Р Е Ш Е Н И Е № 26
Гр. Кула 10.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Дияна Дамянова –
Цанкова
с участието на секретаря Лозана Петкова като разгледа
докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова НАХД № 55 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от В.А.В., ЕГН **********
*** против Наказателно постановление № 19-0291-000145 от 14.06.2019г. на началника
на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което му е наложено административно
наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в размер на 400 лева на
основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, за
това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път трети клас № 141 с посока на
движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица управлява лек
автомобил „Джип Чероки” с рег. № ВР, собственост на И Н Г, във връзка с кието
приежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка”
Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С жалбата се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се твърди,
че при съставянета на АУАН и атакуваното наказателно постановление не е вписана
точно нарушената законова разпоредба, както и че към процесната дата
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява и не се
представлява от адв. Иван Иванов от АК - Видин. Поддържа жалбата си чрез
процесуалния си представител и моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Въззиваемата страна– РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс,
съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество
обаче, същата е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което намира същата за
неосноватилна поради следното:
От фактическа страна се установи следното: На 21.03.2019 г.
около 15:10 ч., жалбоподателят В. управлявал по път трети клас № 141, с посока
на движение гр. Грамада – гр. Кула, лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВНВР,
собственост на И.Н. Г.. Същият е спрян за проверка на кръстовището
за с. Раковица от свидетелите В.Е.Й. и Д.А.Д. – служители в ГПУ – Брегово. При
извършената проверка на водача и на авточобила, свидетелите Й. и Д. установили,
че за управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил няма сключен действащ
договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За констатираното, свидетелят М.Д.Й. съставил на жалбоподателя
АУАН ИЗ95/22.03.2019г. за това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път
трети клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с.
Раковица управлява лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВН.ВР, собственост на И. Н. Г., във връзка с кието приежание и използване няма сключен действащ договор
за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите, което
деяние квалифицирал като нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, предявил същия на
жалбоподателя, който го подписал и не възразил и му връчил срещу подпис препис
от същия. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал
писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началника на РУП към ОД
на МВР, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу
жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в
цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ,
въз основа на който текст и е ангажирана и отговорността му.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а именно:
свидетелските показания на разпитаните в съдебното заседание свидетели М.Д.Й., В.Е.Й.
и Д.А.Д., както и писмените доказателства, съдържащи се в претата от съда
административнонаказателна преписка, а именно: атакуваното наказателно
постановление, АУАН ИЗ-95/22.03.2019г., Комбинирана застрахователна полица № BG/07/519000849545, както и писмените доказателства -
справка за собственик на МПС лек автомобил „ Джип Чероки” с рег. № ВН.ВР и справки от ОДна МВР, сектор „ ПП” с вх. № 1209/14.08.2019г., вх. №
1238/23.08.2019г. и вх. № 1285/05.09.2019г.
От цитираната справка за
собственост на МПС, по категоричен начин се установява, че към 21.03.2019г.,
посоченият лек автомобил не е бил собственост на жалбоподателя. От
свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения АУАН по
категоричен начин се установява, на 21.03.2019г., около 15,10 часа,
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на път трети клас № 141 с
посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с. Раковица, като за
посоченият автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите. От посочената
застрахователната полица се установява, че такъв е сключен и е действащ от
08:51 часа на 22.03.2019г.От посочените справки от сектор „ Потна полиция“ към
ОД на МВР – Видин се установява, че автомобилът към датата на проверката е бил
надлежно регистриран и не е бил със служебно прекратена регистрация, каквито са
твърденията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло като пълни, точни и
непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните свидетели, още повече, че същите са били очевидци и
лично са констатирали
нарушението. Същите
потвърждават изложеното в акта, поради което
съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от показанията
им. Доколкото от доказателствената съвкупност
по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав
приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно)
констатира- чл. 13,
чл. 107, ал.2
и чл. 313-314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание- чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са
спазени сроковете по чл. 34, ал.1
и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на
НП. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и НП с неправилно
посочване на нарушената правна норма. В АУАН и
атакуваното наказателното постановление нарушената разпоредба е
индивидуализирана коректно, както словесно, така и цифрово – чл. 638, ал.3 от КЗ. Посочената норма представлява
сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и
санкцията за нарушаването му. Съгласно чл. 57,
ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното
наказателно постановление съдържа посочените реквизити.
По същество, наказателното постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Съгласно чл.
638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400.00 лева, т.е. чл.
638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, за което няма сключена
застраховка "Гражданска отговорност". От приетата по делото справка
за собствеността на автомобила се установява, че управляваният от жалбоподателя
автомобил в момента на проверката не е негова собственост, поради което жалбоподателят
е субект на АНО по чл.
638, ал.3 от КЗ. Също безспорно е
доказано, че в момента на управление на автомобила, по отношение на същия не е
имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Приетата по делото застрахователна полица № BG/07/519000849545 за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите е сключена и е действала от 08:51 часа на 22.03.2019г.
Съдът не споделя и възражението на
жалбоподателя, че към датата на установяване на нарушението, процесният лек
автомобил не е бил регистриран, каквото е законовото изискване на чл. 483, ал.1
от КЗ, за да възникне задължение за сключване на договор за застраховка”
Гражданска отговорност” на автомобилистите. От изисканата справка от ОД на МВР
– Видин, сектор „ ПП” се установява, че към 21.03.2019г., датата, когато е
извършена проверката, управляваният от жалбоподателя В. не е бил със служебно
прекратена регистрация, каквито твърдения навежда с жалбата си. Следователно в
случая презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на
съдебното производство.По делото не са ангажирани доказателства в обратния
смисъл.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.” В случая административнонаказващият орган е
наложил глоба в предвидения в закона абсолютен размер- 400,00 лева на
жалбоподателя за извършеното от него нарушение, поради което законосъобразно е
била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно
фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го
променят. Спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в
конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи
наказание под законовоустановения минимум (виж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело
№ 9/1973 г.).
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
В.А.В. административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН (вж.
ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй като не се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи /не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/
или, с оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание, съдът намира, че резонно АНО е санкционирал
същия за извършените от него административни нарушения. Фактът, че
непосредствено след установяване на нарушението е сключен договор за
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите”, което се
установява от приетата по делото Застрахователна полица № BG/07/519000849545 от
22.03.2019г., сключена в 14.34 часа в гр. Монтана не е достатъчно основание да
се приеме, че случаят е маловажен. Ако се приеме обратното, ще даде възможност
всеки водач да управлява автомобил без да има сключен такъв договор и едва след
като бъде установено това обстоятелство от контролните органи, едва тогава да
сключва договор.
По
тези съображения наказателното постановление, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0291-000145 от
14.06.2019г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което на В.А.В.,
ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в
размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за извършено нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 21.03.2019г. около 15.10.часа по път трети
клас № 141 с посока на движение гр. Грамада – гр. Кула, на разклона за с.
Раковица управлява лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № ВН..ВР, собственост на И, Н, Г,, във връзка с кието приежание и използване няма сключен действащ договор
за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: