№ 210
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000340 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, предявена от КР. П. К., чрез
упълномощения адвокат СТ. Г. Й., против определение № 247/23.02.22 г.,
постановено по т.д. № 616/2021 г. по описа на ОС Пловдив, с което съдът е
оставил без уважение искането й за възстановяване срока за подаване на
отговор на исковата молба.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска същото да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважи
искането за възстановяване срока за подаване на отговор на исковата молба.
От „А. А.“ ЕООД ЕИК ********* е постъпил отговор на частната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното
определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
От „К. П. К.“ ЕООД в законосустановения срок не е постъпил
отговор на частната жалба.
1
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания, намира за установено следното:
Т.Д. № 616/21г. по описа на ПОС е образувано по искова молба,
предявена от „А. А.“ ЕООД ЕИК ********* против „К. П. К .К.“ ЕООД ЕИК
********* и КР. П. К..
С обжалваното определение № 247/23.02.22 г. съдът е приел, че не
са налице условия за уважаване на молба, подадена от К. П. К. за
възстановяване срока за подаване на отговор на исковата молба, тъй като от
една страна, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на чл. 64, ал.2 от ГПК, а от друга, е налице пречка по чл. 64, ал.3 от ГПК, тъй
като преди изтичане на срока за подаване на отговор е било възможно
удължаването на срока.
Във връзка с производството по подадената молба по чл. 64 от ГПК
се установяват следните фактически обстоятелства:
Препис от исковата молба с даден двуседмичен срок за подаване на
отговор е връчен на КР. П. К. чрез упълномощено лице Г. С. Й. на 01.11.21 г.,
като в законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба. Г. С.
Й. е упълномощен от адв. С. Й. с права да извършва справки по всички дела,
по които последният е пълномощник, да подава подписани от адв. Й.
документи, да депозира заявки за предостяване на дела в адвокатска стая,
както и да получава предназначени за адв. Й. книжа. Срокът за подаване
отговор на исковата молба е изтекъл на 15.11.21 г.
С молбата за възстановяване на срока за подаване отговор на
исковата молба са представени два болнични листа за адв. С.Й.: първият, за
периода 8-14 ноември 2021 г. с предписан домашно-амбулаторен режим и
диагноза увреждания на междупрешлени дискове в пояса и други отдели на
гръбначния стълб; и вторият – за периода 15 – 21 ноември 2021 г., с диагноза:
остър бронхит, причинен от друг уточнен агент, също с домашно-
амбулаторен режим. Към молбата е бил представен и протокол от 11.11.21 г.
2
по гр.д. № 646/21 г. на ПОС, по който е бил приложен първият болничен лист
с молба да не се дава ход на делото предвид настъпилото заболяване на адв.
Й. и невъзможността му да се яви в съдебно заседание.
За да приеме, че в случая не са налице особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд се
е позовал на обстоятелството, че периодът на временна нетрудоспособност на
упълномощения адвокат не е за целия или почти целия срок за подаване на
отговор, а само за половината от този срок, както и че в случая не е
представено удостоверение по чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза, което да установи, че конкретните заболявания са от такова
естество, че не позволяват изготвянето и подаването на отговора на исковата
молба.
Горните изводи не се споделят от настоящия въззивен състав. Няма
законово изискване особените и непредвидени обстоятелства по смисъла на
чл. 64, ал.2 от ГПК да съществуват през целия срок, в който е могло да бъде
извършено пропуснатото процесуално действие. Още повече, в случая
срокът на нетрудоспособност обхваща втората половина от периода, в който
следва да бъде подаден отговор на исковата молба. Разпоредбата на чл. 18,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза в случая е неотносима, тъй
като същата касае възможността на страната, респ. нейния пълномощник за
лично явяване пред органите на съдебната власт. Тази норма е неприложима
при преценката дали лицето е можело да изготви и подаде отговор на
исковата молба. Това процесуално действие не е равнозначно на явяване пред
съда, а освен това предполага и сериозна подготовка по казуса, изследване на
фактическа обстановка, правна регламентация, ангажиране на доказателства и
пр. с оглед изискванията на ГПК по отношение задължителното съдържание
на отговора, както и сериозните правни последици от неизчерпване на
съответните фактически, правни и доказателствени искания и възражения, а
именно преклудиране на тези права съгласно чл. 370 от ГПК.
В случая не е взето предвид и обстоятелството, че се касае за две
последващи заболявания, като вторият болничен лист е от последния ден на
срока за подаване на отговор /15.11.2021 г./. Т.е. в крайната фаза на периода
за подаване на отговор е настъпило друго заболяване, като посоченото в
3
молбата за възстановяване на срока, че се касае за появили се грипоподобни
симптоми, коресподира с диагнозата в болничния лист – „остър бронхит,
причинен от друг уточнен агент“. Вярно е, че случая няма доказателства за
заразяване с COVID-19, но такива твърдения няма в молбата за
възстановяване на срока. Нормалното и отговорно поведение в
съществуващата към периода сериозна епидемиологична обстановка изисква
при наличие на грипоподобни симптоми да бъде проявена предпазливост,
вкл. с мерки за самоизолация до изясняване на въпроса за наличие на зараза с
COVID-19.
Неоснователен е доводът в отговора на противната страна, че в
рамките на периода на нетрудоспобност адвокатът е имал възможност да
преупълномощи друг адвокат, респ. страната е имала такава възможност.
Упълномощаването на адвокат е личен акт, свързано с волята на страната да
избере конкретно лице, което да я представлява и защитава нейните интереси
пред съда. Страната не може да бъде задължавана да упълномощава друг
адвокат с оглед личния характер на упълномощителната сделка.
Въпреки горното, настоящият съдебен състав споделя като
законосъобразен крайният извод, че не са налице условия за уважаване на
молбата за възстановяване на срока предвид нормата на чл. 64, ал.3, изр.
второ – не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на
срока за извършване на пропуснатото действие. Обоснован е изводът, че в
случая такава възможност е била налице. Началният момент на периода на
неработоспособност е на 8.11.21 г., т.е до крайния момент на изтичане на
срока е било налице достатъчно процесуално време за подаване на молба за
продължаване на срока. За възможността на процесуалния представител на
страната да иска продължаване на срока преди изтичането е доказателство и
представеният протокол от 11.11.21 г. по гр.д. № 646/21 г. на ПОС – по делото
е била депозирана молба от адв. Й. за отлагане на делото поради настъпилото
му заболяване и разрешен отпуск по болест за периода 8-14 ноември 2021 г.,
която молба е изпратена по електронна поща. Обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че по същия начин /включително и дистанционно/
пълномощникът на страната е могъл да изготви и депозира молба за
продължаване на срока за подаване на отговор, като предписаният домашно-
4
амбулаторен режим на лечение не представлява пречка за това.
Предвид изричната законова забрана на чл. 64, ал.3, изр. второ от
ГПК, че не са допуска възстановяване, когато е било възможно продължаване
на срока за извършване на пропуснатото процесуално действие, в случая
молбата за възстановяване се явява неоснователна и законосъобразно не е
била уважена от първоинстанционния съд. Голословен е доводът в частната
жалба, че практиката на ВКС е в смисъл, че неподаването на молба за
продължаване на даден срок не е основание за оставяне на искане за
възстановяване на срока без уважение.
Поради изложеното съставът на ПАС намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247/23.02.22 г., постановено по
т.д. № 616/2021 г. по описа на ОС Пловдив.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5