РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 30.09.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4781/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по обща въззивна жалба от М.П. и В.П. чрез адвокат Н.
срещу Решение № 20254948/18.11.2020, постановено по гр. д. № 74336/2018г. по описа
на Софийски районен съд, 40 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за установяване
на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2017г.,
мораторни лихви за период 16.09.2015г-22.02.2018г.,
цена за услуга ‚дялово разпределение“ за периода 01.05.2014-30.04.2017г. и мораторна лихва върху нея.
С жалбата моли решението да се обезсили като
недопустимо, евентуално да се отмени като неправилно и исковете да се
отхвърлят.
Изложени са оплаквания, че основанието и периода на
вземанията заявени в заповедното дело и с исковата молба не са еднакви, което
било недопустимо.
Освен това СРС уважил исковете на основание Общи
условия от 2016г., а на такива ищецът не се бил позовал.
Нарушени били принципите на законност, истинност,
състезателно и диспозитивно начало и равенство на
страните в процеса. Претенцията била за реално доставена ТЕ, а съдът уважил
служебно начислена такава. Изложени са оплаквания за липса на надлежен, пълен и
точен доклад по чл. 146 ГПК. В доклада липсвали възраженията на ответниците - жалбоподатели, че в имота няма щранг-лири и че сградната
инсталация във входа на блока където е имота им не доставяла ТЕ-липсвала сградна инсталация. В нарушение на ГПК на ответниците било възложено да доказват, че липсва сградна инсталация. Не били обсъдени представените от тях с
отговора писмени доказателства. Не било взето предвид издаване на фактури на
друго лице което фактически било ползвало имота. Не било обсъдено направеното
оспорване на протоколи за неосигурен достъп. Постъпил е отговор на жалбата, с
който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. Не се касае за недопустимо различие в основанието и
периода на предявените искове. Исковете за главница и в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба са за еднакво посочени периоди, а именно 01.05.2014-30.04.2017г.
за вземанията за ТЕ и за цената на услугата „дялово разпределение“.
Същото се отнася за иска за лихва за забава. Не е
налице разминаване между т. 9 от заявлението и т. 12 и т. 14 с исковата молба.
В т. 9 се посочва общият размер на главниците и на лихвите, а в т. 12 има
разбивка по пера, т. 14 се отнася за разноските. Периодите и сумите на
предявените вземания съвпадат и не е налице нередовност или недопустимост на
исковете, а разделното осъждане при поискано солидарно такова не е порок водещ
до недопустимост, ако изобщо бъде считано за порок.
Не е налице недопустимост поради уважаване на иска на
непредявено основание (ОУ от 2016г.). На първо място тези общи условия са обявени за безспорно
действащи между страните в последното по делото заседание. На следващо място самият
ЗЕ урежда възникването на договорно отношение между топлопреносните
дружества и собствениците на недвижими имоти в сгради в режим на ЕС (каквато е процесната сграда) при общи условия, за които не е
необходимо писмено приемане. Основните елементи при които се презюмира възникване на договорната връзка се уреждат от
закона (наличие на собственост върху топлоснабден
имот, в сграда режим на ЕС, доставена ТЕ и задължението за плащане на цена,
както и по какъв начин се измерва и разпределя ТЕ). Кои конкретно ОУ са действали
за даден период и са приложими и дали ищеца се е позовал на тях не води до
недопустимост на иска, а има отношение към съществото на спора, поради което не
влияе на допустимостта, а на правилността на решението. Липса на позоваване на
конкретни общи условия не означава, че няма договор и че основанието за
вземането са ОУ от една или друга дата. Основанието на вземането и на иска е
договор за доставка и потреблението на ТЕ, а кои са конкретните ОУ които следва
да се приемат за приложими има отношение към съществото на делото –дали е
съществува вземане в заявените размери и дали то е изпълнено в срок или не, тъй
като приемането на нови общи условия след сключване на даден договор не води до
нов договор, а до изменение на договорната връзка, което изменение, като
конкретно съдържание подлежи на доказване от страната която се позовава на
него.
По основателността на жалбата ПОС е обвързан от оплакванията
в жалбата.
По голямата част от тези оплаквания са неоснователни.
В тежест на ответника е било да докаже твърдението си, че липсват щранг-лири в имота му.
Сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа и е въведена система за дялово разпределение. Това се установява от
преписа от протокол от ОС на ЕС, който има нотариална заверка. Оспорване на
валидност на решения на ОС на ЕС след изтичане на сроковете по ЗУЕС е
недопустимо и изложеното в тази връзка е без значение за делото. Както е
посочило вещото лице по СТЕ в имота има две щранг
лири. Самите ответници са представили протоколи за
отчет, подписани за клиент от 2018 и 2019г., а също и от 2011г., 2016г., в
които изрично е вписано наличие на щранговете - щранг-лирите са част от щранговете,
а законът ги приравнява на отоплителни тела, защото са с много по голям
диаметър от обикновен щранг). В представените от
самите ответници документи за отчет няма отбелязване щранговете да са отрязани или затапени. На тях няма
поставени уреди за дялово разпределение, което е видно и от представените
протоколи за отчет, при което отдадената от тях ТЕ , както е посочило и вещото
лице се изчислява по формули в наредбата.
Осигуряването
на достъп за проверка и отчет е задължение на потребителя и в негова тежест е
да докаже изпълнение на това задължение, поради което неоснователно е оплакването, отнасящо се до
представените от ТЛП протоколи за неосигурен достъп - и да не са подписани от
надлежно оправомощени лица, то това не доказва да е
бил осигурен достъп, при което правилно СРС е кредитирал експертизата и представените
от ТЛП доказателства.
Следователно такива има. Редът за изчисляване на
енергията отдадена от тях е съгласно действалата Наредба за топлоснабдяването
от 2007г. вещото лице е установило, че заложените там формули са спазени.
Следователно не налице твърдяното нереално потребление.
Предвид горното решението в частта му по иска за
главница за цената на ТЕ е правилно и следва да се потвърди.
Основателна
е жалбата в частта за мораторните лихви и за цената
на услугата „дялово разпределение“.
По ОУ на ищеца от 2014г. публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. Преди да поиска изпълнение не може да има
забава. По делото няма доказателства за публикацията на фактурите издадени за
периода до 2016г. и не е настъпила забава, поради което исковете за изтекли
преди предявяване на исковата молба лихви върху вземанията до 2016г. са изцяло
неоснователни. Същото се отнася за исковете за лихви за периода от 2016г. до
30.04.2017г, защото по делото липсват ОУ на ищеца от 2016г. и не може да се
приеме за доказано твърдението му, че ответниците са
в забава. Независимо, че е прието от СРС, че има нови ОУ от 2016г. то тяхното
съдържание не е установено по делото и следва да се прилагат общите правила за
изискуемост и забава по ЗЗД, защото няма установен в ЗЕ срок за плащане, при
което според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД забава може да има само след покана, а данни
за такава няма. Ето защо и исковете за мораторна
лихва преди заявлението по чл. 410 ГПК са неоснователни.
Неоснователен е и искът за цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 2016г. насетне.
Поначало това е вземане на друго лице (извършващото
дяловото разпределение), като обаче договорната свобода позволява с ОУ между
страните да се уговаря, че то ще бъде заплащано не на лицето извършващо
дяловото разпределение, а на самото топлопреносно
предприятие. В случая такова предвиждане има в ОУ от 2014г, но не се установява
поради неустановяването на ОУ от 2016г, такава уговорка за периода от 2016г.
насетне. От СЧЕ се установява, че неплатена е цената за тази услуга до
м.05.2015г, която е дължима съобразно ОУ на ищеца от 2014г. всички останали
суми за дялово разпределение не е доказано да са уговорени като вземане на
ищеца между страните и не следва да му се присъждат, както и лихвите върху тях.
Горното означава, че по исковете за мораторни лихви върху главницата за неплатена ТЕ за период
преди заявлението по чл. 410 ГПК решението е неправилно и следва да се отмени,
а исковете отхвърлят.
По иска за главница за цената на услугата дялово
разпределение решението следва да се отмени за периода м.06.2015-30.04.2017г и
над сумата 16,20 лева, както и в частта му за лихва върху главницата над сумата
от 4,32 лева също и тези искове подлежат на отхвърляне. СЧЕ е установила, че
пълния размер на претенциите с отнася за
период до м.05.2015г и от м.07.2016г-м.04.2017г. (таблицата на стр. 4, точка 6 от СЧЕ), а се установява липса на
уговорка за нейното плащане за периода от 2016г. насетне, а видно от СЧЕ за
периода от м.05.2015г. до 2016г. няма дължими суми.
По възраженията на ответниците
за разделно осъждане СГС намира, че те са неоснователни. Трайна е съдебната
практика, че при искане за солидарно осъждане, няма пречка и съдът дори е
длъжен ако констатира, че солидарност няма да постанови разделно осъждане,
какъвто е случая.
По разноските:
При този изход на делото решението подлежи на отмяна и
в частта му по разноските присъдени на ищеца над сумата от 517,78 лева за
исковото и над 68,72 лева за заповедното.
На ответниците се дължат
разноски за първата инстанция в размер на по 21,00 лева за адвокат
За въззивното дело ответниците - въззивници
имат право на разноски в размер на по 7,15 лева за държавна такса, а ищецът в
размер на 43,00 лева за юрисконсулт съобразно отхвърлената част от жалбата (86
%).
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20254948/18.11.2020, постановено по гр. д.
№ 74336/2018г. по описа на Софийски районен съд, 40 с-в, в следните части:
В частта за
уважаване на исковете на „Т.С.“ЕАД в
условия на разделност по-равно срещу М.Н.П. с ЕГН **********
и В.П.П. с ЕГН ********** за сумата от 187,97 лева - дължима за периода
16.09.2015г-22.02.2018г. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, КАКТО И
в частта за уважаване на исковете за
сумата от 13,60 лева - цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
м.06.2015г.-м. 04.2017г., представляваща разликата над сумата от 16,20 лева, до
която искът е основателен и пълния размер на иска, КАКТО И В частта за уважаване на иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение над размера от 4,34 лева до пълния
размер от 5,94 лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ исковете за посочените суми и
периоди.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която на „Т.С.“ЕАД
са присъдени разноски над сумите 517,78 лева за исковото и над 68,72 лева за
заповедното производства.
ОСЪЖДА М.Н.П. с ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******
43,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ****** да заплати на М.Н.П. с
ЕГН ********** и В.П.П. с ЕГН ********** по 7,15 лева
разноски за държавна такса за въззивното
производство, както и по 21,00 лева за адвокатски хонорара за първа инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.