ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3128
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501918 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е повод постъпило възражение, входирано в БРС на 19.07.2022г.,
подадено от длъжника Д. Г. К., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „С.“ № *, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв.Кирил Москов, с което след направено
уточнение се иска съдът да приеме, че заповед № 1973 от 21.05.2019г. за изпълнение на
парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3910/2019г. по описа на БРС, не му е
била надлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Длъжникът сочи, че е узнал за заповедта по чл. 410 от ГПК на 11.07.2022г. от
връченото чрез работодателя му „Строй груп“ запорно съобщение по изп.д. 870/2020г. по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие БОС и приложения изпълнителен
лист от 29.07.2020г., издададен въз основа на решение № 1487 от 01.07.12020г. по гр.д. №
7704/2019г. по описа на БРС.Сочи, че оспорва вземането на кредитора по издадената
заповед за изпълнение, като моли съдът да приеме възражението му и да отмени същата
заповед по чл. 410 от ГПК.
Ответникът по възражението ЗК„ЕВРОИНС“АД– кредитор по вземането в указания
му срок е депозирал писмен отговор и становище, в които е изразил становище за
недопустимост на възражението, по наличието на предявения иск по чл. 422 от ГПК
съгласно указанията на заповедния съд. При условията на евентуалност моли за отхвърляне
на възражението.
Бургаският окръжен съд след като прецени, че искането по чл. 423 от ГПК е
направено е законовия едномесечен срок от лице с правен интерес от направеното искане,
намира, че искането е допустимо.
След преценка на изложените доводи и събраните доказателства, съдът намира за
установено следното:
Със заповед № 1973 от 21.05.2019г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3920/2019г. на БРС е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата 1090.98 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно
1
обезщетение в размер на 1060.98 лв. и 30 лв. – разноски, направено за неговото
определянето му и сумата от 163.12 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г. до
10.04.2019г. вкл., както и сумата в размер на 100 лв. - разноски по делото.
Видно от данните в заповедното производство, до длъжника е изпратено съобщение
за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК на адрес в гр. Созопол ул. „В.“ № **, който е
постоянния и настоящия му адрес съгласно адресната справка, извършена по реда на
Наредба № 14/2009г. и съвпада с посочения в заявлението адрес за призоваване на
длъжника. Разписката е върната с отбелязване, че лицето след като е търсено в различни дни
и часове в продължение на един месец, не е открито на адреса. След приложение на чл. 47,
ал. 1 от ГПК в указания двуседмичен срок, длъжникът не се е явил в съда да получи
съобщението.
Видно от извършената от заповедния съд служебна справка е установено, че към
31.07.2019г. са липсвали данни длъжникът да е имал действащи трудови договори. Предвид
това с разпореждане от 02.08.2019г. районният съд е счел, че заповедта по чл. 410 от ГПК е
редовно връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, е дал на заявителя указания да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаването на съобщението, с предупреждение, че ако не представи
доказателства за това в срока, съдът служебно ще обезсили заповедта за изпълнение.
В изпълнение на указанията на съда, в указания едномесечен срок, заявителят е
представил доказателства, че е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за вземанията
си срещу длъжника по заповедта за изпълнение по чл. 422 от ГПК. Исковото производство е
приключило с постановено необжалваемо неприсъствено решение № 1487 от 01.07.12020г.
по гр.д. № 7704/2019г. по описа на БРС, с което претенциите по чл. 422 от ГПК за уважени
изцяло.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и съобразно наведените доводи и
възражения, от правна страна съдът намира следното:
Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в
заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
В конкретния случай наведените от длъжника фактически твърдения се основават на
чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК по съображения, че същият е бил лишен от възможността да оспори
вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Така наведените от длъжника съображения са неоснователни, тъй като видно от
данните в заповедното производство съдът стриктно е спазил процедурата по чл. 47, ал. 3
вр. с ал. 1 от ГПК, като след като е счел, че е налице фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е
указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Това означава,
че макар длъжникът формално да не е подал възражение по чл. 414 от ГПК, правата му за
съдебно разрешаване на спора по исков ред не са били нарушени. Такъв иск е бил
своевременно предявен от кредитора, като същият е уважен с постановено неприсъствено
решение. Обстоятелството дали длъжникът е бил редовно призоваван и дали са спазени
изискванията за постановяване на неприсъствено решение не са предмет на изследване на
настоящото производство.
По гореизложените съображения, с оглед редовното уведомяване на длъжника и
развило се производство по чл. 422 от ГПК съдът намира за неоснователно възражението му
по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
2
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението, входирано в БРС на 19.07.2022г., подадено от
длъжника Д. Г. К., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „С.“ № *, действащ чрез упълномощения
си процесуален представител адв.Кирил Москов по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК против заповед
№ 1973 от 21.05.2019г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
3910/2019г. по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3