Очевидна е разликата в изискванията, предоставени като
възможност за закупуване на осигурителен стаж от законодателя. С оглед на това са налице и различия в правните последици от
„закупуването“ на осигурителния стаж. Така в хипотезата на чл. 9а, ал. 1 от КСО
лицата заплащат осигурителни вноски за конкретен период от време (не по-дълъг
от продължителността на учебния план), за който законът предвижда възможност да
бъде зачетен като осигурителен стаж, ако лицата заплатят за своя сметка
осигурителни вноски за този период. Заплащането на тези вноски би могло да
стане по всяко време при желание на лицето, независимо че житейски това се
случва едва когато се установи, че на лицето не му достига осигурителен стаж за
придобиване право на пенсия. Точно обратното, в хипотезата на чл. 9а, ал. 2 от КСО заплащането на осигурителни вноски касае изцяло и само недостигащ стаж,
като в пълния смисъл е налице „закупуване“ на осигурителен стаж, доколкото със
заплащането на осигурителните вноски се придобива осигурителен стаж като
продължителност от време, без да е свързан с определен календарен период.
Именно в тази връзка КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
уреждат особена процедура при определянето на недостигащия стаж, уведомяването
на лицето за това и заплащането на осигурителните вноски, както и особено
правило относно моментът, от който следва да се отпусне пенсията по чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО, за която единствено се прилага хипотезата на чл. 9а, ал. 2. В
тази връзка неоснователно жалбоподателят счита, че е налице законова празнота и
по аналогия следва да намери приложение нормата на чл. 9а, ал. 4 от КСО и за
случаите на „закупуване“ на осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО. Тук не
става въпрос за празнота в правото, а за уредени напълно различни фактически
състави, като в случаите на чл. 9а, ал. 1 от КСО зачитането на осигурителен
стаж става към момента на изпълнение на фактическия състав, а това е моментът
на заплащане на осигурителните вноски. Така в процесния случай жалбоподатялет е
придобил осигурителен стаж за периода от 01.10.1986 г. до 31.07.1987 г. – 10
месеца, от датата на заплащане на осигурителните вноски за този период – от
12.11.2019 г., към която дата изпълнява изискванията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В изложения до
тук смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена в
Решение 5206/23.04.2018 г. по адм.д. №
4123/2017 г. на VІ отд.; Решение № 15388/14.12.2017 г. по адм.д. № 11234/2016 г.
на VІ отд. и Решение № 8528/23.06.2014 г. по адм.д. № 4686/2014 г. на VІ отд.
Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателя, че в случая е бил
информиран със закъснение за нередовности по заявлението му, което е станало
причина за заплащането на осигурителните вноски на основание чл.9а, ал. 1, т. 1
от КСО едва на 12.11.2019 г. С изпратено до Х. писмо от 28.10.2019 г. същият е
информиран от пенсионния орган, че за определен период от време по преписката
не са представени документи за зачитането му за осигурителен стаж и ако в този
период лицето не притежава стаж следва да го декларира изрично, а ако разполага
с такъв стаж да представи надлежни доказателства за това. Действително писмото
е оформено като такова по чл. 1, ал. 5 от НПОС с указание до лицето, че ако в
едномесечен срок не представи поисканите доказателства, ще последва произнасяне
на пенсионния орган само въз основа на наличните доказателства и е изпратено
след предвидения в тази норма 15-дневен срок. Това обаче не намира отражение към
спорния въпрос, тъй като към датата на изпращане на писмото административният
орган не е информиран и не би могъл да знае при липса на каквито и да е
доказателства, че за посочения в писмото период за Х. е налице възможност за
заплащане на осигурителни вноски за стаж по реда на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО,
т.е. че това е период на обучение във висше учебно заведени. Такава информация
постъпва в ТП на НОИ – Русе едва на 06.11.2019 г., когато е представено
удостоверението, издадено от висшето училище. Както вече беше уточнено в случая
не се касае за заплащане на недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО, при който административният орган е задължен да информира лицето за
недостигащия му стаж и за възможността да заплати осигурителните вноски за
него, ако отговаря на условията за това по чл. 9а, ал. 2 от КСО. Правото на
лицето да заплати осигурителни вноски за периода на обучението си във висше или
полувисше учебно заведение като по този начин периодът на обучението му се
зачете за осигурителен стаж е предоставено изцяло на преценката на самото лице,
което само решава дали и кога да се възползва от правната възможност по чл. 9а,
ал. 1, т. 1 от КСО.
В обобщение на всичко изложено до тук, съдът счита, че оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни
и допустими административни актове, за които не са налице пороците по чл. 146
от АПК, които да водят до отмяната им.
С
оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от ответната страна за
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден
от горното съдът и на основание чл. 118 от КСО
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.И.Х. ***
против Решение № 2153-17-23 от 19.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Русе,
с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 45 от 17.01.2020
г. на ръководителя по пенсионно осигуряван, с което е изменена личната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА А.И.Х. ***, ЕГН ********** да
заплати на Териториално поделение на НОИ гр. Русе сумата от 100 (сто) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: