Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 684
гр.Бургас, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5720 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес на управление:
гр.Бургас, ул. „*“, № 14,
чрез адв. П.К.- САК, адрес за съобщения и призовки:
гр. *, бул. „*“ 21, ет. 1, офис 3, против Наказателно постановление № */12.09.2019г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер
на 500 лева.
С
жалбата и с допълнително подадените
становища се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание, дружеството се представлява от адв.
К., който доразвива изложените в жалбата доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Азманов,
който намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 13.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 20.11.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не
се спори, че към 28.05.2019г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – супермаркет „Велека“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, адм.
адрес № 129. На 28.05.2019г., около 15:10 часа, служители на ЦУ на НАП, сред
които и св. С.Г.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, осъществили
контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект.
Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка, при която
констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за отчитане
на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство модел TREMOL FP 05- KL, с номер на ФП 50151539 и индивидуален № ZK083582, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по
устройството съгласно междинен отчет №
056864/28.05.2019 г. била 762,86 лв. Съгласно изготвен опис на наличните
парични средства от управителя на обекта се установила фактическа касова
наличност в размер на 0.00 лева. Т.е., при проверката била установена отрицателна
разлика в размер на 762,86 лева, за които в паметта на фискалното устройство не
съществували данни за служебно изведени суми от касата в деня на проверката.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Г. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 0311009 от 28.05.2019 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 31.05.2019 г. На 31.05.2019 г. бил
съставен АУАН с № F489639.
Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 28.05.2019 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така
описаното деяние Г. квалифицирала като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС,
като предявила и връчила екземпляр от акта на представител на дружеството,
който не записал възражения.
Впоследствие,
на 12.09.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани
показанията на разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като липсват
каквито и да е било данни за антидатиране. Същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Посочено е, че се касае за отрицателна
разлика, т.е. парите в наличност са били по-малко от отразените в касовата
наличност, т.е. по документи. Съвсем конкретно е посочено, че сумата от 762,86
лева е тази, съдържаща се в междинния дневен отчет, т.е. сумата, която би
трябвало да е налична по документи, а в по-надолу в НП е записано, че
фактически в конкретната каса е имало 0 лв., т.е. не е имало парични средства.
Административнонаказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената
такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си
да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без
значение е за какво са предвидени средствата, които не са отчетени (дали за
плащане на стоки, или друго). Актосъставителят е
описал, че има ФУ и че не е регистрирана чрез него промяната в касовата
наличност.
На първо място, обстоятелството,
че наличните средства са изброени от служител на дружеството по никакъв начин
не накърнява правата на санкционирания субект, а напротив- предоставено е на
проверявания субект сам да заяви какви са наличните средства. Също така е
видно, че лицето, извършило изброяването е служител на дружеството- управител
на обекта, т.е. налице е представител на дружеството, поради което също
неговите права не са накърнени.
На следващо място, изискването на
закона е да има съответствие между фактическата наличност в касата и
документално отразеното във всеки един момент, което изискване не е било
спазено. След като наредбата посочва, че всяка промяна в касовата наличност се
регистрира без посочен срок , то това означава, че въпросното регистриране се
извършва веднага. От описите и дневните отчети от л. 23 до л.26 е видно, че за
две от другите каси има съответствие при нулева фактическа наличност, което
сочи, че дружеството е наясно със законовите задължения.
Следователно
е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът
на така цитираната правна норма обаче обосновава извод, че нарушение,
осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до
неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от продажбата на
стоки или услуги.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия
орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500
лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
в минималния предвиден размер.
Неоснователен е и доводът, че не можело да се налага санкция на дружеството,
защото се касаело за нарушение на конкретно физическо лице. Отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна и се
изразява в разминаване между правно дължимото и фактическото състояние при
осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при проверка на дейността
на търговеца е констатирано такова разминаване, поради което му е наложена
санкция. Възприемане на тезата на жалбоподателя обезсмисля предвиждането на
санкции за юридически лица в закона, тъй като последните винаги извършват
действия чрез съответните физически лица, които са част от персоналния им
състав.
Неоснователен е и доводът за приложение на чл. 26 от НК, тъй като при
наличието на няколко каси и устройства към тях, съответствието следва да е
налице поотделно за всички. Освен това чл. 18 от ЗАНН, който предвижда, че
когато са извършени няколко административни нарушения, се търпят отделни
наказания, изключва приложението на чл. 26 от НК.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата
наличност не е на толкова ниска стойност, която да обоснове отпадането на
юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С
оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО,
в негова полза следва
да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да
се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */12.09.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес на управление: гр.Бургас,
ул. „*“, № 14, адрес за съобщения и призовки: гр. *, бул. „*“ 21, ет. 1, офис 3,
адв. П.К. от САК, е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *,
с адрес на управление: гр.Бургас, ул. „*“, № 14, да заплати на Национална
агенция за приходите- * сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.