Решение по дело №7955/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 514
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430107955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 22.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

          Плевенски районен съд VII гр. състав в публичното заседание на  деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател-ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. дело № 7955 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Пред ПлРС депозирана искова  молба  от В.Б.И. против „Т.С.“ ЕАД.Твърди се, че ответника е доставчик на топлинна енергия на жилището му в ***.Твърди се, че  са издадени данъчни фактури, за периода м.03.2009г. до 09.2019г. на стойност 5337,38 главница за консумирана топлоенергия.Твърди , че е получил съобщение за сумата 6800,96лв. главница и лихва, такса дялово разпределение към 15.11.2017г..Посочва, че не дължи сумата 4339,07лв. – главница за периода 03.2009г.-07.2016г., поради изтекла погасителна давност.

          В срока по чл.131 от ГПК не   е  постъпил отговор от ответника.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните, констатира следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е, че  ищеца е  абонат№*** на “Топлофикация-София“ЕАД-София за жилище, находящо се в ***,, представляващо ***

        Спорен по делото е въпроса дали задължението е погасено по давност.

        В случая с оглед обстоятелството, че се касае за периодични плащания всеки месец следва да се приложи разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват по давност  вземанията за лихви и периодични плащания.Съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането става изискуемо, а именно всеки месец, следващ месеца, през който са ползвани услугите, предоставени от  дружеството. Съгласно чл.119 от ЗЗД, тъй като главното задължение е погасено по давност и произтичащите от него допълнителни вземания се погасяват, макар давността за тях да не е изтекла.При това положение, съдът приема, че е погасено по давност задължението, тъй като към датата на ИМ-04.11.2019г. е изтекъл тригодишния срок.

           Съдът споделя становището на ищеца, че е налице и правен интерес от водене на настоящото производство и подаването на исковата молба е именно в резултат на поведението на ответното дружество. На 30.09.2019г. ответникът е издал фактура №**********/30.09.2019г., с която претендира от ищеца за заплащане сумата от 5337,38 лева (главница) за топлинна енергия към 13.10.2019г., част от която е и процесното вземане в размер на 4339,07 лева (главница). Със същата фактура ответникът изрично е заявил, че ще инициира съдебно производство за удовлетворяване на претендираната сума.Наред е това ищецът е получил и писмо от ответника - „Т.С.“ ЕАД, с изх. №Г-25956/15.11.2017г., е което се претендира за заплащане сумата в размер на 6800,96 лева - главница и лихва за начислена топлинна енергия и дялово разпределение, дължими към дата 15.11.2017г.По съществото си, получаването на фактури и съобщения към тях съставлява покана за изпълнение. Издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемо вземане - в този смисъл е и Решение №158 по т.д. №1128/2012г. на I. Т.О. на ВКС.Предвид факта, че именно ищецът е получил покана за изпълнение, въз основа на която ответното дружество претендира вземането си, макар и извънсъдебно, то за него съществува правен интерес да искат от съда да установи със сила на присъдено нещо, че същият не дължи, изцяло или частично, вземането, обективирано в поканата за изпълнение.

При това положение, следва да се уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата 703,56лв., деловодни разноски.

 Водим от горното съдът,

                            

                                             Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК, че В.Б.И., ЕГН********** ***, потребител под №***, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация-София”ЕАД-София, ЕИК831609046, сумата 4339,07лв. – главница за потребена топлоенергия, за периода 03.2009г.-07.2016г., тъй като задължението е погасено по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК на “Топлофикация-София”ЕАД-София, ЕИК831609046, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.И., ЕГН**********, сумата 703,56лв., деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: