Решение по дело №55/2019 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е № 26

Гр. Кула 10.09.2019г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

Председател: Дияна Дамянова – Цанкова

 

с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 55 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от В.А.В., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0291-000145 от 14.06.2019г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което му е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път трети клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица управлява лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № ВР, собственост на И Н Г, във връзка с кието приежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се твърди, че при съставянета на АУАН и атакуваното наказателно постановление не е вписана точно нарушената законова разпоредба, както и че към процесната дата управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация.

В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява и не се представлява от адв. Иван Иванов от АК - Видин. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Въззиваемата страна– РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна поради следното:

От фактическа страна се установи следното: На 21.03.2019 г. около 15:10 ч., жалбоподателят В. управлявал по път трети клас № 141, с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВНВР, собственост на И.Н. Г.. Същият е спрян за проверка на кръстовището за с. Раковица от свидетелите В.Е.Й. и Д.А.Д. – служители в ГПУ – Брегово. При извършената проверка на водача и на авточобила, свидетелите Й. и Д. установили, че за управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите. За констатираното, свидетелят М.Д.Й. съставил на жалбоподателя АУАН ИЗ95/22.03.2019г. за това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път трети клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица управлява лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВН.ВР, собственост на И. Н. Г., във връзка с кието приежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите, което деяние квалифицирал като нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, предявил същия на жалбоподателя, който го подписал и не възразил и му връчил срещу подпис препис от същия. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началника на РУП към ОД на МВР, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, въз основа на който текст и е ангажирана и отговорността му.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на разпитаните в съдебното заседание свидетели М.Д.Й., В.Е.Й. и Д.А.Д., както и писмените доказателства, съдържащи се в претата от съда административнонаказателна преписка, а именно: атакуваното наказателно постановление, АУАН ИЗ-95/22.03.2019г., Комбинирана застрахователна полица № BG/07/519000849545, както и писмените доказателства - справка за собственик на МПС лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВН.ВР и справки от ОДна МВР, сектор „ ПП” с вх. № 1209/14.08.2019г., вх. № 1238/23.08.2019г. и вх. № 1285/05.09.2019г.

От цитираната справка за собственост на МПС, по категоричен начин се установява, че към 21.03.2019г., посоченият лек автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. От свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява, на 21.03.2019г., около 15,10 часа, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на път трети клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица, като за посоченият автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите. От посочената застрахователната полица се установява, че такъв е сключен и е действащ от 08:51 часа на 22.03.2019г.От посочените справки от сектор „ Потна полиция“ към ОД на МВР – Видин се установява, че автомобилът към датата на проверката е бил надлежно регистриран и не е бил със служебно прекратена регистрация, каквито са твърденията на жалбоподателя.

  Съдът кредитира изцяло като пълни, точни и непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните свидетели, още повече, че същите са били очевидци и лично са констатирали нарушението. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията им. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП с неправилно посочване на нарушената правна норма. В АУАН и атакуваното наказателното постановление нарушената разпоредба е индивидуализирана коректно, както словесно, така и цифрово – чл. 638, ал.3 от КЗ.  Посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното наказателно постановление съдържа посочените реквизити.

По същество, наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Съгласно  чл. 638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева, т.е.  чл. 638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите. Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". От приетата по делото справка за собствеността на автомобила се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил в момента на проверката не е негова собственост, поради което жалбоподателят е субект на АНО по  чл. 638, ал.3 от КЗ.  Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила, по отношение на същия не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Приетата по делото застрахователна полица № BG/07/519000849545 за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите  е сключена и е действала от 08:51 часа на 22.03.2019г.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че към датата на установяване на нарушението, процесният лек автомобил не е бил регистриран, каквото е законовото изискване на чл. 483, ал.1 от КЗ, за да възникне задължение за сключване на договор за застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите. От изисканата справка от ОД на МВР – Видин, сектор „ ПП” се установява, че към 21.03.2019г., датата, когато е извършена проверката, управляваният от жалбоподателя В. не е бил със служебно прекратена регистрация, каквито твърдения навежда с жалбата си. Следователно в случая презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство.По делото не са ангажирани доказателства в обратния смисъл.

            Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.” В случая административнонаказващият орган е наложил глоба в предвидения в закона абсолютен размер- 400,00 лева на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, поради което законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят. Спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи наказание под законовоустановения минимум (виж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя В.А.В. административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал същия за извършените от него административни нарушения. Фактът, че непосредствено след установяване на нарушението е сключен договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите”, което се установява от приетата по делото Застрахователна полица № BG/07/519000849545 от 22.03.2019г., сключена в 14.34 часа в гр. Монтана не е достатъчно основание да се приеме, че случаят е маловажен. Ако се приеме обратното, ще даде възможност всеки водач да управлява автомобил без да има сключен такъв договор и едва след като бъде установено това обстоятелство от контролните органи, едва тогава да сключва договор.

 По тези съображения наказателното постановление, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0291-000145 от 14.06.2019г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което на В.А.В., ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път трети клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица управлява лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № ВН..ВР, собственост на И, Н, Г,, във връзка с кието приежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: