Р Е
Ш Е Н
И Е№260203/26.4.2021г.
гр. ЯМБОЛ.26.04.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........25.03.2021г........година в
състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………….....гр.дело N .1454.… .. по описа
за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е образувано по
молба на „ЮБЦ"
ООД, с която желаят да се признае за установено по отношение на ответника Т.Ц.К., че към него
съществува изискуемо вземане в размер на 384.04 лв., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК - представляваща сбор от главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 73.04 лв.(Седемдесет
и три лв. и 04 ст.), незаплатени вноски за лизинг в размер на 192.78 лв(Сто
деветдесет и два лв. и 78 ст.), неустойка по договорите под общ клиентски номер
*** сключени между Т.К. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в размер на 118.22 лв.
(Сто и осемнадесет лв. и 22 ст.), ведно с мораторна лихва за забава в размер на
62.12 лв. (шестдесет и два лв. и 12 ст.) лева за периода от 04.05.2018 г до
06.12.2019 г.
Молят да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ищеца
твърди, че вземането му произтича въз основа на договор за цесия от дата
29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД,
ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения
към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка
„ТЕЛЕНОР" е прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева /двеста
четиридесет и пет хиляди и седемдесет и четири/ спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
„ЮБЦ" ООД, ЕИК *** е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
Въз основа на договора с
мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Твърди, че на 02.01.2018
г., потребителят е подписал договор с индивидуален клиентско номер *** заведен
в системата на мобилния оператор с дата 04.01.2018 г., за ползването на мобилен
номер ***, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса
10,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На същата дата и към посочения мобилен
номер, абонатът е получил за ползване и устройство, посредством подписване на
договор за лизинг за MOBIWIRE Halona, с размер
на лизинговата вноска 4,59 лв., всяка, за срок от 23 месеца.
На 05.01.2018 г. абонатът е добавил за ползване и
мобилен номер ***, избирайки условията на тарифен план Тотал, с цена на
месечен абонамент 10,99лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Към добавения мобилен
номер, абонатът е получил за ползване устройство, посредством подписване на
договор за лизинг от същата дата за MOBIWIRE Halona, с размер на лизинговата вноска 4,59 лв., всяка, за срок от 23 месеца.
Въз основа на сключения договор
за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от
04.01.2018 г., между ответника Т.Ц.К., ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД са издадени фактури за периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г. на обща
стойност 384.04 лв. (Триста осемдесет и четири лв. и 4 ст.) лева, а именно: №***
г., №*** г., №*** г., №*** г. в съответствие с общите условия на мобилния
оператор.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 04/01/2018-14/01/2018г.
Теленор е издал:
- фактура №*** с дата на данъчно събитие: 15/01/2018
г..
*3а ползвания мобилен номер ***, с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти и лизингови вноски в размер на 15,52 лв. /без ДДС/, от които:
- 10,93 лв.
без ДДС - представляващи незаплатена цена за месечен абонамент по избрания
тарифен план Тотал 10,99 лв. с ДДС, като стойността е изчислена пропорционално
на дните, в които е ползвана услугата;
- 4,59 лв.
- незаплатена цена за първа лизингова вноска за устройство MOBIWIRE Halona;
*3а ползвания мобилен номер ***, с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти и лизингови вноски в размер на 17,00лв./без ДДС/, от които:
- 12,41 лв.
без ДДС - незаплатена цена за месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал
10,99лв без ДДС, като стойността е изчислена пропорционално на дните, в които е
ползвана услугата;
- 4,59 лв.
- незаплатена цена за първа лизингова вноска за устройство MOBIWIRE Halona
Дължимата сума е платима в срок 30/01/2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 15/01/2018-14/02/2018 Теленор е
издал:
- фактура
№*** с дата на данъчно събитие: 15/02/2018 г.
*3а ползвания мобилен номер ***, с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти и лизингови вноски в размер на 13,75 лв. /без ДДС/, от които:
- 9,16 лв.
без ДДС - незаплатена цена за месечен абонамент по избраия тарифен план 10.99
лв. с ДДС;
- 4,59 лв.
— незаплатена цена за втора лизингова вноска за устройство MOBIWIRE Halona
*3а ползвания мобилен номер ***, с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти и лизингови вноски в размер на 13,75 лв. /без ДДС/, от които:
- 9,16 лв.
без ДДС - незаплатена цена за месечен абонамент по избраия тарифен план 10.99
лв. с ДДС;
- 4,59 лв.
- незаплатена цена за втора лизингова вноска за устройство MOBIWIRE Halona
Дължимата сума е платима в срок 02.03.2018г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 73,04лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г. и 02.2018 г. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
- Кредитно известие №*** /15.03.2018г. за извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -6.29
лв.., начислени са дължимите се трети лизингови вноски по 4,59 лв.,
всяка, в общ размер на 9,18 лв. и
е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 70.15 лв., при което задължението за
плащане възлиза на сума в размер на 73,04
лв., платима в срок 30.03.2018г.
Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на
ползвания номер.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 73,04 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Т.Ц.К. за ползваните
абонаменти и е издадал по абонатен номер *** на дата 15.04.2018г. крайна
фактура №*** с начислена обща
сума за плащане в размер на 384.04 лв.
В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 118.22 лв.; фактурирана
е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 192.78 лв.
и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 73,04лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 30.03.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 10,99 лв. за мобилен номер *** до 02.01.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 02.01.2018г., за който номер абонатът
също е бил задължен за лизингови вноски в размер на 4,59 лв., всяка, които
лизингови вноски за месец 01/2018 и 02/2018 г. и 03/2018 г. са фактурирани при
фактурите за незаплатена далекосъобщителна услуга/месечен абонамент. Също така
не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 10.99лв. за мобилен номер *** до дата 05.01.2020 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 05.01.2018г., за който номер абонатът също е бил задължен за
лизингови вноски в размер на 4,59 лв., всяка, които лизингови вноски за месец
01/2018 и 02/2018 г. и 03/2018 г. са фактурирани при фактурите за незаплатена
далекосъобщителна услуга/месечен абонамент.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.
Претендираната сума в
размер на 384.04 лв. (Триста
осемдесет и четири лв. и 4 ст.) е
формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по
договора в размер на 73,04 лв.(Седемдесет
и три лв. и 04 ст.); неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер
на 118.22 лв.; оставащите
незаплатени лизингови вноски в размер на общо 192.78 лв., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 62.12 лв. (шестдесет и два лв. и 12
ст.) за периода от 04.05.2018 г до 06.12.2019 г.
Посочват, че цената на иска представлява сума, за
която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия
договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът
й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец
в производството - цесионерът по втория договор/заявител по ЧЛ.410ГПК/.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от догворите.
Към настоящия момент, предвид
постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се
неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите
е в размер както следва:
Чл.1.1. б. „а" Неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора."
Чл. 1.1. б. "б" „В случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл.
Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора."
Приложени са уговорените правила за начисляване на
неустойката като за номер ***е
начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x9,16
лв. без ДДС = 27,48 лв., както и неустойка за предоствено за ползване, но
невърнато устройство, в размер на 31,63 лв.(Тридесет и един лв. и 63 ст.), представляваща
разликата между стандартната цена на устройството MOBIWIRE
Halona и преференциалната му такава по конкретния договор.
Също така за номер *** е начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на
тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x9,16 лв. без ДДС =27,48 лв., както и неустойка за предоствено за
ползване, но невърнато устройство, в размер на 31,63 лв.(Тридесет и един лв. и
63 ст.), представляваща разликата между стандартната цена на
устройството MOBIWIRE Halona и преференциалната му
такава по конкретния договор.
Освен това, поради прекратяване
на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставените за ползване на абоната устройства,
с марка MOBIWIRE Halona са
обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер ***и *** „Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България" ЕАД".
При сключване на процесния
договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими
след месец 03/2018г., когато
е издадена крайната фактура № *** г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За устройство MOBIWIRE Halona. взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на на 96,39 лв. след месец 03/2018г. Съответно периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2018г. до м.12/2019г., ведно с
допълнителна вноска в размер на 4,59 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора за
лизинг, при което в сумата от 10,14 лв. са включени общо 21 броя, предсрочно
изискуеми вноски. /Останалите три незаплатени вноски са отразени в
горепосочените фактури, при което за една от тях е издадено кредитно известие,
с което са сторнирани суми./
За устройство MOBIWIRE Halona, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на на 96,39 лв. след месец 03/2018г. Съответно периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2018г. до м.12/2019г., ведно с
допълнителна вноска в размер на 4,59 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора за
лизинг, при което в сумата от 10,14 лв. са включени общо 21 броя, предсрочно
изискуеми вноски. /Останалите три незаплатени вноски са отразени в
горепосочените фактури, при което за една от тях е издадено кредитно известие,
с което са сторнирани суми./
Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и
е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него".
Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето
им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите
условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на
разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали
повикванията са осъществени от потребителя лично.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
Посочва, че ответникът Т.Ц.К., ЕГН ********** е
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни
номера *** и *** не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е
фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
В настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл.17 от договора от 12.07.2019г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Т.Ц.К., ЕГН **********
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата
и момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката
е установена.
Според
ищеца длъжникът-ответник Т.Ц.К., ЕГН ********** не е изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК,към кредитора, както и
към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В хода на
производството ищецът се е отказал от претенцията си вземане за мораторна лихва
в размер на 62.12лв., който отказ е приет от съда. В останалата част поддържа
исковете си.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на
ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърдението,че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД и ответника да са сключени посочените в исковата молба договори. На стр.6
от договор за мобилни услуги е посочено, че заявлението подлежи на одобрение,
при неизпълнение или неверни данни, може да не бъде удовлетворено. По делото няма
представени доказателства досежно одобрението от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД на
кандидата - ответник. Ако кандидата не е одобрен, то договора не е породил
действие, т.е не са предоставени мобилни услуги.
Оспорва също така ответницата да
е лизингополучател по договори за лизинг, т.к. счита, че процесиите устройства
не са й предадени, като между страните няма подписани протоколи за предаване на
същите.. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, страните нямат
право да прекратят договора преди изтичане на уговорения в същите срок на
действие. Твърдяното прекратяване не е било съобщено на ответницата нито й е
даден подходящ срок за изпълнение.
Оспорва се още ответницата да е
ползвала предоставени от ищцовото дружество услуги, както и да е ползвала посочените
в исковата молба мобилни и фиксирани номера.
По отношение на иска за
неустойка, счита че ищцовото дружество няма право да претендира такава. Счита,
че клаузата за неустойка в договорите за нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в TP № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Същата води до неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост. Освен
това тази клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Същата е нищожна изначално, като правно невъзможно е да бъде извършено
изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече
съществуващо договорно правоотношение, като размерът на неустойката не може да
бъде определен в размер на 3 месечни вноски. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престара от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. При условията на евентуалност оспорва
размера на претендираната неустойка. В с.з. възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установно
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г.
на ЯРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която длъжникът Т.Ц.К. е осъдена да
заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД сумата
от 384.04 лв., представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Теленор България“ЕАД, сумата
62.12 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 04.05.2018г. до
06.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда – 16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 385 лв., представляваща съдебни разноски, от които 25 лв. –
държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което съдът с
разпореждане от 28.05.2020г. е укаал на заявитуля да предави установителния си
иск в едномесечен срок. За това разпореждане последният е уведомен на 08.06.2020г.,
като на03.07.2020г. е депозирал иска си в съда.
Във връзка с твърденията за
наличието на договорна обвързаност ищецът е представил договор за мобилни
услуги сключен от Теленор България ЕАД с Т.Ц.К. на 02.01.2018г. за ползването
на мобилен телефонен номер *** Към него са приложени Общите уславия за лизинг
за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство,
както . Представен е и договор за лизинг от същата дата сключен с ответницата
за ползването на зарядно устройство MOBIWIRE Halona с
обща лизингова цена от 105.57лв., платима на 23 броя месечни лизингови вноски,
съгл. Посочен погасителен план. Предсавен е запис на заповед от 02.01.2018г.
издаден от ответницата в полза на „Теленор Българиа“ ЕАД за сумата от 105.57лв.
Ответницата е сключила и договор за мобилни услуги С „Теленор България“ЕАД на
05.01.2018г. за телефонен номер ***, както и договор за лизинг от същата дата
за зарядно устройство MOBIWIRE Halona
при обща лизингова цена в размер на 105.57лв. на 23 месечти лизингови вноски с
посочен погасителен план. Приложени са и ценовите листи за абонаментните
планове към датите на сключване на договорите на Теленор за посочените в
договорите планове.
За неизплатените от ответницата
задължения Теленор България ЕАД е издала следните фактири: № ***г. на стойност
от 37.19лв. с основание устройство на лизинг и общо потребление за мобилен
номер *** общо от 13.75лв. с краен срок на плащане 30.01.2018г., ф-ра № ***г.
на обща стойност от 73.04лв. и срок за плащане 30.03.2018г. и фактура № ***г.
на стойност общо от 73.04лв. и срок за плащане на задълженията 30.04.2018г.
За извършените цесии ищецът е
представил Договор № ***г. , с сойто „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлила на
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за електронни
съобщителни услуги и от договори за лизинг на крайни електронни съобщителни
устройства. Към него е представено пълномощно издадено от цедетна на цесионера
с правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Представе е и Договор за цесия от 29.11.2019г.
сключен между „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение
№1 към него, видно от което е прехвърлено вземането от Т.Ц.К. на стойност от
384.04лв. Ищецът е представил и уведомление за цесия отправено до ответницата
на осн. Чл.99,ал.3 от ЗЗД. Ищецът е представил и Общите условия на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед
за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
По делото не се спори и се
установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за
предоствянето на молбини услуги с индивидуален клиентски номер ***г. сключен
между ответницата и „Теленор България“ ЕАД, вземането по който е било цедирано
надлежно на „Иновативни финанси“ ООД, а той го е цедирал на ищеца по делото
„ЮБЦ“ЕАД. Страните по цесията са уговорили чрез
упълномощаване цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3
от ГПК. Не са представи доказателства това уведомяване на е достигнало до
ответницата.
Към исковата молба са
приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата
молба е достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело
№1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. В случая уведомяването на
длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по
делото на особения му представител, назначен по делото, което съгл.
разпоредбата на чл.45 от ГПК се смята за лично връчване. В този смисъл са
постановените решение на ВКС №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г.
постановено по възз.гр.д.№102 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол. Предвид
изложеното съдът приема, че цесията е съобщена на ответницата в хода на делото,
поради което и вземанията се преминали в патримониума на цесионера. С оглед на
това съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент
прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответницата по иска, като
направените възражения на особения представител за тези факти са неоснователни.
Установява се, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги.
Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата
си, както и да активира предпочетения телефонен номер. Ответникът следва да
заплаща определените месечни такси за ползваната услуга. Сключен е и договор за
продажба на мобилно устройство на лизинг, поради което за ответника е
възникнало задължение да заплаща и дължимите лизингови вноски. Поради прекратяване
на плащането договорите са прекратени. Към настоящият момен са изтекли и
сроковете на всички вноски по договорите за лизинг, поради което същите са
дължими в пълен размер. Видно от същите с подписване на договорите за лизинг
лизингополучателят е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба /чл.4 от договора за лизинг/, поради
възраженията за този факт са неоснователни.
Съдът намира, че размерът на
задълженията е установен по основание и размер в самите договори и издадените
фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи
заплащане на месечна абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също
първоначално определен в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са
определени по размер. При прекратяване на договора ответникът дължи заплащане
на останалите лизингови вноски, както и заплащане на абонаментните такси за
отчетните периоди. Дължима е и уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване, като същата е начислена за всеки един от ползваните от
ответницата номера.
Така начислените неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта, за
която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Точният размер правилно е
определен от ищеца, като същият е спазил посочените в споразумението
изисквания. Това обосновава и основателността на претенцията за заплащане на
договорна неустойка в размер на 118.22лв. поради изложеното направените
възражения на особения представител на клаузите за неустойка са неоснователни.
По делото не са представени доказателсва за извършено плащане на
задълженията на ответницата, поради което съдът намира предявените искове за
основателни в пълен размер.
С оглед приетия отказ от иска за дължима мораторна лихва и пректатеното
производство за него, съдът в исковото производство следва да обезсили издадена
заповед за изпълнение.
При този изход на делото на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените от него разноски
по делото, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК възлизат на
сумата от 785.00 лева.
Съобразно приетото в т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото
производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, които са 25лв. – платена държавна такса и 360.00лв. –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че Т.Ц.К., ЕГН ********** *** дължи на „ЮБЦ“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от Ю.Б. Ц. със съдебен адрес:*** – адв.В.Г. от САК сумата от
384.04 лв., представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Теленор България“ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда –
16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по
ч.гр.д. № ***г. на ЯРС в частта, в която
Т.Ц.К. е осъдена да
заплати на „ЮБЦ“ ООД сумата 62.12 лв. – мораторна лихва за забава за
периода от 04.05.2018г. до 06.12.2019г.
ОСЪЖДА Т.Ц.К. да заплати на „ЮБЦ“ ООД направените разноски в
настоящото производство в размер на 785.00 лева., както и направените разноски
в заповедното производство в размер на 385лв., от които 25 лв. – държавна такса
и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: