Определение по дело №1429/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1002
Дата: 17 април 2018 г.
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20185220101429
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Пазарджик 17.04.2018год.

 

            Пазарджишки районен  съд гражданска колегия в закрито заседание на седемнадесети април ,през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАЙА ПОПОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1429/2018 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:

              Производството е по чл. 389  и сл. ГПК.

              В исковата си молба против „ТИВЕЛА СТРОЙ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик , ул. „Патриарх Евтимий „ № 1 , ет.4, офис 53 представлявано от управителя Л.Б.  и Л.В.Б., ЕГН ********** *** ищцата Ц.Г.П.  ЕГН ********** *** чрез адв. К.  твърди, че  между страните е възникнал правен спор във връзка с изпълнението на договор от 01.08.2017 г.  за извършването на основен ремонт  и породения правен  интерес от предявяване на осъдителни претенции против ответника поради негово договорно неизпълнение.  Твърди се , че ответникът следва да отговаря за връщането на част от заплатена от ищцата сума като аванс по същия договор , тъй като не бил изпълнил качествено всички уговорени ремонтни работи, както  и за претърпени от ищцата имуществени вреди от твърдяното договорно неизпълнение.

Твърди се, че ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД не изпълнило в срок договора. От заплатеният от аванс билше изработен на място СМР на стойност 1625 лв. Отделно от това поради некачествено извършване на поетите СМР са направени разходи от ищцата по отстраняването на дефектите на стойност 2045 лв.

Въпреки поисканото от  ответника Б., тогавашен управител на дружеството, за възстановяване надплатените суми, както и сторените разходи от некачествения ремонт. Същият отказал да поправи вредите, както и да върне надплатената сума.

На 06.11.2017 г. в Пазарджишкия районен била предявена от ищцата искова молба с правно основание чл. 55 и 88 от ЗЗД за сумата от 3375 лв. и 2045 лв. Образувано било гр.д. 4573/2017 г. по описа на ПРС. Към онзи момент на ответното дружество бил собственост на Л.Б. и същото било със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик ул. „Патриарх Евтимий" No 1, ет. 4, офис 43.

За обезпечаване на така предявения иск било поискано от съда  и същият с нарочно определение № 2705 от 09.11.2017 г. допуснал обезпечение на предявените искове , чрез запор върху единствения актив на това дружество, а именно МПС Грейт Уол (Greit Walt], модел Стейд 5, с държавен контролен № РА 7707 ВТ. С нарочна молба от 10.11.2017 г. до ЧСИ Георги Тарльовски била приложена обезпечителната заповед и било поискано налагането на запор върху автомобила в КАТ. ЧСИ на 13.11.2017 г. (ден понеделник от календара) е изпратил запорното съобщение до КАТ, което било постъпило след отразяване в системата на КАТ прехвърлянето на процесният автомоби от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на физическото лице Л.Б., поради което запорът реално не е изпълнен.

На 13.11.2017 г. Л.Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „ТИВЕЛА СТОРЙ" ЕООД е прехвърлил на себе си като физическо лице собствеността върху описания автомобил. В хода на съдебното производство по гр.д. 4573/2017г. , а именно на 18.01.2018 г. Л.Б. е прехвърлил и дяловете си от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Йоана Г. Царска, която е променила седалището и адресът на управление на дружеството в гр. София, които обстоятелства са вписани по партидата на дружеството в TP под № 20180124094258. Всичко било извършено с цел да затрудни изпълнението на осъдителното решение на ПРС.

Твърди се, че процесната сделка, относно подробно описания автомобил, явно е извършена, за да се увредят интересите на кредитора на "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, тъй като се целяло единствено намаляване на патримониума на длъжника -първия ответник, в следствие на което поради липса на друго имущество или какъвто и да било актив на името на същото, да не може да се удовлетвори ищеца в настоящото производство. ПРС постанови съдебен акт, с който осъди дружество да ми заплати посочените по-горе суми.

Твърди се, че поради липса на активи на това дружество нямало как да се осъществи съдебното решение. Процесната сделка била извършена със знанието и на втория ответник, че уврежда ищеца. Вторият ответник, е действал недобросъвестно. Прехвърлянето на собствеността е станало по време на висящността на производството по гр.д. 4573/2017 г. Извършената покупко-продажба е на стойност нереално ниска от истинската пазарна стойност на автомобила. Вторият ответник, като управител на първият е знаел, че ищцата има парично вземане от първия ответник.

Отправена е молба, след като ищцата докаже основателността на твърденията си, да постановите съдебен акт, с който на основание чл.135 от ЗЗД, да се обяви за относително недействителна по отношение на ищцата, сделката от 13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА 7707 ВТ, извършена с нотариално заверен договор от 13.11.2017 г. с per. № 2259/2017 г. на помощник нотариус Цветана Костадинова с per. № 571, между „"ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД- като продавач и Л.В.Б., като купувач.

Оформен е петитум, поради  наличие на очевидна нужда от обезпечение на настоящият иск, който касае отменителна сделка на движима вещ, поради което няма регистър за отразяване на настоящето троизводство, което да запази правата на ищцата спрямо всеки евентуален следващ приобретател на процесната вещ и представените  убедителни писмени доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за основателността на твърденията в исковата молба. Същевременно едно бъдещо съдебно решение за относително унищожаване на процесната сделка няма да е от полза при положение, че вторият ответник отново извърши разпореждане с вещта в хода на настоящето дело. В тази връзка се моли, съдът да определение, с което допуснете обезпечение на така предявения иск, чрез налагането на запор върху процесната вещ.

 

Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и със събраните към настоящия момент доказателства , съдът прие следното:

            Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът  е сезирал Районния съд с молба по чл. 389 ГПК , като е поискано да бъде допуснато обезпечение на  иск, чрез налагане на запор върху  товарен автомобил собственост на ответното търговско дружество.  Съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК обезпечение на иска се допуска , когато без него за ищеца ще бъде невъзможно  или ще се затрудни осъществяването на правата по решението  и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства  или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. С настоящата искова молба съдът е сезиран с с иск с правно основание по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на ищцата, сделката от 13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА 7707 ВТ, извършена с нотариално заверен договор от 13.11.2017 г. с per. № 2259/2017 г. на помощник нотариус Цветана Костадинова с per. № 571, между „"ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД- като продавач и Л.В.Б., като купувач.

От представените в настоящото производство писмени доказателства съдът без да навлиза в спора по същество - може да направи обоснован извод досежно допустимостта  на  осъдителните  искови претенции. При преценката за наличието на обезпечителна нужда , съдът взема предвид установената съдебна практика  според която при съдебно предявени  парични вземания обезпечителната нужда се предполага , тъй като  всяко разпореждане  на ответника с имуществото му затруднява удовлетворяването на кредитора / в този смисъл Определение  №933/ 19.10.2012 по ч.т.д. № 778/2012 г. ІІт.о. ВКС, определение № 1132/ 18.12.2012 г. по ч.т.д. № 926/ 2012 г. ІІт.о. на ВКС  постановени по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК./

При допускане на обезпечение  съдът се произнася с оглед на този изход, който изглежда най- вероятен при обсъждане на представените от страните и събрани към момента доказателства, но в конкретния случай предвид етапа на който се намира производството  не би могъл да обоснове изводи за вероятната основателност на исковите в целия претендиран размер. Затова съдът счита, че обезпечение следва да бъде допуснато само след внасяне на гаранция. Размерът на гаранцията от своя страна следва да бъде определен при съобразяване на фазата , в която се намира производството  и опасността от нанасяне на вреди на ответника . В случая иска на ищеца – молител е с материален интерес 5420,00 лв.  , а делото е във фаза преди изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК  и депозиране на отговор от ответника. От друга страна вредите , които ответникът би търпял следва да се съобразят с периода , в който се очаква процесът да приключи окончателно, в който период няма да може да се разпорежда със запорираната вещ. Затова съдът намира , че обезпечението следва да бъде допуснато при определянето на гаранция в размер на 542,00 лв.

Ето защо съдът следва да допусне запор на движимата вещ собственост на  ответника Л.В.Б., ЕГН ********** *** по този начин да гарантира  удовлетворяването на молителя  - ищец по предявените искове  при евентуално положително решение за него. Налагането на обезпечителната мярка  е под условие, ако молителят внесе определената от съда гаранция в посочения по-горе размер.

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените  от Ц.Г.П.  ЕГН ********** *** чрез адв. К. против против: „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Надежда 1, бл. 118, вх А, ет. 13, ап. 84, представлявано от Йоана Г. Царска – управител и Л.В.Б., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД  чрез налагане на запор на движима вещ собственост на ответника Л.В.Б., с ЕГН **********,***, а именно : товарен автомобил Грейт Уол / Greit Walt / модел Стейд 5, с ДК № РА 7707 ВТ.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 391 ал.2 ГПК задължава ищцата Ц.Г.П.  ЕГН ********** *** чрез адв. К.  да внесе парична гаранция в размер на 542,00 лв. по сметка на ПзРС и да представи доказателства за това по делото.

След представяне на доказателства за внасяне на паричната гаранция да се издаде заповед за налагане на обезпечителната мярка.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Пазарджик в едноседмичен срок, който срок за молителя тече от връчването му, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщението  за наложената обезпечителна мярка. 

                                   

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: