Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. Велико Търново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При
секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10287/2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на С.И.С. ***
срещу Решение № 162 от 21.06.2019 г. по НАХД № 238/2019 г. на Районен съд-гр.
Ловеч, с което е потвърдено Наказателно постановление № 678 от 29.06.2018 г. на
директора на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч. В касационната жалба се излагат
доводи, че правото на защита на касатора било нарушено, тъй като в АУАН било
извършено последващо дописване на съставомерен признак, което представлявало
съществено процесуално нарушение. Сочи се също така, че в АУАН и НП не били
посочени дата на нарушението, както и начина на измерване на дърветата и
диаметъра на пъните. Твърди се и наличието на предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени
обжалваното решение на районния съд.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция по горите гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна в представен по делото писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна
жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 162 от 21.06.2019
г. по НАХД № 238/2019 г. на Районен съд-гр. Ловеч, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 678 от 29.06.2018 г. на директора на Регионална
дирекция по горите гр. Ловеч, с което на С.И.С. за извършено от него нарушение
на чл.257, ал.1, предл. второ, т.1, предл. първо от Закона за горите (ЗГ), във
вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от същия закон във връзка с чл.61 от Наредба № 8
от 05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата
наредба, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал.1, т.1
от ЗГ е наложено административно наказание "глоба", в размер на 300
лева. За да постанови този резултат въззивният е приел въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, че касаторът е извършил от фактическа страна вмененото
нарушение, а именно на 21.04.2018 г., в землището на с. Драгана, общ. Угърчин, в
отдел 1045, подотдел „т1“, имот с кадастрален номер 23060.224.62, частна горска
територия, като лице упражняващо лесовъдска практика по чл. 108, ал. 2 от ЗГ не
е упражнил контрол по извършване на добива на дървесина, по издадено на негово
име позволително за сеч № 0428014/18.04.2018 г., в следствие на това са
отсечени 19 бр. дървета от благун и цер с обща кубатура от 9 пл.м3,
немаркирани с контролна горска марка. Въз
основа на изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод
за неоснователност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни
лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е за неоснователно възражението на касатора, че е
нарушено правото му на защита с оглед извършеното дописване в АУАН на текста
„немаркирани с контролна горска марка”. В тази връзка е изложил подробни мотиви,
че още при съставянето на АУАН и преди извършеното дописване е било известно на
санкционираното лице, че става въпрос за отрязани дървета, които не са били
маркирани с КГМ, а от друга страна в АУАН е дадена пълна правна квалификация на
деянието чрез посочване на всички нарушени законови разпоредби. Съставомерният
признак „немаркирани с контролна горска марка” е посочен в обстоятелствената
част на издаденото въз основа на акта наказателно постановление, при което е
налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място въззивният съд
е посочил, че няма спор относно датата на извършване на нарушението - 21.04.2018
година, която дата е първият ден от началото на сечта в имота, съгласно
издаденото позволително, а самият С. е присъствал на извършената на 21.04.2018
г. проверка в имота от служителите на РДГ Ловеч. Изложил е мотиви, че начина на
измерване на дърветата и диаметъра на пъните не е съставомерен признак на
вмененото нарушение, а освен това данни за тези обстоятелства се съдържали в
констативния протокол от проверката, сортиментните ведомости и описа към тях. Според
съда с деянието си С. е осъществил състава на визираното по-горе
административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността му. При индивидуализацията на административното наказание
наказващият е орган е наложил минимално предвиденото такова, което се явявало и
най-благоприятно за субекта на нарушението. Прието е, че в конкретния случай не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като самото
нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да
бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил задълбочен и цялостен
анализ на събраните доказателства, като е направил обоснован извод досежно
осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение
и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които
изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Пред настоящата инстанция се поддържат оплаквания, които вече са били
изложени пред въззивния съд и на които е даден законосъобразен отговор в
обжалваното решение.
В случая безспорно се установява, че в
първоначално издадения АУАН след текста „в следствие на това са отсечени 19 бр.
дървета от благун и цер с обща кубатура от 9 пл.м3“ впоследствие е дописано
„немаркирани с контролна горска марка“. Настоящият състав изцяло споделя мотивите
на съда, че в конкретния случай това по никакъв начин не нарушава правото на
защита, тъй като липсата на маркировка с КГМ е изрично посочена в съставения КП
№ 003390/21.04.2018 г., подписан от С. и описан като приложение към АУАН, а
освен това касаторът в дадените писмени обяснения от 21.04.2018 г. във връзка с
вече съставения АУАН изрично е посочил, че „са отсечени 19 бр. немаркирани с
КГМ дървета“, т.е. жалбоподателят не е бил препятстван по никакъв начин да
организира защитата си по фактите. Приложима е и разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Възражението за неустановена дата
на извършване на нарушението е несъстоятелно и се опровергава от прочита на
АУАН и НП. Правилно е посочено, че измерените диаметри на отсечените дървета и
пъновете не е съставомерен признак, поради което непосочването на тези
обстоятелства в АУАН и НП не представлява съществено процесуално нарушение. От
приложените в административнонаказателната преписка документи е видно, че всички
19 броя немаркирани с КГМ дървета на 1,30 м височина са с диаметър от 26 и
повече сантиметра, т.е. попадат в изискването на чл.50, ал.4 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, да бъдат маркирани с КГМ, като тези данни не
са опровергани от касатора.
Предвид изложеното, процесното
деяние е съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от
обективна и субективна страна. По отношение на приложимостта на чл. 28 от ЗАНН районният
съд е изложил съображения за неприложимост, които настоящата инстанция споделя.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
162 от 21.06.2019 г. по НАХД № 238/2019 г. на Районен съд-гр. Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.