Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№2646 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №11771 от 15.01.2019г., постановено по гр.д.№61502/2017г. по описа на
СРС, 24 с-в, са отхвърлени предявените от В.И.Г. с ЕГН********** срещу М.Г.Д. с ЕГН********** искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за сумата от общо 11379,76 лева, от която 6712,80 лева
за периода от 05.09.2012г.
до 31.12.2014г. и 1863,48 лева за периода от
01.01.2015г. до 01.06.2017г.- обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен недвижим имот,
както и 2803,48 лева мораторна лихва за периода от 05.09.2012г. до 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да
заплати на ответницата 1056
лева разноски по делото.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца В.И.Г.. Жалбоподателят поддържа, че имотът е семейно
жилище, бил е предоставен за ползване на съпругата след прекратяване на брака
между страните, поради което ищецът е бил принуден да го напусне и не е имал
възможност да го ползва през процесния период. Това според жалбоподателя обезсмисля
поканата за предоставяне на право да ползва имота и такава не е необходима в
случая. Твърди също така, че от свидетелските показания се установява отказът
на ответницата да предостави на ищеца това право. Претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по
жалбата и в
производството М.Г.Д.
е подала в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни
съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Между
страните не се спори, че процесният имот е бел съсобствен през процесния
период. Не се спори и относно обстоятелствата, че ответницата е ползвала лично имота
заедно с децата на страните за жилище след разтрогване на брака между страните.
Спорни са въпросите относно отправянето на покана от неползващия съсобственик
да му бъде предоставена възможност да ползва съсобствения имот, както и отказът
на ответницата да предостави такава възможност.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. За да бъде уважен иск с това
правно основание ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на съсобственост върху имота през посочения от него в
исковата молба период, личното ползване от страна на ответницата за същия
период, отправянето на писмена покана, както и размерът на пропуснатата полза.
В случая, както правилно е заключил и първостепенният съд, две от тези обстоятелства
не са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. На
първо място не е установено ответницата да е отказала достъп до имота на ищеца.
Напротив- през известен период от време в рамките на процесния, ищецът е живял
в имота. Не се установява и отправянето на писмена покана по смисъла на
горепосочената разпоредба, както и ищецът действително да е поискал да ползва
имота в съответствие с квотата си. Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя за изключение по отношение на конкретния случай предвид
предоставянето на жилището на съпругата с представеното по делото бракоразводно
решение. Независимо от правното основание, на което ответницата ползва имота,
императивно необходими са както писменото поискване за заплащане на
обезщетение, така и искане за предоставяне на възможност да ползва имота и
съответно- отказ такъв да бъде предоставен.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да се потвърди
като правилно.
По разноските.
При този изход на
спора на
ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 999,60 лева, съгласно представения
договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Възражение за прекомерност
не е направено от жалбоподателя до приключване на устните състезания.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№11771 от 15.01.2019г., постановено по гр.д.№61502/2017г. по описа на СРС, 24
с-в.
ОСЪЖДА В.И.Г. с ЕГН********** да заплати на М.Г.Д. с ЕГН********** сумата от 999,60 лв. (деветстотин деветдесет и девет лева и 60
стотинки)- разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/