№ 268
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000823 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на О. - П., представлявана от
главен юрисконсулт Б.П.,надлежно упълномощена от К. на О. против
Решение № 51 от 19.07.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд
по търг. дело №544/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от
първоинстанционното решение, по силата на която съдът е осъдил О.-П. да
заплати на ищеца „П. П. Е. М. „ ООД ЕИК ********* сумата от 36 000
лева,представляваща третата вноска от дължимото възнаграждение по
Договор № ** ** *** от 24.02.2016 г. за изготвяне на проект за укрепване и
социализация на речното корито на река М., в границите на град П., за която
трета вноска е издадена фактура № ********** от 11.06.2020 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената
главница, считано от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
1
Според изложеното във въззивната жалба задължение на изпълнителя по
договора от 24.02..2016 г. за възлагане на обществена поръчка е не само да
представи изготвените от него технически инвестиционни проекти, но и
всички съгласувателни становища от компетентните органи – аргумент от
чл.144,ал.1 т.5 и т.7 от ЗУТ. Акцентира се върху това ,че О.-П. не може да
носи отговорност за действия или бездействия на трети лица, които са
отделни администрации. След като не е издадено разрешение за строеж, то
не е налице предвиденото в договора условия да се приеме извършената
работа и да се извърши окончателното плащане в размер на 36 000 лева.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърли
предявеният на договорно основание иск.
Въззиваемата страна „ П. П. Е. М.“ООД - град С., представлявана от
управителите на дружеството Д. С. и Б. С. чрез пълномощника им по делото
адвокат Д.И. от *АК поддържат писмен отговор, съгласно който въззивната
жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл.266,ал.1 от ЗЗД за сумата от 36 000 лева,
представляваща трето и окончателно плащане на възнаграждението по
договор за изработка, дължимо на изпълнителя.
По делото е установено,че спорното между страните правоотношение е
възникнало на договорно основание: по силата на договор от 24.02.2016 г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет „ изготвяне на проект за
укрепване и социализация на речното корита на река М. в границите на град
П.. Възложител по договора е О.-П., която е възложила на изпълнителя „ П. П.
Е. М.“ООД срещу определено възнаграждение да изготви проекта по
укрепването на речното корито. Конкретно задължението на изпълнителя е
да осъществи проектиране, което е двуфазно, като представи първо „Идеен
инвестиционен проект“, разработен в два варианта, които да се представят за
избор и одобрение на ОЕС** / ОЕС**/. Втората фаза е да се изработи „
Технически инвестиционен проект“, който ще се изработи на база одобрения
вече идеен инвестиционен проект. Общата стойност на договора за
изработването на двата проекта е в размер на 120 000 лева с включен ДДС.
2
Няма спор, че възложителят е разплатил цената на изготвения и
одобрен идеен инвестиционен проект в размер на 48 000 лева с вкл.ДДС.
По отношение на изготвения технически инвестиционен проект в
размер на 72 000 лева е изплатил сумата от 36 000 лева, представляваща
междинно плащане.
Предмет на настоящия спор е последното трето плащане на сумата от
36 000 лева, което представлява окончателно плащане съгласно чл.6,ал.1, т.3
от договора за възлагане на обществена поръчка. Това е окончателното
плащане за изготвянето на техническия инвестиционен проект, което
представлява разликата между уговорената цена за изготвяне на техническия
проект / 72 000 лева/ и изплатеното междинно плащане в размер на 36 000
лева. Тази разлика е именно исковата сума в размер на 36 000 лева и за това
последно трето плащане е предвиден срок за изпълнение, а именно: до 30-
дни от датата на издаването на разрешението за строеж и представената
оригинална фактура, съгласно действащото счетоводно законодателство,
придружена с двустранен протокол по чл.10 от договора. Съгласно тази
разпоредба окончателното приемане на дейностите по проектиране във фаза
„ технически инвестиционен проект“ се осъществява след издаването на
Строително разрешение, за което се съставя протокол, подписан от
изпълнителя и възложителя или от техни представители.
Основното възражение, което е направила О. - П. в отговора на
исковата молба,че изпълнителят не е представил изработения от него
технически инвестиционен проект „ в обем и съдържание“, съгласно
разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, при това такъв технически
инвестиционен проект, който е съгласуван с всички съгласувателни
инстанции“. Или по –просто казано О.-П. счита, че задължението да се
представят всички съгласувателни становища от компетентните по
специалния закон – ЗУТ органи е на изпълнителя по договора за възлагане на
обществена поръчка.
За да обоснове това безсъмнено оригинално становище жалбоподателят
се аргументира с това, че „О. не може да носи отговорност за действия и
бездействия на трети лица, които са отделни администрации.“ Следва да се
отбележи, че изпълнителят в още по-голяма степен се явява трето лице за
3
цялостния инвестиционен проект, инициативата за чието успешно
реализиране е на възложителя „О.-П.. Изпълнителят „ П. П. Е. М.“ООД е
поел задължението да изготви проект за укрепване и социализация на
речното корито на река М. и да представи на възложителя два проекта, а
именно: „идеен инвестиционен проект“ и „технически инвестиционен
проект“. Не е предвидена договорна клауза, от която да се извлече
задължение за изпълнителя да следи за изпълнението на предварителните
съгласувателни процедури съгласно нормативните изисквания.
Точно обратното: съгласно чл.8,ал.3 от договора след като
техническият инвестиционен проект бъде приет,то договорът вменява като
задължение на възложителя да предприеме необходимите действия за
одобряването на същия и за издаване на строително Разрешение. Същата
разпоредба предвижда задължение за изпълнителя да оказва съдействие на
възложителя при всяка възникнала необходимост. Ответника не е направил
възражение за неоказване на съдействие от страна на изпълнителя в писмения
отговор.
Основният момент в спора е ,че О.-П. и към настоящия момент не е
издала Разрешение за строеж, а причината за това е, че все не е налице
влязъл в сила административен акт – влязло в сила решение по оценка на
въздействието върху околната среда / ОВОС/ по смисъла на чл.148,ал.8 от
ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба от специалния закон влезлият в сила
административен акт е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в
сила решение по ОВОС, издадено от РИО** –П. не е издадено,а от това
зависят до голяма степен и другите съгласувателни процедури. По делото е
безспорно установено, че въз основа на представения от изпълнителя
Технически инвестиционен проект първоначално е издадено позитивно
решение № *-*/**** г от РИО** – П..
Това решение обаче е било отменено по целесъобразност с Решение №
95 от 23.04.2019 г. на МО**, но от мотивите на този административен акт се
установява ,че указанията и забележките са насочени пряко към изпълнителя
по договора за изготвяне на ДОСВ – това е дружеството „Б. К.“ООД. Не
друг,а именно О.-П. е инициирала и провела процедура за възлагане на
обществена поръчка след което е сключила договор с външен изпълнител –
„Б. К. „ООД. Предмет на този договор за изработка е „Изготвяне на доклад
4
за оценка на въздействие върху околната среда / ОВОС/ на направеното
инвестиционно предложение за укрепване и социализация на речното корито
на река М.. В писмения отговор на исковата молба О. - П. признава, че е
получила писма от РИО** –П. за това че е необходимо да бъдат преработени
ДОСВ и ДОВОС, с оглед на това да се изпълнят задължителните указания
дадени в мотивите на Решение № 95 от 23.04.2019 г. на МО**.
Тези писма са насочени именно към О. - П., защото тя именно носи
отговорност за нормалното протичане на инвестиционния процес и
конкретно- тя може и следва да инициира процедурата по преработването на
ДОВОС и ДОСВ. След като О. - П. е провела обществената поръчка и е
сключила договор с външен изпълнител, то задължение на О. е да възложи
на избрания от нея изпълнител на екологичните доклади да преработи и
практически да изготви нови екологични доклади, съобразно указанията,
посочени в мотивите на Решение № 95 от 23.04.2019 г. на МО**.
За този административен акт и за необходимостта да се преработят
ДОВОС и ДОСВ О. - П. е била известена незабавно от РИО**-П.. От
м.април 2019 г. до подаването на исковата молба на 24.08.2020 г. са изминали
15 месеца, през което време О. - П. не е предприела никакви действия и
няма данни да е възложила на избрания от него външен изпълнител да
преработи и да изготви нови екологични доклади. Към настоящия момент О.
не представи доказателства да е предприела действия в тази насока и това
нейно бездействие продължава вече три години. Очевидно избора на
външен изпълнител на екологични доклади в лицето на „Б. К. „ООД – град Б.
не е бил подходящ. Това че О.-П. е бездействала и това бездействие
продължава и към настоящия момент е очевидно. От представения договор
от 23.08.2017 г. за възлагане на обществена поръчка и услуги, сключен с
изпълнителя „Б. К.“ООД-Б. става ясно, че възложителят е имал възможност
да действа. Съгласно клаузата на чл.24,ал.1т.2 от посочения договор
възложителят има правото да поиска преработване и / или допълнение на
докладите в определен от него срок, като в този случай преработването и/или
допълването се извършва в указан от възложителя срок и е изцяло за сметка
на изпълнителя. Възложителят може да даде подходящ срок в рамките на
който изпълнителят да отстрани посочените недостатъци.
Считано от месец април 2019 г. и до предявяването на исковата молба
5
пред съда О. - П. не е представила доказателства да е процедирала,
съобразно възможностите които има съгласно чл.24,ал.1,т.2 от договора от
23.08.2017 г.
Това нейно бездействие е единствената причина да няма все още влязло
в сила решение за ОВОС, без което не може да се издаде Разрешението за
строеж, неразделна част от което е именно влязлото в сила решение по
оценка на въздействието на околната среда / ОВОС/ - чл.148,ал.8 от ЗУТ.
Изпълнителят по настоящия договор обаче е поставен в патова ситуация,
макар да е изправна страна по договора е принуден дълготърпеливо да чака
О.- П. да издаде разрешение за строеж. Последната обаче бездейства и това
нейно бездействие рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на
изпълнителя.
За факта, че възложителя О.-П. е в забава е налице и косвено признание,
което се съдържа в писмото изх.№ 18 ИС/9/ от 11.04.2018 г. В него четем
дословно следното „ Съгласни сме , че забавянето на междинното плащане
след внасянето на проекта е значително, както и че не е по вина на
изпълнителя, но също така сме длъжни да изпълняваме заложените
изисквания в договора …“. Това се отнася до междинното плащане, което е
закъсняло само с 3 месеца, но какво може да се каже за процесното
окончателно плащане, забавата на което продължава повече от 36 месеца.
Една недопустима забава, която О. е допуснала след като не предприема
никакви действия за да се осъществи преработката на ДОВОС и се стигне до
влязло в сила решение по ОВОС по смисъла на чл.148,ал.8 от ЗУТ. С което
бездействие се блокира възможността да се изпълнят и останалите
съгласувателни процедури, но изпълнителят по настоящия договор няма
задължение да представи окончателните актове на компетентните
административни органи.
От друга страна изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора
и е предал изработения въз основа на идейния проект, одобрен от Експертния
съвет на О. „ Технически инвестиционен проект“. Възложителят фактически
е приел този проект,доказателство за което е,че не се е възползвал от
възможността по чл.9,ал.1 от договора, която му дава правото да върне
проекта за преработване.Не са представени доказателства възложителят да е
оформил отказ да приеме проекта,ако се установят недостатъци, които
6
препятстват одобряването му, респ. които го правят негоден за изпълнение –
чл.9,ал.2. Протокол за такъв отказ очевидно не е съставен, поради което и не
се представя.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно материалния закон – чл.266,ал.1 от ЗЗД и
правилно въз основа на представените доказателства е приел, че
извършената от изпълнителя работа - техническия инвестиционен проект и
приета,поради което и уговореното окончателно плащане по договора се
явява дължимо.
При този резултат от въззивното решение в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят съдебните разноски, направени пред въззивната
инстанция. Последните са документално установени в размер на 2 640 лева,
което плащане е осъществено по банков път и е представено платежно
нареждане от18.01.2022г.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 19.07.2021 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело№ 544/2020 г.
ОСЪЖДА О. - П., с Код по БУЛСТАТ ********* да заплати на „П. П.
Е. М.“ ООД ЕИК ********* сумата от 2 640 лева, представляваща съдебни
разноски, направени от ищеца пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7