№ 9072
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110139528 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК от „............... АД срещу Т. А. Д. с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че дължи следните суми: сумата от 1094,45 лева, представляваща главница за
периода 18.03.2014г.- 27.05.2014г. по Договор за кредитна карта на физически лица
№85/23.10.2013г., ведно със законна лихва от 30.09.2020г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 53,49 лева за периода от 15.04.2014г. до 27.05.2014г.,
наказателна лихва в размер на 335,31 лева за периода от 27.05.2014г. до 29.09.2020г.,
разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 72 лева, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 47053/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че Т. Д. е ползвала банков кредит съгласно Договор за кредитна
карта на физическо лице 85 от 23.10.2013г. с разрешен размер от 1000 лева и срок на
ползване- 31.10.2015г. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за 3 погасителни вноски за главница, дължими в периода 18.03.2014г.-
15.05.2014г. и 2 погасителни вноски за договорна лихва, дължими в периода 15.04.2014г.-
15.05.2014г., вземанията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от
27.05.2014г. Твърди, че банката била уведомила кредитополучателя посредством покана за
доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ ............ Поддържа, че
с поканата бил даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като в същия не били
изплатени дължимите суми по договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва основателността и размера на исковете. Изложени са съображения, че
изискуемостта на вземанията на ищеца, била настъпила на 27.05.2014г. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Поддържа, че не е усвоявала предявената главница. Сумата,
която била претендирана, била усвоена от извършител с неустановена самоличност.
Оспорва исковата претенция по размер. Поддържа, че усвоена главница над тази сума не
1
била договаряна и ако от извършителя на престъплението по някакъв начин бил усвоен
размер над 1000 лева, то те не могат да се възлагат в отговорност на ответника. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетия препис от Договор № 85 от
23.10.2013г., че между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е
постигнато съглашение за предоставяне на право на кредитополучателя на кредитен лимит в
размер на 1000 лева, като кредитополучателят се е задължил да възстанови ползваните суми
по кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска, която съгласно чл. 4.1 от
договора е в размер на 3 % от кредитния лимит, а именно 30 лева.
Съгласно чл. 3.1 от договора месечният лихвен процент върху усвоената сума за
всеки отделен месец през срока на действие на договора е 1,33 %. Периодът на погасяване
на минималната вноска е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на
клиентски плащания. В чл. 4.2 е посочено, че срокът на ползване на разрешения кредитен
лимит е до 31.10.2015г., а срокът на действие на договора е до 31.10.2017г.
Съгласно чл. 1.6 от Общите условия банката по своя преценка едностранно и
автоматично може да продължи срока на кредитния лимит за следващите 24 месеца при
запазване на останалите условия от договора и в случай че не е предсрочно прекратен.
Съгласно чл. 2.2 от Общите условия крайният срок, до който кредитният лимит по договора
за кредитна карта за физически лица може да се възобновява с погасяване на ползвания
кредит и/или минималната погасителна сума е 24 месеца, считано от датата на подписване
на договора, като банката едностранно и автоматично може по нейна преценка да продължи
правото на възобновяване на кредитния лимит и за следващите 24 месеца при запазване на
останалите условия на договора в случай, че оправомощеният държател изрично не е
поискал прекратяването му и е изправна страна.
Съгласно чл. 3.14 от Общите условия в случай на неосигуряване на средства за
погасяване на най-малко на минималната погасителна вноска до 15-то число на текущия
месец, банката блокира картовата сметка съгласно т. 4.3 от договора и ползването на
свободния кредитен лимит се прекратява до погасяване най-малко на минималната
погасителна вноска. В чл. 3.15 от Общите условия е уговорено, че формираният дълг и
всички изискуеми суми по договора за кредитна карта за физически лица се погасяват
едностранно от банката по реда на служебното събиране на задължения от посочената по
основната разплащателна сметка на оправомощения държател, посочен в договора. При
липса на средства, същите се издължават за сметка на авоарите от другите сметки на
оправомощения държател/солидарния длъжник в банката за което последните дават
изричното си съгласие със сключването на договора.
Съгласно чл. 3.16 от Общите условия ако оправомощеният държател е допуснал
необслужване на дълга над 60 дни, и независимо от поканите от служители на банката не е
осигурил средства за покриване на дължимите суми, банката може да обяви задължението
по договора за кредитна карта за физически лица за предсрочно изискуемо и да предприеме
мерки за принудителното му събиране, след което да закрие картата.
В представената покана за доброволно изпълнение е посочено, че предоставеният
кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер от 27.05.2014г. Посочено е, че към
20.01.2020г. формираният към банката дълг възлиза на 2149,89 лева, от които главница от
1094,45 лева и лихви от 1055,44 лева.
Съгласно представената разписка, поканата е била връчена от ЧСИ ......... по искане
на ищеца, като връчването е лично на ответника и е извършено на 09.02.2020г.
2
В извлечението от счетоводни книги е посочено, че главницата е изцяло изискуема,
считано от 27.05.2014г.
От приетото първоначално заключение по съдебно-счетоводна експертиза от
18.10.2023г. се установява, че непогасените задължения на ответника към 30.09.2020г. са в
размер на 1531,32 лева, от които главница от 1074,89 лева, договорна лихва от 53,49 лева,
лихва по просрочена главница от 330,94 лева и 72 лева, разходи за уведомяване. Експертът е
посочил, че към 27.05.2014г. непогасените просрочия са в размер на 387,40 лева- 3 броя
вноски за главница и 3 броя вноски за договорна лихва. От заключението се установява, че
след 30.09.2020г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ няма извършени
плащания от страна на ответника за погасяване на задълженията по процесния кредит, има
извършено плащане на 12.03.2020г. в размер на 777,76 лева, с което е погасено задължение
за лихва върху просрочена главница.
От приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 10.01.2024г. се
установява, че непогасените просрочия по договора към 09.02.2020г. са в размер на 1380,97
лева, от които 3 броя вноски за главница – 75,55+105,36+153 /общо 333,91 лева/ и 3 броя
вноски за договорна лихва – 26,88+13,65+12,97 /общо 53,49 лева/. Експертът е посочил, че
след 27.05.2014г. е преустановено счетоводното начисляване на задължения за главница и
договорна лихва, като са останали начислени само дължимите и непогасени просрочия.
При така установената по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за
кредитна карта; обстоятелството, че Т. А. Д. е усвоила твърдения от ищеца кредит в размер,
посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва; че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника преди подаване на исковата молба; непогасеният размер на възнаградителната
лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер; забавата на кредитополучателя
по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на
дължимата лихва.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
В случая, от приетия по делото Договор № 85 от 23.10.2013г. за кредитна карта за
физически лица се установява, че между ищеца като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключено съглашение за предоставяне на право на кредитополучателя
на кредитен лимит в размер на 1000 лева, при месечна лихва в размер от 1,33%, минимална
погасителна вноска от 30 лева, дължима до 15-то число на всеки месец, както и със срок на
договора до 31.10.2017г.
От приетото експертно заключение, което съдът кредитира при условията на чл. 202
ГПК като компетентно изготвено, се установява, че е усвоен отпуснатия кредитен лимит.
Обстоятелството, че кредитната карта е била открадната, респ. наведените твърдения, че не
ответникът, а трето неустановено лице, е усвоило процесната сума, са непротивопоставими
на банката в настоящия процес. По делото не са ангажирани доказателства извършените
транзакции да са били оспорени по реда на ЗПУПС, респ. да е постановено решение относно
неразрешените операции. Наведените от ответника възражения биха могли да бъдат
противопоставени на лицето, което действително е усвоило сумата при евентуален бъдещ
3
процес, воден от ответника срещу лицето, което е присвоило кредитния инструмент, респ. е
извършило транзакциите. Доколкото ответникът е държател на кредитната карта и е поел
задължение да изпълнява задълженията си по договора за кредит за ползване и съхраняване
на кредитната карта, именно тя е пасивно легитимирана да отговаря пред банката да
възстанови ползвания кредитен лимит.
Относно наведените от ищеца твърдения, че договорът за кредитна карта е бил
многократно продължаван съдът намира следното:
Действително, съгласно чл. 1.6 от Общите условия, приложими към процесния
договор, банката по своя преценка едностранно и автоматично може да продължи срока на
кредитния лимит за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия от договора
и в случай че не е предсрочно прекратен. Съгласно чл. 2.2 от Общите условия крайният
срок, до който кредитният лимит по договора за кредитна карта за физически лица може да
се възобновява с погасяване на ползвания кредит и/или минималната погасителна сума е 24
месеца, считано от датата на подписване на договора, като банката едностранно и
автоматично може по нейна преценка да продължи правото на възобновяване на кредитния
лимит и за следващите 24 месеца при запазване на останалите условия на договора в случай,
че оправомощеният държател изрично не е поискал прекратяването му и е изправна страна.
В конкретния случай тези обстоятелства не са налице, тъй като още към 27.05.2014г.
договорът е бил прекратен, респ. с оглед непогасените задължения по договора за кредит
картодържателят не е бил изправна страна. Относно настъпилата предсрочна изискуемост
съдът намира следното:
В т. 14 от заявлението по чл. 417 ГПК заявителят /сега ищец/ е посочил, че
вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 27.05.2014г. – л. 6 от
заповедното дело; в извлечението от счетоводни книги, на което е основано заявлението, е
посочено, че кредитът е изцяло изискуем, считано от 27.05.2014г.- 15 от делото; в исковата
молба е посочено, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми, считано от
27.05.2014г.; в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че предоставеният кредит е
обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 27.05.2014г. /л. 7 от делото/. От
заключенията на вещото лице се установява, че на 27.05.2014г. банката е осчетоводила
кредита като предсрочно изискуем, както и че след тази дата е преустановено счетоводното
начисляване на задължения за главница и договорна лихва. Фактът на настъпване на
предсрочна изискуем на 27.05.2014г. не се оспорва от ответника, напротив, в отговора на
исковата молба е посочено, че не се оспорва изискуемостта на вземанията на ищеца, заявена
с исковата молба, да е настъпила на 27.05.2014г. С молба от 16.08.2023г. ищецът е посочил,
че предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на 09.02.2020г. с
получаването от ответника на поканата за доброволно изпълнение.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че със заявлението по чл.
417 ГПК и с исковата молба ищецът е признал неизгоден за него факт, а именно че
предсрочната изискуемост е настъпила на 27.05.2014г. Последващо оттегляне на това
признание в случая е недопустимо, доколкото в извлечението от сметки въз основа на което
е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е посочено,
че кредитът е изцяло изискуем от 27.05.2014г. Извлечението от сметки удостоверява
ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане, в частност и
обстоятелството на коя дата е настъпил падежа на вземането, тоест същото изискуемо ли е,
на какво основание и от кога. В настоящия случай заявителят при образуване на
заповедното производство е твърдял и е представил документ по чл. 417, т. 3 ГПК, че
вземанията по договора за кредит са били обявени за предсрочно изискуеми именно на
27.05.2014г., поради което в последващото исково производство е недопустимо да оттегля
изявлението си и да променя твърденията си, касаещи редовността на подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Доколкото изявлението в
4
частта за изискуемостта на вземанията по кредита е част от редовността на дълговия
документ и преценката, която извършва заповедния съд при издаване на заповед за
незабавно изпълнение, съдът намира, че е недопустимо да се оттегля и изменя факт, касаещ
датата на настъпване на изискуемостта на задълженията по процесния кредит. С оглед на
което съдът намира, че следва да цени признанието на факта от страна на ищеца по реда на
чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото, в частност на събраните по делото
писмени документи, ССчЕ и съвпадане на фактическите твърдения на двете страни,
доколкото сочената от ищеца дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост, не се
оспорва от ответната страна. Напротив, същата твърди, че 2014г. и е била изпращана покана
от банката.
Така при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че е
безспорно установено по делото, че именно на 27.05.2014г. е настъпила предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, както е посочено от ищеца и в
извлечението от сметки и в поканата за доброволно изпълнение, както е и осчетоводено от
него видно от приетите ССчЕ. С оглед на прекратяването на договора към 27.05.2014г., за
банката не е възникнало правото да продължи едностранно действието на договора, в този
смисъл следва да бъде посочено и че след тази дата банката е спряла и да начислява редовна
договорна лихва върху усвоената главница, а единствено лихва за забава. В допълнение
следва да бъде посочен отчетен и посоченият период, в който е начислено главнично
задължение, а именно до 27.05.2014г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е прекратен
на 27.05.2014г., от която дата вземанията на банката са станали изцяло изискуеми. От
заключението на вещото лице се установява, че непогасената главница е в размер от 1074,89
лева /с включени такси от 74,89 лева/, поради което претенцията до този размер е изцяло
доказана по основание и размер и изискуема, за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1094,45 лева претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
На следващо място, от клаузата на чл. 3.1 от договора се установява, че страните са
уговорили плащане на възнаградителна лихва с месечен лихвен процент от 1,33% върху
усвоената и непогасена част от кредитния лимит. Така уговореният лихвен процент е ясно
установен и не буди съмнение за противоречие със закона или добрите нрави. Съгласно
договорните клаузи и експертното заключение, лихвата се определя върху усвоената и
неплатена главница на месечна база въз основа на размера на усвоената и неплатената
главница в началото на всеки едномесечен период. Възнаградителната лихва, обаче, се
дължи само за срока на действие на договора, тъй като представлява възнаграждение за
предоставеното на длъжника ползване на финансовия ресурс за този срок. С настъпване на
изискуемостта на цялото вземане, било вследствие на изтичане срока на договора, било
вследствие на обявена предсрочна изискуемост, добросъвестното ползване от длъжника на
заетата сума се преустановява и последният дължи единствено лихва за забава, не и
възнаграждение за ползването /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС/. Както беше установено по-горе, претенцията на ищеца за договорна лихва е именно
до 27.05.2014г. Съгласно експертното заключение по ССчЕ, лихвата за този период е в
размер от 53,49 лева, поради което предявеният иск е изцяло основателен.
Относно претенцията за лихва върху просрочена главница за периода от 27.05.2014г.
до 29.09.2020г. съдът намира, че вземането има договорен характер и касае неустойка
/договорна лихва за забава/, а не законната лихва, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този извод се подкрепя от експертното заключение по ССчЕ, съгласно което годишният
лихвен процент на лихвата върху просрочена главница е 15,96 %. Този лихвен процент
отговаря на уговорения в чл. 3.1 от договора лихвен процент по възнаградителната лихва от
1,33% на месец /т.е. 15,96 % годишно/. В представения договор за кредит, обаче, липсва
уговорка за заплащане на лихва за забава в посочения размер. На следващо място,
5
уговорката за заплащане на лихва за забава в размер, надхвърлящ този на законната лихва, е
нищожна поради противоречие с нормата на 33, ал. 2 ЗПК. Ето защо претенцията за сумата
от 335,31 лева, представляваща лихва върху просрочената главница за периода от
27.05.2014г. до 29.09.2020г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На последно място следва да бъде разгледано своевременно направеното възражение
за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. За да се прецени дали вземанията са погасени по давност, следва да бъде
определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. За разлика от типичните
договори за банков кредит, при които е налице едно неделимо вземане, чието плащане е
разсрочено във времето, тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще
бъдат усвоени от кредитополучателя. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства
за погасяване на кредита. Предвид спецификата на договора за кредит, предоставен под
формата на кредитна карта, погасяването на задълженията по него не се изпълнява на
предварително договорени погасителни вноски, но и при този банков кредит се определя
месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима
лихва за ползване на средствата. Договореното връщане на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, т. е. частични плащания на едно задължение,
поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл решение №
38 от 26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и Решение № 2544 от
26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11021/2023г./.
В конкретния случай съдът прие, че вземанията по договора за кредит са станали
предсрочно изискуеми на 27.05.2014г., от който момент е започнала да тече 5-годишната
погасителна давност, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.09.2020г., е изтекла. Съгласно чл. 114 и чл. 119 от ЗЗД са
погасени по давност всички посочени в заявлението вземания, обхващащи главницата и
лихвите към същата към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 30.09.2020г.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който не
претендира разноски. Сторил е разноски за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5
лева, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „............... АД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. ................, срещу Т. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. ........... установителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл.
79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. А. Д. дължи следните
суми: сумата от 1094,45 лева, представляваща главница за периода 18.03.2014г.- 27.05.2014г.
по Договор за кредитна карта на физически лица №85/23.10.2013г., ведно със законна лихва
от 30.09.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 53,49 лева за
6
периода от 15.04.2014г. до 27.05.2014г., наказателна лихва в размер на 335,31 лева за
периода от 27.05.2014г. до 29.09.2020г., разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост в размер на 72 лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 47053/2020г. по
описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „............... АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
................, да заплати на Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ....... на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 5 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7