№ 1132
гр. София, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601142 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на л. св. А. В. Ч., изтърпяващ наказание в Затвора – гр. ***,
срещу Определение № 202 от 11.10.2021 г. по ЧНД № 503/2021 г., по описа на Окръжен съд
- Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване/УПО/ от изтърпяване на остатъка от 1 (един) месец и 17 (седемнадесет) дни
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, наложено му с
присъда по НОХД № 369/2016 г. по описа на PC - Петрич измежду наложените наказания по
НОХД № 369/2016 г. на PC-Петрич и НОХД № 729/2007 на PC-Враца. В жалбата се излагат
доводи, че като не е допуснал нито едно от доказателствените искания на жалбоподателя, а в
съдебно заседание е приел само доказателствата, представени от администрацията на
затвора, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципа за равнопоставеност
на страните в процеса. На второ място се прави възражението, че при изпълнение на
задълженията си по чл. 248 НПК първостепенният съд не се е произнесъл по направените
искания за събиране на доказателства, депозирани от лишения от свобода Ч. в молбата му за
УПО, като по този начин е нарушил принципа за разкриване на обективната истина. В
жалбата се иска да бъде отменено обжалваното определение на Окръжен съд – Враца и да
бъде уважена молбата на Ч. за УПО.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното
1
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С определение от 11.10.2021 год., Окръжен съд – Враца, по чнд № 503/2021 год., е оставил
без уважение молбата на А.Ч. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства и е взел
становище по наведените доводи.
От една страна, правилно и законосъобразно първостепенният съд е констатирал, че е
налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като към 11.10.2021
год. Ч. фактически е изтърпял 3 години, 4 месеца и 27 дни, а от работа 05 месеца и 16 дни,
или всичко 3 години, 10 месеца и 13 дни във връзка с наложеното му наказание от 4 години
„лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 369/2016 г. по описа на PC –
Петрич, тоест повече от 1/2 от това наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Ч.,
въззивната инстанция констатира следното:
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на
материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.
Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на предпоставките, визирани в
чл. 70 от НК. Съдебният състав на Врачанския окръжен съд се е запознал със затворното
досие на осъдения Ч. и наличните в него писмени доказателства - актове на
администрацията, доклади и оценки, план за изпълнение на присъдата, както и справката за
размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
В мотивите на атакуваното с жалбата определение съдебният състав на първоинстанционния
съд е отчел наличието на всички позитивни факти, свързани с поправителния процес на
лишения от свобода – в т.ч. снижения риск от рецидив до 66 точки, успешно завършена
образователна програма „Начално обучение в компютърни умения“, редовно посещаван
курс „Християнски ценности“, трудова ангажираност - общ работник в кухнята на
основание чл. 80 от ЗИНЗС за периода януари - декември 2020 г., а от 14.04.2021 г. след
подадена молба одобрен от комисия и назначен на работа по чл. 80 от ЗИНЗС като член на
редакторския колектив на Вестник "Заедно към Затвора" - ***, участие в провеждани
спортни мероприятия през месец април 2021 г., премината индивидуална програма „Живот
2
на свобода“ през м. септември 2021 г, спазване режимните изисквания и налаганите
ограничения, липса на извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания и
награда със Заповед № 71/28.3.2019 г. - „Писмена похвала“. Същевременно, за да счете, че
по отношение на осъдения не е налице основание да се приеме наличието на доказателства
за неговото поправяне, първостепенният съд е придал значение на следните обстоятелства, а
именно – липсата на изцяло критично отношение към деянието, формираните криминални
нагласи и податливостта му на отрицателно въздействие от близкото обкръжение,
наличието на дефицитни зони и слабото повлияване от корекционните интервенции,
неизпълнение в пълен обем и цялост на договорените дейности, отразени в Плана на
присъдата и липсата на изцяло критично отношение към миналото поведение.
Съпоставяйки гореизложените обстоятелства първостепенният съд е стигнал до извода, че
към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението
на осъдения Ч., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода, като съществуващите данни сочели на необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи до пълното му поправяне за постигане на целите по чл. 36
НК.
В тази връзка съдът е съобразил изготвените от съответните инспектори и приложени към
делото „Становище УПО“ и „Доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155
ЗИНЗС“.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и
намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за УПО,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи
изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното
изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето
поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В
никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като
автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни
тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в
процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице
следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да
може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене,
каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е
конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя
3
страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице положителна
насока в поправянето на личността на дееца и не е пренебрегнал постигнатите положителни
резултати в резултат на проведената корекционна работа с осъдения. Фокусирането върху
положителната промяна на осъдения обаче не е единствено и достатъчно основание, за да
бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова ангажираност, добро поведение,
спазване на реда и липсата на наложени наказания на осъдения сами по себе си не водят
безусловно до извод, че същият се е поправил. Правилно съдът на първо място е съобразил
обстоятелството, че макар оценката на риска от рецидив да е била намалена в количествено
измерение от първоначалните 80 точки на 66 точки, то същият по своите стойности е
останал в средни размери и че рискът от бягство към настоящия момент също е със средни
стойности поради наличието на история на незавръщане в законовия срок от прекъсване на
наложеното наказание и последващо осъждане на основание чл. 279 от НК. Съдът е приел,
че това от своя страна налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а
продължава да съществува. Съдът е отчел както наличие на проблемни зони, така и слабо
повлияване от корекционните интервенции, в резултат на което е приел, че договорените
дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем и цялост.
В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация, предвид
обстоятелство, че съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, основателно и обосновано
първостепенният съд е стигнал до извода, че е необходимо да се продължи работата за
стабилизиране на мотивацията за законосъобразно поведение след освобождаване на
осъдения и поправителното въздействие спрямо него за постигане на набелязаните в плана
на присъдата цели и задачи до пълното му поправяне за постигане на целите по чл.36 НК.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
въпреки поведението на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е съответно на неговото положение,
то не може категорично и безусловно да се направи заключение, че Ч. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
Спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са
дължими по закон, като в противен случай възможността му за полагане на труд ще бъде
отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение върху срока на остатъка от
търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“.
Сравнително малкият размер на остатъка от наказанието в случая също не е пречка за
4
осъществяване на работа по плана на присъдата.
Неоснователно е възражението в жалбата пред въззивната инстанция, че като не е допуснал
нито едно от доказателствените искания на жалбоподателя, а в съдебно заседание е приел
само доказателствата, представени от администрацията на затвора, и като не се е произнесъл
по направените искания за събиране на доказателства, депозирани от лишения от свобода Ч.
в молбата му за УПО, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципите за
равнопоставеност на страните в процеса и за разкриване на обективната истина. В
Разпореждането си от 05.10.2021 г. съдията-докладчик изрично е отразил, че се е запознал с
направените пред съда искане и доводи и е проверил всички приложени по делото
доказателства, в това число и приложеното затворническо досие на осъдения, в което се
съдържат всички данни и обстоятелства, имащи отношение към депозираните в жалбата на
осъдения искания за доказателства. Оставянето без уважение на искането на осъдения за
събиране на доказателства за организационни мероприятия не следва да се счита като
нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса, още повече че в
съдебното заседание след даване ход на делото съдът е предоставил възможност на страните
да направят искания по доказателствата, а впоследствие в самия съдебен акт е взел
отношение по обстоятелствата, предмет на доказателствените искания. Вземайки предвид
данните от затворническото досие на осъдения, становището за УПО и „Доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС“, съдът не е основал отказа си да уважи молбата
на осъдения за предсрочно освобождаване единствено и само върху липсата му на участия в
организационни мероприятия и рискоточките, за които обстоятелства е отказал да събира
нови доказателства. Напротив, видно от мотивите на съдебния акт, съдът е отчел участие на
осъденото лице в премината индивидуална програма „Живот на свобода“ през м. септември
2021 г. Отчел е също така наличието на положителна насока в поправянето на личността на
дееца, намалението на рискоточките и не е пренебрегнал постигнатите положителни
резултати във връзка с проведената корекционна работа с осъдения. Видно е, че съдът е
формирал краен извод за липсата на доказателства за поправянето на лишения от свобода,
основавайки се на обективираните в затворническото досие факти, свързани с поведението
на осъдения след началото на изтърпяване на наказанието и на констатациите на затворната
администрация относно осъществяване плана за изпълнение на присъдата. Софийският
апелативен съд намира, че констатациите на администрацията на затворното заведение,
формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на Ч. следва да
бъдат кредитирани. Те не са повлияни от становището на Началника на Затвора, дадено с
оглед и за целите на настоящото производство, а са били придобити от наблюдението на
лишения от свобода преди инициирането на процедурата за УПО от него. Всички доклади,
оценки, становища, приобщени в към затворното дело, са били издадени от компетентен
орган в кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на
наказанията. Годни доказателствени източници са и представените от страните и приети от
съда в хода на съдебното следствие писмени доказателства, каквито в конкретния случай се
явяват материалите на л.2-л. 7 от ЧНД 503/21 г. на Врачанския окръжен съд. Освен това от
5
мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е ценил съдържанието на тези
допълнително създадени документи като доказателствен източник след съвкупната им
преценка и съпоставка с изготвяни документи в хода на изтърпяване на наказанието на
осъдения.
С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че обсъдените дотук данни за
осъдения обуславят извод, че макар да са налице известни положителни промени в
личността му, изтърпяването на наложеното наказание до настоящия момент все още не е
дало своя коригиращ ефект и процесът на поправяне и превъзпитаване не е завършил. Все
още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността, която да гарантира
законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не
е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата
инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК, поради което и счете, че
следва да бъде потвърдено атакуваното определение.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202 от 11.10.2021 год. по описа на Окръжен съд - Враца
по чнд № 503/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6