Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,20.08.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет
и осми юли през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3254
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за делба
– във втората фаза – по извършването на делбата.
С влязло в сила Решение №11 от 07.01.2020г., постановено в производството по делото, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Е.Д.Т., с ЕГН ********** *** и И.В.К., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:*** на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №* /*****/, находящ се на 2 /втори/ етаж,
застроен на площ от 42,20 кв.м. /четиридесет и
две цяло и двадесет стотни квадратни метра/, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с изба №12 /дванадесет/
с площ от 7,66 кв.м. /***** цяло и шестдесет и шест стотни квадратни метра/, при съседи на жилището: изток-улица,
север-двор, юг-стълбище и ап.10 и съседи на избата:
запад-двор, изток-коридор и юг-м.11, като жилищният блок, в който е апартаментът е на 3 /три/
етажа и е застроен в имот
№000115 /нула, нула, нула, сто и петнадесет/ в землището на с.Ивайло,
общ.Пазарджик, извън регулацията, ведно с 6,9190% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж. Правата
на страните върху допуснатия до делба недвижим имот са равни - по 1/2 идеална част от имота за всеки от
съделителите.
Съделителката-ищцата
е предявила претенция по сметки като с протоколно определение от 16.06.2020г.,
постановено в производството по делото,
е приета за разглеждане в делбеното производство претенцията й по реда
на чл.346 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
размер на по 100 лева месечно, затова, че ползва целия делбен имот за периода
от 02.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищцата, чрез пълномощника си, заявява искане за
изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот, както и за уважаване на
претенцията й за обезщетение за неползването на делбения имот в размер на
2046,50 лева. Претендира сторените разноски за вещо лице до размера на
½, тъй като само ищцата ги е заплатила.
Ответникът не се явява във
втората фаза на делбеното производство и не изпраща свой представител. Не
изразява становище за начина на извършване на делбата.
От приетите по делото и неоспорени
от страните основно и допълнително заключение на съдебно-техническата и
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния имот,
допуснат до делба, определена по метода на аналога, е 11816 лева. Вещото лице е
изчислило, че стойността на ½ ид. ч. е 5908 лева. Процесното жилище е
маломерно и е реално неподеляемо на два апартамента. Пазарният наем за
процесния недвижим имот, находящ се извън регулацията на с.Ивайло, в землището
на селото – на Ивайловско шосе – между с.Ивайло и гр.Пазарджик с идентификатор
55155.501.292 по КККР на с.Ивайло, с адрес: с.Ивайло, ул.“*****“ №*, *-ри етаж,
със застроена площ 42,20 кв.м., ведно с изба №12, с площ от 7,66 кв.м., ведно с
6.9190% от общите части на сградата, за искания период от 02.01.2016г. до
12.08.2019г. е 4093 лева, като средният пазарен наем за 2019г. е 98 лева/месец,
за 2018г. – 95 лева/месец, за 2017г. – 93 лева/месец и за 2016г. – 93
лева/месец. Вещото лице е изчислило, че ½ ид. част от наема за процесния
период е в размер на 2046,50 лева.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка на ищцовата страна Д. И. С. се установява, че след смъртта на майката на
страните, в процесния делбен имот е останал на живее ответникът, заедно със
своето семейство. Ищцата не е живяла и не е ползвала апартамента през всичките
тези години откакто е починала майка й.
Съдът, като взе
предвид данните по делото приема следното:
Преценката
за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида
и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип
за поставяне на дял в натура за всеки от съделителите. В настоящия случай не са
налице равен брой делбени обекти спрямо броя на съделителите, като обект е един
неподеляем имот – апартамент. Това прави невъзможно приложението на чл.350 и
чл.352 от ГПК.
По настоящото дело за този имот,
предмет на делбата, не са налице материално-правните предпоставки на някоя от
двете хипотези за възлагане по реда на чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК. Няма и
заявени и приети такива претенции.
Съобразно разпоредбата на чл.353
от ГПК когато тегленето на жребий е неудобно или невъзможно, съдът служебно или
по искане на страна може да разпредЕ. имотите между съделителите, в зависимост
от конкретните фактически данни по делото. Необходимо условие за целта е да е
налице равенство на имотите и съделителите или поне възможност за
групиране при идентични интереси на
повече от един съделител, т.е. всяка страна да получи реален дял. Когато обаче
биха останали съделитЕ. без такъв, способът по чл.353 от ГПК е неприложим. В
този смисъл Решение №102/19.07.2013г. по гр.д. №490/2012г., І-во г.о.
При неприложимост на разпоредбите
на чл.349, чл.350 и чл.353 от ГПК следва да бъде избран субсидиарния способ по
чл.348 от ГПК за ликвидиране на съсобствеността, като допуснатият до делба процесен
недвижим имот бъде изнесен на публична
продан. При извършването на проданта съделителите могат да участват като
наддавачи - чл.348, изр.2 от ГПК, с което по същество да се постигне ефекта на
придобиване на дял срещу уравнение.
Съделителите следва да заплатят държавна такса по делото върху стойността на дяловете си в размер на по 236,32 лева.
По претенцията на ищцата по
чл.346 от ГПК:
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка на ищцовата страна се установи, че след смъртта на общата
наследодателка на страните – тяхната майка Й. И. Т., починала на 02.01.2016г.,
в процесния делбен имот е останал на живее ответникът със своето семейство.
Ищцата не е живяла и не е ползвала апартамента след смъртта на наследодателката,
а и до настоящия момент. Затова ще следва да се уважи претенцията й за
присъждане на обезщетение за неползването на делбения имот. Обезщетението ще
следва да се присъди в размер, съобразно приетото и неоспорено допълнително
заключение на вещото лице. Така в полза на ищцата ще следва да се присъди сумата
в размер общо на 2046,50 лева, от които: сумата в размер на 19 лева за месец
август на 2019г., сумата в размер на по 49 лева за останалите месеци от 2019г.
/от месец януари до месец юли вкл. на 2019г./, сумата в размер на по 47,50
лева/месец за 2018г., сумата в размер на по 46,50 лева/месец за 2017г. и сумата
в размер на по 46,50 лева/месец за месеците от февруари до декември вкл. на 2016г.
и сумата в размер на 45,00 лева за месец януари на 2016г. Над посочения общ
размер и до претендирания от ищцата размер - по 100 лева месечно за всеки един
от месеците от процесния период /или общо 4400 лева/, претенцията на ищцата ще
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото по тази
претенция, ответникът ще следва да заплати държавна такса върху уважената част
от същата в размер на 81,86 лева. Съответно ищцата ще следва да заплати за
отхвърлената част от претенцията държавна такса в размер на 94,14 лева.
По претенцията на ищцата за направени
разноски по делото за вещо лице:
Съгласно
разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски,
съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство, разноските се определят по чл.78 от ГПК.
Видно от
книжата по делото е, че при допускането на съдебно-техническата експертиза, с
определение №336 от 04.02.2020г. съдът е определил възнаграждение за вещото
лице в размер на 200 лева, вносими от страните, съобразно правата им в
съсобствеността. В случая по равно – по 100 лева за всяка от страните. След
като в указания му срок ответникът не е изпълнил това си задължение, ищцата е
внесла и неговата част от определеното възнаграждение за вещо лице в размер на
100 лева, поради което ответникът ще следва да бъде осъден да върне на ищцата
тази сума. За допълнителното заключение на вещото лице, свързано с претенцията
по сметките по чл.346 от ГПК е определено и заплатено на вещото лице
възнаграждение в размер на 100 лева, внесени изцяло от ищцата. Затова и
съобразно уважената част от тази претенция, ответникът ще следва да заплати на
ищцата сумата в размер на 46,51 лева. Така общо ответникът ще следва да заплати
на ищцата разноски по делото за вещо лице в размер на 146,51 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН делбения имот – АПАРТАМЕНТ №* /*****/, находящ се на 2
/втори/ етаж, застроен на площ от 42,20 кв.м. /четиридесет и
две цяло и двадесет стотни квадратни метра/, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с изба №12 /дванадесет/
с площ от 7,66 кв.м. /***** цяло и шестдесет и шест стотни квадртни метра/, при
съседи на жилището: изток-улица, север-двор, юг-стълбище и ап.10 и съседи на избата: запад-двор, изток-коридор и
юг-м.11, като
жилищният блок, в който е апартаментът е на 3 /три/ етажа и е застроен в имот №000115 /нула, нула, нула,
сто и петнадесет/ в землището на с.Ивайло, общ.Пазарджик, извън регулацията,
ведно с 6,9190% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
След извършване на проданта,
получената цена да се разпредЕ. между съделителите, съобразно дяловете им,
както следва: ½ за ищцата Е.Д.Т. и ½ за ответника И.В.К..
ОСЪЖДА Е.Д.Т., с ЕГН ********** *** и И.В.К., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:*** да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото върху стойността на дяловете им в размер на по 236,32 лева.
ОСЪЖДА И.В.К., с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на Е.Д.Т., с ЕГН ********** *** сумата в размер общо на 2046,50
лева, представляваща обезщетение за неползването на процесния делбен имот за
периода от 02.01.2016г. до 12.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата над
посочения общ размер и до претендирания размер от по 100 лева месечно за всеки
един от месеците от процесния период /или общо 4400 лева/, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.В.К., с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото върху уважената част от
претенцията по чл.346 от ГПК в размер на 81,86 лева.
ОСЪЖДА Е.Д.Т., с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-Пазарджик държавна такса по делото върху отхвърлената част
от претенцията по чл.346 от ГПК в размер на
94,14 лева.
ОСЪЖДА И.В.К., с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да заплати на Е.Д.Т., с ЕГН ********** *** разноски по делото за вещо
лице в размер на 146,51 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: