№ 1161
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501323 по описа за 2023 година
Производството е образувано по:
1. Въззивна жалба № 19151/13.03.2023г. на Д. С. Д., ЕГН:********** с адрес
гр.****,чрез процесуален представител против Решение № 616 от 27.02.2023г., постановено
по гр.д. № 6248/2022г. на ВРС,49 св.В ЧАСТТА , с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
въззивника против В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес
****, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено в
отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на Г.П.Д., починал на 27.11.1948г., от
една страна и ответниците от друга страна, че В. Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН
********** не са собственици на 229/599 идеални части от реална част с площ 229 кв.м. от
ПИ с идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО
„Ментеше", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план 10135.4501.198, която
реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д. №8271/2006г. на ВРС X
състав и по скица № 15- 471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК Варна.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон. Твърди се, че от фактическа страна съда правилно е установил
релевантните по делото факти, но неправилно е приложил закона , като е приел , че
придобивна давност в полза на ответниците е започнала да тече от заповедта на Зам. Кмета
от 21.12.2004г. по параграф 4а ал.7 ЗСПЗЗ, която е била прекъсната с предявяване на иска
по който е образувано гр.дело № 8271/2006г. по описа на ВРС. Изложени са аргументи, че
давност в полза на ответниците не само не е изтекла, а и не е започвала да тече доколкото
процедурата по възстановяването на собствеността не е приключила. Претендират отмяна
1
на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен, както и присъждане
на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно.Твърди се,че земеделската
реституция е приключила. Има влязъл ПНИ за имота, както и заповед по 4к ЗСППЗЗ в тяхна
полза , в която имота е индивидуализиран.Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените по делото разноски.
2. Въззивна жалба № 19897/15.03.2023г. на В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х.,
ЕГН:********** и двамата с адрес ****,чрез процесуален представител против Решение №
616 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 6248/2022г. на ВРС,49 св.В ЧАСТТА, с което по
искане на Д. С. Д., ЕГН:**********, гр.**** с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Е
ОТМЕНЕН нотариален акт №34, том I, рег.№2150, дело №131/31.05.2017г. на нотариус
Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125 том XXXI дело № 6685/2017г. вх.рег.
№ 13571/01.06.2017г. на Служба по вписванията при ВРС, с който е признато право на
собственост въз основа на давностно владение на В. Е. Х. ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН
********** на 229/599 идеални части от ПИ с идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на
гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше" №198, с номер по предходен план
10135.4501.198, целият с площ 599 кв.м., при граници: 10135.4501.1520; 10135.4501.201;
10135.4501.9522; 10135.4501.1118 и 10135.4501.199.
В жалбата са изложени аргументи,че решението е недопустимо, доколкото отмяната
на КНА е последица от съдебно признато право на собственост, т.е. от уважаване на
предявения от ищеца иск. В конкретната хипотеза иска на ищеца е отхвърлен , като в
мотивите си съда е приел , че именно ответниците са собственици на имота. Претендира са
обезсилване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание Д. С. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната жалба, претендира същата да бъде уважена.Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание В. Е. Х. и Х. Р. Х., чрез процесуалния си представител
поддържат депозирания отговор на жалбата на Д. Д., претендира отхвърлянето й и
потвърждаване на решението в обжалваната част. Поддържат депозираната от тях жалба,
претендират уважаването й и отмяна на решението в обжалваната част. Претендират
присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. С. Д. против В. Е. Х. и Х.
Р. Х., иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, да бъде
прието за установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на Г.П.Д.,
починал на 27.11.1948г., от една страна, и ответниците, от друга , че В. Е. Х. ЕГН
********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от
реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна,
кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план
10135.4501.198, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.
№8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № 15- 471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК
Варна.
В исковата молба ищецът излага, че като един от наследниците на Г.П.Д., бивш
жител на гр.Варна, починал на 27.11.1948г., притежава права в размер на 1/8 от
наследството му и по-конкретно лозе с площ 8.000 дка в местност „Под Ментешето" в
земището на с. Владиславово, сега кв."Владислав Варненчик" гр.Варна, Излага , че с
2
Решение №745/11.10.2000г. ПК Варна е признала на наследниците на Г.П.Д. правото на
собственост в стари реални граници върху лозе от 8.000 дка в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ в
местност „Под Ментешето", представляващо имот № 78 по КП/1997г. и по Плана на стари
имотни граници на местност „Ментеше". За същото не е налице Заповед на кмета по пар.4к
ал.7 ЗСПЗЗ,доколкото решението е постановено след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/30
юли 1999г.
Твърди, че в очертанията на ПИ 78 по КП/1977г. и по Плана на стари имотни граници
на м."Ментеше" попадат няколко различни имоти по ПНИ на същата местност, одобрен със
Заповед № РД-1- 7706/432/15.12.2003г. на Областен управител - Варна, включително и
реална част с площ 229 кв.м. от новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501, целият
с площ 599 кв.м.; идентичен с ПИ с идентификатор 10135.4501.198 по КККР на гр.Варна,
ж.к."Вл.Варненчик", СО „Ментеше".
За територията е бил одобрен ПУП по чл.16 от ЗУТ, като за ПИ 198 е отреден УПИ
VII-198 в кв.22 по плана на СО „Ментеше". Урегулираният имот е заснет с идентификатор
10135.4501.2187 с площ 571 кв.м. и в него се включва реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 78
по КП/1997г., правото на собственост върху който е признато на наследниците на Георги
Димов с решението на ПК Варна от 11.10.2000г. Върху приложената скица №15-
471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК Варна, тази реална част е очертана със син цвят.
Наследниците на Георги Димов са предприели действия по снабдяването им със
заповед на кмета на общината по пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ,. с която да им бъде възстановено
правото на собственост върху реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198 по ПНИ = ПИ
10135.4501.198 по КККР. Видно от приложеното писмо от 12.01.2022г. на Община Варна,
комисията по пар.4к ал.12от ЗСПЗЗ е отказала да се произнесе, докато не бъде представено
съдебно решение за отмяна на нот. акт 125 том ХХХ1/2017г. , от което произтича и правния
им интерес от предявяване на настоящия иск. Производството по издаване на заповедта е
прекратено с указания от Община Варна да се представи съдебно решение, с което се
отменя нот. акт № 125/2017г., тъй като той е издаден след решението на ВРС по гр.д.
№8271/2006г.
Твърди, че ответниците упражняват фактическа власт върху новообразуван имот
№198 по ПНИ, идентичен с ПИ 10135.4501.198 по ККР, с площ 599 кв.м.
Излага, че наследниците на Г.П.Д. са предявили отрицателен иск за собственост
срещу ответниците и с Решение на ВРС по гр.д.№8271/2006г., влязло в сила на
01.11.2010г., е прието за установено по отношение на наследниците на Георги Димов,
включително и ищеца по настоящото дело, че ответниците В. и Х. Х.и не са собственици на
реална част с площ 229 кв.м. от ПИ 198, находящ се в гр.Варна, местност „Под Ментешето",
при граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част от имот №198 и път,
повдигната в сив цвят на скицата на лист 151 от делото, която, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от решението, на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм/. В
приложено копие от скицата по делото със зелен цвят е очертан ПИ 198 по ПНИ, а със син
цвят е очертана реалната част с площ 229 кв.м. от него, която попада в ПИ 78 по по
КП/1997г., описан в решение №745/11.10.2000г. на ПК Варна. Излага , че в мотивите към
решението, съдът е приел, че ответниците не са придобили реалната част с площ 229 кв.м. от
ПИ 198 по реда на пар.4 ЗСПЗЗ, като и по давност.
Твърди, че въпреки постановеното решение, ответниците са се снабдили с нотариален
акт №125 том ХХХ1/2017г. на СВ-Варна, в който е описано, че са собственици на
основание давностно владение върху 229 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
10135.4501.198 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г., с административен
адрес гр.Варна, район „Владислав Варненчик" с.о. „Ментеше", целият с площ 599 кв.м., при
граници: ПИ №№ 10135.4501.1520, 201, 9522, 1118, 199.
3
Претендира уважаване на искова, отмяна на констативния нотериален акт и и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес
доколкото реална част от имота не съществува в чл.28. ал.7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ не се
допуска възстановяване на новообразувани имоти в съсобственост с бивши собственици и
ползватели с трансформирани права, каквито са ответниците за 370/599 кв.м. от имота, както
и поради това , че реална част от имота не съществува – ПНИ за имота е влязъл в сила от
2003г. и там няма отреден за ищеца имот. Излагат, че те са вписани като собственици на
ид.ч. от имота на основание §4а от ЗСПЗЗ и в тяхна полза има издадена Заповед №
1982/21.12.2004г. на кмета по §4к АЛ.7 от ЗСПЗЗ, която също не е отменена. Посочват, че от
01.11.2010г. упражняват фактическа власт върху целия имот, като ищците никога не са
владели процесния имот. Излагат, че с нот. акт от 2017 г. са признати за собственици на
идеални части от на целия имот, а не на реална част от него, поради което не следва да се
отменя същия.Правния интерес от водене на отрицателния установителен иск за ищеца не
съществува и поради влязъл в сила на 07.09.2016г. ПУП –ПРЗ от 2016г. , с който площта на
процесния имот от 599 кв.м. е редуцирана 571кв.м. на основание чл.16 от ЗУТ и за
разликата от 18 кв.м. ид.ч. – собственост на Общината липсва правен интерес. След
редуцирането не са налице изискванията на обособяване на самостоятелен имот съгласно
чл.200 от ЗУТ, доколкото имота е в селищно образование.
Ако исковете се приемат за допустими същите се оспорват, като неоснователни
Твърдят, че от 21.12.2004 г. - от влизане в сила на заповедта на кмета по §4к от ЗСПЗЗ, е
започнала да тече придобивна давност в полза на ответниците по отношение на целия имот.
Евентуално прекъсване на давността при предявяване от страна на ищците иск през 2006г.,
води до нова придобивна давност, считало от влизане на решението в сила - 01.11.2010г.,
която е изтекла преди завеждане на настоящата искова молба- 17.05.2022г. Твърдят, че
никой не е нарушавал тяхното владение през този период. Оспорва се размера на исковата
претенция, като се изтъква, че съгласно влязъл в сила ПУР-ПРЗ от 07.09.2016г. площта на
процесния имот е редуцирана от 599кв.м., на 571 кв.м.
Претендират отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради
липса на правен интерес, съда счита за неоснователни по следните аргументи: Съгласно
приетото по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по ТД№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, видът на иска
и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от
насрещната претенция. За да обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато
от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Доколкото в конкретната
хипотеза се твърди незавършена реституционна процедура - признато право на
възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - при влязъл в сила ПНИ,
съобразно който имотът е записан на ответника, претендиращ права по пар. 4 и сл.ПЗР на
ЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск против ползвателя е допустима форма на защита
4
/така в Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185
от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по
гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.Определение № 225 от 15.05.2020г. по гр.дело №
3710/2019г. на ВКС ,IIг.о. и др./.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По въззивна жалба № 19151/13.03.2023г. на Д. С. Д..
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства, че:
Ищеца Д. С. Д. е наследник по закон на Г.П.Д., починал на 27.11.1948 г.,
удостоверение за наследници л. 13-14 от дело.
С Решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПК – Варна/л.8-12/,издадено въз основа на
заявление вх. № 30183/25.11.1991г. в полза на наследниците на Г.П.Д. е възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имоти, в т.ч. на вписан
под № 2 имот - лозе от 8.000дка, находящ се в терен по пар. 4 на Владиславово, м-ст ПОД
МЕНТЕШЕТО, имот № 78 по КП от 1997г.,по плана на стари имотни граници на м-т
Ментеше при пл.номер № 78.
Ответниците В. и Х. Х.и се легитимират като собственици на процесната
недвижимост въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №34, том I, рег.№2150, дело №131/31.05.2017г., с № 125 том XXXI дело
№ 6685/2017г. вх.рег. № 13571/01.06.2017г. на СВ-Варна , с който са признати за
собственици по давност на 229 кв.м. идеални части от ПИ 10135.4501.198, и с
административен адрес –гр.Варна , район Вл.Варненчик ,с.о. Ментеше № 198 , целият с
площ 599 кв.м. без номер по предходен план
Видно от нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим
имот №83, том I, рег. № 1077 дело №74 от 29.03.2005 г. на варненски нотариус, В. Х. и Х. Х.
са признати за собственици на новообразуван имот №198 с площ от 600кв.м., находящ се в
с.о. Ментеше, като ответниците твърдят приключила в тяхна полза процедура по параграф
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно Заповед №
1982/21.12.2004г. издадена на основание параграф 4к ал.7 на Кмета на Община Варна.
По делото не се спори, а и е видно от Решение №435/19.02.2009г. по гр.дело
№827182006г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 01.11.2010г.,че по иск на
наследниците на Г.П.Д. против настоящите ответници , съдът е признал за установено по
отношение на Мара Шулюшева, Георги Д., Калинка Томашевска, Стоян Проданов и ищецът
в настоящото производство Д. С. Д., че В. Е. Х. и Х. Р. Х. не са собственици на реална част с
площ от 229кв.м. от ПИ №198 , находящ се в гр.Варна, местност „Под Ментешето" при
граници на реалната част: имот №36, имот №78, останалата част на имот №198 и път
повдигната в сив фон на скицата на л.151, представляваща неразделна част от решението /
л. 16-18 от дело/.
Установено е от приетите писмени доказателства, че ПНИ за местността е приет със
Заповед № РД-1-7706-432/15.12.2003г. обн. В ДВ бр.24/23.04.2004г. и е влязла в сила
касателно процесния имот/при липса на твърдения за обжалване/.
Видно от представената Заповед № Г-279/12.07.2016г.на Зам.Кмет на Община Варна е
одобрен ПУП - План за регулация и застрояване за кв.22 по плана на СО"Ментеше",
5
гр.Варна, с приложена графична част.
От заключението на приетата по делото СТхЕ, което съда цени като обективно, се
установява, че ПИ 78 по КП/1997г. на местност „Под Ментешето". кв.Владиславово, правото
на собственост върху който е признато на наследниците на Г.П.Д. с решение
№745/11.10.2000г. на ПК Варна, описан като „Лозе от 8 дка" е идентичен с ПИ 78 по плана
на стари имотни граници на местност „Ментеше", като това е отразено Решение
№745/11.10.2000г. на ПК гр.Варна в раздел II, т.1. Вещото лице установява, че разликата в
площта между 8 дка и 7.867 дка се е получила след анкетирането на старите собственици и
изготвянето на плана на стари имотни граници, съгл. чл.18ж. ал.5.1.1 от ППЗСПЗЗ.
Новообразуван имот № 198 в кадастрален район 501 но ПНИ на СО „Ментеше" е идентичен
с ПИ 10135.4501.198 по КККР на гр. Варна, СО „Ментеше". ПИ 10135.4501.2187 по КККР
на гр.Варна СО „Ментеше" с площ 571 кв.м е идентичен с парцел V1I- 198, по ПУП(ПРЗ) на
квартал 22, СО „Ментеше", одобрен със заповед №279/12.07.2016г. на кмета на Община
Варна. Той се е формирал от ПИ 10135.4501.198 по КККР на гр.Варна, като с влизане в сила
на ПРЗ на последния са му отнети 29 кв.м. заради уличната регулация на основание чл.16.
ал.1 от ЗУТ. Имота по комбинирана скица за ПИ 198, приподписана от съда е реалната част
от 229 кв.м. попадаща в имот 78 по плана на старите имотни граници (ПСИГ) и визуално е
идентичен с имота, ограден със син цвят на приложената на л.21 по делото скица № 15-
471795/03.05.2022г. на СГКК Варна. След влизане в сила на регулацията на квартала, от
площта на имота е отнета част,като в КР не съществува нанасяне на реалната част от 229
кв.м. като самостоятелен имот, т.к. той не отговаря на изискванията за това.
За установяване на твърденията на ответниците за осъществено от тях владение на
процесната недвижимост, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит свидетеля
– Тинка Борисова Е.,без дела и родства със страните,чиито показани съда кредитира като
непосредствени и в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал. От
същите се установява, че тя познава ответниците от 1981 г., т.к. са живели в един блок и
вход. Знае техния имот в местност „Ментешето", с площ 600 кв.м. който имали от 1984г.
Мястото било празно, хавра, сега имало овошки, лозе, кладенец, ток, реализирани от
ответниците. Заявява, че не знае някой да ги е гонил от това място. Преди ходела много
редовно, като последно била в имота през лятото на 2022 г.
Ищеца не е ангажирал доказателства за опровергаване на посочените по-горе
свидетелски показания. Във връзка с направеното от него възражение , че ответниците не са
придобили имота по давност доколкото така е посочено във влязлото в сила решение по
гр.дело № 8271/2006г. по описа на ВРС, следва да се има предвид , че мотивите на съдебния
акт са ирелевантни за настоящия спор, доколкото касаят период на осъществено владение с
намерение за своене, различен от разглеждания в настоящото изложение.
При така установените факти, спорно между страните е придобили ли са
ответниците собствеността на процесната недвижимост по силата на въведеното от тях
придобивно основание - оригинерен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност,
упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от
01.11.2010г. и към датата на сезиране на съда 17.05.2022г.
В тази връзка спорно по делото е, кой е началния момент, от който ответниците биха
могли да давностят процесния имот.
Възражението на въззивника, че доколкото реституционната процедура по
отношение на спорния имот не е завършила - няма заповед на кмета по параграф 4к от
ЗСПЗЗ, то давност спрямо него не е текла, настоящия съдебен състав намира за
неоснователно по следните аргументи.
6
По изложените вече мотиви, правото на собственост на наследниците на Г.П.Д. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имоти, в т.ч.
на вписан под № 2 имот - лозе от 8.000дка, находящ се в терен по пар. 4 на Владиславово,
м-ст Под Ментешето, имот № 78 по КП от 1997г.,по плана на стари имотни граници на м-т
Ментеше при пл.номер № 78 съгласно Решение № 745 от 11.10.2000г. на ПК-гр.Варна,
постановено след изменението на нормата с ДВ бр. 68/30.07.1999г.В същото е посочено , че
възстановяването на имотите , ще се извърши в условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл.28 ал.9 от
ППЗСПЗЗ.
В Решение № 49/26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015 г., на ВКС, II г. о.,както и в
Определение № 225/15.05.2020г. по гр.дело № 3710/2019г. на ВКС , II г. о. и др. е прието,че
издадените до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999г. решения на
органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл.10
ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти, а в случаите, когато процесът на
правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на
придобиване на основание параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в
сила на цитираното изменение, издаденото решение на поземлената комисия при действието
на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при
условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по
силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В тези случаи
придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по
§ 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Настоящия състав е запознат с практиката на ВКС обективирана в
Решение № 260/2011 г. по гр. д. І118/2011 г., ІІ г. о. и Решение №61/17.07.2017г. по гр.дело
№ 3272/2016г.,1-во г.о./, в които се приема, че когато имотът е индивидуализиран по
кадастрален или друг план с граници и съседи, е достатъчно за установяването правото на
собственост върху съответния имот; посочването на имот с номер по план на земите,
включени в параграф 4 от ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера
на плана предопределя в достатъчна степен границите на имота. Ето защо определящо е да
се установи дали в решението на ПК имота – лозе от 8.000дка е индивидуализиран в
достатъчна степен като обект на собственост - конкретна вещ, върху която правото на
собственост може да бъде упражнявано или това е станало от момента на влизане в сила на
ПНИ .
По делото не се спори,а и е установено от приетите писмени доказателства, че ПНИ
за местността е приет със Заповед № РД-1-7706-432/15.12.2003г. обн. В ДВ
бр.24/23.04.2004г., последната влязла в сила с изтичане 14-дневния срок за оспорване, т.е на
09.05.2004г. при липса на данни за обжалване в частта относно процесния имот.
От самото реституционно решение се установява, че индивидуализирането на
имотите на старите собственици е извършвано въз основа на стар план-КП 1997г., като
граници и индивидуализация в решението не е посочена, поради което не може да се
приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаване на решенията на ПК - Варна /
Решение №30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II г.о /. Ето защо в конкретната
хипотеза, настоящия съдебен състав счита, че момента, от който би могла да тече давност
срещу ищеца е Заповедта за одобряване на ПНИ в частта за процесния имот – 09.05.2004г.
По изложените съображения за индивидуализацията на имота, както и с оглед
установеното от вещото лице по СТхЕ относно идентичност на имота,графично изразено на
скица –л.96 от дело и неразделна част от заключението и съгласно приетите по делото
писмени доказателства , първия момент, в който ответниците биха могли да давностят имота
е издадената в тяхна полза Заповед по параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 1982 от
21.12.2004г.
7
Със завеждането през 2006 г. /гр.дело № 8271/2006г./ на отрицателен установителен
иск - че ответниците не са собственици на имота, давностния срок е прекъснат. С влизане в
сила на решението по посоченото по-горе дело по описа на ВРС на 01.11.2010г., за
ответниците е започнала да тече нова десетгодишна давност съгласно чл.79 от ЗС,доколкото
същите предвид изхода на делото не биха могли да бъдат добросъвестни такива - да не е
знаят за пороците на юридическото основание, т.е. не е наличен втория елемент на
добросъвестността на едно владение, а именно субективния.
Предвид установеността на осъществявано от тях непрекъснато, трайно и
необезпокоявано владение с намерение за своене касателно 229/599 идеални части от реална
част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна от
01.11.2010г. до депозиране на исковата молба в съда на 17.05.2022г., същите са придобили
правото на собственост върху процесната недвижимост по давност.Въззивната жалба е
неоснователна и такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено в обжалваната част.
По въззивна жалба № 19897/15.03.2023г. на В. Е. Х. и Х. Р. Х..
Искането на ищеца за отмяна на нотариален акт №34, том I, рег.№2150, дело
№131/31.05.2017г. на нотариус Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125 том
XXXI дело № 6685/2017г. вх.рег. № 13571/01.06.2017г. на Служба по вписванията при ВРС,
съда счита за допустимо доколкото същия е констативен, с него на ответниците са
признати за собственици по давност - ТР № 3/2012г. от 29.11.2012г. ВКС,ОСГК.
Отмяната на КНА, винаги е последица от изхода на предявения установителен
иск. Формирания извод за неоснователност и недоказаност на иска с правно основание
чл. 124 от ГПК , води до неоснователност на искането по чл. 537 ал.2 от ГПК , за
отмяна на нотариален акт.
С изложените мотиви,въззивната жалба е основателна, обжалваното решение в тази
част следва да бъде отменено като незаконосъобразно , а искането на ищеца с правно
основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Несъвпадането на изводите на двете инстанции предполага коригиране на
обжалваното решението в частта за присъдените разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответниците сторените от тях разноски в производството по гр.дело № 6248 по описа на
ВРС за 2022г. в размер на 900.00 лева –заплатено възнаграждение за един адвокат,
съобразно представения списък и доказателства за извършването им.
С оглед изхода на спора, претендираните от Д. С. Д. разноски не са дължими.
Последния на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да заплати на Х. Р. Х. и В. Е. Х.
сторените от тях разноски за въззивното производство в размер на общо 925.00 лева , от
които 25.00 лв. държавна такса и 900.00 лева заплатено възнаграждение на един адвокат
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 616 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. №
6248/2022г. на ВРС,49 св.В ЧАСТТА , с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Д. С. Д.,
8
ЕГН:********** с адрес гр.**** против В. Е. Х., ЕГН:********** и Х. Р. Х.,
ЕГН:********** и двамата с адрес ****, иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, да
бъде прието за установено в отношенията между Д. С. Д. и останалите наследници на
Г.П.Д., починал на 27.11.1948г., от една страна и ответниците от друга страна, че В. Е. Х.
ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** не са собственици на 229/599 идеални части от
реална част с площ 229 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна,
кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше", целият с площ 571 кв.м., с номер по предходен план
10135.4501.198, която реална част е очертана със зелен цвят на скицата на л.151 от гр.д.
№8271/2006г. на ВРС X състав и по скица № 15- 471795/03.05.2022г. на Служба по ГКК
Варна.
ОТМЕНЯ Решение № 616 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 6248/2022г. на
ВРС,49 св.В ЧАСТТА, с което по искане на Д. С. Д., ЕГН:**********, гр.**** с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Е ОТМЕНЕН нотариален акт №34, том I, рег.№2150, дело
№131/31.05.2017г. на нотариус Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125 том
XXXI дело № 6685/2017г. вх.рег. № 13571/01.06.2017г. на Служба по вписванията при ВРС,
с който е признато право на собственост въз основа на давностно владение на В. Е. Х. ЕГН
********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** на 229/599 идеални части от ПИ с идентификатор
10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше" №198, с номер по
предходен план 10135.4501.198, целият с площ 599 кв.м., при граници: 10135.4501.1520;
10135.4501.201; 10135.4501.9522; 10135.4501.1118 и 10135.4501.199. , както и в частта за
присъдените разноски ,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. Д., ЕГН:********** с правно
основание чл. 537 АЛ.2 от ГПК за ОТМЯНА НА нотариален акт №34, том I, рег.№2150,
дело №131/31.05.2017г. на нотариус Веселин Петров №205 на нотариалната камера, с №125
том XXXI дело № 6685/2017г. вх.рег. № 13571/01.06.2017г. на Служба по вписванията при
ВРС, с който е признато право на собственост въз основа на давностно владение на В. Е. Х.
ЕГН ********** и Х. Р. Х. ЕГН ********** на 229/599 идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.4501.2187 по КККР на гр.Варна, кв.Вл.Варненчик", СО „Ментеше"
№198, с номер по предходен план 10135.4501.198, целият с площ 599 кв.м., при граници:
10135.4501.1520; 10135.4501.201; 10135.4501.9522; 10135.4501.1118 и 10135.4501.199.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН:********** с адрес гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на В. Е. Х.,
ЕГН:********** и Х. Р. Х., ЕГН:********** и двамата с адрес ****, сумата от
900.00/деветстотин/ лева , представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски
в гр.дело № 6248 по описа на ВРС за 2022г. , както и сумата от 925.00/деветстотин двадесет
и пет/лева сторени разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10