№ 56
гр. Велико Търново, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000358 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №28 от 20.07.2021г., постановено по т.д. №17/2021г.,
Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД от
Л. В. А. от гр.Плевен против ДЗИ Общо Застраховане ЕАД-гр.София за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за
причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
телесни увреждания при настъпило ПТП на 12.09.2019г. в гр.Плевен, по вина
на застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност при
ответното дружество, заедно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
С определение №330/30.09.2021г., постановено по т.д. №17/2021г.,
Окръжен съд-Плевен е допълнил на основание чл.248 ал.1 ГПК посоченото
решение в частта му за разноските, като е осъдил на основание чл.78 ал.8
ГПК във връзка с ал.3 във връзка с Наредбата за заплащане на правната
1
помощ Л. В. А. от гр.Плевен да заплати на ДЗИ Общо Застраховане ЕАД-
гр.София сумата 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска, като за разликата до претендираните разноски в
размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение е отхвърлил молбата с
правно основание чл.248 ал.1 ГПК, като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Л.А. от гр.Плевен, чрез адвокат
ТР. ГР., с адрес на кантората гр.София.
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение на Плевенския окръжен съд, като неправилно и
вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да
уважи предявения иск в пълен размер.
Обжалваното решение противоречало на Постановление на пленума на
Върховния съд №4/1968г., съгласно което „справедливостта“ по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, като характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозвания…. Съгласно
практиката на Върховния касационен съд при определяне размер на
обезщетението във всеки случай трябва да се преценят конкретните
обстоятелства, установени със събраните по делото доказателства. С
обжалваното решение Плевенският окръжен съд е бил длъжен да съобрази
още, но не е направил това, икономическото състояние на страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя, както и съдебната практика за сходни случаи.
Неправилно бил определен размер на дължимо обезщетение на сумата от
22 000 лева. В тази част първоинстанционното решение било немотивирано.
Окръжният съд не бил съобразил, че ищцата е получила черепномозъчна
травма с мозъчно сътресение, както и увреждане на нерва на счупения крак. В
причинна връзка с ПТП-то била парезата при ищцата, причинена от
увреждането на нерв фибуларис. Макар счупената кост да зарастне, парезата
и увредата на нерва, които били във връзка с процесното ПТП, никога нямало
да отшумят. Поради това претендираният от тях размер от още 80 000 лева,
освен доброволно платените от застрахователя 22 000 лева, в пълна степен
2
бил съобразен с принципа на справедливост.
Постъпил е отговор от ответника ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД-
гр.София, чрез юрисконсулт Райна Иванова.
Въззиваемият моли Апелативният съд да потвърди изцяло решението на
Плевенския окръжен съд, като правилно и да остави без уважение въззивната
жалба, като неосноваетелна.
Обжалваното решение било постановено в съответствие с принципа за
справедливост, прокламиран в чл.52 от ЗЗД. Бил съобразен с всички
конкретни правно значими обстоятелства. Били изплатили на ищцата
доброволно, преди завеждане на делото, сумата от 22 000 лева, с която считат
че са напълно репарирани причинените й при процесното ПТП
неимуществени вреди. Видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза на ищцата било причинено счупване на главичката на малкия
пищял на лявата подбедрица, за което е приложено консервативно лечение,
без оперативни интервенции. Останалото било повърхностни охлузвания и
кръвонасядания по лицето. Оздравителният процес бил 3-месеца с оглед
възрастта на ищцата. Оплакванията и смиптомите, появили се 3-4 месеца
след произшествието не са негов резултат. Другите остри или хронични
болестни и възрастово болестни изменения не може да се приписват на
инцидента. Вещото лице лекар било заявило в съдебно заседание, че
увреждането на фибуларния нерв няма връзка с ПТП-то и е от преди него,
причинено най-вероятно поради възраст и телесно тегло. Не било доказано и
наличие на мозъчно сътресение. Обезщетение в размер на сумата от 22 000
лева било напълно адекватно и справедливо в случая.
В съдебно заседание страните, както и техните процесуални
представители не се явяват, но писмено заявяват, че поддържат вече
изразените становища съответно в жалбата и в отговора.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която
3
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищцата Л. В. А. от гр.Плевен твърди в исковата молба и по делото, че
на 12.09.2019г., в гр.Плевен, пострадала при пътно транспортно
произшествие, като пешеходка, при което лек автомобил Фолксваген Голф, с
рег.№ ЕН 92****, управляван от П. Ц., поради това че водачът му изгубил
контрол, навлязъл на тротоара и блъснал ищцата. Съставен е констативен
протокол с пострадали лица. Вследствие сблъсъка с лекия автомобил, ищцата
получила фрактура на лява фибула на подбедрицата, нетърпими болки,
невъзможност за движение в областта на лява колянна става, черепно мозъчна
травма със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, световъртеж от
централен произход, увреждания на шийните коренчета, увреждания на
лумбо-сакралния плексус, загуба на равновесие и придвижване с помощни
средства. Получила и увреждане на нерв фибуларис, вляво. Вследствие на
получените увреждания ищцата претърпяла и търпи негативни психически
преживявания, изпитва притеснения, безпокойство, страх от автомобили,
безсъние. Виновен за ПТП-то е единствено водачът на лекия автомобил
Фолксваген Голф, който е нарушил правилата за движение, като е навлязъл с
автомобила на тротоара, по който се движела ищцата. Към момента на
инцидента автомобилът е валидно застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответното дружество. Ищцата предявила претенция пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на 15.01.2020г.,
към която приложила всички необходими документи, както и посочила
банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. Ответникът не й
заплатил исканото застрахователно обезщетение, поради което има интерес
да предяви иск.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на пътно
транспортно произшествие, настъпило на 12.09.2019г., в гр.Плевен, по
изключителна вина на водача на лек автомобил Фолксваген Голф, с уточнена
4
регстрация, надлежно застрахован при ответника, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Ответникът ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД-гр.София, в писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК, взема становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Моли съдът да го отхварли изцяло.
Не спори, че виновният за произшествието лек автомобил, към момента
на инцидента е имал валидна застраховка гражданска отговорност при него.
Твърди, че е изплатил на ищцата по заявената от нея извънсъдебна претенция
сумата от 22 000 лева, като застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди. Счита, че обезщетение в изплатения размер е
справедливият паричен еквивалент в случая, тъй като действително ищцата е
претърпяла увреждания вследствие на ПТП-то, но те са леки. Застрахователят
бил съобразил възрастта й /67г./, характеристиката на проведеното лечение,
продължителността на възстановителния период, икономическата ситуация в
страната и съдебната практика. Исковата претенция в размер на 80 000 лева
била прекалено завишена по размер и не съответствала на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва вида и характера на твръдяните от
ищцата телесни увреждания и по-конкретно че е имала загуба на съзнанието,
както и че е претълпла черепно мозъчна травма.
По делото не са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен
отговор.
В хода на делото ищцата уточнява иска си по следния начин. Признава,
че застрахователят й е изплатил извънсъдебно сумата 22 000 лева, като
обезщетение за претърпени вреди при процесното ПТП, но оценява същите на
сумата 102 000 лева, поради което поддържа иска си за присъждане на още
80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
5
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Апелативният съд намира, че Окръжният съд е изяснил всестранно и
правилно фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил
правилни изводи относно установените по делото факти и обстоятелства,
както и че е съобразил всички събрани по делото доказателства. Въззивният
съд възприема изцяло приетата фактическа обстановка в
първоинстанционното решение и намира че не е необходимо да я
възпроизвежда подробно в настоящото въззивно решение.
Следва да се отбележи, че е безспорно наличието към момента на
настъпване на пътно транспортното произшествие 12.09.2019г. на валидна
застраховка гражданска отговорност на лекия автомобил Фолксваген Голф, с
рег.№ ЕН 92****, който е причинил пътния инцидент, при ответното
застрахователно дружество ДЗИ-Общо застраховане ЕАД-гр.София. От
приложеното НАХД № 1434/2020г. по описа на Районен съд-Плевен се
установява, че за случая е било образувано досъдебно производство №ЗМ-
228/2019г. по описа на ОДМВР-гр.Плевен, по което е било повдигнато
обвинение срещу водача на лекия автомобил П. Н. Ц. за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 от НК, което е
приключило с постановление от 22.07.2020г. на Районна прокуратура-Плевен
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. По
внесеното в Районен съд-Плевен прокуророско постановление, заедно с
досъдебното производство, е образувано НАХД № 1434/2020г., приключиело
с решение №260023/18.08.2020г., с което на виновният за произшествието
водач П. Ц., на основание чл.78а от НК е наложено административно
наказание глоба в полза на Държавата в размер на сумата от 1 000 лева.
Решението е влязло в сила на 02.09.2020г.
Следователно по категоричен начин по делото е установено наличието
на настъпило застрахователно събитие с пострадала ищцата Л.А.. Безспорно е
и това, че ищцата е подала заявление до ответното застрахователно
дружество за извънсъдебно заплащане на застрахователно обезщетение и
застрахователят е превел по посочената от нея банкова сметка сумата от
6
22 000 лева, като обезщетение за претърпените от същата неимуществени
вреди т.е. извънсъдебно по реда на Кодекса за застраховането ищцата е
получила застрахователно обезщетение от 22 000 лева.
От заключението на назначената в първата инстанция съдебно
медицинска експертиза, се установява че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила счупване на главичката на малкия пищял на подбедрицата
на левия крак, повърхностни охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и
контузия, изразяваща се в натъртване на меките тъкани в гръдния отдел на
гръбначния стълб. Според доцент д-р Данчо Деков- доктор по медицина
спрямо ищцата е проведено само консервативно лечение, без кръвни
ортопедични операции за лечение на счупването, два дни е била в Клиниката
по ортопедия и травматология в гр.Плевен, след което е изписана за
продължаване на лечението в амбулаторни условия, с препоръка 45 дни да
ходи с помощни средства /патерици/. Вещото лице не приема с категоричност
ищцата да е получила мозъчно сътресение, без да отхвърля напълно тази
диагноза, упомената в представената по делото медицинска документация, но
е категоричен че дори и да е имало мозъчно сътресение, то не е довело до
пълна загуба на съзнанието и до реална опасност за живота по смисъла на
чл.129 от НК. Относно диагнозата увреждане /пареза/ на нерв фибуларис т.е.
малкопищялния нерв на лявата подбедрица, изводът на вещото лице е, че е
възможно да е резултат на травмата от ПТП-то, без да твърди това с
категоричност. Д-р Деков посочва категорично, че всички останали диагнози
и твърдения за други болестни увреждания, нямат пряка причинно следствена
връзка с травмите от ПТП-то, а са резултат на възрастово-болестни изменения
в опорно двигателния апарат.
Според настоящият съдебен състав Плевенският окръжен съд е
съобразил изцяло заключението на назначената медицинска експертиза, което
дава категорични и убедителни отговори на всички спорни по делото въпроси
и което като компетентно, обосновано и неопровергано с друга разшиирена
експертиза Апелативният съд приема изцяло.
Със свидетелски показания по делото е установено, че на ищцата са
причинени и редица негативни психически преживявания, включително силен
стрес, психически дискомфорт, изразяващ се в страх от автомобили,
тревожност и безсъние.
7
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са достатъчни
за пълното и всестранно изясняване на обстоятелставта по делото се налага
изводът, че единствено виновен за настъпване на ПТП-то е лек автомобил
Фолксваген Голф с водач П. Ц., който по непредпазливост е навлязъл с
автомобила на тротоара, където е ударил ищцата, което действие е
съществено нарушение на правилата за движение по пътищата,
регжламентирани със ЗДвП и за което по реда на чл.78а от НК му е наложено
административно наказание глоба, след като е бил освободен от наказателна
отговорност за дението, за което е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство, а именно за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от
Наказателния кодекс.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на тази установена
фактическа обстановка, в обжалваното решение Първоинстанционния съд е
формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че с оглед на
конкретните правно значими обстоятелства, в случая, обезщетение в размер
на сумата 22 000 лева, за претърпените и търпяни и досега неимуществени
вреди - болки и страдания – от ищцата вследствие на процесното ПТП, е
подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, на
основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването
му, а именно: вид, интензитет, продължителност на претърпените болки и
страдания, както и несъществуването на такива и занапред, резултат на
увреждането, възрастта на пострадалат – на 70 години или средно
статистическа възраст, това че същата не е допринесла за вредоносния
резултат, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, както и справедливостта. Освен това правилно и обективно
Първоинстанционният съд е отчел нивата на застрахователно покритие,
обществено икономическите условия и заплащането на сумата от 22 000 лева
от застрахователя по банковата сметка на ищцата, посочена от нея, по реда на
извънсъдебното производство, регламентирано в Кодекса за застраховането.
Относно началния момент на дължимост на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществените вреди решението на
Плевенския окръжен съд не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
8
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивницата ищца
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото, тъй като въззивната жалба е оставена без
уважение изцяло и на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащане на правната помощ на въззиваемия следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева за тази инстанция,
което да заплати въззивницата.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №28 от 20.07.2021г., постановено по т.д.
№17/2021г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Л. В. А. ЛНЧ ***********, от гр.Плевен, да заплати на ДЗИ
Общо Застраховане ЕАД-гр.София сумата 100,00 /сто/ лева, направени
разноски в тази инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9